№ 259
гр. Монтана, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630201133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-001289/30.09.2025г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана на Н. Г. М. ЕГН **********,
адрес гр. С., ж.к. „СВ.Т.“, ХХХ, вх. А, ет. 7, ап. 27, за нарушение на член
140,ал. 1 от ЗДвП, на основание член 175,ал.3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Недоволен от така издаденото НП М., чрез процесуалния си
представител адв. А. М. от АК Монтана, обжалва същото с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност. Предвид на това моли съда да го
отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично. Явява се адв. М., редовно упълномощен.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбоподателят Н. Г. М. е международен шофьор на тежкотоварен
автомобил - В. с рег. № ХХХХХХХ, към фирма „Е.Т.ХХХ“ ЕООД.
Посоченото МПС е регистрирано по надлежния ред в Р България. По
неизяснени обстоятелства и причина в хода на настоящето производство към
18.09.2025 година управляваното от М. МПС било с поставена задна рег.
табела, идентична като предната а именно ХХХХХХХ, но същата не била
изработена по утвърдения за това образец и стандарт.
1
На 18.09.2025 година, след навлизане в границите на Р. България, по
установеният ред, жалбоподателят Н. М. е спрян за проверка от мл.
автоконтрольор П. П. от с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-Монтана, в района
на Село Студено Буче, по ул. „Георги Димитров“ с посока на движението от
град Видин към град Монтана. След извършена проверка, и установяване, че
факта, че задната рег. табела не е изработена по утвърдения за това образец и
стандарт на М. е съставен АУАН № GА 3310118/18.09.2025г. за нарушение по
член 140,ал.1 от ЗДвП, В АУАН било посочено, че управляваното от М. „ППС
влекач В. с рег. № ХХХХХХХ и прикачено към него полуремарке К. с рег. №
ХХХХХХХ, задната регистрационна табела на влекача не е по образец,
същата е изработена от материал неотговарящ на изискванията и със
залепено цветно фолио.“
След получаване на административнонаказателната преписка по случая,
АНО издал атакуваното НП № 25-0996-001289/30.09.2025г., в което било
посочено, че М. „Управлява МПС, което е регистрирано, но е без
регистрационен номер, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175., ал.3, пр.2 от ЗДвП на Н.
Г. М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева
/255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. НП
било връчено на 30.09.2025 година на жалбоподателя М.. Жалбата срещу него
била подадена в СЕВ и била заведена с вх. вх. № УРИ 996 000-4023/16.10.2025
година. Видно от приложената справка същата е подадена на 14.10.2025
година, т.е. в законоустановения за това срок.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд кредитира с
доверие разпитани в хода на производството свидетели В. и А. които дават
показания за факти и обстоятелства, които лично са възприели.
Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице,
оправомощено по реда на същата заповед.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Същевременно след подробно запознаване със съдържанието на
обжалваното НП и АУАН № GА 3310118/18.09.2025г., въззивният съд намира,
че макар и задължителните реквизити, изискуеми от ЗАНН да са налице,
тяхното съдържание е противоречиво и взаимноизключващо, в резултат на
2
което е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е абсолютна
предпоставка за отмяна на така издадения административен акт.
Мотивите за този извод на настоящият съд са следните: На първо място
и в АУАН № GА 3310118/18.09.2025г. и в Наказателно постановление № 25-
0996-001289/30.09.2025г. е посочено, че е нарушена разпоредбата на член
140,ал.1 от ЗДвП. Същевременно в текстовата част на АУАН, актосъставителят
е вменил на жалбоподателят М., управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, а в НП е прието, че водачът управлява МПС,
което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
На следващо място посоченото в НП № 25-0996-001289/30.09.2025г. че
МПС-то, е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер не отговаря
на установената фактическа обстановка по случая. В действителност
управляваното от жалбоподателя е било регистрирано по надлежния ред,
имало е поставени рег. табели отговарящи на регистрацията, но една от тях
/задната/, не е била издадена от съответните органи и по утвърдения за това
образец.
На последно място в атакуваното НП е посоченото, че същото се издава
за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП съгласно която разпоредба „по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.,
същевременно в текстовата част на същото постановление е отбелязано, че
жалбоподателят е управлявал МПС, на което задната регистрационна табела
на влекача не е по образец - същата е изработена от материал не отговарящ на
изискванията със залепено цветно фолио, т.е. налице е несъответствие и в
хипотезата на посочената за нарушена разпоредба и действително
установеното.
Анализа на горепосоченото налага извода, че самият АНО в издаденото
НП е допуснал неяснота относно същественото обстоятелство за нарушението
по член 140,ал.1 от ЗДВП, дали процесното МПС е било регистрирано или не
по съответния ред, имало ли е поставени регистрационни табели на
определените за това места и дали същите са издадени от компетентните за
това органи и по съответния образец. В контекста на горното, за да се приеме,
че е налице надлежно описание на нарушението, съответно на възприетата от
АНО правна квалификация, е било необходимо в обжалваното НП ясно и
точно да бъдат конкретизирани съществените за нарушението фактическите
обстоятелства, каквото в случая безспорно е дали МПС-то е било
регистрирано или не, имало ли е поставени рег. табели и какви. В случая това
не е направено, а горното е необходимо е оглед осигуряване правото на защита
на наказаното лице и предоставянето му на правна възможност да се защити
срещу конкретно вменено му административно нарушение. При наличие на
несъответствие в съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП,
касаещо съществен елемент от вмененото административно нарушение на
3
жалбоподателя безспорно е нарушено правото на защита. Действително
разпоредбата на член 53,ал.2 от ЗАНН предвижда възможност да се издаде НП
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В процесния случай със своя акт АНО не само не санира,
неправилното отразеното в АУАН, че МПС-то не е било регистрирано по
съответния ред, но приемайки противното, допуска друго несъответствие с
действително установеното по случая, досежно наличието на поставени
регистрационни табели, с което допълнително и повторно нарушава правото
на защита на жалбоподателя.
Освен че безспорно нарушават право на защита, издадените в хода на
административното производство порочни актове, лишават и въззивния съд от
възможността да извърши надлежен съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното наказателното постановление, който съдебен контрол е свързан с
проверка на всеки елемент от нарушението от обективна и субективна страна.
Трайно в практиката си касационната инстанция възприема, че описанието на
нарушението следва да се съдържа в самият санкционен акт и извличането му
от приложени по административно-наказателната преписка документи е
недопустимо.
Поради изложеното настоящият съд намира, че са допуснати при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП нарушения, които са от
категорията на съществените такива и обуславят основание за отмяна на
същото.
По гореизложените мотиви настоящият съд намира, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателя от страна
на въззиваемата страна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева. След като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, разпитаните
свидетели, материалния интерес и отправеното възражение за прекомерност
на разноските от страна на АНО, въззивният съд намира, че така направеното
искане е прекомерно и размерът на дължимите разноски следва да бъде
намален до 400,00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-001289/30.09.2025г.
на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, с което на Н. Г. М. ЕГН
**********, адрес гр. С., ж.к. „СВ.Т.“, ХХХ, вх. А, ет. 7, ап. 27, за нарушение
на член 140,ал. 1 от ЗДвП, на основание член 175,ал.3, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева
4
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Монтана да заплати на Н. Г. М. ЕГН
**********, адрес гр. С., ж.к. „СВ.Т.“, ХХХ, вх. А, ет. 7, ап. 27, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5