Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 567
23.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и прокурора Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 553
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ – гр.София срещу
Решение № 44/19.02.2020г., постановено по АНД № 1244/2019г. по описа на Районен
съд - Хасково.
В
касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Въззивният съд приел, че оспореното пред него наказателно постановление е
незаконосъобразно и че санкционният акт е издаден в нарушение на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, водещо до ограничаване на правото на защита
на административнонаказаното лице, а също и че е налице несъставомерност на
деянието по възведената квалификация, като е налице и неправилна
индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН и НП.
Със
санкционния акт на административнонаказаното лице било наложено административно
наказание за това, че към 31.12.2018г., в гр.Хасково, в качеството си на кмет
на Община Хасково и първостепенен разпоредител с бюджет, не е спазил бюджетната
дисциплина, регламентирана със Закона за публичните финанси (ЗПФ), като е поел
ангажименти за разходи в размер на 10 646 392,08 лв., през периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г., въпреки че към 31.12.2017г. общината не е привела
показателя си за налични към края на годината поети ангажименти за разходи, в
съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. С деянието била
нарушена разпоредбата на чл. 128, ал. 2, във връзка с чл. 94, ал. 3, т. 2 от
Закона за публичните финанси. НП било издадено от компетентен
административнонаказващ орган, след събиране на всички необходими и относими
доказателства и при липса на спорни обстоятелства. В
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения при приложението на процесуалния и материалния закон. От приложените
доказателства се установявало по несъмнен и категоричен начин, че санкционираното
лице е осъществило от обективна и субективна страна състава по чл. 128, ал. 2
във вр. чл. 94, ал. 3, т. 2 на Закона за публичните финанси, което несъмнено било
и нарушение на бюджетната дисциплина по смисъла на § 2 от същия закон.
При
направената проверка безпротиворечиво било установено, че в качеството си на
лице, което организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджета на общината, по смисъла на чл. 7, ал. 5 от ЗПФ и
първостепенен разпоредител по чл. 11, ал. З от ЗПФ, към 31.12.2018г.
санкционираното лице поело нови ангажименти за разходи въпреки, че и през
предходната финансова 2017г. не привел показателя за „наличните в края на 2017
година поети ангажименти за разходи“ в съответствие с ограничението по чл. 94,
ал. 3, т. 2 от ЗПФ. Това било така, защото с Решение № 596, взето по протокол №
30 от 26.01.2018г. на Общински съвет - Хасково бил приет бюджета на общината за
2018г. В т. 10 от решението, Общински съвет - Хасково одобрил максималния
размер на поетите ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2018
година, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не можели
да надвишават сумата от 27 859 496 лева.
При
извършената проверка в хода на финансовата инспекция било установено и
удостоверено с официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК (справки), издадени
от длъжностни лица от общината, в кръга на службата им, че:
-съотношението
в проценти на наличните към края на 2017г. поети ангажименти за разходи по
данни от оборотната ведомост на общината, отчетна група „Бюджет“ (39 075 698,58
лв.) към средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години (55 889 468,50 лв.) било 69,92 %;
-
изчисленото съотношение от 69,92 % на наличните към края на 2017 година поети
ангажименти за разходи превишавало максимално допустимия размер от 50 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години,
регламентиран в разпоредбата на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ;
-
процентното превишение на отчетените налични ангажименти за разходи спрямо
законоустановения размер през 2017г. бил 19,92 на сто, като въпреки това през
2018г. освен наличните от 2017г. били поети нови ангажименти за разходи отново
над нормативно установените 50 %, а именно в цифрово изражение в размер на 10
646 392.08 лева, което в % съотношение спрямо средногодишния размер през 2018
г. било 9.62 % над ограничението по чл. 94, ал. З, т. 2 от ЗПФ.
Не намирал
опора в доказателствената съвкупност изведеният извод на първостепенния съд
досежно непосочване на източниците на поетите ангажименти за разходи, тъй като
същите се съдържали в приобщените справки и нарочна информация Рег.индекс: 12-84-13
#5 от 17.07.2019г., подписани от сочения нарушител. От приобщената справка
Рег.индекс: 12-84-14 #2/17.07.2019г., обективирана в АУАН и НП, било видно, че
поетите ангажименти за разходи над нормативно установения размер през 2018г. по
отправеното обвинение били по сключени 135 броя договори, изброени по
контрагенти на обща стойност 10 646 392.08 лева.
В случая по
делото не било ангажирано каквото и да е доказателство, санкционираното лице да
е изпълнило задължението си, визирано в нормите на чл. 128, ал. 2 и чл. 94, ал.
3, т. 2 от ЗПФ по ограничението за поети ангажименти за разходи, при положение,
че изпълнението на посоченото задължение било положителен факт от обективната
действителност, който подлежи на доказване от лицето, черпещо благоприятни за
себе си правни последици.
Неправилен и
несъответен на закона бил и изводът на съда за несъставомерност на нарушението
и за допуснати от наказващия орган съществени нарушения на
административно-производствените правила. Текстът в АУАН, с който било описано
деянието, съдържал всички съществени елементи от фактическия състав на
нарушението по чл. 128, ал. 2 от ЗПФ. Фактите в акта и в обстоятелствената част
на НП били прецизирани чрез по-подробно описание на нарушението. Посочените в
НП от АНО законови разпоредби, като правна квалификация били пълни и точни.
Посочена била хипотезата, в която попада деянието на санкционирания извършител.
Следователно не били допуснати непълноти в правната квалификация на деянието,
предвид което не било налице нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Съответно на
чл. 57, т. 5 от ЗАНН в обстоятелствената част на издаденото НП се съдържало
подробно описание на фактите, относими към обективните елементи на състава на
нарушението, както и на обстоятелствата по неговото извършване. Нарушението било
описано достатъчно ясно и подробно, както от фактическа, така и от правна
страна. Посочено било изпълнителното деяние и моментът, в който било довършено
нарушението -31.12.2018г. Актът за установяване на административното нарушение бил
съставен и връчен по регламентирания ред, като жалбоподателят се възползвал от
правото да възрази срещу констатациите в него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Съдържащото се в АУАН и НП описание на индивидуализиращите признаци било
достатъчно, за да се прецени тяхната относимост към нормативно установените
критерии, от което следвал и изводът за съответствие на НП с чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Спазени били
изискванията на чл. 42 при съставяне на АУАН, съответно на чл. 57 от ЗАНН при
издаване на НП и не били налице обстоятелства, които водят до
незаконосъобразност, респ. отмяна на оспореното НП на това основание.
Деянието
било правилно и законосъобразно санкционирано съобразно чл. 32, ал. 1, т. 1 от
ЗДФИ, с налагане на глоба в минималния размер от 200 лв., установен в цитираната
разпоредба. Нарушението не представлявало и маловажен случай, към който да бъде
приложен чл. 28, б. „а” от ЗАНН, обосновано в НП.
С оглед на
така изложеното, касационният жалбоподател моли за постановяване на решение, с
което да бъде отменено Решение № 79 от 13.04.2020г., постановено по АНД № 65/2020г.
по описа PC - Хасково и бъде потвърдено НП № 11-01-452/2019 от 15.01.2020г.
като правилно и законосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба – Д.В.Б., в депозиран по делото писмен отговор на
касационната жалба посочва, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна, с
оглед на което моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
наказателното постановление.
Касационната
инстанция, като съобрази нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
С Решение №
79 от 13.04.2020г., постановено по АНД № 65/2020г., Районен съд - Хасково е
отменил Наказателно постановление № 11 – 01
– 452/15.01.2020г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция -
гр.София. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че процесното административнонаказателно производство е
инициирано и проведено по повод извършена финансова инспекция на Община Хасково.
При тази инспекция проверяващите органи установили нарушение на бюджетната
дисциплина, регламентирана със Закона за публичните финанси, изразило се в
това, че Д.В.Б., в качеството си на кмет на Община Хасково и първостепенен разпоредител
с бюджет, през 2018г. поел ангажименти за разходи в общ размер на 10 646 392,08
лв., като сключил договори, въпреки че общината не била привела показателя за
наличните в края на годината поети ангажименти за разходи в съответствие с
ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. При проверката се установило, че
наличните в Община Хасково поети ангажименти за разходи към 31.12.2018 г. са в
размер на 34 775 556.44 лв., представляващи 59.57 на сто от средногодишния
размер на отчетените разходи за последните четири години (58 373 076.75 лв.), с което е превишен с 9.57 % (с 5 589 018.07 лв.) максимално допустимият размер от 50 на сто на тези
ангажименти, регламентиран в чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. С оглед на гореизложеното проверяващите стигнали до
извода, че към 31.12.2018г., в гр.Хасково, Д.В.Б. в качеството си на кмет на
Община Хасково и първостепенен разпоредител с бюджет, не е спазил бюджетната
дисциплина, регламентирана със Закона за публичните финанси (ЗПФ), като поел
ангажименти за разходи в размер на 10 646 392.08 лв. през 2018г., въпреки
че към 31.12.2017г. общината не е привела показателя си за налични към края на
годината поети ангажименти за разходи, в съответствие с ограничението по чл.
94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ.
От правна
страна и при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът е намерил,
че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, както и че съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба. В обстоятелствената част на
акта, във връзка с вмененото административно нарушение, било отразено, че
наличните към 31.12.2018г. поети ангажименти
за разходи на Община Хасково са в размер на 34 775 556.44 лева при
средногодишен размер на отчетените разходи на Общината за последните четири
години от 58 373 076.75 лева, с което
първите безспорно надвишавали максимално допустимия размер от 50 % по чл. 94,
ал. 3, т. 2 от ЗПФ с 9.57 %. За кореспондиращо с доказателствата е прието и
отразеното в акта, че в периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. кметът на Общината
поел ангажименти за разходи в размер на 10 646 392.08 лева, въпреки че към
31.12.2017 г. Общината не е привела показателите си за поети ангажименти и
задължения за разходи в съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от
ЗПФ, в който смисъл била забраната по чл. 128, ал. 2 от ЗПФ. Съдът е посочил,
че втората фактическа констатация, направена от актосъставителя и възприета
впоследствие от АНО, се базирала единствено на данните от изготвената за
нуждите на финансовата инспекция справка за произход на наличните към
31.12.2018г. осчетоводени ангажименти в Община Хасково. Другата сочена в АУАН и
НП сума – 34 775 556.44 лева не съответствала на посочената в същата справка,
приложена към преписката, на която справка се позовали актосъставителят и АНО
като писмено доказателство и според която реализираните ангажименти по договори
за 2018г. възлизали на 34 799 875.52 лв. Тоест не било ясно защо и как
актосъставителят и АНО избрали да посочат веднъж като елемент от състава на
приписваното нарушение цифрата 34 775 556.44 лева, а след това да приемат, че
поетите ангажименти за разходи са в размер на 10 646 392.08 лева. С последното
разминаване в стойността на поетите ангажименти за разходи за 2018г. и
фактически с посочване на две различни стойности в АУАН и НП съдът приел, че е
допуснато съществено нарушение на правилата по провеждане на производството
пред АНО – наказаното лице не било известено какво точно нарушение му е
приписано и срещу какво да се защити. Такова изложение на фактите по
обвинението довело до неясно и противоречиво описание на нарушението, без
посочени конкретни обстоятелства по неговото извършване, довело на свой ред до
предявено административно-наказателно обвинение, ограничило правото на защита
на наказаното лице, препятствано с това да организира защитата си в пълен обем,
с оглед вменените му за нарушени законови разпоредби. Същите изводи следвало да
бъдат направени и по отношение обстоятелствената част на НП, касателно
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на ясно и разбираемо
описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване било препятстващо
и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон.
Според съда било допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо основание за самостоятелна
отмяна на санкционния акт. За да било съставомерно деянието по чл. 128, ал. 2, вр.
чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, следвало да е безспорно установено допускането на
поемане на ангажименти за разходи от кмета на общината. Така формулирана
диспозицията на материалноправната норма в тази й част визирала като разход -
поемането на ангажименти за разходи. Това понятие било легално дефинирано в §
1, т. 27 от ДР на ЗПФ. В процесния случай деянието съставлявало поети
ангажименти за разходи, които съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 27, били
клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни
и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания
за разходи и/или нови задължения за разходи с определяема стойност.
Актосъставителят, респективно наказващият орган, въз основа на справката за
поети ангажименти за разходи за 2018г., предоставена от Община Хасково, извели
извод, че въпреки наличните към 31.12.2017г. задължения на общината, през 2018г.
от кмета на Община Хасково били поети ангажименти за разходи в размер на 10 646
392.08 лева. С тези изводи завършвало съдържанието на обстоятелствените части
на АУАН и НП, което обаче не било достатъчно да покрие хипотезата на чл. 128,
ал. 2 от ЗПФ, която била във вр. с § 1, т. 27 от ДР на ЗПФ. Така в
констативните части на акта и НП липсвали конкретно описани, установени
обстоятелства относно начина на формиране на сумата от 10 646 392.08 лева, тоест
нейните конкретни източници. Липсвали данни, съответно конкретизация, относно
източниците на поетите ангажименти за разходи по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР
на ЗПФ - конкретните договори, съответно клаузи, нормативни актове, съответно
разпоредби, съдебни и арбитражни решения, които обвързват общината с бъдещи
плащания за разходи и/или нови задължения за разходи и то с определяема
стойност. Актосъставителят се задоволил да посочи само общата стойност на
поетите ангажименти за разходи през 2018г., без да анализира поетите
ангажименти за разходи, което било задължително предвид съдържанието на
легалната дефиниция на „поети ангажименти за разходи“, дадена в § 1, т. 27 от
ДР на ЗПФ, съответно изключваща от съдържанието на понятието разходите за
персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по
гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други
публични държавни и общински вземания, което довело до неясно и непълно
описание на нарушението, рефлектиращо върху правото на защита на нарушителя.
Идентично било описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване и в процесното наказателно постановление.
С
обжалваното НП кметът на Община Хасково бил наказан за това, че към
31.12.2018г., в Община Хасково, гр. Хасково, не спазил бюджетната дисциплина,
регламентирана със Закона за публичните финанси (ЗПФ), като поел ангажименти за
разходи през 2018г. въпреки, че към 31.12.2017г. общината не е привела
показателя си за налични към края на годината поети ангажименти за разходи, в
съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, тоест наличните към
края на годината поети ангажименти за разходи надвишават 50 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години,
регламентирани в разпоредбата на чл. 94, ал.3, т.2 от ЗПФ. Принципно нормата на
чл.128, ал. 2 от ЗПФ, по която било подведено административно наказателното
обвинение на жалбоподателя имала за адресат кметовете на общини, но за
наличието на съставомерни обективни елементи, визирани от тази норма, било
необходимо субектът на административното нарушение да „не е допуснал“ поемането
на ангажименти за разходи, ако общината не е привела показателите си за поети
ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94,
ал. 3, т. 1 и т. 2 от същия закон. Описаното в АУАН и НП действие „поети“ обаче
не било самостоятелно предвидено от законодателя като форма на изпълнителното
деяние на горепосочената правна норма. Неправилната индивидуализация на състава
на извършеното нарушение в АУАН и НП, съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, според
съда било процесуално нарушение, препятстващо защитата на нарушителя.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. При касационния контрол бе установено, че не са
допуснати съществени нарушения при събирането и преценката на доказателствените
средства, като мотивите на районния съд за отмяна на процесното наказателно
постановление се споделят изцяло от настоящия състав и не е необходимо да се
преповтарят по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Не се приема
за основателно оплакването в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е
постановен в нарушение и при неправилно приложение на закона. Касационният съд
напълно споделя изводите за допуснати в производството по издаване на
процесното наказателно постановление съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на наказаното лице. Действително в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, а
също и в наказателното постановление, е налице разминаване при посочването на
размера на наличните към 31.12.2018г. поети ангажименти за разходи на Община
Хасково – налице е посочване на сумата от 34 775 556.44 лева, но също и на
сумата от 34 799 875.52 лева, което обстоятелство създава неяснота и е процесуално
нарушение, препятстващо защитата на нарушителя. В АУАН и НП липсва и конкретно
описание на обстоятелствата, позволяващи установяване начина на формиране на
сумата от 10 646 392.08 лева, съответно източниците
на поетите ангажименти за разходи по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на ЗПФ,
което също е довело до неясно и непълно описание на нарушението, рефлектиращо
върху правото на защита на нарушителя. Факт е също, че описанието на
нарушението в АУАН и НП и по-конкретно на посоченото изпълнително деяние включва
посочването „поел ангажименти за разходи“, без да е налице упоменаване на
съставомерен обективен елемент от състава на нарушението, а именно да „не е
допуснал“ поемането на ангажименти за разходи, ако общината не е привела
показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с
ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и т. 2 от същия закон. Всички тези
обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават извода на касационния
съд, че отменяйки процесното наказателно постановление на горепосочените
основания, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
79 от 13.04.2020г., постановено по АНД № 65/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.