Р
Е
Ш
Е
Н И Е № І- 79
град Бургас
, 10.07. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............03.07 …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 747 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Ник-ват“ЕООД Бургас -ищец по гр.д. № 546 /2017 год. по описа на Царевския районен съд против решение № 18/21.02.2019 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск против „Мечта-Бойчев „ЕООД за прогласяване нищожността на сключения на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба между страните „Мечта –Бойчев „ЕООД в качеството си на купувач и „Ник-ват“ЕООД в качеството си на продавач ,действащ чрез пълномощник С. П. ,легитимиращ се с пълномощно с рег. № 2743 от 26.04.2007 г.,заверено от С.витанова-нотариус с район на действие РС-Разлог,съгласно който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача чрез договор за покупко-продажба в нотариална форма не по-късно от 31.12.2011 г. собствеността на апартамент в жилищна сграда ,предвидена за изграждане в поземлен имот 48619.505.301 с площ от 365 кв.м. по кадастралната карта на гр. Царево ,кв.“Василико“-а именно апартамент № 4 на първия етаж на кота + 3,35 ,със застроена площ от 65,47 кв.м. ,състоящ се от дневна-кухня,баня и тоалетна ,две тераси и коридор,ведно с 6,699 % ид.части от общите части на сградата ,с посочена продажна цена в разем на 40 000 лв.-поради накърняване на добрите нрави ,както и иска за обявяване на недействителен на същия догонвор по отношение на ищеца,тъй като представителят и лицето ,с което той договаря да се споразумяли във вреда на представлявания .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения
Сочи
се на първо място ,че представените предварителен договор и споразумение за прихващане са неистински дкументи
,подписани без представителна власт ,антидатирани и съставени за целите на настоящото
производство ,с цел да уврудят представлявания .Подписани
са от лицето С. П.
П.,след като са му оттеглени всички дадени права по
представеното пълномощно .Подробно се иглагат
аргументи в тази връзка .Счита се също ,че по сключения договор за изработка от
01.10.2007 г. /за строителство /не е имало изпълнение ,за да възникнат права по
него .Км датата на сключване на този договор
на ищеца не му е било учредено правото на строеж върху процесния имот и няма как същият да договаря неговото
строителство .Затова по договора за изработка няма изпълнение и не могат да се породят задължения,за което
се изтъкват подробни съображения.Сочи се ,че
договорената продажна цена в процесния
предварителен договор към момента на сключването му е много по-ниска от
действителната пазарна цена на такъв
имот.Тази цена дори не е платена реално ,тъй като твърдяното прихващане не е
действително Представляващият ищцовото дружество е знаел за увреждането с подписването на
договора ,тъй като е бил в много близки отношения с представлаващия,знаел
е ,че не е изпълнил задълженията по договора за изработка и че към момента на
подписването на тези договори сумите не са дължими от ищеца .Затова в
исковата молба се е твърдяло ,че няма реално плащане на цената по
предварителния договори ,няма реално прихващане и т.н.Първостепенният съд обаче
е направил необосновани заключения въз основа на представените доказателства .
В първоинстанционното
производство са били назначени две съдебно-икономически експертизи ,като от
заключението на тройната такава следва да се направи извод ,че всички документи –предварителен договор ,споразумение за прихващане ,счетоводни справки и т.н. са създадени в един по-късен
период от време ,без реално да има извършени сделки между
страните в процеса .Счетоводните
справки от 07.12.2007 г. и аналитичната
оборотна ведомост на сметка 411/крлиенти / за м. декември 2007 г. на ответника не кореспондират с декларираните
от дружеството пред НАП за същия отчетен
период данни и стойности ,което според въззивника подкрепя неговото твърдение ,че процесният договор
и споразумението за прихващане са съставени в един по-късен период,със
съзнанието на подписалите ги за увреждане на дружеството – ищец.Затова се счита
,че исковите претенции са основателни и доказани .Моли се за отмяна на
решението и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата претенция. Не
се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е
допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт
Въззимаемият
ответник по делото в писмения си отговор
по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита , че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Подчертава се ,че с влязло в сила решение по гр.д. № 1164/2015 г. на ВКС е установено ,че „Мечта-Бойчев „ЕООД е
изправна страна по договора ,платило е цялата продажна цена към 07.12.2007
г. и се явява кредитор на „ник-ват
„ЕООД за сумата от 40 000 лв.
.Сключената сделка с имота с нот. акт № ***/200* г. не е имала за цел да увреди „Мечта-Бойчев“ЕООД като кредитор на
„Ник-ват“ЕООД –което е било установено с приключилото гр.д. № 21/2013 г. на
ЦРС.Сделката ,сключена между „Ник-ват“ЕООС и „Карино
-2“ЕООД спрямо „Мечта-Бойчев „ЕООД е
недействителна ,което е установено с решението по гр.д. № 1164/2015 г. на ВКС
по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД .В тази връзка и въз основа на тези
решения „Мечта-Бойчев“ЕООД
,установявайки ,че е кредитор на „Ник-Ват“ЕООД ,е установила и че даденото на
лицето С. П. пълномощно е редовно ,не е установено пълномощникът да
е превишил представителната си
власт и предварителният договор е
породил своите правни последици предвид съгласието между страните .Върховната
инстанция в цитираното решение е приела ,че
според т.4,5,6 и 7 от споразумението за прихващане от 01.10.2007 г. страните са извърили
прихващане на взаимно дължимите суми до размера на по-малкото от тях-постигнали
са съгласие ,че след извършеното прихващане „Мечта-Бойчев“ ЕООД не дължи на въззивника
договорената продажна цена по предварителния договор ,а цената се счита
изплатена по силата на споразумението за прихващане –видно от т. 6 на същото .Поддържат
се и възраженията против твърденията на въззивната
страна,че предварителния договор и споразумението били подписани в по-късен
момент .Подробно се анализират доказателствата относно изпълнението на договора
за изработка от 01.10.2007 г.,като се сочи ,че въззиваемото
дружество е изправна страна по този договор ,а въззивникът й дължи част от неплатените СМР.Затова и върховната инстанция е приела ,че между
страните е сключен валиден предварителен
договор за продажба от 09.11.2007 г. на процесния
имот ,като не е сключен окончателен . Налице е също
надлежно упълномощаване на пълномощника на продавача ,за което също се излагат
подробни аргументи . Предвид сключеното споразумение
за прихващане върховният съд приема ,че купувачът по предварителния договор е
изпълнил задължението си за изплащане на
уговорената цена чрез прихващане .Неоснователни
според въззиваемата страна са доводите ,че предварителният договор и споразумението за
прихващане нямат достоверна дата и че са сключени след оттегляне на
пълномощното на П.,за което се излагат съображения
,като се подчертава ,че в счетоводния
баланс на ответника
към 31.12.2007 г. е било отразено посоченото споразумение за прихващане
от 07.12.2007 г.
Доколкото с
успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД относителната недействителност на
поредицата сделки ползва кредитора ,който я е поискал ,то спрямо този кредитор
длъжникът се поставя в положението отпреди сделката –затова и страните са
обвързани от насрещните си задължения по сключения предварителен договор за
продажба .
Моли се за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство .
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били
искове с правно основание чл. 26 ал. 1 предл.3 и чл.
40 ЗЗД.
По делото е
установено, че на 09.11.2007 г. между страните – ответникът „Мечто-Бойчев“ЕООД като
купувач и ищецът „Ник-Ват“ЕООД като продавач е сключен предварителен договор за
продажба на недвижим имот – апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна
сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301
по Кадастралната карта на Царево ,кв.Василико , с
площ от 365 кв.м., представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен
етаж със застроена площ от 65.47 кв.м., ведно с 6.699% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 7.83 кв.м.идеални части от общите части на
сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. Според договора
продавачът поел задължението да построи до степен на завършеност на апартамента
–издаден акт обр.16 за жилищната сграда и степен на
завършеност на общите части на сградата – поставена външна изолаци,
монтирана входна врата на жилищната сграда и изградено общо стълбище с
поставена настилка от гранитогрес и продаде описания
апартамент на ищеца – т.II.1 и 2 от договора. Предварителният договор е сключен
от продавача, чрез пълномощник – физическото лице С. П.
П.. В договора е отразено, че пълномощникът е
упълномощен с пълномощно рег. № 2743 от 26.04.2007 г., заверено от нотариус Сашка Витанова с рег. № 2743 по регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд Разлог.
Съгласно т.I.1 от сключения предварителен
договор страните уговорили продажна цена от 40 000 лв., която купувачът поел
задължението да заплати изцяло и в брой на продавача в едномесечен срок,
считано от датата на сключване на предварителния договор. Продавачът „Ник-Ват“ЕООД
поел задължението да сключи с ищеца окончателен договор за покупко-продажба с
нотариален акт за собственост в едномесечен срок, считано от датата на издаване
на акт обр.16 за жилищната сграда, но не по-късно от
31.12.2011 г.- т.II.2.
От приложеното по
делото споразумение за прихващане, сключено на 07.12.2007 г. между „Ник-Ват“ЕООД чрез пълномощника С. П. П. и „Мечта-Бойчев „ЕООД, представлявано от управителя Валентин
Бойчев Демирев е установено наличието на постигнато съгласие
между страните, че първото дружество-ищец по делото дължи на ответника сумата
от 90 000 лв. по сключен на 01.10.2007 г. договор за изработка/за строителство/
на жилищна сграда в гр.Царево ,кв. Василико, в
поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ от 365 кв.м. по КК на Царево.
Съобразно споразумението – т.2-ра ответникът „Мечта Бойчев“ признал, че дължи
на ищеца сумата от 40 000 лв. по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор
за продажба на апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена
площ от 65.47 кв.м. в същата жилищна сграда. Ответникът признал и, че дължи на „Ник-Ват“ЕООД и сумата
30 0000 лв. по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на
апартамент в същата сграда – апартамент № 7 със застроена площ от 48.14 кв.м.
Според т.4,5,6 и 7 от споразумението страните извършили прихващане на взаимно
дължимите суми до размера на по-малката от тях. Постигнали съгласие, че след
извършеното прихващане „Мечта-Бойчев не дължи на „Ник-Ват“ЕООД заплащане на
договорената продажна цена по предварителните договори, а цената се счита
изплатена по силата на споразумението за прихващане–т.6.
От приложеното по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2743 от 26.04.2007 г.
на нотариус Сашка Витанова с рег. № 489 на НК с район на действие Районен
съд -Разлог се установява, че Николай Георгиев Цветков , в качеството на
едноличен собственик на капитала и управител на „Ник-Ват“ЕООД
е упълномощил С. П.
П. от името и за сметка на дружеството да го
представлява, като извършва всички необходими действия, свързани с предмета на
дейност на дружеството, като сключва сделки и подписва необходимите документи
пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина, като представлява
дружеството пред съответните подробно посочени държавни органи, застрахователни
дружества, общински служби и др. В пълномощното е отразено, че третото лице С. П. е упълномощен от името и за сметка на
дружеството да купува и продава недвижими имоти, включително и право на строеж
върху недвижими имоти, да подписва предварителни договори за закупуване и
продажба на недвижими имоти и да представлява дружеството на всякъде, където
стане нужда във връзка със защитата на дружеството имуществени и неимуществени
интереси, като подписва всички необходими документи, свързани с посочените
правомощия. Отразено е също, че неупоменатите конкретно права се смятат в полза
на упълномощения и по никакъв начин не ограничават правата му като пълномощник
на дружеството. Според пълномощното същото е за неопределен срок от
време.
От приложените по
делото писма № 8/07.03.2008 г. и № 12/07.03.2008 г. се установява, че ищецът „Ник-Ват”ЕООД
е оттеглил пълномощията, дадени на третото лице С. П. .
Установено е по
делото, че на 27.08.2008 г. „Ник-Ват“ЕООД продал на „Карино-2“ЕООД имота,
предмет на сключения предварителен договор от 09.11.2007 г. Продажбата е
извършена с нотариален акт № ***,т.***,
рег. № 5***,
дело № ****/**.0*.20** г. на нотариус М.
Василева с рег. № 370 по регистъра на НК. Установено по гр. д. № 21/2013г. на ЦРС /водено между
същите страни по повод на същия имот/, че едноличен собственик на капитала и
управител на „Карино-2“ЕООД е Невенка Иванова Цветкова , а на „Ник-Ват“ЕООД е
Николай Георгиев Цветков ,неин съпруг.
При тази фактическа
обстановка се твърди от ищцовата страна ,че предварителният договор за продажба на процесния
недвижим имот от 09.11.2007 г. е антидатиран,сключен
без представителна власт ,противоречащ на морала и добрите нрави ,поради което
е нищожен и е сключен във вреда на
представляваните ,поради което на осн.чл. 40 ЗЗД няма
действие по отношение на ищцовото дружество „Ник-Ват“ЕООД.Същото се твърди и относно
сключеното споразумение за прихващане от 07.12.2007 г.
Въпреки
многословните уточнения и твърдения на
ищеца в крайна сметка става ясно ,че се
поддържа тезата за нищожност на процесния предварителен договор поради сключването му при накърняване на
добрите нрави –поради нееквивалентност на престациите
по него .
За да приеме
неоснователност на исковата претенция ,първоинстанционният
съд е направил извод ,че в случая
липсва нееквивалентност на
насрещните престации –резултат от нарушаване на моралните и неписани норми на обществения
живот в степен, водеща до
несправедливо облагодетелстване и
тази нееквивалентност да е значителна
,злепоставяща интересите на ищеца.За да обоснове този си извод ,съдът е приел
,че при уговорена и платена цена по договорав размер на 40 000 лв. същата е надхвърляла
данъчната оценка на имота /в размер на
39 184,10 лв. съгласно представеното удостоверение за данъчната
оценка към момента на сключването на договора/,както и на пазарната оценка
–който според заключението на в.л. М.Златев
към 09.11.2007 г. е била в размер на 36200 лв. Дори и да се приеме ,че
пазарната оценка на имота е била
по-високата ,определена от вещите лица по назначената тройна експертиза / в
размер на 85 200 лв. /,съдът е заключил ,че пак не е налице хипотезата за
нееквивалентност ,още повече ,че към
момента на сключване на предварителния договор
между двете дружества е имало сключени и други договори за
покупко-продажба ,договори за строителство и т-.н-,което подчертава трайната
търговска и финансова обвързаност между двете дружества и липсата на нееквивалентност на насрещните престации при атакувания договор .
Според настоящия
съдебен състав мотивите на
първостепенния съд са правилни и въззивният съд
препраща изцяло към тях на осн.чл. 272 от ГПК .
В тази връзка ето
какво е становището и на върховната
инстанция ,изразено в задължителната съдебна практика –цитираното от районния
съд решение № 24/09.02.2016 г. постановено по гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС,трето
г.о.:
„Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В обобщение-само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да
се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува
такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева.
Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
От този отговор на въпроса следва, че в настоящия случай
покупко-продажбата на апартамента на цена два пъти и половина по-ниска от
пазарната стойност на вещта не води до нищожност на сделката поради накърняване
на добрите нрави“
Затова и в тази част решението е правилно и обосновано .
Всъщност въззивникът твърде хаотично и
разнопосочно въвежда множество възражения по отношение на двете сделки – предварителния договор и
споразумението за прихващане ,които не обосновават наличие на нищожност .Освен
това , част от възраженията са били
обсъдени и отхвърлени с влязлото в сила решение по гр.д. № ********* г. на ВКС
,задължително за страните по настоящото
производство ,които са били страни и в производството пред ВКС /по повод
предявения от настоящия ответник иск на осн.чл. 135
от ЗЗД/.Това са възраженията ,че
представените предварителен договор и споразумение за прихващане са
неистински документи ,подписани без дадена представителна власт на пълномощника
на продавача ,че са антидатирани ,
съставени
за целите на настоящото производство и с
цел да увредят представлявания .
Така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 86/30.03.2017 г. по гр.д. №
1164/2015 г. на ВКС , четвърто гражданско отделение ,което дело е образувано по
иска на ответника по настоящото
дело против ищеца по делото и „Карино-2“ЕООД за прогласяване на относителната
недействителност на сделката по продажба на процесния
недвижим имот между ищеца и третото
лице-„Карино-2“ЕООД на осн.чл. 135 ал. 1 ЗЗД ,се
сочи:
„Неоснователни са
доводите на ответника „Ник-Ват“ЕООД , че по отношение на същия предварителният
договор и споразумението за прихващане нямат достоверна дата, че са сключени
след оттегляне на упълномощаването. Съгласно чл.181 ГПК частният документ има
достоверна дата за третите лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ или от деня в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Предварителният договор и споразумението, представляват
частни диспозитивни документи и същите имат достоверна дата спрямо ответника
„Ник-Ват”ЕООД. Това е 07.12.2007 г., тъй като към този момент в счетоводството
на ищцовото дружество сумата от 90 000 лв., предмет
на споразумението от 07.12.2007 г. е била осчетоводена със справка №
27/07.12.2007 г. Освен това в счетоводния баланс на същото дружество към 31.12.2007
г. е било отразено посоченото споразумение за прихващане от 07.12.2007 г…..
В настоящият случай между страните по делото-ищецът
„Мечта-Бойчев“ЕООД като купувач, и ответникът „Ник-Ват“ЕООД като продавач, чрез
пълномощник физическото лице С. П. е сключен валиден предварителен договор на 09.11.2007 г.
за продажба на недвижим имот. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа
всички съществени условия на окончателния договор за продажба – имотът е индивидуализиран,
посочена е цена, съдържа уговорка за сключване на окончателен договор и срок за
сключване на договора. Безспорно установено е по делото, че окончателен договор
в уговорения с предварителния договор не е сключен.
Настоящият съдебен
състав преценява, че е налице надлежно упълномощаване на пълномощника на
продавача С. П.. Продавачът по предварителния договор
„Ник-Ват“ е упълномощил физическото лице С.
П. с писмено пълномощно с нотариална заверка
на подписа. Спазена е изискуемата се форма за сключване на писмен предварителен
договор за продажба на недвижим имот, предвидена в чл.37 ЗЗД – писмена форма с
нотариална заверка на подписа. Съдържанието на пълномощното налага извода, че
упълномощителя-продавач общо е изразил воля за овластяване на пълномощника да
сключва предварителни договори за продажба на недвижими имоти от негово име,
като е предоставена свобода на пълномощника да определя по своя преценка
съдържанието на договора, като цена, срок на сключване на окончателен договор,
начин на плащане и др. Както се посочи по-горе според практиката на ВКС,
обективирана в т.1 от т.решение № 5/12.12.2016 г. по
т.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС необходимо и достатъчно е в пълномощното
общо да е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са
посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр.,
нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. С оглед на изложеното
съдът намира, че сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот
от 09.11.2007 г. е в рамките на представителната власт на пълномощника на
продавача физическото лице С. П.
Като взема предвид
сключеното споразумение за прихващане от 07.12.2007 г. между ищеца
„Мечта-Бойчев“ и ответника „Ник-Ват“ЕООД съдът приема, че ищецът-купувач по
сключения предварителен договор е изплатил уговорената цена, чрез прихващане.
Следователно установен е първият елемент от фактическия състав на чл.135,ал.1 ЗЗД ищецът „Мечта-Бойчев“ЕООД, като купувач по валидно сключен предварителен
договор за продажба на недвижим имот има качеството на кредитор на ответника
„Ник-Ват“ЕООД и продавач по договора. Ответникът по иска „Ник-Ват“ЕООД е
оттеглил упълномощаването на С. П., но това е
извършено в момент, последващ сключването на предварителния договор за продажба
на недвижим имот и споразумението за прихващане.“
Всичко това отговаря
на възраженията за невалидност на пълномощното на третото лице С. П. и възможността да сключва споразумение за прихващане
,както и относно антидатиране на двата договора и
липсата на реално плащане .Що се касае
до възраженията за липсата на изпълнение по така сключения договор за изработка
,при което липсва установено
вземане към ищцовото
дружество ,то следва да се посочи ,че в производството за обезпечаване на доказателствата по реда на
чл. 207 и сл. ГПК ,образувано по молба на „Мечта-Бойчев“ЕООД -ч.гр.д.№ 80/2008 г. ,е било прието
заключение на вещо лице,с което е била установена стойността на извършените
СМР по договора за изработка между
„Мечта-Бойчев“ЕООД като изпълнител и
„Ник-Ват“ЕООД като възложител и от
което става ясно ,че към края на м.
февруари 2008 г. /преди оттеглянето на пълномощното
на П./ в имота са
извършени СМР на стойност 124 554,60 лв.Затова и на основата на договора
за изработка от 01.10.2007 г. страните са сключили споразумение за
прихващане от 07.12.2007 г. с цел
уреждане на финансовите си взаимоотношения,като част от плащанията са
прихванати ,а друга част са останали
дължими.
Що се касае до
твърденията за обявяване недействителността на сделките по чл. 40 от ЗЗД ,то и в тази част настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд ,към които препраща .
Задължението
на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в
института на доброволното представителство. Представляващият винаги трябва да
действа в интерес на представлявания, както е посочено в реш.
№ 841/2010 г. по гр. д. № 3530/2008 IV г. о., реш. №
21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г., I. г. о. на ВКС и ако е същият овластен да
продаде недвижимо имущество без други указания, да действа с грижа на добър
стопанин при договорена на цената (реш. № 439/2012 г.
по гр. д. № 23/2011 г. I г. о.). Увреждането може да има различни проявни форми, както е подчертано в реш.
№ 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 IV г. о., реш. № 140/2015 г. по т. д. № 2092/2014 г. I т. о., реш. №
586/2010 г. по гр. д. №
853/2009 г. IV г. о. на ВКС и др. Противоречи на
установената практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна
разлика между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би
следвало според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими
към преценката на интереса обстоятелства. Продажната цена като величина не е
единственият критерии за увреждане, в този смисъл са реш.
№ 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 I. г. о., реш. №
586/2010 г. гр. д. №
853/2009 IV г. о. и реш. №
21/2015 г. по гр. д. №
3529/2014 г. I. г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК, при това не всяко
разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на
имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, както е изтъкнато
реш. № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г.,
II г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Увреждането на интереса, обемано от
състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от това е
произтекла вреда.
Именно
в този смисъл при липсата на данни и
доказателства за намерение у ответника и пълномощника за увреждане интересите на ищеца ,съдът
правилно е приел ,че не са доказани
двете предпоставки на недействителността
по чл. 40 ЗЗД.Няма дори твърдения и не
са събрани доказателства за договорни или други взаимоотношения между
пълномощника и ответника ,които да доведат до заключение за умисъл за увреждане
на интересите на представлявания ищец.Не е проведено пълно и главно доказване
,че при сключване на сделката
пълномощникът е ответникът са били
недобросъвестни .Затова и в тази част решението следва да бъде
потвърдено .
С
оглед резултата по делото на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в
полза на въззиваемия-ответник
по делото следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция
разноски ,които възлизат в размер на 1070 лв. – платено адвокатско
възнаграждение /вж. приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие/
С
оглед нагорното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/21.02.2019 г. постановено по гр.д. № 546/2017 г. по
описа на Царевския районен съд .
ОСЪЖДА „НИК-ВАТ“ЕООД
,ЕИК *********,,със седалище и адрес на управление –гр.Добринище,общ.Банско
,ул.“Васил Коларов“ № 14 ,съдебен адрес – чрез адв.
Илияна Илиева –Бургас ,ул. „Гурко
„ 15 ,ет. 3 да заплати на „МЕЧТА –БОЙЧЕВ“ ЕООД , ЕИК
*********,седалище и адрес на управление –гр.Хасково ,ул.“Зайчар „№ 38,съдебен адрес – гр.Царево ,ул.“Тракия „ № 2 сумата 1070/хиляда
и седемдесет /лева –разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.