№ 252
гр. Плевен, 01.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
в присъствието на прокурора М. С. Т.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20234430200492 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, взе предвид
следното:
Производството е по чл.65 от НПК
Постъпила е молба от адв. Х. К., защитник на В. Д. В., обвиняем по
досъдебно производство № 7276/2022г. по описа на РП-Плевен за изменение
на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Навежда правни доводи, че задържането под стража по отношение на
обвиняемия В. продължава от 23.12.2022г. до настоящия момент, през който
период В. е имал добро процесуално поведение, съдействал е за разкриване на
обективната истина по делото и е дал подробни обяснения за начина на
извършване на престъплението. Обвиняемият В. изцяло е възстановил
причинената имуществена вреда на пострадалия в размер на 2 849,91 лева.
Освен това изразява становище, че по отношение на обвиняемия В. е налице
първата материално правна предпоставка, визирана в чл.63, ал.1 от НПК, а
именно- обосновано предположение за авторството на деянието, но не са
налице другите кумулативни предпоставки – опасност да се укрие или да
извърши друго престъпление. Според адв.К. обвиняемият В. е с постоянен
адрес и местоживеене в гр.Плевен, не е осъждан за умишлено престъпление
от общ характер, които обстоятелства обуславят липсата на опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление. Моли съда да измени мярка за
неотклонение “Задържане под стража” в по – лека такава, а именно -
„Домашен арест”.
В съдебно заседание обвиняемият В. поддържа молбата за изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по – лека такава.
1
Защитникът на обвиняемия В. – адв. П.В. от АК-Плевен също моли съда
да промени мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по – лека
такава, а именно - „Домашен арест”. Присъединява се към изложените от
адв.Х. К. правни и фактически доводи за изменение на мярката за
неотклонение. Според адв.В. разследването по досъдебното производство е
приключило, като съм им предявени материалите по разследването,
обвиняемият В. е възстановил доброволно размера на причинените от
престъплението вреди, има добри характеристични данни и извършеното от
него престъпно деяние е инцидентна проява в неговия живот.
Защитникът на обвиняемия В. – адв. Ц.П. от АК-Плевен също моли съда
да промени мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по – лека
такава, а именно - „Домашен арест”. Присъединява се към изложените от
адв.Х. К. и адв.П.В. правни и фактически доводи за изменение на мярката за
неотклонение.
Представителят на РП-Плевен прокурор М. Т. намира молбата за
неоснователна. Навежда доводи, че не е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е била взета мярката за неотклонение „Задържане
под стража”. Според прокурора задържането на обвиняемия В. към
настоящия момент е продължило 2 месеца, поради което не се явява
прекомерно и изтеклият до момента срок на задържане е в рамките на
предвидения в чл.63 ал.4 от НПК разумен срок. Прокурорът навежда правни
доводи, че към настоящия момент няма основания, обусловени от
здравословното състояние на обвиняемия, налагащи изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Не на
последно място навежда доводи, че съобразно разпоредбата на чл.57 от НПК
една от целите за мерките за неотклонение да се попречи на обвиняемия да се
укрие в провеждането съдебно производство или да осуети привеждането в
изпълнение на влязлата в сила присъда.
Съдът като съобрази наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
В. Д. В. е обвинен по досъдебно производство №7276/2022г. по описа на
РП-Плевен затова, че на 04.12.2022 година в гр. Плевен /площад Миндиликов,
градинката срещу ж.п. гарата/, отнел чужди движими вещи, както следва: 1
брой мъжка кожена чанта, марка *** на стойност 72,00 лева; 1 брой кожен
калъф за лични документи на стойност 0,50 лева; 1 брой контактен ключ за
лек автомобил, марка ***, модел *** на стойност 50,00 лева; 1 брой контактен
ключ за лек автомобил, марка ***, модел *** на стойност 25,00 лева; 1 брой
химикалка с три цвята на стойност 1,50 лева; 1 брой Европейска здравно
осигурителна карта на стойност 4,00 лева; 1 брой тото фиш за тираж на БСТ,
6/49, 8 числа, система 79 на стойност 17,80 лева; 1 брой тото фиш за тираж на
БСТ, 5/35, 8 числа, система 2 на стойност 18,50 лева; 1 брой тото фиш за
тираж на БСТ, 6/42, 8 числа, система 79 на стойност 11,90 лева; 1 брой лична
карта на лице над 70 години на Г.И.Р.; 1 брой СУМПС с КТ на Г.И.Р.; сумата
от 15 650,00 български лева; сумата от 1706 евро /3 336,65 лева/; сумата от
50,00 швейцарски франка /99,44 лева/; сумата от 40,00 британки лири /91,12
2
лева/; 1 флакон с 5 бр. таблетки х 20mg – лекарство *** на стойност 1,00 лев,
всичко на обща стойност 19 379,41 лева /деветнадесет хиляди триста
седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ от владението на
собственика им Г.И.Р. от същия град, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в
областта на лицето и порезна рана в областта на шията.
Престъпление по чл.198 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода от три до десет години.
С определение №957/24.12.2022г., постановено по ЧНД №2483/2022г.
РС-Плевен на основание чл.64 от НПК е взел спрямо обвиняемия В. Д. В.
мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
С определение №771/29.12.2022г. по ВЧНД №945/2022г. ОС-Плевен е
потвърдил като правилно, обосновано и законосъобразно определение
№957/24.12.2022г., постановено по ЧНД №2483/2022г. на РС-Плевен, с което
на основание чл.64 от НПК е взета спрямо обвиняемия В. Д. В. мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство
№7276/2022г. по описа на РП-Плевен. Определението е влязло в сила на
29.12.2022г.
Предмет на преценка и обсъждане в това производство са всички
обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, като тази
преценка следва да се отнесе не към момента на вземане на мярката, а към
момента на искането за нейното изменяне. С други думи предмет на
обсъждане в това производство са наличието или липсата на конкретни
обстоятелства, които обаче са настъпили след влизане в сила на задържането.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай не са настъпили
никакви обстоятелства след влизане в сила на определението за задържане на
обвиняемия В., които да обуславят изменение на взетата мярка за
неотклонение. За престъплението, за което В. е привлечен към наказателна
отговорност законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Това престъпление представлява тежко умишлено такова по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. До настоящия момент от всички събрани по
делото доказателства може да се направи обоснованото предположение, че В.
е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем.
Законодателят не изисква по категоричен начин да се установи деянието,
дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението. Необходима предпоставка за
продължаването на така постановената мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, взета с определение №957/24.12.2022г., постановено по ЧНД
№2483/2022г. на РС-Плевен спрямо обвиняемия В. Д. В., е да е налице
опасност привлеченото към наказателна отговорност лице да се укрие или да
извърши ново престъпление. Според настоящия съдебен състав не е
отпаднала реалната опасност обвиняемият В. да се укрие или да извърши
престъпление, в това число и да въздейства на разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели за промяна на техните показания. За
наличието на реална опасност от извършване на престъпление при
3
изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от
всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на
лицето /например делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със строгостта на
очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време
/делата Льотелие и Томази на ЕСПЧ/. Действително обвиняемият В. не е
осъждан за извършено престъпление от общ характер, доброволно е
възстановил част от имуществените вреди от престъплението, но с оглед
изключително високата степен на обществена опасност на деянието предвид
условията на време, място и обстановка, при които е извършено, а именно – в
централната градска част на гр.Плевен, на оживено място, в светлата част на
денонощието, предвид механизма на употребената сила за противозаконно
отнемане на вещите – три удара с юмрук в лицето на пострадалия, последвало
падане на земята, дърпане на противозаконно отнетите вещи и използването
на нож за осъществяване на трайна фактическа власт върху вещите, като с
този нож е нанесено и нараняване в областта на лицето на пострадалия, и
предвид високата стойност на противозаконно отнетите чужди движими вещи
- 19 379,41 лева, може да се направи обоснован извод за съществуването на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При
формиране на своето решение за наличие към настоящия момент на високи по
интензитет реални опасности от укриване или извършване на престъпление,
съдът съобрази и обстоятелството, че деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност, освен срещу собствеността е насочено и срещу
личността на пострадалия. Според настоящия съдебен състав към настоящия
целите, предвидени в чл.57 от НПК по отношение на обвиняемия В., могат да
бъдат постигнати единствено с продължаване на наложената най-тежка мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. По този начин ще се осигури
възможността за приключване на наказателното производство и в съдебната
му фаза, като ще се препятства възможността обвиняемият да се укрие или да
осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Към
настоящия момент няма никакви основания, обусловени от здравословното
състояние на обвиняемия В., налагащи изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в друга по-лека.
Задържането на обвиняемия В. е продължило два месеца и шест дни, поради
което не се явява прекомерна. Изтеклият до момента срок на задържане е в
рамките на предвидения в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК максимален
осем месечен срок. Изтеклият срок на задържане от два месеца и шест дни е в
рамките на продължителността на разумния срок по смисъла на чл.5 пар.3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В заключение следва да се посочи , че реална се явява опасността, ако
мярката за неотклонение на обвиняемия В. е по-лека от „Задържане под
стража”, последният отново по престъпен начин да кумулира неправомерни
парични доходи. Реална се явява и опасността, ако мярката за неотклонение
на обвиняемия В. е по-лека от „Задържане под стража“, последният да се
укрие и да осуети провеждането на наказателно производство срещу него и
привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
В този смисъл следва да се има предвид, че целите на мерките за
4
неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане
на наказателното производство, както и до ограничаване възможността
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В конкретният
случай са налице високи по интензитет опасности от укриване и от
извършване на престъпление от страна на обвиняемия В..
От момента на задържането на обвиняемия до момента на депозиране
на молбата за изменение на мярката за неотклонение е изтекъл период от
време, който не надвишава предвиденият максимален такъв в разпоредбата на
чл.63 ал.4 от НПК.
В хода на настоящото производство не се представиха каквито и да е
доказателства от естество да обуславят наличие на изменение на
обстоятелствата, съобразени от първоинстанционния съд при постановяване
на определението по реда на чл.64 от НПК за вземане по отношение на
обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Съдът приема, че не са налице доказателства за причини, които да придават
на взетата спрямо обвиняемия В. мярка за неотклонение „Задържане под
стража” характера на несъразмерно тежка и необоснована, както с оглед
критериите за материална и процесуална законосъобразност, така и с оглед на
критериите, установени в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК относно
времетраенето на ”Задържането под страда” в съдебната фаза на процеса.
Същевременно съдът счита, че следва да бъде определен едномесечен
срок в рамките, на който е недопустимо ново искане от страна на обвиняемия
за промяна на мярка за неотклонение, което ще позволи своевременно
изпълнение на правомощията на прокурора по чл.242 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.65 ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обвиняемия по досъдебно
производство пр. преписка № 7276/2022г по описа на РП-Плевен В. Д. В.
гр.Плевен, ЕГН ********** за изменение на взетата мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на В. Д. В. гр.Плевен, ЕГН
********** по досъдебно производство пр. преписка № 7276/2022г по описа
на РП-Плевен мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.65 ал.6 от НПК едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото определение, в който срок е недопустимо ново
искане за изменение на мярка за неотклонение от обвиняемия В. Д. В..
Определението може да се обжалва или протестира в 3дневен срок от
днес пред ПОС.
При обжалване или протестиране насрочва делото пред ПОС за
07.03.2022г. от 14,00 часа, за която дата РП-Плевен, обвиняемият и
защитникът му, уведомени в днешното съдебно заседания.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6