№ 17222
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110104551 по описа за 2023 година
Ищецът А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С..., чрез адв. Д. Милев – САК е
предявил срещу „В” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от С П като правоприемник на „В“ ООД, с ЕИК *********, следните искове:
Да се признае за установено в отношенията между „В“ АД и А. Г. А., че чл. 1, ал.3 –
клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане в сключения между тях договор
за потребителски кредит № ... е нищожна.
Да се признае за установено в отношенията между „В“ АД и А. Г. А., че чл. 4, ал.2 –
клаузата, с която се начислява неустойка от сключения между тях договор за потребителски
кредит № ... е нищожна.
Да се осъди на основание чл. 23, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответника „В“ АД да заплати на А. Г. А. с ЕГН **********, сума в размер на 113,68 лв.,
представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит № ..., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и е подал отговор, с
който оспорва исковете по основание и размер.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
На 13.06.2022 г. А. А. е сключил договор за паричен заем № ... с „В" ООД. Страните се
договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лв., видът на вноската да е
двуседмична, а броят па погасителните вноски да е седем. В договора е посочено, че
1
годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на 49.39 %.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, кредиторът предоставя на потребителя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на заемателя се
начислява допълнителна такса в размер на 106.47 лв., която ще бъде разсрочена за
изплащане заедно с погасителните вноски по заема.
Според чл. 4, ал. 1 от сключения договор, заемателят се задължава в срок до 3 три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или
банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на
обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 70,98 лв. Тази неустойка също
следва да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска по заема ще
бъде в размер на 101.28 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер па 708.96 лв.
А. А. е погасил процесния кредит по начин, по който ответникът няма претенции към него.
Същият е издал удостоверение в тази насока.
При преценка на условията, при които е сключен процесният договор, съдът счита
предявените установителни искове за основателни, а осъдителният иск за частично
основателен, поради следното:
Относно клаузата на чл. 4 от договора:
Искът е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр. 3 от ЗЗД.
Неустойката по чл. 4 е предвидена за непредставяне на поръчител по кредита. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността па потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В условията на разрастващ се кредитен пазар е важно
кредиторите да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите - членки на ЕС следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта
на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване па потребителски кредит, както и чрез насьрчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне па потребителски кредит. В този смисъл клаузата, с
която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в
случай че не предостави поръчител, е нищожна. Тя противоречи на целта на закона /чл. 2 от
ЗПК/. Ако кредиторът е преценил, че длъжникът не е отговорил на определени изисквания е
следвало да откаже да сключи договора. Въпреки това, на длъжника е вменено задължение
да осигури документ едва след като кредитьт е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. По този начин, вместо
кредиторът да спазва целта на закона, а именно: отговорно кредитиране, той сьдава
предпоставки потребителят да изпадне в свръх задълженост.
Отделно от горното, видно от оспорената клауза, неустойката за неизпълнение на
2
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Събраните по делото доказателства сочат и за заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, тъй като видно от изпълнената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, уговорената в договора неустойка в размер на 70, 98 лв. не е включена в
годишния процент на разходите, с което реално се заобикаля императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максималния им размер.
В разглежданият казус, кредиторът е начислил неустойка, чието плащане е разсрочил
заедно с периодичните вноски по главницата. Следователно, ако кредиторът действително е
имал желание и цел да му бъде предоставен поръчител или банкова гаранция е могъл да
отпусне кредита след предоставянето на такъв или да откаже сключване на договор за
паричен заем. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността потребителят да
предостави поръчител или банкова гаранция и „неустойката" да не се дължи, то това
плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие. Дори при непредоставяне на поръчител, договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Тази „неустойка" има белезите на възнаградителна лихва - изначално уговорена между
страните и разсрочена за заплащане с всяка погасителна вноска. Тази клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и нищожна по чл. 146, ал.1 от ЗЗП,
тъй като същата задължава потребителят при неизпълнение па неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка.
Относно клаузата на чл. 3, ал.1 от процесния договор:
Искът е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Уговорката за плащане на възнаграждение за експресно разглеждане е нищожна поради
противоречието й със закона, поради следното: Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл. 10а, ал.2 от ЗПК да
бъдат свързани с усвояване и управление па кредита. От текста на оспорената разпоредба
може да се направи безспорен извод, че такса „бързо разглеждане" е свързана с усвояването
на кредита. Същата не представлява допълнителна услуга и по размер цената й е твърде
висока - при кредит в размер на 500 лв., таксата за експресно разглеждане е в размер на
106,47 лв.
Искът предявен на осн. чл. 23, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
това „В“ АД да плати на А. Г. А. сума в размер на 113,68 лв., представляваща недължимо
платена по договор за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, е
частично основателен, поради следното:
3
Сумата от 113, 68 лв. се претендира от ищецът като платена от заемателят над размера на
предоставения кредит от 500 лв., тъй като същият счита, че процесния договор е нищожен
изцяло. Ищецът твърди, че освен неустойката по чл. 4, ал.2 от договора и таксата за
експресно разглеждане по чл. 1, ал.3, не дължи и възнаградителна лихва, тъй като в нейният
размер кредиторът е включил начислена неустойка и такса за експресно разглеждане,
клаузите относно които са нищожни. Счита, че определения от кредитора размер на
възнаградителната лихва е изключително висок, надвишава трикратния размер на законната
лихва за необезпечени заеми, поради което в уговорения размер противоречи на добрите
нрави.
Изложените доводи не може да бъдат споделени относно размера на договорната лихва,
платен от ищеца. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, общо
дължимата сума по процесния договор от 708, 96 лв. включва: 500 лв. – главница, договорна
лихва в размер на 31, 51 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв. и
неустойка в размер на 70, 98 лв. Платената по договора сума от А. А. е в размер на 608, 68
лв. и е разпределена по следния начин: 500 лв. – главница, договорна лихва в размер на 2, 21
лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 106, 47 лв. Дължимата по договора
неустойка е останала неплатена. Тъй като погасения по договора размер на договорната
лихва от 2, 21 лв. не е прекомерно висок и не нарушава добрите нрави, по отношение на
тази сума иска следва да се отхвърли, а на ищеца следва да се присъди само размера на
таксата за експресно разглеждане, която е погасена от кредитополучателя, но не е дължима
като платена по нищожна клауза, без правно основание.
При този изход на делото, разноски се дължат и на двете страни, но ответникът не е
представил доказателства за сторени такива. Ищецът е представил списък на разноските и
претендира държавна такса в размер на 100 лв., депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и
по два от предявените искове адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с вкл. ДДС,
на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на осн. чл. 83,
ал.2 от ГПК, поради което не е сторил разноски за държавна такса. Възнаграждението на
вещото лице в размер на 350 лв. е платено от бюджета на съда, поради което ищецът не е
сторил и тези разноски. Претендираното адвокатско възнаграждение е в минимално
установените размери, поради което следва да бъде присъдено на пълномощника на ищеца
за оказаната му правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между „В“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., представлявано от С П като правоприемник на „В“ ООД, с
ЕИК ********* и А. Г. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул. "Стефан
Стамболов" 40 ет.4, че клаузата на чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standart 14 № ... от
4
13.06.2022г., с която се начислява такса експресно разглеждане за документи за отпускане на
паричен заем в размер на 106, 47 лв. е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Признава за установено в отношенията между „В“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., представлявано от С П като правоприемник на „В“ ООД, с
ЕИК ********* и А. Г. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С..., че клаузата на чл. 4,
ал.2 от договор за паричен заем Standart 14 № ... от 13.06.2022г., с която се начислява
неустойка в размер на 70, 98 лв. е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „В“ АД да заплати на А. Г. А. с
ЕГН **********, сума в размер на 106,47 лв., представляваща недължимо платена по
договор за паричен заем Standart 14 № ... от 13.06.2022г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане като
иска за разликата над 106, 47 лв. до 113, 68 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „В“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да
заплати на адв. Д. Мирославов Милев като пълномощник на А. Г. А. с ЕГН **********, на
осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА сума в размер на 960 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „В“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК, да плати на Софийски районен съд държавна такса в размер на 150 лв. и
разноски в размер на 350 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решенето подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5