Р Е Ш Е Н И Е
№ 2500/22.12.2022г.
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Росен Каменов,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2488 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Д.В.П. ***, срещу Национален осигурителен
институт с адрес на призоваване гр. С., бул. „***“ № *** за присъждане на
обезщетение в размер на 254,58 лева, изразяващо се в законната лихва върху
сумата от 2 141,29 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 02.09.2021 г.,
представляващо обезвреда за причинените й имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-15-129 от 26.08.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Претендираните
вреди, в т.ч. и техният размер, както и ответникът, първоначално са заявени в
исковата молба (л. 2), впоследствие са уточнени с молби от 15.10.2021 г. и
10.11.2021 г. (л. 13 и л. 23), както и в последното по делото о.с.з. от
пълномощник – адв. П. (л. 173). Претендират се сторените разноски, съгласно
приложен списък. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът - Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител юриск. М., счита исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за недопустима, алтернативно неоснователна, като се оспорва същата по
основание, но не и по размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата претенция.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Със Заповед № ЗР-5-15-00761639/01.06.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на Д.Т.Б.,
С.М.Ш., И.С.Р.ов и Д.В.П., във връзка с отменени актове на органите на медицинската
експертиза. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00764842/09.06.2020
г., с който на Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.ов и Д.В.П. е установено задължение за
възстановяване на сумата в размер на общо 2 141,29 лв., от които главница 1
593,64 лв. и лихва в размер на 547,65 лв., произтичащи от неправилно изплатена
сума за пенсии на М.С.Д.(л. 72). РА за начет е връчен на ревизираните лица,
като в законоустановения срок са подадени възражения и на основание чл. 110,
ал. 3 от КСО от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е издадено
Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. (л. 45), с което е разпоредено Д.Б.,
С.Ш., И.Р.ов и Д.П. да внесат сумата по РА за начет в размер общо на 2 141,29
лв., от които 1 593,64 лв. главница и 547,65 лв. лихва. С оглед на това,
че към 10.07.2020 г. е внесена сума в размер на 2 151,47 лв. (с ПКО №
355/02.07.2020 г. – л. 49 и с ПКО № 357/02.07.2020 г. – л. 56), задължението по
начет към датата на издаване на разпореждането, е прието за погасено.
Срещу разпореждането, на 06.08.2020 г. е подадено възражение с характер на
жалба от Д.П. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 62), който се е
произнесъл с Решение № 2153-15-129/26.08.2020 г., с което е оставил същата без
уважение и е потвърдил оспореното разпореждане (л. 60-61). Това решение е
оспорено пред Административен съд - Пловдив, по повод на което е образувано
адм. дело № 2230/2020 г., приключило с Решение № 2018/11.11.2020 г., с което е
отменено Решение № 2153-15-129 от 26.08.2020 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив за събиране на сумата в размер на общо 2 141,29 лв., от които
главница 1 593,64 лв. и лихва 547,65 лв. С Решение № 6887/08.06.2021 г.,
постановено по адм. дело № 4622/2021 г. по описа на ВАС, Шесто отделение,
решението на Административен съд - Пловдив е оставено в сила (л. 24 и сл.).
На 02.08.2021 г. от П. е подадена молба с вх. № 1029-15-40371 до Директора
на ТП на НОИ – Пловдив с искане да й бъде възстановена сумата, внесена по
Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. (л. 44). В тази връзка от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив е издадено
Разпореждане № ВР-5-15-00973272/05.08.2021 г., с което на лицето е разпоредено
да се възстанови сумата в размер на 2 151,47 лв. (л. 42). Това разпореждане
е връчено на лицето на 16.08.2021 г., не е оспорено и след влизането му в сила,
разпоредената за възстановяване сума, е преведена по посочената от лицето
банкова сметка, ***, че е сторено на 02.09.2021 г. (л. 4).
В хода на съдебното производство по искане на ищеца е прието, неоспорено от
страните заключение по ССЕ, вещото лице по която, след извършване на
необходимите проверки, е установило, че размерът на лихвата при главница от
2 141,29 лв. за периода 02.07.2020 г. – 02.09.2021 г., е 254,58 лв., както
и че търсената с исковата молба лихва е дължима за същия период. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.
При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.
7, ал. 1.
Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради което се покрива
изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а ответник е Национален осигурителен
институт, който съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическо лице и може
принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като
съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл. 205 от АПК ответникът
следва да има и качеството на юридическо лице. От изложеното следва, че както
ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като
изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия
състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по
същество на правния спор.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за
допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки
за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите
на ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с
влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на
административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК,
нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен
орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността,
не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране
на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство сезираният съд да
установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на
решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване
на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от
дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В случая от ищеца се претендират имуществени вреди, които се твърди, че са
произтекли от незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-15-129 от
26.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г., издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, отменено по съответния
ред с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че по делото се установява наличието на отменен по съответния
ред административен акт, от който ищецът твърди, че са произлезли
претендираните от него вреди. Налице е в тази връзка Решение № 2018/11.11.2020 г.,
постановено по адм. дело № 2230/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, оставено в сила с Решение № 6887/08.06.2021 г., постановено по адм. дело
№ 4622/2021 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е отменено Решение №
2153-15-129 от 26.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020 г., издадено от ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив за събиране на сумата в
размер на 2 141,29 лв., от които главница в размер на 1 593,64 лв. и
лихва в размер на 547,65 лв. Доколкото претендираното вземане е в резултат на
изпълнение на отменен административен акт, то съдът намира, че е налице първата
предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен
административен акт. Следователно, дължима е преценка установяват ли се от
доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен
отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка причинна
обусловеност от отменения административен акт.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
именно в изпълнение на отменения като незаконосъобразен административен акт, П.
е внесла по сметка на НОИ парична сума в размер на 2 151,47 лв.
(установените 2 141,29 лв., ведно с лихвите към датата на внасянето), съответно
от датата на внасянето - 02.07.2020 г. до нейното възстановяване на 02.09.2021 г.,
същата е лишена от възможността да я ползва. Плодовете от ползване на парични
средства са лихвите, които биха били начислени, следователно пряката и
непосредствена вреда от незаконосъобразното лишаване на ищеца от ползване на
паричните средства, се явява законната лихва. Или, установяват се и претърпени
имуществени вреди от П..
Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връзка,
тъй като е налице неразделна взаимовръзка между издаденото решение и внесената
сума, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие,
т.е. посочената по-горе сума не би била внесена, ако липсва издаден акт,
разпореждащ това и подлежащ на предварително изпълнение. Между страните не е
спорно, че на 02.07.2020 г. Д.П. *** сумата в размер на 2 151,47 лв. в
изпълнение на оспорен пред съда административен акт, подлежащ на предварително
изпълнение. Съответно, след отмяната на административния акт от съда, лицето
претендира възстановяване единствено на сумата в размер на 2 141,29 лв. В
тази връзка и на основание чл. 115, ал. 2 от КСО, Ръководителят на контрола по
разходите на ДОО е издал Разпореждане № ВР-5-15-00973272/05.08.2021 г., с което
е разпоредил да бъде възстановена на лицето сумата в размер на 2 151,47
лв. (т.е. не само претендираните 2 141,29 лв., но и внесените доначислени
лихви).
Тук е мястото да се посочи, че в КСО липсва изрична правна норма и ред за
възстановяване на заплатени парични суми в изпълнение на отменен административен
акт и дължимост на лихва. Липсва и препращане към ДОПК, уреждащ
възстановяването на недължимо платени суми пред органите по приходите и
предвиждащ начисляване на законна лихва при плащането им въз основа на отменен
акт на орган по приходите. Единствено и само в разпоредбата на чл. 115, ал. 2
от КСО се предвижда, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането
за възстановяване на суми, както и че това разпореждане подлежи на обжалване по
реда на чл. 117. Следователно, по отношение на процесната сума липсва предвиден
ред за възстановяването й и задължение на ответника за заплащане на лихва, а
доколкото не се касае за суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от НАП, то и редът на чл. 128 и сл. от ДОПК не може да бъде
приложен по аналогия. Казано по друг начин, липсва друг закон или указ,
предвиждащ специален начин на обезщетение, поради което приложение не може да
намери и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Предвид изложените
съображения, исковата молба е основателна и следва да бъде уважена за сумата от
254,58 лв., като тук е мястото и да се посочи, че от страна на ответника не се
оспорва искът по размер и тази е сумата, установена и от вещото лице в приетото
и неоспорено от страните заключение по ССЕ.
С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените разноски, които се
констатираха в размер на 560 лева, от които 10 лева - държавна такса, 400 лева
- адвокатско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. С., бул. „***“ №
*** да заплати на Д.В.П. ***, обезщетение в размер на 254,58 (двеста петдесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляващо обезвреда за
причинените й имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата
от 2 141,29 лв. за периода от 02.07.2020 г. до 02.09.2021 г., вследствие
на незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-15-129 от 26.08.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00782087/10.07.2020
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Пловдив, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. С., бул. „***“
№ *** да заплати на Д.В.П. ***, сумата в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: