№ 49
гр. Варна, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН и е образувано въз основа на жалба от " ДМ ПРО " ЕООД-гр. Варна,
представлявано от Ц.Р.Ц., депозирана чрез адв.Г., срещу Наказателно
постановление № 582845-F 611003/14.06.2021 г. на началника на Отдел
"Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.27 ал.1т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
С жалбата се изразява становище, че НП е нищожно, неправилно,
незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния
закон, оспорва се компетентността на АНО,, визира се като нарушена нормата
на чл.40 ал.2 от ЗАНН, визира се липса на аргументи в НП относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява, като съгласно последното постъпило във ВРС писмено
становище от процесуалния представител се поддържа жалбата, като се
визира наличие на софтуерен проблем на касовия апарат, поради което
дружеството не би могло да носи административно наказателна отговорност,
като освен горното се сочи, че този проблем е бил отстранен непосредствено
след проверката, като се сочи, че всички плащания са били отразени в
1
счетоводните записвания и се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение,
като в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
На 23.03.2021 г. , служители на НАП, сред които и св.Д., извършили
проверка на търговски обект - магазин за плочки, находящ се в гр. Варна,
бул. Приморски 17-19, стопанисван от ЕООД „ДМ Про“ с ЕИК
*********.След извършена контролна покупка от горепосочения свидетел,
от ФУ в обекта бил изведен съкратен отчет на фискалната памет за периода
от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., като след преглед на същия свидетелят
приел, че е отчетен оборот в група „А" в размер на 18730,64 лв. и сторно
оборот в група „Б" в размер на 11750,31 лв. във връзка с което от ЗЛ било
изискано представянето на документи и писмени обяснения относно
констатиран при проверката натрупан оборот в група „А" на ФУ в обекта,
както и относно начисляване на ДДС. Резултатите от проверката били
обективирани в съставен Протокол за извършена проверка АА №
0434895/23.03.2021 г. във връзка с който на 30.03.2021 г. били представени
изисканите документи. След проверка на представените документи, както и
след извършена проверка в инф. масиви на НАП св.Д. приел, че ЕООД „ДМ
Про“ в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според
вида на продажбите. Св. Д. взел предвид, че съгласно чл.27, ал.1 т.2 от
Наредба Н - 18/13.12.06 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите -
в случая - в група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20
% данък върху добавената стойност, като установил, че на 10.03.2021 г. в
13:44 ч. от фискално устройство с FDRID:4399175, индивидуален номер на
ФУ:ОТ768828 с фискална памет:02768828 собственост на ЕООД „ДМ Про“
бил издаден фискален бон № 2167/10.03.2021 г., като бил отчетен оборот в
данъчна група „А" в размер на 390,67 лв. вместо по данъчна група „Б", като
2
приел, че всички предлагани стоки и услуги в обекта били облагаеми сделки и
следвало да се отразяват в група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Предвид горното св.Д. приел, че санкционираното дружество е
нарушило разпоредбата на чл.27 ал.1т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
поради което на 10.05.2021г. съставил АУАН срещу „ ДМ ПРО“ ЕООД-
гр.Варна в който описал приетото за установено нарушение.АУАН бил
съставен и надлежно връчен на упълномощено от представляващия
дружеството лице, което го подписало без възражения.В законоустановения
срок било депозирано писмено възражение срещу АУАН, но АНО приел това
възражение за неоснователно, поради което въз основа на съставения АУАН
и материалите по преписката на 14.06.2021г. издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на св.Д., както и от приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в АНП и приобщени в
с.з.- протоколи от проверка, опис на парични средства, съкратени отчети от
ФП,справки за реализирани и сторно обороти и др.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетеля кореспондират и
на приложените писмени доказателства,
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира, че НП е издадено от компетентно лице съгласно
приложената по делото заповед, като не споделя възраженията в тази насока,
като АНО също е съставен от компетентен служител.Спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН, като липсата на излагане на аргументи относно
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН не е съществено нарушение на
процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По
силата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
3
върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма задължава
лицата по чл. 3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС,
задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно
ал. 1.
В показанията си св.Д. сочи, че всички предлагани в обекта стоки са
такива, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.Същевременно от
приложените финансови отчети е видно, че част от извършените продажби
на стоки са регистрирани в данъчна група "А" (без ДДС) наместо в данъчна
група "Б" (с 20% ДДС), в която е следвало да бъдат регистрирани. При това
положение формално би било налице нарушение на чл. 27, ал. 1 т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което се санкционира по реда на чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, а Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е издадена именно във
връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
Независимо от изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, тъй като при извършената цялостна служебна
проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на нормите на ЗАНН.
Наказателното постановление не съответства на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържа надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено. Нито в акта,
нито в издаденото наказателно постановление, са посочени стоките, чиито
продажби са били отчетени от дружеството в данъчна група "А" вместо в
данъчна група "Б", а само това, че в група "А" се отчитат продажби на стоки,
без същите да спадат към тази група. При това положение не може да се
извърши преценка дали действително се касае за стоки, подлежащи на
регистрация в група "Б" и съответно не може да бъда направен категоричен
извод, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Наредба №
Н – 18/13.12.2006 г. на МФ. В тази връзка не е достатъчно посочването в
АУАН и в НП на вида на процесния обект – магазин за плочки. Макар и това
да предполага, че в него се предлагат само плочки, се установи от гласните
доказателства, че св.Д. си е закупил чаша.Съгласно разпоредбите на ЗАНН,
АУАН и НП следва да съдържат пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, като същите не могат да бъдат
предполагани. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение
факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като
наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В
случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита
4
на санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършило, което е ограничило възможността му
да оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и формираните въз
основа тях правни изводи.
Отделно от изложеното съдът намира, че са налице основания
случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От
приложения констативен протокол е видно, че процесното нарушение е
резултат от пропуснато програмиране по задание на клиента или нулиран
РАМ, или след ъпдейт стойността да се е върнала по подразбиране, както и че
несъответствието е било отстранено.Действително, отговорността на
юридическите лица е обективна (безвиновна). От обстоятелството, че
нарушението е следствие на действия на лица, несвързани с въззивното
дружество, което добросъвестно е изпълнило задълженията си по въвеждане в
експлоатация на ФУ обаче се налага извода, че случаят се отличава с по-
малка тежест от обичайните нарушения от този вид, при които подобни
деяния са резултат от проявено незачитане на нормативните изисквания от
съответния правен субект. От гласните доказателства по делото и
приложените писмени доказателства се установи, че дружеството начислява
по надлежния ред ДДС и е отразило всички продажби, респективно е внасяло
и ДДС и следователно не е нанесена щета на фиска, а и нарушението е първо
за нарушителя, поради което съдът приема, че е налице значително по-малка
тежест на процесното нарушение от типичните такива и е налице
самостоятелно основание за отмяна на постановеното НП, с оглед
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът отчете и
обстоятелството, че при проверката не са установени други нарушения, както
и че констатираното такова е отстранено незабавно, още на следващия ден.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
При наличието на предпоставки за отмяна на НП, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 582845-F
611003/14.06.2021 г. на началника на Отдел "Оперативни дейности"-Варна в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на "ДМ
ПРО " ЕООД-гр. Варна, представлявано от Ц.Р.Ц. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.27 ал.1т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6