М О Т И В И:
Делото е образувано въз основа на частна тъжба
на К.А.П. , ЕГН ********** с която е повдигнал обвинение срещу ПОДСЪДИМИТЕ :
1.Р.Д.Р. ЕГН ********** за извършено престъпление от
частен характер по чл.130, ал. 1 и ал. 2 от НК за това, че на 30.08.2017г. в *** е причинил на тъжителя К.П. лека телесна
повреда , разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в множество рани в областта на главата и долните крайници – лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал. 1 и 2 от НК.
2.К.С.Л.-*** ЕГН **********,за извършено от нея
престъпление по чл. 170,ал1и ал2 от НК за това ,че 30.08.2017г. в *** е влязла в жилището на К.А.П.,като използвала
за това ловкост и хитрост.
Частният тъжител К.П. подържа тъжбата си ,като се
явява лично и с повереник назначен служебен защитник адв.П.,
,като повереникът му
прави уточнение че обвинението спрямо под Р. не е както е посочено в
тъжбата по чл. 129 от НК, а по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК и подържат обвинението и по отношение
на подсъдимата *** по чл. 170, ал. 1 и ал. 2
от НК.
Подсъдимият Р.Д.Р. участват лично в съдебно заседание
и с редовно упълномощен защитник адв.К.-***
Подсъдимият даде подробни обяснения по предявеното му обвинение, не се признава
за виновен и лично и чрез своя защитник поиска от съда да бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение и да се отхвърли граждански иск изцяло. Защитникът на
подсъдимия адв.К. в пледоарията си счита, че спрямо
под защитния му следва да бъде постановена
оправдателна присъда, тъй като не
е причинена на тъжителя лека телесна повреда и не е осъществен съставът на чл. 130,
ал. 1 и ал. 2 от НК.
Подсъдимата К.С.Л.-*** се явява лично и с адв. К. ***. Не дава обяснения в хода на съдебното
следствие,но пред съда твърди че не е извършила вмененото и от тъжителят
престъпление по чл. 170, ал. 1 и ал. 2 от НК престъпление. Защитникът на
подсъдимия адв.К. в пледоарията си счита, че спрямо
под защитната му следва да бъде
постановена оправдателна присъда, тъй
като не само че не е осъществен от нея
състава на престъплението по чл. 170, ал. 1 и ал. 2 от НК, но и същият не се
преследва по дела от частен характер,каквото е настоящето наказателно
производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията
на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Р.Д.Р., роден на *** ***, образование
висше, работи в системата на МВР, женен, неосъждан, ЕГН: **********. От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Р. съдът намира като
установено, че същия не осъждан, както и
че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и налагано административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимата К.С.Л.-***, родена на 12 август 1974 г. в ***, живее в ***,
българка, българска гражданка, образование висше, омъжена, работи, неосъждана,
ЕГН **********. От приетата по делото
справка съдимост на подсъдимия Р. съдът намира като установено, че същия не осъждан, както и че не е бил освобождаван
от наказателна отговорност и налагано административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Изнесената в тъжбата от частният тъжител фактическа
обстановка е следната: На 30.08.2017г. Р. и К.Л. слизайки от 6 етаж виждат че е
безлюдно. Почукали на вратата на *** и
казали: „Ще излизаме с колата си и ела да освободиш пътя,да изместиш колата си.
Отговорил им „забъркал съм гипс и след около пет минути ще дойда и преместя
колата си. Р. и К. продължила надолу по
стълбите .Виждат,че и долу е безлюдно. К.
остава на входната врата, а Р.Р. се качва обратно на
втория етаж до ***. Излизал от *** и казва на Р. – „Готов съм идвам да преместя
колата си. Р. направил крачка към стълбищната клетка
и като се огледал, нагоре и надолу и
нанесъл изненадващи мощни удари по дясното рамо. Повалил на площадката тъжителят до ***. Паднал и се свил в отбранителна поза,свити бедра към
корема и наведена глава към гърдите. Р. го ритал жестоко по краката под коленете
сякаш е боксов чувал,а не човек.
Когато
ритниците се пренесли по главата му се уплашил,че ще го убие и
започнал да вика.
Виковете му били чути от И., който излязъл от *** и му
помогнал да стане.
К. чула виковете на тъжителят. След като се качила
на втория етаж и с ловкост и хитрост
използва ситуацията,влиза в *** жилището
на тъжителят. И. я вижда отива в *** и
пита К.; „Кой ти разреши да влизаш в чуждо жилище“. Тъжителят чул И. и отишъл и
той в жилището си и помелил най учтиво К. да напусне жилището. К. го погледнала
уплашено и замълчала. „Помолих я още няколко пъти до като напусна жилището ми ***.
Казал на глас
„Сега отивам в болницата да се прегледал и извадя медицинско за побоя
ми.” Тръгнал с работното облекло пеша, не бил
в състояние да шофира.
В тъжбата, тъжителят твърди тъй като под.Р.Р. в качеството на *** - ***, разпоредил на патрулните
полицай по телефона да застигнат и възпрепятстват тъжителят да отиде в
болницата за преглед. Едва изминал около
30 метра
в посока болницата и патрулните полицай застигнал тъжителят. Спрял го и му казвали, че идваме по заповед на Главния
гл.юрисконсулт на ОДМВР ***. Казал на патрулните полицай, че е много зле и
отива за преглед в болницата. Патрулните
полицай му казали „Качи се в колата ни и ще те закараме в
болницата“. Качил се в колата, но вместо в болницата го закарали в сградата на
полицията - РУ-***. Извикаха
човек, както твърди тъжителят в тъжбата около 150 килограмов, който каза че е
лекар. Измерил му кръвното налягане и казал, че е много високо и трябва да му
постави инжекция за сваляне на високото кръвно налягане. Отказал инжекция,тъй
като нямал доверие.
В Районно управление го държали до като се стъмни и
чак тогава го освободили да си ходи. Твърди
в тъжбата, че всичко по тялото го боляло и най-много левият крак и
дясното рамо.
Сутринта на 31.08.2017г. отишъл в поликлиниката при личния си лекар. Като на вратата намерил залепена бележка,която казва,
че личния лекар е в отпуск до 01.09.20l7г.,а
следвали и два почивни дни събота и неделя.
На 04.09.2017г. сутринта рано отишъл в поликлиниката и
личният му лекар му дал направление за Ортопед. Отишъл на ортопед които му бил
инжекция в рамото и го изпратил в съдебна медицина.
На 05.09.2017г.бил прегледан от *** -***.същата му
издала медицинско свидетелство свидетелство което е представено по делото.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът не установи фактическата обстановка такава, каквато
е изложена в подадената от частния тъжител тъжба.
По отношение на обвинението спрямо под Р. по чл. 130, ал.
1 от НК: Установи се по безспорен начин в хода на съдебното следствие ,че
подсъдимият Р. и тъжителя П. са от едно
и също населено място и се познават добре, тъй като живеели и живеят и по настоящем в един и същ жилищен блок. Между тях имало съвсем
баналните междусъседски караници и неразбирателства. Безспорно се установи в
хода на съдебното следствие,че инцидента е станал на 30.08.2017г., но в колко
часът не се установи. Може да се правят догатки, че
за инцидента които твърди в тъжбата тъжителят е станал в интервала от
18-18,15ч. Този извод се прави изхождайки от твърденията на тъжителят в тъжбата,че
след инцидента той е тръгнал към болницата,но е застигнат от полицейски
патрул,който го е откарал в РПУ и от представеният по делото фиш от спешна
медицинска помощ,от които се вижда че е пристигнал в РПУ- Ловеч в 18,32ч.,т.е
инцидента за които твърди тъжителят най-вероятно се е случил някъде около 18-18,15ч. В
тъжбата, тъжителят твърди, че след инцидента веднага е тръгнал за болницата, но
бил застигнат от полицейски автомобил, които го откарал в РПУ-Ловеч. В хода на
съдебното следствие, което никъде не се твърди в тъжбата обстоятелството което
той се опита да докажа, че се отбил във фризьорският салон в близост до блока в
които живее, за да измие кръвта от лицето си. Това ново обстоятелство тъжителят
се опита да докаже чрез разпита на св.***, която му е наемател от четири години на помещението в което е
фризьорският салон.
Свидетелката в хода на съдебното следствие твърди, че
не е свидетел на инцидента и знае за
случая от тъжителят П., това което той и е разказал. Твърди пред съда, че през
есента на 2017г. тъжителят влязъл във салона и го видяла като се миел на
мивката, която се намирала на хода на салона, а същият се намирал на терасата и
вътре в салона имало клиенти. Свидетелката
*** и направило впечатление че тъжителят доста дълго седи на мивката и се мие и
се доближила да него го види и да попита какво става,първоначално П. не и казал
нищо,но след това и казал,че се е спречкал с под.Р., имали сблъсък и при този
сблъсък той бил ударен. След което заедно със тъжителят П. отишли до Бърза
помощ, там тъжителят бил прегледан и лекарят извършващ прегледа споделил че
преди тях е ходил млад мъж които се оплакал че е пострадал при инцидент. Описва
като травми които е видяла по тъжителят, охлузване по лицето,болки в рамото, в
областта на ръката и ребрата. На два пъти в своите показания свидетелката ***, твърди
че не е очевидец на случая и това което казва пред съда е това което и е
споделил тъжителят.При прегледа твърди че е стояла пред спешното и не е влизала
вътре с тъжителят. Като е категорична че от момента в които е видяла П., ходенето
до бърза помощ и връщането и оставянето на П. пред домът му не се е отделяла от
него, също така споделя че той и е казал, че е бил преди това в полицията
откаран от полицейски автомобил.
Отново в хода на съдебното следствие не се установява
в колко часът се е случило това, но отново по пътя на логиката изхождайки от
месеца в които се твърди че е станал инцидента и това че е било станало тъмно
вече когато е освободен от РПУ-то, трябва да е след 21 часът. Тези свидетелски
показания по никакъв начин не кореспондират с изнесената фактическа обстановка в тъжбата, съдът не ги кредитира
тъй като те са противоречиви и дадени от
не очевидец. Само удостоверяват известни факти,месеца,датата и годината ,както
и обстоятелството че П. имал драскотини по лицето, но как, къде и при какви
обстоятелства е получил тези увреждания с тези свидетелски показания не се
доказват. Нещо повече те противоречат на изнесеното в тъжбата, а именно, че сутринта на 31.08.2017г. тъжителят
отишъл в поликлиниката при личния си лекар. Като на вратата намерил залепена бележка,която
казва,че личния лекар е в отпуск до
01.09.20l7г., а следвали и два почивни дни събота и неделя.
На 04.09.2017г. сутринта рано отишъл в поликлиниката и
личният му лекар му дал направление за Ортопед. Отишъл на ортопед които му бил
инжекция в рамото и го изпратил в съдебна медицина.
На 05.09.2017г.бил прегледан от *** -***.същата му
издала медицинско свидетелство свидетелство което е представено по делото.
Свидетелката *** обяснява че той е влязъл в салона
само веднъж след като се е върнал от полицията,като в последствие от тъжителят
се твърди че той е влязъл един път да се
мие,след това е тръгнал и го е качил полицейски патрул и след като се върнал от
полицията тогава *** го закарала в бърза помощ.
Не е спорно и доказано от медицинската документация е
факта, че тъжителят на 30.08.2017г. че след 21,30ч. е посещавал бърза помощ, като
преди това е преглеждан един път в РПУ-то.
В хода на съдебното следствие е разпитана и
свидетелката Н.Т.,която е била клиентка на салона и която е категорична,че
наистина е виждала тъжителят П. да влиза в салона,не го е виждала изобщо да се мие,както твърди св.***, че се е
миел продължително време и това е направило впечатление.Видяла че тъжителят си шушнел нещо с друга жена на
име ***, след което тъжителят излязъл от салона и свидетелката Т. го видяла как
се качва в полицейският патрул.
След нейният разпит тъжителят наново поиска разпит на
св. ***,относно обстоятелството,че два пъти е влизал в салона,но му беше
отказано,тъй като и двете свидетелки са категорични че той е влязъл само един
път и по категоричен начин твърдят това което те са видели.
Съдът кредитира и показанията на св.Т., като логични и
без противоречиви, съответстващи на безспорно установени в хода на съдебното
следствие и отхвърлящи твърденията на тъжителят, които чрез техните разпити се
опитва да установи не съществуващи факти.
Последната свидетелка доведена от тъжителят е св. ***.
Тя твърди, че около 18,20ч.-18,30ч. на 30.08.2017г е видяла тъжителят в много
тежко състояние, със силно посинено око пред магазина, които магазин е пред
блока, ходейки в посока болницата. Видяла го че ходел на горе, и категорично
заявява че не се е качвал в патрулна кола и не е виждала такава, а това
обстоятелство е безспорно доказано че тъжителят е качен от патрулен автомобил и
наистина закаран в РПУ-***.
Друг будещ съмнение факт за истинността на показанията
на тази свидетелка е твърдението и за външният вид и по скоро за уврежданията
на тъжителят. Масивно насиняване и оток
на окото,нещо което никъде не се среща в медицинската документация,дори
и в тази от първоначалните прегледи още на 30.08.2017г.,както и от приложените
по делото снимки от уврежданията от самият тъжител П., от които се виждат само
охлузвания.
Ето защо съдът не кредитира нейните свидетелски
показания, тъй като не съответстват нито на писмените нито на гласните
доказателства събрани в хода на съдебното следствие,а възприема като опит за защита на тъжителят П., тъй като се
установява, че св. *** е ставала многократно свидетелка на тъжителят П. и по
други дела срещу под.Р..
В тъжбата се посочва един единствен очевидец на
инцидента свидетелят ***, които свидетел е доведен от тъжителят. Разпитан в
съдебно заседание на 06.03.2019г. той по категоричен начин заявява, че е правел ремонт в домът на П. и тъкмо седнал да
си почине и да хапне когато на вратата на апартамента се потропало и видял
господина, сочи в съдебната зала под. Р., които помолил П. да си помести
автомобила от паркинга,че не може да си изкара колата. Видял ги двамата един
срещу друг тъжителят П. и под.Р., „се караха,приказваха си,крещяха си един на
друг” и на два пъти заявява в разпита си „Не съм видял никой никого да удря”. Като
уточнява че този разговор между тъжителят и подсъдимият го възприема по скоро
като конфликт, а не ката инцидент.Категорично твърди че не е видял наранявания
по тъжителят.
Ето защо съдът кредитира неговите показания, дотолкова
доколкото те установяват като пряк очевидец, датата, времето, мястото и
годината на възникване на конфликта между под.Р. и тъжителят П., както и обстоятелството че същите не са си нанасяли
удари.
Във връзка с така изложеното и на основание събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът обоснова заключение, че
подсъдимият Р. не е извършил визираното в
тъжбата деяние - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето на частния тъжител.
За да обоснове заключението си настоящия съдебен
състав при ПРС взе предвид следното:
Представеното по делото и прието като доказателство
Съдебно медицинско свидетелство от
05.09.2017г. на освидетелствувания тъжител К.П. материализира уврежданията.
Безспорно то представлява косвено доказателство, и само по себе си не може да
послужи като единствено такова за постановяване на осъдителна присъда, ако не е
подкрепено с други доказателства или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и да
е бил друг извод, освен за вината на подсъдимия
Р.. Заключението на вещото лице Доцент д-р Д. изготвено въз основа на
СМУ дава отговор относно характера на
установените в СМУ и приложените фотоснимки на тъжителят, на които не личат
описаните хематоми на горен и долен клепач на лявото око”и „петнисто
кръвонасядане на дясна предмишница”, снимките не са
направени по правилата на съдебната фотография,не са подписани и подпечатани от
съдебен лекар, не е отбелязана датата на която са направени снимките,нито кой
ги е подписал. Телесни увреждания при
тъжителя П. при освидетелствуването
му на 05.09.2017г., когато е издадено и удостоверение са множество малки
охлузвания по челото,лявата страна на носа,външната част на клепачите на лявото
око,мишницата на лявата ръка и предната част на подбедрицата
на двата крака.Резултат са от тъпи травми, като давността на отшумяване на
травмите е 3-4 денонощия до около една
седмица, така описаните увреждания са довели до Болки и Страдания с
продължителност до две седмици,като след този срок външните травми отзвучават
без остатъчни явления.Като писменно доказателство по
делото е приложен „Фиш за спешна медицинска помощ” от дата 30.08.17г., като от
него се вижда че лекар е посетил РПУ-*** и там е извършен прегледа от които се
вижда че тъжителят е с повишено кръвно налягане, като ЛИПСВАТ описание на следите от травмите/охлузвания, кръвонасядания,
рани/. Както и съдебният лекар изготвил съдебно медицинската експертиза док. Д., твърди ако са били налице тези
увреждания то е било редно да бъдат описани още при първоначалният
преглед,които очевидно по приложената медицинска документация е видно че е
правен в РПУ-***. Като в приложените от
по късно амбулаторни листове по делото от тъжителят П. от 16.05.2018г. и
12.06.2018г. фигурират като основна диагноза, като по надолу в тях е записано
точно че „Видно от описанието на
обективният статус НЯМА НИКАКВИ ДАННИ ЗА ПРИЧИННА ВРЪЗКА НА ЗДРАВНОТО МУ
СЪСТОЯНИЕ С ОПИСАНИТЕ В СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКОТО СВИДЕТЕЛСТВО ОТ 05.09.2017г. Поради
тази причина и по време на делото му е отказана повторна съдебномедицинска
експертиза, тъй на този въпрос вече е отговорено и
тъй като липсва причинно следствена
връзка със заболяванията на тъжителят *** с описаните увреждания в
съдебномедицинското свидетелство от 05.09.2017г.. Всички по следващи оплаквания
на тъжителят П. ,за които е представена множество медицинска документация са свързани с наличието на напреднали
хронични дегенеративни възрастово-болестни
изменения на опорно двигателният апарат ,периферна нервна система и вътрешни
органи. Механизъм, на получените
увреждания от тъжителят П., са вследствие на падането върху под.Р., така
както самият подсъдим обяснява в хода на
съдебното следствие, тъжителят го хванал за тениската и го бутнал назад,тъй
като Р. бил с джапанки не можал да
отстъпи назад ,вследствие на което залитнал назад и паднал,тъжителят П. паднал
върху него и започнал да крещи „***, излез уби ме”. Вследствие на това падане
под.Р.,бил ожулен и със скъсана тениска.на всичко това не доказва авторството
на извършено престъпление по чл130ал1 от НК от под.Р.. Това което той дава като
обяснения във хода на съдебното следствие съвпада и с механизма на получаване
на неговото увреждане, това се чете в съдебно медицинската експертиза и
потвърдено при докладването на съдебно медицинската експертиза,че уврежданията под.Р. са вследствие на падане върху широка плоска
повърхност/така и обяснява той-върху площадката пред апартамент/ и са в
резултат на удар с тъп предмет или ръка.
По предявеното му с тъжбата обвинение обяснения по
делото даде и подсъдимият Р., с които не се призна за виновен. Обясненията на подсъдимия Р. освен
доказателствено средство са и основно средство за упражняване правото им на
защита. След подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимия Р. на плоскостта на собствената им логическа
последователност и вътрешна непротиворечивост и на съотносимостта
им към останалите доказателства съдът ги възприе изцяло като достоверни. За
съществените обстоятелства от предмета на доказване те намират опора в целия
доказателствен материал, като не се опровергават от никакви обективни данни по
делото. За да бъдат обясненията на подсъдимия Р. преценени като достоверни,
законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а
единствено да не се опровергават от тях.
Във връзка с изложеното съдът кредитира достоверност в
обясненията на подсъдимия Р. на липсата на умишлени действия за причиняване на
лека телесна повреда у тъжителя, тъй като същите не се опровергават от приетите
по делото доказателства.
Въз основа приетите по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че причинените на тъжителя телесни увреждания,
представляващи лека телесна повреда не
са причинени от подсъдимият. Разпоредбата на чл.130 от НК определя като
наказуемо деяние, при което е причинена лека телесна повреда, ако същото е
умишлено. За лека телесна повреда не е предвидено носене на наказателна
отговорност, в случай на непредпазливост или по вина на пострадалият.
Действително от обективна страна на тъжителя П. е била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, но от субективна
страна деянието не е извършено умишлено, той ги е получил вследствие на падане
върху подсъдимият Р.. В случая това деяние не би могло да бъде осъществено с
евентуален умисъл. Видно от приетите по дело доказателства на 30.08.2017г.
между подсъдимия и тъжителят възникнал конфликт, при който подсъдимият е бил
държан за дрехата от тъжителят, както и че подсъдимият паднал назад на
площадката. При така установените фактически обстоятелства съдът обоснова
заключение, че тъжителят получил телесните си увреждания . следствие на дърпане
на дрехата на под.Р.,падане на Р. назад след което и тъжителят паднал върху
него.В този случай не може да се приеме наличието на умисъл за конкретно
увреждане на тъжителят. Деянието на
подсъдимия Д. е несъставомерно с нормата
на чл.130, ал.1 от НК, предвид липсата на един от признаците на престъплението,
а именно субективната страна.
Така изложеното мотивира извод, че описаното в тъжбата
деяние не съставлява престъпление по които е да е текст от НК. Предвид
изложеното, съдът счита, че описаното в тъжбата деяние не осъществява
признаците на престъпление по смисъла на чл. 9 от НК. Като съобрази горните
обстоятелства съдът прие, че в случая обвинението повдигнато на подсъдимия с
частната тъжба не е доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин по
смисъла на чл. 304 от НПК поради което и го оправда по повдигнатото му обвинени
по чл. 130, ал.1 от НК.
По отношение на извършеното от подсъдимата К.С.Л.-***,
деяние по чл. 170, ал. 1 от НК.
На първо място, чл. 170, ал. 1 от НК, не се преследва
по тъжба на пострадалият по частен път, а е престъпление от общ характер.
На второ място, в хода на съдебното следствие не се
доказва под. *** да е извършила престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК.
Единственият свидетел очевидец ***, твърди че вратата
на жилището на тъжителят П. била отворена, същата влязла ,погледнала ремонта
които течал в жилището на П. и излязла. Противозаконното влизане в чуждо жилище
е престъпление против личните права на гражданите. За да е налице съставът на
това престъпление от обективна страна следва да е налице особения предмет на престъплението – чуждо жилище. В съдебната
практика жилището е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно
лице или повече такива за живеене”. Съществен елемент от обективната страна на
състава на престъплението е, че съдържанието на волята на обитателите на това
жилище е то да не се посещава и ползва
от други, чужди на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана
чрез конклудентни действия, както в процесния
случай липсват.
В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства за виновността на подсъдимата по този текст по безспорен,
категоричен и несъмнен начин по смисъла на чл. 304 от НПК поради което и я
оправдава по повдигнатото му обвинени по чл. 170, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на процеса на осн.чл190ал1
от НПК частният тъжител К.А.П. следва да заплати направените от подсъдимите Р.Р. и К.*** 500лв за адвокатски хонорар и 120лв
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: