Решение по дело №275/2019 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20191430200275
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 10

 

гр. Кнежа, 27.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 275 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 35-0000312 от 15.11.2019 год. на Началник ОО „АА“ гр. Плевен, на основание чл. 53 от ЗАНН на Ц.С.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание ГЛОБА общо в размер на 510 лева, от които 10 лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от с. закон и 500 лв., на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр – за нарушение по чл. чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, извършени на 21.10.2019 год. в гр. Кнежа.

Недоволен от така наложените му административни наказания е останал жалбоподателят Ц.К., който моли съда да отмени издаденото НП с твърдения за липса на доказателства относно авторството на нарушенията.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в с.з.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от легитимиран субект, чрез административнонаказващия орган, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима  и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.10.2019 год. около 18:30 ч. в гр. Кнежа, на изхода за гр. Плевен, служители при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Плевен към Изпълнителна агенция „АА“ – свидетелите М.М.Х. и Л.Ц.Б., спрели за проверка товарен автомобил марка Мерцедес, модел 1223 Атего, с рег.№ ВР1002СВ, обозначен като автомобил извършващ пътна помощ. Водачът бил сам в автомобила. Същият превозвал товар (мотокар) от гр. Враца до гр. Плевен. В хода на проверката водачът първоначално отказал да представи на контролните органи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и карта за квалификация на водача, а впоследствие заявил, че не ги носи. Представил се на свидетелите с трите си имена, ЕГН и адрес, а именно Ц.С.К. с ЕГН **********, с адрес: ***. Обяснил, че товарният автомобил е собственост на негова фирма и представил талона на МПС и удостоверение за лиценз на автомобила, като Пътна помощ. Свидетелите констатирали пълно съответствие между съобщените им от водача лични данни и посочените в талона на превозното средство и удостоверението на МРРБ такива. У тях не възникнало никакво съмнение относно самоличността на водача. На място св. М.Х., в присъствието на св. Л.Б., съставил на жалб. Ц.С.К. акт за установяване на административно нарушение /сер.А-2018 № 267930/ по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът не представя при проверката свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него  и по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 2008 год. на МТ – не представя карта за квалификация на водача. Актосъставителят отбелязал още, че данните за водача са взети от контролен талон на автомобила, кат.№ 2 и удостоверение № 53-00-10106/ 23.11.12г. от МРРБ. Нарушителят подписал акта без възражения. Получил е препис от АУАН. Била му разяснена възможността да направи писмени възражения в 3-дневен срок от подписването на акта, но той не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. 

Въз основа на така съставения АУАН, на 15.11.2019 год. от Началника на ОО „АА“ гр. Плевен било издадено атакуваното НП, с което на Ц.С.К. са наложени две глоби общо в размер на 510 лв. – Глоба на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер на 10 лв. и Глоба на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр в размер на 500 лв., за това, че на 21.10.2019 год. около 18:30 часа в гр. Кнежа изход за гр. Плевен като водач на товарен автомобил Мерцедес 1223 Атего с рег.№ ВР1002СВ, собственост на К. ЕООД, извършва превоз на товари /мотокар от гр. Враца до гр. Плевен/, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не представя при проверката свидетелство за правоуправление и контролен талон към него. 2. Не представя карта за квалификация на водача,  с което виновно е нарушил чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ.

След направена проверка в информационната система на ИА „АА“ се установи, че водача притежава карта за квалификация на водача № Р179890 валидна до 12.06.2022 год.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите М.Х. и Л.Б., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение сер. А-2018 № 267930 от 21.10.2019 год., заповед № РД-08-249/ 15.05.2015 год. на министъра на МТИТС и заповед № РД-07-210/ 15.05.2015 год. на Изп. директор на ИА „АА“.

При извършената служебна проверка на процесното НП съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство.

Безспорно установено по делото е, че на посочените в АУАН и НП дата и място – 21.10.2019 год. в гр. Кнежа, жалб. Ц.С.К. е управлявал МПС – т.а. Мерцедес с рег.№ ВР1002СВ, собственост на „К.“ ЕООД, обозначен като автомобил за пътна помощ, в нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторното превозно средство от съответната категория и контролния талон към него  и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 год. на МТ – водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача, като при извършената му проверка не е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и карта за квалификация на водача. С деянието си същият е нарушил посочените разпоредби, задължаващи го като водач на МПС извършващо превоз на товари да носи както СУМПС и КТ към него, така и карта за квалификация. В момента на проверката жалбоподателят е представил само регистрационния талон на автомобила и удостоверение за лиценз и не е направил никакви възражения по така констатираните нарушения. В законовия срок не е депозирал пред наказващия орган писмени възражения по акта. По същество, едва с жалбата си пред съда, отрича да е извършител на нарушенията, като счита, че не са били налице доказателства за самоличността на водача.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че не ставало ясно кой е управлявал превозното средство към момента на проверката. Видно както от писмените доказателства по делото – акт за установяване на административно нарушение, така и от свидетелските показания – данните за самоличността на водача (трите му имена, ЕГН и адрес, представляващи лични данни), посочени в акта, са били установени от контролните органи в проведения разговор с водача, по негови сведения, като са били съпоставени и с данните от представените им от същия други документи – талон за регистрация на МПС и удостоверение за лиценз. У свидетелите не е възникнало и най-малкото съмнение относно самоличността на проверяваното лице. Установено по делото е, че моторното превозно средство се притежава от търговско дружество, собственост на жалбоподателя, като липсват каквито и да било доказателства същото да е било предоставяно за ползване на друго лице. С неявяването си в съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, сам се е лишил от възможността да обори доказателствената тежест на редовно съставения АУАН и очевидно с поведението си цели само и единствено препятстване на разпознаването му от извършилите проверката служители – свидетели по делото.  

Извън това, следва да се отбележи, че установяването на неистинност на твърденията на жалбоподателя би могло да доведе до други наказателноправни последици.

Въз основа на гореописаната и възприета фактическа обстановка съдът от правна страна намира, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административни нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008 год. на МТ, като на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят Ц.К. е управлявал товарния автомобил Мерцедес, превозвал е товар – мотокар, и при извършената му проверка същият не е представил на контролните органи СУМПС и КТ към него, както и карта за квалификация на водача (каквато притежава).

При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административни нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008 год. на МТ.

Наложените на жалб. Ц.С.К. санкции за горепосочените нарушения са глоби с фиксиран размер – от 10 лв. за първото нарушение, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП  и от 500 лв. за второто, на осн. чл. 93, ал.2 от ЗавтПр. АНО е определил законосъобразен размер на наказанията.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.  

 

Водим от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000312 от 15.11.2019 год.  на Пламен Аспарухов Иванов – Началник ОО „АА“ гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН  на Ц.С.К., ЕГН **********,***, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 10 (десет) лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лв., на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: