Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. Русе, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 421 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебното производство
е по реда на чл. 144 във връзка с чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на С.Н.Ц. *** срещу решение № 137/04.07.2023 г. на директора на
Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна,
с което жалбата на оспорващия срещу разпореждане изх. № С230018-137-0004968/14.06.2023
г., издадено от Нели Димитрова - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП - Варна, с което е отказано прекратяване на действията по събиране на
вземания по изпълнително дело, поради неизтеклата им давност, е оставена без
уважение.
В жалбата
се излагат съображения, че издадения акт е незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон. Оспорващият бил уведомил писмено с възражения публичния
изпълнител, че не му било съобщавано за съществуването на публични задължения.
Твърди, че същите били погасени по давност. Административният акт не бил
съобразен с разпоредбите на чл. 83 и чл. 84, § 1 от Регламент 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, както и в нарушение на чл. 171 от ДОПК. Иска
се отмяна на административния акт.
Ответникът
- директорът на ТД на НАП - Варна, чрез юрк. Т., оспорва жалбата. В с.з. сочи
по отношение на единния инструмент, че той се прилага от запитващата държава
само когато е по реда на взаимната помощ, а в случая е по реда за събиране на
осигуровки, по реда на Регламент № 883. Това вземане не попада в реда за
събиране на вземанията по взаимната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 269а,
ал. 2, т. 1 от ДОПК разпоредбите на глава 27а от ДОПК не се прилагат по
отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски.
По
отношение на твърдението на жалбоподателя, че неколкократно се пренебрегват
подадените възражения за давност било видно, че и на трите такива е отговорено,
има решения на териториалния директор, две от които са влезли в сила като
необжалвани. Сочи, че стълкновителната уредба, която касае споровете относно
давностните срокове, е разписана в чл. 83 от Регламент за изпълнение № 987/2009
г. на Европейския парламент и на Съвета, и от същата норма е видно, че
давностните срокове се уреждат съгласно действащото законодателство на
държавата-заявител. Иска се отхвърляне на жалбата, не се претендират разноски.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, участник в административното производство, срещу
акт, с който неблагоприятно се засягат неговите права и законни интереси и му
се възлагат задължения. Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 268 от ДОПК и е допустима за разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установява
следното:
На 18.03.2021
г. с вх. № 136571 (л. 29-32) е било получено от Австрия до НАП искане за
събиране/обезпечителни мерки (формуляр RO17) по отношение на Николай Ц. във връзка с
уведомление (приложено по делото – л. 33) с № VSNR 4868 090280 от 05.02.2021 г. , в качеството му на
задължен субект по задължителни и подлежащи на принудително събиране
осигурителни вноски и всички други отчисления за самоосигуряване на
самостоятелно заети лица, включително допълнителни такси. Просроченото
задължение е за периода 01.03.2008 г. - 28.02.2010 г. в размер на 3 418,13
евро и лихва за просрочие 2 743, 68 евро (общо 6 161, 81 евро).
В искането
за събиране запитващата страна се е позовала на уведомлението от 05.02.2021 г.
и последен ден от давностния срок – 15.03.2023 г. Посочена е дата на
уведомление – 05.02.2021 г.
Страните не
спорят, че Ц. е бил уведомен от НАП за задълженията на които той възразил
писмено на 25.11.2021 г. с искане да се прекрати принудителното събиране, а
задълженията да бъдат признати за погасени по давност.
С
разпореждане изх. № С210018-137-0007675/29.11.2021 г. публичен изпълнител е
разпоредил да не се прекратява събирането на задълженията поради изтекла
давност. Изложил е мотиви, че давностният срок не е изтекъл. Разпореждането е било връчено на Ц..
На
26.01.2022 г. публичен изпълнител е отправил съобщение за доброволно изпълнение
на осн. чл. 221 от ДОПК до оспорващия за доброволно плащане на задължението в
7-дневен срок, което той оспорил с възражение от 02.02.2022 г. до ТД на НАП със
същите аргументи – не е уведомяван за възникнали задължения и същите се явяват
погасени по давност.
Жалбата му
е оставена без разглеждане с решение № 25/14.02.2022 г. на директора на ТД на
НАП като недопустима поради липса на правен интерес. Решението е придобило стабилитет
като необжалвано на 22.02.2022 г.
На
07.02.2022 г. с изх. № С220018-022-0005809/07.02.2022 г. публичен изпълнител е
издал постановление за налагане на обезпечителни мерки на изискуемото публично
задължение, по което е било образувано и.д. № *********/2022 г. в размер на
12 658,56 лв. в т.ч. лихви като е наложил запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, касети, суми,
предоставени на доверително управление до същия размер.
Така
издаденото постановление било обжалвано от Ц. с жалба от 10.02.2022 г., която
била оставена без уважение като неоснователна с решение № 34/24.02.2022 г. на
директора на ТД на НАП.
С формуляр
за предоставяне на допълнителна информация RO36 (л. 12-15 от делото) до НАП с вх. № от
22.03.2023 г. запитващата държава Австрия сочи (приложен превод), че съгласно
австрийското законодателство издаването на формуляр RO36 се счита за мярка за целите по събирането
и по този начин прекъсва давността или се продължава с периода с още 2 години
(§ 40, абз. 2 от Закона за социалното осигуряване на Австрия). Иска се служебно
съдействие за процедурата по събиране на вземането в България. Сочи се, че
съобщението прекъсва давностния срок съгласно австрийското право – нов последен
давностен срок – 16.03.2025 г., а задължението не било оспорено.
С
последващо възражение от 09.06.2023 г., във връзка с изпълнително дело №
*********/2022 г. Ц. за пореден път е поискал погасяване на публичните му
задължения, считайки че последните са погасени по давност на осн. чл. 171, ал.
2 от ДОПК.
По това
последно възражение публичният изпълнител се е произнесъл с разпореждане изх. №
С230018-137-0004968/14.06.2023 г. и е отказал да погаси задълженията по давност
на осн. чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Изложил е мотиви, че задълженията са били с
дата на доброволно плащане 18.03.2021 г., Позовал се е на полученото от Австрия
уведомление от 22.03.2023 г. , че давностният срок е удължен, тъй като
давността е била прекъсната. Посочено е, че съгласно чл. 269у от ДОПК по
отношение на погасителната давност се прилага законодателството на запитващата
държава-членка. Разпореждането е било обжалвано по административен ред, поради
което директорът на ТД на НАП се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение № 137/04.07.2023 г.
Решаващият
орган е установил, че в ТД на НАП - Варна, дирекция „Събиране“, офис Русе, е
образувано и.д. № *********/2022 г. срещу С.Н.Ц. за принудително събиране на
публично вземане, установено с искане за събиране от Австрия под №
1365371/18.03.2021. представляващо дължими осигурителни вноски за периода
01.03.2008 г. - 28.02.2010 г. в размер на 13 615,73 лв. към датата на
издаването, съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
С няколко
възражения длъжникът претендира за изтекъл давностен срок, по които възражения
са издавани разпореждания.
Изложени са
съображения, че в чл. 269а от ДОПК изрично е посочено, че взаимна помощ с
компетентните органи на държави членки на Европейския съюз, се осъществява при
събирането на определени публични вземания: Разпоредбите на Глава 27а не се
прилагат по отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски; такси,
които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4 и т. 5; вземания с договорен
характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен
интерес; вземания по влезли в сила присъди или други санкции, наложени в
наказателно производство, който не попадат в обхвата на ал. 1 т. 4.
По
подаденото възражение с вх. № С230018-000-0284452/09.06.2023 г. публичният
изпълнител при ТД на НАП - Варна се е произнесъл с разпореждане, изх. №
C230018-137-0004968/14.06.2023 г., в което изрично е посочено, че въпросът за
давността по същество на вземането е в преценката на запитващата държава,
доколкото съгласно чл. 269у, ал. 1 от ДОПК се прилага нейното законодателство.
Давностните
срокове съгласно действащото законодателство в държавата-членка на органа,
получил искането, започват да текат от датата на прякото признаване или от
датата на приемане, признаване, допълване или заменяне в съответствие с член 79
от регламента по прилагане.
Действията
по събиране на вземането, предприети от органа, получил искането, във връзка с
искане за съдействие, които, ако са били извършени от органа заявител, биха
имали като последствие спиране или прекъсване на давностния срок съгласно
действащото законодателство в държавата-членка на органа заявител, се считат за
предприети в тази държава-членка по отношение на такова последствие.
Посочено е,
че за вземания по смисъла на регламента за изпълнение редът, предвиден в
разпоредбите на Глава 27а от ДОПК, не е приложим по аргумент от чл. 269а, ал.
2, т. 1 от кодекса, но предвид останалите доводи те са идентични с разпоредбата
на чл. 83 от регламента. По този начин АО е приел, че не следва да намира
приложение редът по чл. 171 от ДОПК
Приел е, че
давностният срок няма да е изтекъл до 16.03.2025 г., тъй като във връзка със
запитване, отправено от публичния изпълнител в писмо вх. № 1365371/13.06.2023 г.
запитващата държава отговаря, че срокът на давността е увеличен с две години
поради предприети от страна на българската приходна администрация мерки по
събиране.
Приел е, че
налице са данни, от които може да се направи извод, че правото за събиране на
публичните задължения по искането за събиране от Австрия под №
1365371/18.03.2021 г., представляващо дължими осигурителни вноски за периода
01.03.2008 г. - 28.02.2010 г. в размер на 13 615,73 лв. не са погасени по
давност, тъй като с уведомление по междинна дейност, взискателят Австрия е
посочил, че давностният срок е удължен до 16.03.2025 г.
С тези
доводи решаващият орган е оставил без уважение жалбата на Ц. срещу разпореждане
изх. №С230018-137-0004968/14.06.2023г., издадено от Нели Димитрова на длъжност
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, с което
производството по и.д. № *********/2022 г. не се прекратява поради неизтекла
давност, като неоснователна.
При тези факти съдът намира жалбата за
неоснователна.
Съгласно
чл. 168 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Административният
акт е издаден от компетентен орган. Съгл. чл. 266, ал. 1 от ДОПК - действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото
задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция като
последният разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и
представените от страните доказателства и се произнася с решение – чл. 267, ал.
1 и 2 ДОПК.
Актът е
издаден в изискуемата писмена форма (арг. чл. 267, ал. 2 ДОПК).
При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Видно от данните по преписката лицето
е упражнило правото си да обжалва всеки документ, който му е бил връчен по
електронен път на декларирания електронен адрес.
По
отношение на материалния закон съдът съобразява следното:
В чл. 84 от
основния Регламент № 883/2004 г. е посочено, че събирането на осигурителни
вноски, дължими на институция на една държава-членка и възстановяването на
недължими обезщетения от институцията на една държава-членка, може да бъде
извършено в друга държава-членка в съответствие с процедурите, гаранциите и
привилегиите, приложими към събирането на осигурителни вноски, дължими на
аналогичната институция на последната държава-членка и връщането на недължими
обезщетения.
Жалбоподателят
неправилно тълкува разпоредбата на чл. 84, § 1 от основния регламент 883/2014
г., твърдейки, че следва да е приложима разпоредбата на чл. 171 от ДОПК,
прилагана от местния орган като привилегия/гаранция.
Видно от
чл. 78, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
органът-заявител може да отправи искане за събиране само ако давностният срок
не е изтекъл съгласно националното му
законодателство. А както вече се посочи по преписката са събрани данни, че
давностният срок изтича през 2025 г. Това разбиране е в съответствие и с
разпоредбата на чл. 83, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 987/2009, указващ че въпросите,
свързани с давностните срокове, доколкото касаят вземането и/или правния
инструмент, позволяващ неговото изпълнение, се уреждат съгласно действащото
законодателство в държавата-членка на органа заявител, защото Ц. оспорва не
механизма на събирането (както той твърди – и че е приложима б. „б“ на същия
текст), а твърди, че плащането не е дължимо, т.е. оспорва основанието, вписано
в искането за събиране, за което не е бил уведомен.
Изпълнението се явява дължимо с оглед липсата
на констатиран спор относно вземането – чл. 79, §2 , ал. 3 от регламента за
изпълнение.
По тази причина, когато платецът твърди, че плащането
е недължимо, респ. че не е бил уведомен надлежно, следва да подаде отделна жалба
до компетентните институции на страната-заявител, съобр. чл. 81, § 1 от Регламент
(ЕО) № 987/2009. Видно от същия текст националният орган не е компетентен да се
произнася по съществуването на изпълнителното основание.
Дори и да се приеме, че в случая следва да се
приложат давностните срокове от законодателството на държавата по изпълнение,
то чл. 83, § 1, б. „б“, ал. 2 изрично предвижда, че давностните срокове
съгласно действащото законодателство в държавата-членка на органа, получил
искането, започват да текат от датата на прякото признаване или от датата на
приемане, признаване, допълване или заменяне в съответствие с член 79 от
регламента по прилагане, който момент се явява 2021 г., поради което публичните
задължения не следва да се считат погасени по давност.
Действително, относно давността, публичният
изпълнител се е позовал на неотносим текст предвид разпоредбата на чл. 269а,
ал. 2, т. 1 от ДОПК, но както сочи и решаващият орган – диспозицията на тази
норма съответства на диспозицията на приложените текстове на вторичното право
на ЕС, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено.
Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Воден от
горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Ц. срещу решение № 137/04.07.2023 г. на
директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите
(НАП) - Варна, с което жалбата му срещу разпореждане изх. № С230018-137-0004968/14.06.2023
г., издадено публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна е
оставена без уважение.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: