Определение по дело №89/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 98/18.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1055/2012 г., К. районен съд е наложил мярка за защита срещу домашно насилие в полза на Г. А. А. от гр. К., с настоящ адрес- местността "Г-Ч", вилна зона № 27 /над „С.”/ срещу Д. Ш. А. от гр. К., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. А. А.; забранил е на Д. Ш. А. да доближава жилището, намиращо се в гр. К., местността „Г-Ч”, вилна зона № 27, вила № 16 /над „С.”/, както и Г. А. А.; наложил е на Д. Ш. А. глоба в размер на 200 лв. С решението Д. Ш. А. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 30 лв. и е разпоредено да се издаде заповед за защита, в която да се посочи изрично предупреждението за последиците от неизпълнение на същата по чл. 21 ал. З от ЗЗДН.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба, подадена от Д. Ш. А., който атакува решението като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се иска отмяна на атакуваното решение като се постанови друго, с което молбата се отхвърли.

Ответникът по жалбата чрез процесуалният си представител я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение като обосновано и законосъобразно.

Окръжният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и едопустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Г. А. А. против Д. Ш. А.. Молителката твърди, че прехвърлила на ответника- неин син, за да погаси дълговете си, два имота- апартамент и вила. Ответникът продал апартамента, а ищцата живеела във вилата. От пет години била подложена от ответника на системен тормоз, на физическо, психическо и емоционално домашно насилие. Твърди, че непрекъснато ответникът й искал пари, заплашвал я, че ще я изгони от вилата, държал се непочтително, грубо, обиждал я, заканвал й се. На 17.04.2012 г. от гр. М. дошъл другият й син С. и между него и ответника възникнал скандал, тя се намесила, за да не се карат и сбият, но Д. я нападнал, нахвърлил се върху нея, съборил я на леглото, при което тя си ударила болезнено главата, вдигнала високо кръвно и се наложило спешно да постъпи в болница. Дъщеря й Б., която също живеела във вилата, се обадила на полицията и пристигналите служители предупредили ответника с протокол.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Не се спори по делото, че молителката Г. А. е майка на ответника Д. А.. Не се спори и за това, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № */30.12.1998 г. по н. д. № 154/1998 г. на нотариус Е.. К., Ш. Ч. А. и Г. А. А. дарили на сина си Д. Ш. А. апартамент № 40, находящ се в гр. К. кв. „В. бл. 4 със застроена площ 99.61 кв. м., както и земеделска земя с площ 500 кв. м., находяща се в землището на гр. К., зона 27, ведно с построената върху нея масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 41.20 кв. м.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник на твърдяната дата. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Законът за защита срещу домашното насилие предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. По този начин се охраняват и правата на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, установена в чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. Безспорно е, че декларацията на молителя по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, е доказателствено средство относно Þзложените в нея обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват.

В настоящия случай обаче такива доказателства са налице и те установяват силно разстроени отношения най- вече между двама братя и сестра, в основата на които стоят имуществени спорове, които са наложили на процесната дата- 17.04.2012 г., молителката да изтегли пари от своя банкова сметка и да ги предаде на децата си Б. и С., но не и, че на посочената в молбата и декларацията дата, молителката е станала обект на домашно насилие с някой от белезите, посочени в чл. 2 от ЗЗДН. След преценка обясненията на молителката в съдебно заседание и достоверността на свидетелските показания, които са на близки родственици на страните по делото, следва да се посочи, че от същите не се установява по един безспорен и категоричен начин, че на 17.04.2012 г., ответникът Д. А.- син на молителката, е упражнил домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо Г. А.- негова майка. Твърденията на молителката за извършено спрямо нея насилие на посочената в молбата и декларацията дата, се опровергават от обясненията на същата в съдебно заседание, които са вътрешно противоречиви и непоследователни. Така, молителката в съдебно заседание обяснява, че чула, че някой я ударил някъде по главата, бутнал я, тя паднала и се ударила на леглото, не знае кой я ударил, но сигурно бил той. Противно на изложеното в молбата и декларацията, че на процесната дата възникнал скандал между братята Д. и С., при който молителката пострадала, и че дъщеря й Б. извикала полиция, молителката твърди в съдебно заседание, че не е имало спор между С. и Д., че дъщеря й Б. и големият й син я чакали навън, тя паднала на земята, а дъщеря й чула, дошла и я вдигнала, и че Д. е извикал полиция.Твърденията в молбата не се подкрепят и от показанията на св. Б. А. и С. А.- дъщеря и син на молителката. Така, св. Б. А. също твърди, че на 17.04.2012 г. не е имало спор между двамата братя. Св. С. А. твърди, че сестра му е видяла всичко, а той само видял майка си паднала и, че брат му евентуално я е ударил. Твърдението на молителката за упражнено спрямо нея домашно насилие се опровергава и от писмо с рег. № 8067/17.07.2012 г. на ОД на МВР- К. РУ „Полиция”- К., от което се установява, че няма заведена преписка за подаден сигнал на 17.04.2012 г. за извършено домашно насилие над Г. А., както и от протокол за предупреждение, съставен от МВР от същата дата- 17.04.2012 г., видно от който ответникът Д. А. е бил предупреден да не се кара, да не се саморазправя и да не отправя обидни думи и закани спрямо С. Ш. А., като няма представен такъв протокол, относим спрямо молителката Г. А.. Следва да се посочи и това, че въпреки задължаването на молителката да представи медицински документи, удостоверяващи твърдението й за престой в болница, ведно с епикризи /протокол от съдебно заседание по делото на 06.06.2012 г./, това задължение на е изпълнено и по делото липсват доказателства, установяващи, че след случая молителката е постъпила спешно в болница.

С оглед изложеното, окръжният съд намира жалбата за основателна. От събраните по делото доказателства не е установена по безспорен и категоричен начин необходимостта от защита на молителката от психически и физически тормоз. Представеното доказателство- декларация на пострадалото лице по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, макар да съдържа данни за установяване на домашно насилие по смисъла на закона, същите не се подкрепят по безспорен и категоричен начин от другите доказателства по делото. Настоящата инстанция счита, че молителката не е провела успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника- неин син на посочената в молбата и декларацията дата. Твърденията в молбата, че ответникът е извършил действия на домашно насилие, са оборени, както от обясненията на самата молителка в съдебно заседание, така и от гласнитедоказателства, което обстоятелство първоинстанационният съд не е отчел. С оглед на установеното от фактическа страна, неправилна е преценката на районният съд, че следва на ответника- жалбодател пред тази инстанция, да му бъдат наложени мерките по ЗЗДН. Впрочем, след като декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, не е единственото доказателство по делото, а чрез други доказателства е опровергана нейната доказателствена стойност, то атакуваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Независимо от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи и следното: В срока за произнасяне и преди постановяване на решение по съществото на спора, на 08.10.2012 г. по делото е постъпила писмена молба с вх. № 4257 от Г. А. А. от гр. К., с която уведомява съда, че на основание чл. 233 от ГПК се отказва от молбата си, подадена по реда на ЗЗДН срещу Д. Ш. А., по която било образувано гр. д. № 1055/2012 г. по описа на К.йския районен съд и моли да се прекрати производството по в. гр. д. № 344/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд, да се обезсили първоинстанционното съдебно решение с № 98/18.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1055/2012 г. по описа на К.йския районен съд, както и издадената заповед. Вместо подпис на лицето, молбата носи отпечатък от пръст с нотариална заверка, като е направена забележка, че на основание чл. 579 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 189 от ГПК, молителката поради неграмотност, вместо подпис и изписване на трите си имена, положила отпечатък от десния си палец като заявила, че е запозната със съдържанието на документа, съгласна е и го одобрява. На 23.10.2012 г. с вх. № 5405, в К.йския окръжен съд е постъпила нова писмена молба от Г. А. А., подписана, в която същата заявява, че не е подавала предходната молба, която не била от нейно име, че сина й Д. А. трябвало да понесе наказанието си и, че не се отказва от жалбата си. Заявява в молбата и това, че е с основно образование и може да се подписва. С оглед на така постъпилите молби от Г. А. А., които имат различно съдържание и са оформени по различен начин- едната с отпечатък от пръст, вместо подпис, което е приложимо в случаите на издаването на частен документ от неграмотен, а другата- с подпис и изявление на издателката, че е грамотна, съдът намира, че са налице данни за престъпни обстоятелства, поради което препис от решението, ведно с копие на молбите, подадени от името на Г. А. А., следва да се изпратят за проверка на Районна прокуратура- К..

При този изход на делото следва молителката Г. А. да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса в размер на 30 лв.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 98/18.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1055/2012 г. по описа на К. районен съд, с което е наложена мярка за защита срещу домашно насилие в полза на Г. А. А. от гр. К., с настоящ адрес- местността „Г-Ч”, вилна зона № 27 /над „С.”/ срещу Д. Ш. А. от гр. К.; задължил е Д. Ш. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. А. А.; забранил е на Д. Ш. А. да доближава жилището, намиращо се в гр. К., местността „Г-Ч”, вилна зона № 27, вила № 16 /над „С.”/, както и Г. А. А.; наложил е на Д. Ш. А. глоба в размер на 200 лв., разпоредено е да се издаде заповед за защита и Д. Ш. А. от гр. К. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 30 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. А. А. от гр. К., с настоящ адрес- местността „Г-Ч”, вилна зона № 27 /над „С.”/ с ЕГН * за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие по ЗЗДН срещу Д. Ш. А. от гр. К., кв. „В. бл. 51 ап. 40 с ЕГН *.

ОСЪЖДА Г. А. А. от гр. К., с настоящ адрес- местността „Г-Ч”, вилна зона № 27 /над „С.”/ с ЕГН * да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса в размер на 30 лв.

Препис от решението, ведно с копие от писмена молба с вх. № 4257/08.10.2012 г. и писмена молба с вх. № 5405/23.10.2012 г., двете подадени от Г. А. А. от гр. К., постъпили в К.йския окръжен съд по в. гр. д. № 344/2012 г. по описа на същия съд, да се изпратят на Районна прокуратура- К. за проверка.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/