№ 1714
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110202891 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 6828715 на СДВР с дата от 04.01.2023г. срещу Г. Т. П.,
ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се инвокират съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
процесуалният му представител в писмена молба релевира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от депозираната въззивна жалба. Не се
релевират доказателствени искания. Заявява се претенция за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който взема становище по жалбата. Не се заявяват
доказателствени искания. Претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
1
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС от 28.05.1999г. Той
бил наказван за различни по вид административни нарушения по ЗДвП с
влезли в сила електронни фишове и издадени наказателни постановления
общо 33 пъти в периода16.06.2003 г. до 27.01.2023 г. С влязъл в сила ЕФ №
серия К № 5583468 от 03.02.2022г. жалбоподателят П. бил санкциониран на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП с административно
наказание парична глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП. Жалбоподателят П. се явява да е собственик на лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 2491 РТ, регистриран на негово име в СДВР-
ОПП със заявление № 204134144693/19.08.2020г. Пътният участък в
гр.София, бул. „Скопие“ срещу номер 6 с посока на движение от бул.
„Габрово“ към бул. „Рожен“ се намирал (съгласно транспортните схеми на
Столична община от 16.03.2023 г.) в населено място в общински средищен
център гр.София. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП скоростта на движение в
населено място за водачите на МПС не следвало по закон да превишава 50.00
км/ч.
На 04.01.2023 г. в 18:50 часа в гр.София, бул. „Скопие“ срещу номер 6 с
посока на движение от бул. „Габрово“ към бул. „Рожен“ при ограничение на
разрешена скорост за движение от 50.00 км/ч за населено място, е заснето с
мобилно АТСС “ под № MD 1192, изпитано с протокол за проверка от БИМ
под № 50-СГ-ИСИС/15.03.2022г. и с валидност до 13.06.2027 г., съгласно
удостоверение на БИМ под № 558-02-01-01/1-17.3, и със снимков материал, е
установено, че жалбоподателят Г. Т. П. е управлявал МПС лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 2491 РТ, като се е движел със скорост
от 66.00 км/ч, след приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 69.00 км/ч, или с
превишена скорост над разрешената такава от 50.00 км/ч от 16.00 км/ч.
В рамките на извършената проверка е бил съставен и писмен протокол с
рег. № 4332р-779/04.01.2023 г. от инспектор Николай Манолов за
използваното на 04.01.2023 г. в гр.София, бул. „Скопие“ срещу номер 6 с
посока на движение от бул. „Габрово“ към бул. „Рожен“ мобилно АТСС “под
№ MD 1192, изпитано с протокол за проверка от БИМ под № 50-СГ-
ИСИС/15.03.2022г. и с валидност до 13.06.2027 г., съгласно удостоверение на
БИМ под № 558-02-01-01/1-17.3.
2
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя бил издаден и връчен
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 6828715 на СДВР с дата от
04.01.2023г. срещу Г. Т. П., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП, след връчването на ЕФ, жалбоподателят П.
не е подавал декларация, че друго лице е управлявало инкриминираното
МПС на инкриминираните дата и място.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно
автоматизирано техническо средство мобилно мобилно АТСС под № MD
1192, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е изпитано с
протокол за проверка от БИМ под № 50-СГ-ИСИС/15.03.2022г. и с валидност
до 13.06.2027 г., съгласно удостоверение на БИМ под № 558-02-01-01/1-17.3 .
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства
в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил (който единствен е
отразен на снимката), както и измерената скорост – 66.00 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна
техническа грешка). Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
8 ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което след влизането в сила
на посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да
оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с
автоматизирани технически средства. Съдът кредитира заключението на
Българския институт по метрология, че при извършената метрологична
проверка на процесното мобилно автоматизирано техническо средство
същото отговаря на всички метрологични изисквания.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
3
законодателни промени.
Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова
разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява
контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически
средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни знаци, да се
оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на
МВР.
Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова
разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да определи с
наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение.
Трето, с § 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите „техническо
средство“ са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или
система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
„електронен фиш“ е добавен изразът „и системи“.
С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова
дефиниция за „автоматизирани технически средства и системи“, според която
те са „уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.“.
По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е издадена
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от
2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и
мобилните автоматизирани технически средства и системи заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–
видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение.
За тях се издават електронни фишове с използване на автоматизирана
информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
4
доказателства, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г. Т. П.. Последният в качеството на собственик на МПС лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 2491 РТ, при липса на
подадена от него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в условията на
повторност в едногодишен срок от наказването по административен ред с
постановения влязъл в сила ЕФ № серия К № 5583468 от 03.02.2022г., с
който е бил санкциониран на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП с административно наказание парична глоба в размер на 100.00 лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на 04.01.2023 г. в 18:50 часа в гр.София,
бул. „Скопие“ срещу номер 6 с посока на движение от бул. „Габрово“ към
бул. „Рожен“ при ограничение на разрешена скорост за движение от 50.00
км/ч за населено място е управлявал посоченото МПС със скорост на
движение от 66.00 км/ч, след приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 69.00 км/ч,
или с превишена скорост над разрешената такава от 50.00 км/ч от 16.00 км/ч.
Процесното административно нарушение е било заснето с мобилно
АТСС “ под № MD 1192, изпитано с протокол за проверка от БИМ под № 50-
СГ-ИСИС/15.03.2022г. и с валидност до 13.06.2027 г., съгласно
удостоверение на БИМ под № 558-02-01-01/1-17.3,.
Решаващата инстанция на СРС намира, че жалбоподателя П. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил
със скорост от 66.00 км/ч при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено
място, установено съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Извършеното
от нарушителя деяние в условията на повторност е съставомерно и от
субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл,
доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 66.00 км/ч при
разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място,
регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е целял това
негативно изменение на обективната действителност.
Съдът намира, че в процесния електронен фиш е посочена както
максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък – 50.00
км/ч, така и измерената скорост на движение на процесния автомобил – 66.00
км/ч, което е с 16.00 км/ч над допустимата. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред задължителните реквизити на
електронния фиш не фигурира името и длъжността на служителя, издал
електронния фиш. В самия електронен фиш е посочено, че е издаден от
СДВР, като част от структурата на МВР. Същевременно съдът намира, че
деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК), а от друга страна жалбоподателят П. е
санкциониран по ЗДвП с влезли в сила НП и издадени ЕФ над 30 пъти.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
5
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се
касае за превишение на скоростта с 16.00 км/ч., което не може да бъде
определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с
от 11 до 20 км/ч, се наказва с глоба в размер на 50.00 лева. Според чл.189,
ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, в какъвто размер е наложената глоба от 100.00 лева на жалбоподателя П..
Доколкото глобата е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.27е Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на СДВР в
размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева
по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия
от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 6828715 на СДВР с дата от
04.01.2023г. срещу Г. Т. П., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Г. Т. П., ЕГН: ********** да заплати на
6
въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с адрес гр.София,
ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.63д от ЗАНН вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.А
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7