№ 3262
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110116485 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е-ПП" АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** срещу ответника В. М. М.
ЕГН **********, с адрес: гр. ***** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сума в размер на 699.46 лв.. представляваща главница за мрежови услуги по фактури ,
издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб. № *****, адрес гр. *****
152 и кл. № **********, съгласно фактури № ***** от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв.,
№ ***** от 14.06.2021г. на стойност 238.28 лв., № ***** от 14.07.2021 на стойност 230.59
лв.;
- сума в размер на 11.01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена по фактурите, за периода от падежа на същите до 17.08.2021 г..
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена
Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
***** г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, поправена с Разпореждане № *****г. и
Разпореждане № ***** г., на основание чл.247 от ГПК.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба:
1
Излага се,че ответникът В. М. М. е собственик на обект с клиентски № ********** и
абонатен № *****, гр. *****, ул. "*****" № 9, „Б", 1, с предназначение на обекта за
стопански нужди.
Предвид изложеното се счита, че между страните в настоящото производство съществува
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.
За да бъде доставяна ел. енергия до обекта на В. М. М., същият е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север " АД.
Обект с клиентски № ********** и абонатен № ***** е присъединен при резервирана
мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 312 кВт.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго Про
Продажби" АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги
измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.
Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за
периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми ,
дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Относно наличието на основания за начисляване на дължимите суми се излагат следните
съображения:
1. Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от
ПЗР към ЗЕ:
Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Така, небитов клиент може да е физическо или юридическо лице, което купува ел. енергия за
стопански нужди. Ответникът е физическо лице, което обаче стопанисва обект с изцяло
търговско предназначение - фуражен цех. Обектът е заведен в база данни на дружеството,
като стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява
небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
1. Основание за издаване на фактури № ***** от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв., №
***** от 14.06.2021г. на стойност 238.28 лв., № ***** от 14.07.2021 на стойност 230.59 лв.,
и претендиране заплащане на суми във връзка с тях:
През периода обхванат от горепосочените фактури е съществувало непрекъснато
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект
с клиентски № ********** и абонатен № ***** с предоставена мощност 312 кВт
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител,
каквото е и „Енерго Про Продажби" АД, осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
2
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия.
Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР
/сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл.
97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното
задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат
дакрайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа.и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от
ДКЕВР /сега КЕВР/.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в t местата за измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е била
опредЕ. цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители -
абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/.
Посочената цена важи и за процесния период.
При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като
при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата
действително изразходвана електрическа енергия.
При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано от в обект с клиентски №
********** и абонатен № *****, цената за достъп е опредЕ. на ден съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи
за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена електрическа енергия»
Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени
с наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия.
Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на
всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност.
Така, всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет
от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към
мрежата.
3
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената
мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. В този смисъл цената за достъп до
разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от
резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е
била доставяна електрическа енергия или не. Освобождаване от задължението за
заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната
мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.
През периода посочен в процесиите фактури е предоставяна непрекъснато услугата достъп
до електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от физическото лице -
ответник, цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от потреблението на
ел. енергия.
2. За посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като
съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на
ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.).
Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на
крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени.
Това прави невъзможно оставането на обект с клиентски № ********** и абонатен № *****
на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите
общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа
енергия при общи условия от крайния снабдител.
За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с
нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15,
е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр
на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия).
Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а
не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия
ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г.
включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.
Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на
типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при
условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
Ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент.
4
Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ [ДВ, бр. 57 от 2020 г., в
сила от 26.06.2020 г.) Поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. обектът
клиентски № ********** и абонатен № ***** служебно преминава от "Е-ПП" АД, в
качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е-ПП" АД, в качеството
му на Търговец на свободен пазар.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени
цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя
страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор.
За процесният период на процесиите фактури не са начислявани дължими суми потребена
електрическа енергия, а единствено дължима сума за мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа", изчислена на база предоставена мощност -312 кВт за
клиентски № ********** и абонатен № *****.
Поради всичко гореизложено, за процесния период "Енерго - Про Продажби" АД, в
качеството си на търговец на свободен пазар е издало следните счетоводни документи:
фактури № ***** от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв., № ***** от 14.06.2021г. на
стойност 238.28 лв., № ***** от 14.07.2021 на стойност 230.59 лв.
Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови услуги се начисляват от "Енерго -
Про Продажби" АД на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти,
регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови
услуги на съответния търговец.
Видно от всичко изложено, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът е собственик на обект за небитови нужди и
ползвател на мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при резервиран
капацитет от същата, поради което дължи стойността на издадените фактури.
След настъпване изискуемостта на задълженията по всяка от процесиите фактури, същите
не са заплатени до настоящия момент.
3. Основания за претендиране на мораторна лихва:
По съображения изложени в т. 1 и т. 2 от настоящата искова молба ответникът дължи
заплащане на главници начислени с процесиите фактури.
Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението си обуславя и
настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна лихва върху
задължението. Размерът на мораторната лихва определен като сбор от лихви по
попосочените в настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по съответната фактура до 17.08.2021 г.
Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е уговорена между страните, както в
чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в чл. 86 ЗЗД.
Видно от всичко изложено, към настоящия момент ответната страна дължи лихва върху
главниците по всяка една от процесиите фактури, като сборът от начислените лихви е в общ
5
размер на 11.01 лева.
Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да
уважи предявената искова претенция и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът В. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. ***** № 9, „Б", в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявената
искова претенция е допустима, но изцяло неоснователна.
Оспорват се предявените искове по основание и размер .
Оспорват се представените фактури, като се твърди, че същите са недостоверни.
На първо място, задължението по чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия (изм. Бр. 40 от ДВ, в сила от 05.05.2020 година), е категорично формулирано в
граматически и смислов аспект, като е посочено, че мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия,
в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата за измерване. което означава, че предпоставка за заплащане на мрежови услуги е
да са налице фактурирани, респ. ползвани количества активна ел. енергия, която по
дефиниция е електрическа енергия, произвеждана от генераторите и доставяна в течение
на определен, интервал от време, способна да създаде механична работа или топлина,
измервана във "ватчас" (Wh) и производните единици.
Счита се, че не може да се пренебрегнат и последващите разпоредби на чл. 29 от Правилата,
в които няма текст, който да задължава клиент или производител да заплаща цени за
мрежови услуги, ако не ползва ел.енергия, а обратно.
Разпоредбата на чл. 29 ал.1 от Правилата препраща по отношение на определянето на
мрежовите услуги към правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3
от самата наредба, като се посочва, че относно размера се прилагат определените от КЕВР
цени.
Твърди се, че през процесния период, определен от ищеца, в обекта няма никакво
потребление, т.к. сградата е негодна за обитаване и за нуждите, за които е закупена.
Ответникът е преустановил дейност в обекта и не ползва ел.енергия, както и каквито и да
е услуги на електроразпределителни предприятия и доставчици на ел.енергия, което се
признава и от самия ищец. Вярно е, че с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР е приета
цена за небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0,2053 кВ на ден за
достъп до разпределителната мрежа, но същата не е приложима към абонат, който е
престанал да бъде потребител на ел.енергия, поради обстоятелството, че не ползва нито
крайния продукт, нито разпределителната мрежа. Самото решение не отменя правилата за
търговия с ел.енергия, нито ги изменя.
Невярно е твърдението в исковата молба, че предоставената мощност на потребителя е 312
кВт. В. М. М. е собственик както на обекта, описан в исковата молба, така и на трафопоста и
трафомашината в него, както и на външното кабелно захранване от разпределителната
мрежа до трафопоста. Мощността на трафомашината е 100 кВт и няма как да му е
6
«предоставена» мощност от 312 кВт. Още повече, преди 7-8 години поради спряно
ел.захранване, части от съществуващата в трафопоста машина са били откраднати и е
закупена нова с посочената мощност от 100кВт, което е било заявено по-късно на
дружеството-ищец. Въпреки това, ищецът отново сочи друга мощност, която не отговаря на
действителното положение.
От друга страна, ответникът е стопанисвал обекта в качеството му на земеделски
производител, като след преустановяването на ел.захранването не е извършвал
осчетоводяване на издавани от ищеца фактури, в т.ч. и процесните, т.к. не е съгласен да
заплаща услуга, която не е използвал. «Потенциалната възможност», както я нарича ищеца,
не е предоставяне на услуга. Ищецът едностранно и неоснователно е променил условията на
доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като е въвел самоволно
неравноправна клауза в отношенията между страните. Твърди се, че договор в този смисъл
не е подписван от В. М.. В случая, ищецът цели постигане на неоснователно разместване на
блага и получаване на престация, която не му се следва предвид обстоятелството, че
ответникът не използва електрическата мрежа за захранване с ел.енергия обекта.
С оглед изложеното се считат предявените искове за недоказани по основание
и размер.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адв. хонорар.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция като
неоснователна , като се присъдят сторените в производството по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № *****г. на Районен съд-гр.Варна-11
състав се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано в деловодството на съда на 01.09.2021г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед №***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника В. М. М., **********, с адрес: гр. *****
да заплати на КРЕДИТОР „Е-ПП „ АД ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес:
гр.Варна, *****, следните суми , а именно:
сума в размер на 699,46лв., представляваща главница за мрежови услуги по фактури ,
издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2019г., за обект с аб. №*****, адрес гр. *****
152 и кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата
на постъпване на заявлението в съда -01.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението,
7
сума в размер на 11.01лв.. представляваща мораторна лихва, начислена по фактурите, за
периода от падежа на същите до 17.08.2021 г.. отразени в табличен вид, както следва:
НЕПЛАТЕН
ЗА
ЗАЛИХВА
ОСТАТЪК
ДОКУМЕНТДАТА НАСУМА ПОСУМА ЗА
ПЕРИОДКЪМ
ПАДЕЖПЕРИОД
ПО
НОМЕРДОКУМЕНТАДОКУМЕНТАПЛАЩАНЕ
ОТ...17.08.2021
ДО...
ДОКУМЕНТА
ФП*****13.05.202121.05.2021230.59 лв230.59 лв01.04.202130.04.20215.63 лв236.22 лв
ФП*****14.06.202122.06.2021238.28 лв238.28 лв01.05.202131.05.20213.71 лв241.99 лв
*****14.07.202122.07.2021230.59 лв230.59 лв01.06.202130.06.20211.67 лв232.26 лв
ОБЩО699.46 лв699.46 лв11.01 лв710.47 лв
както и сума в размер на 25.00лв., представляваща заплатена по делото държавна такса и
сума в размер на 50.00лв.. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени мрежови
услуги по фактури, издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2019г., за обект с аб.
№*****, адрес гр. ***** 152 и кл.№**********.
С Разпореждане № *****г. и Разпореждане №11166/30.03.2022г., е допусната поправка на
Заповед № *****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , по отношение
на абонатния номер, като същият следва да се чете аб.№ ***** и по отношение на крайната
дата на периода на издадените фактури, като същият следва да се чете 14.07.2021г. , на
основание чл.247 от ГПК
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в
полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение
срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№ ***** г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав.
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията,
предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № *****г. на ВРС - 11 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в
8
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано в деловодството на съда на 01.09.2021г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед №*****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника В. М. М., **********, с адрес: гр. *****
ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора „Е-ПП „ АД ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес: гр.Варна, *****, следните суми , а именно:
сума в размер на 699,46лв., представляваща главница за мрежови услуги по фактури ,
издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2019г., за обект с аб. №*****, адрес гр. *****
152 и кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата
на постъпване на заявлението в съда -01.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението,
сума в размер на 11.01лв.. представляваща мораторна лихва, начислена по фактурите, за
периода от падежа на същите до 17.08.2021 г.. отразени в табличен вид, както следва:
НЕПЛАТЕН
ЗА
ЗАЛИХВА
ОСТАТЪК
ДАТА НАСУМА ПО
ДОКУМЕНТ
ПЕРИОДКЪМ
ПАДЕЖПЕРИОД
ПО
НОМЕР
ДОКУМЕНТАДОКУМЕНТА
ОТ...17.08.2021
ДО...
ДОКУМЕНТА
ФП*****13.05.202121.05.2021230.59 лв230.59 лв01.04.202130.04.20215.63
ФП*****14.06.202122.06.2021238.28 лв238.28 лв01.05.202131.05.20213.71
*****14.07.202122.07.2021230.59 лв230.59 лв01.06.202130.06.20211.67
ОБЩО699.46 лв699.46 лв 11.01
както и сума в размер на 25.00лв., представляваща заплатена по делото държавна такса и
сума в размер на 50.00лв.. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 19781/12.10.2021г., са дадени указания на заявителя за предявяване на
иск, на основание чл.415 ал.1 ГПК
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в
полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение
срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№*****г. на ВРС - 11 състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
9
С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от
предявената искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени от ищцовото дружество следните фактури, а именно: №№
*****/13.05.2021г., *****/14.06.2021г., *****/14.07.2021г. , всички издадени от ищцовото
дружество и с получател ответника В. М. М., за обект на потребление, находящ се в
гр.*****, ул. "*****" № 9, „Б", 1, с кл. № ********** и аб.№***** .
Приети по делото са извлечение за фактури и плащания за период, справка за потребление,
сплавка от АВп чрез отдалечен достъп за физ.лице, заявление № *****/05.11.2020г. за
достъп и пренос на ел.енергия през ЕРМ ва ЕРПС АД при Общи условия, извлечение от
сметка към 17.08.2021г., удостоверение за предоставен -13.11.2020г.
Като съобрази становищата на страните, както и представените общи условия за продажба
на електрическа енергия, публикации на ОУ в ежедневници , съдът намира, че между
страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за продажба на електрическа
енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия , обстоятелството, че ищецът е стопански клиент по смисъл на § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба обект на потребление, находящ
се в гр.*****, ул. "*****" № 9, „Б", 1, с кл. № ********** и аб.№***** .
Видно от заключението на вещото лице Е. Т. по приетата съдебно-счетоводна експертиза ,
което съда кредитира като достоверно и компетентно дадено, общата стойност на
задълженията по проццесните фактури към дата 14.10.2021г. възлиза на обща стойност
699,46лв., а лихвите за забава се равняват за периода от 22.05.2021г. до 31.08.2021г. на обща
стойност 13.72лв.
Представено по делото е заключение на вещо лице К. М., по приета съдебно-техническа
експертиза , оспорено от страните, съдът не кредитира, предвид допусната повторна СТЕ,
възложена на вещо лице Н. В..
Видно от заключението на вещото лице Н. В., по приета повторна съдебно-техническа
експертиза от 18.08.2022г., което съда кредитира като обективно, компетентно дадено и по-
пълно и обосновано, предвид и допълнително поставените задачи на вещото лице и
получени данни от в.лице от ЕРПС АД, фабричният номер на електромера, който е отчитал
потребяваната ел.енергия в обекта за процесния период е бил с №*****. Захранването на
обекта е трифазно. Измерването на потребяваната от ответника ел.енергия е било
индиректно - с индиректен електромер и токови трансформатори. В случая абоната е
присъединен на страна Ср.Н - 20 KV, като измерването се извършва с индиректна
(използваща измервателни трансформатори) измервателна група. Измервателната група
включва в себе си: - Измервателен токов трансформатор 10/5/5 A Ki = 2 ; -Измервателен
10
напреженов трансформатор 20 000/100 V Ки = 200. Посочено е от вещото лице, че
предоставената мощност за обекта е 312 KW. Сочи се, че по направено запитване до
„Електроразпределение Север" АД, е получен отговор, че електрическото захранване на
процесния обект с абонатен № ***** е преустановено на дата 15.06.2021г. чрез оперативно
превключване. В с.з. вещото лице уточнява, че преустановяването е следствие на неплащане
на сметка. Т.е. към посочената дата 15.06.2021г. не е демонтиран електромера, а просто е
преустановено ел.захранването в обекта.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от
длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза
по основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в рамките на исковия
период ,по силата на които му е предоставил твърдяното количество ел.енергия през
процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия;
настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна
лихва. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
потребената ел.енергия.
В настоящия случай, видно от приобщените към доказателствения материал по делото
фактури, както и от заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения
материал съдебно-счетоводна експертиза и от заключението на вещото лице по приетата и
кредитирана изцяло от съда повторна съдебно –техническа експертиза на в.л.В. от
18.08.2022г., се установява наличието на непогасени от ответника задължения за заплащане
на доставена и неплатена електроенергия за обект на потребление , находящ се в гр.*****,
ул. "*****" № 9, „Б", 1, с кл. №********** и аб.№***** .
Основните спорни въпроси се свеждат до това дали начисленото количество ел.енергия е
доставено и реално потребено от абоната.
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, одобрени с решение № ОУ-06/21.07.2014 год., в
сила от 07.09.2014 год. /отм. с решение № 798 от 20.01.2017 год./, приложими в процесния
случай с оглед периода на фактурираното количество ел.енергия, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия.
11
Според чл. 120 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със
средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
В настоящия случай по отношение на процесните фактури , които са издадени, съдът
намира, съобразявайки заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа
експертиза, че същите установяват задължения на ответника, доколкото се установява, че
начисленото количество електроенергия по тези фактури е реално доставено и потребено от
ответника в качеството му на абонат на процесния обект на потребление. Вещото лице
изрично посочва, че измерването на потребяваната от ответника ел.енергия е било
индиректно - с индиректен електромер и токови трансформатори. В случая абоната е
присъединен на страна Ср.Н - 20 KV, като измерването се извършва с индиректна
(използваща измервателни трансформатори) измервателна група. Не е установена
техническа неизправност на СТИ на обекта, поради което същото се приема за годно да
отчита правилно преминала през него ел. енергия в процесния период. В процесния период
няма извършена корекционна процедура.
Тези процесни фактури са надлежно осчетоводени от ищцовото дружество и съгласно чл.
182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето,
което ги е водило според тяхната редовност и с оглед преценката на другите доказателства
по делото. Ответникът не е въвел възражения за нередовно водено счетоводство, поради
което и в съответствие с констатациите на вещото лице, съдът намира, че ответникът дължи
заплащане стойността по тези процесни фактури.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване
за дължимост на сумите за главници, начислени по процесните фактури, издадени в
процесния период, на обща стойност в размер на 699,46 лв., поради което искът следва да
бъде уважен в този размер.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава
върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая, съгласно чл. 16, ал.1,т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на „Е-ПП" АД „потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. Вследствие на изложеното, потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Разпоредбата на чл. 32 от
ОУПЕЕ регламентира, че при забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
12
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава ,считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението, като съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е-ПП"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Следователно, ответника е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставената
електроенергия по издадените фактури, считано от деня, следващ падежа на съответната
фактура. Съобразно заключението на вещото лице, общият размер на дължимата мораторна
лихва, формирана като сбор от мораторните лихви върху всяка отделна главница по
процесните фактури, издадени в процесния период, на обща стойност в размер на 13,72лв.,
и т.к. се претендира сума в по-малък размер, то искът за мораторна лихва следва да бъде
изцяло уважен.
Предвид изложеното, съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за
дължимост на сумите за лихвите за забава за размера от 11,01лв.
От своя страна ответникът не е представил доказателства, от които да се установи наличието
на точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане стойността на потребената ел.енергия и начислените лихви за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски съответно на
уважената част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от
ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото
производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 75,00лв.,
депозит за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза – 360,00лв., депозит за
вещо лице по повторна съдебно-техническа експертиза - 250,00лв., адв. възнаграждение в
размер на 360,00 лв., или общо 1045.00лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство. Разноските в заповедното производство са 25,00лв.- държавна
такса и 50,00лв.- юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното , на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ размер от 75,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, в
отношенията между ищеца „Е-ПП” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Р***** от една страна и ответника В. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а
именно:
13
- сума в размер на 699.46лв.. представляваща главница за мрежови услуги по фактури ,
издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб.№*****, адрес гр. *****
152 и кл. № **********, съгласно фактури № ***** от 13.05.2021г. на стойност 230.59 лв.,
№ ***** от 14.06.2021г. на стойност 238.28 лв., № ***** от 14.07.2021 на стойност 230.59
лв.;
- сума в размер на 11.01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена по фактурите, за периода от падежа на същите до 17.08.2021 г..
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 01.09.2021 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена
Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
***** г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, поправена с Разпореждане № *****г. и
Разпореждане № ***** г., на основание чл.247 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, ДА ЗАПЛАТИ на „Е-ПП” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Р***** сумата в общ размер на 1045,00лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата в общ размер на
75,00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №*****г. на ВРС – 11.ти
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14