О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№       30.VІI.2015 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковете

 

         Ищцата М.Т.Р.,ЕГН:********** *** предавила против Застрахователна компания „Лев Инс” АД-софия,ЕИК ********,бул.”Черни връх” №51 Д обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226 ал.І от КЗ – изплащане на главница в размер на 26 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и законна лихва върху тази сума от 31.VІІ.2011 г.Претенциите си ищцата обосновава като твърди,че ответното дружество сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица №223100652615 с начална дата 01.І.2011 г. и крайна дата 31.XII.2011 г. за МПС „Рено Клио" ДКН Х 0888 АК.На 31.VII.2011 г, водача на горния автомобил Я.Г.С. предизвикал ПТП в с.Сираково,Хасковска област поради несъобразена скорост и употреба на алкохол,при което ударил три лица, сред които и ищцата, която получила множество наранявания - счупване на таза, счупване па лявата тазобедрена ямка на таза, счупване на предната и задна колони на лявата тазобедрена ямка, счупване на лявата хълбочна кост.   Извършителят бил осъден по НОХД № 394/2012 г. по описа на Окръжен съд – Хасково за престъпление по чл.343 ал.ІІІ пр.1 б."А" пр.2 вр. с ал.І б."Б" вр. с чл.342 ал.І от НК. Споразумението по това дело според ищцата обвързвало съда съобразно чл.300 от ГПК.Същевременно по търговско дело №124/2012 г. по описа на ОС-Хасково, заведено от ищцата против застрахователя се търси обезщетяване на причинените телесни увреди от въпросното ПТП. След завеждане на това дело и при гинекологичен преглед на 14.ІІ.2013 г. се установило, че в следствие на предизвиканите увреждания ищцата не би могла да роди по естествен път, а единствено чрез цезарово сечение.Това съставлявало самостоятелна телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, а именно детеродна неспособност-невъзможност за раждане по естествен път, за която ищцата сочи в предходното съдебно заседание, че не е обхваната от постановеното споразумение по наказателното дело, нито, че съставлява ексцес- на описаните вреди, а е самостоятелна повреда.

                    Възможността за раждане чрез цезарово сечение криело риск за майката и плода, като самата диагноза довела до още по-големи душевни болки и страдания при ищцата, предвид рисковете при осъществяване на цезарово сечение и бавното възстановяване след това.

         Идентично доводи и искания се излагат и в съдебно заседание.

          Ответното дружество посочва в отговор,че предявения иск бил недопустим, предвид осъждането му за същия случай по т.д. №124/2012 г. по описа на ОС-Хасково и изплащането на 53 139.43 лв. на пострадалата.Същевременно застрахователят обективира възражнеия по същество,като оспорва подробни всички изложени обсотятелства,доводи и искания в исковата молба.           Налице било и значително съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, която като пешеходец нарушила чл.108 чл.113, чл.114 от ЗДвП, като по този начин се поставила сама в риск. Същата се движила по пътното платно и внезапно го пресякла не на пешеходна пътека.

                     ЗК „Лев Инс” АД застъпва и становището,че размера на иска бил прекомерен, а и ищцата приела изплатеното обезщетение като покриващо всички претърпени от нея вреди от деликта. Прави се възражение за настъпване на погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Оспорва се и началния момент на изпадане в забава поради липса на предпоставките по чл.224 ал.І от КЗ.

                     Третото лице-помагач на ответника Я.Г.С. намира претенцията за неоснователна. Претендираните обезщетения касаели едно евентуално бъдещо събитие - раждане чрез цезарово сечение, което не било сигурно дали ще настъпи. Още повече, че все повече били случаите в медицинската практика именно на раждане чрез цезарово сечение, без да има необходимост от това. Въпросната увреда, очертана в исковата молба не била и резултат на описаното ПТП. На ищцата било изплатено обезщетение, което покривало всички вреди от деликта, а и претенцията за лихва била погасена по давност.

 

Правни съображения

        

             Съобразно установените по делото факти съдът намира за доказан по основание на прекия осъдителен иск по чл.226 ал.І то КЗ предявен срещу застрахователя на извършителя на деликта.В рамките на производството ищцата проведе пълно,пряко и главно доказване на сочените от нея факти,поради което следва несъмнено те да се приемат за настъпили. Респективно ответната страна не доказа обстоятелства като насрещно доказване,които да разколебаят несъмнеността на установените по делото елементи от фактическия състав на чл.226 от КЗ.Последните са доказани по делото и обосновават изцяло претенцията на ищцата.

            Безспорно по делото и между страните е настъпването на твърдения деликт,осъществен от встъпилия в делото като трето лице-помагач на ответника Я.С.,като водач на МПС с гражданско отговорност за автомобилистите по застрахователна полица №223100652615 с покритие 01.І.2011 г. до 31.ХІІ.2011 г. за „Рено Клио” с ДКН Х 08 88 АК..В тази насока е влезлия в сила съдебен акт,който очертава фактите по релевантното поведение на това физическо лице,неговата вина и наказателно правните последици за него,както и причинените телесни увреди на пострадалата.С влязлото в сила споразумение по НОХД №394/2012 г. състав на РС-Хасково признава третото лице настоящия процес Я.Г.С. ЕГН:********** в качеството му на подсъдим за виновен в това, че на 31.07.2011г. в с. Сираково, обл.Хасково при управление на МПС - л.а. марка "Рено клио" с рег.№ : Х 0888 АК е нарушил правилата за движение , а именно: чл.20, ал.1 от ЗДВП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл. 21, ал. 1 от ЗДВП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от Категория В е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място", и по непредпазливост причинил на М.Т.Р. ЕГН:********** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левият крак дължащо се на счупванията в лявата половина на таза (счупване на таза, счупване на лява тазобедрена ямка на таза, счупване на предената и задна колони на лява тазобедрена ямка, счупване на лява хълбочна кост), като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 522/03.08.2011г. - престъпление по чл. 343, ал.ІІІ, предл 1 - во, б, "А" , предл. 2-ро, вр.ал.1, б."Б", вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал.З, предл 1 - во, б. "А" , предл. 2-ро, вр.ал.1, б."Б", вр.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. "Б" и чл. 42а, ал.1, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.З, т. 1 и чл.42б, от НК,като му налага наказание „Пробация”.

            За очертаните в този съдебен акт вреди,пострадалата и ищца в настоящия процес е получила обезщетение в рамките на воденото от нея осъдително производство спрямо настоящия ответник-ЗК”Лев Инс” АД-София в размер на  общо 36 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането-31.VІІ.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.В тази насока са решение №21/11.ІІІ.2013 г. по т.д. №124/2012 г. на ОС-Хасково,решение №573/18.ХІ.2013 г. по гр.въззивно дело №1042/2013 г. на Апелативен съд-Пловдив и Определение №604/27.Х.2014 г. по т.д.№936/2014 г. на ІІ отделение,Търговска колегия на ВКС..

            Обект на настоящото исково производство като основание за предявените осъдителни претенции за присъждане на обезщетение е установената невъзможност на ищцата да ражда по естествен път,а само чрез оперативна намеса.Това състояние на същата е обосновано именно с получените от нея травми в процесния деликт,обект на обсъдените по-горе наказателно и гражданско производство.Тази родилна невъзможност на М.Р. не е била обхваната от произнасянето на наказателния и на гражданския съд.Относно тази увреда следователно няма осъществена наказателна репресия,нито е присъдено следващото се обезщетение по граждански ред. Безспорно е при доказването на тази телесна увреда,че установеното в предходните наказателно и гражданско производства,обвързва и настоящия състав на съда,тъй-като ищцата обосновава исковете си само с пораждащи факти обхванати от силата на пресъдено нещо между страните по наказателното и гражданското производство.

            Поради това настоящия състав на съда приема за установено,че действително М.Р. е получила описаните по – горе телесни увреди по начин,време и място за които няма спор. Въпросът в настоящото производство е доколко същите са обусловили като чисто физически нарушения на телесния й интегритет, възникването на твърдяното от нея състояние на невъзможност да ражда по естествен път и доколко това състояние е породило от своя страна неимуществените вреди,чието обезщетяване се претендира.

            Съобразно съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице д-р П.Й. тези телесни увреди са генерирали като резултат и невъзможността на ищцата да ражда по естетвен път.Състоянието е породено от фрактурата на таза и лявата тазобедрена ямка на таза,които са довели до промяна на формата и стесняване на напречния диаметър на входа на таза и стеснение на кухината на родовия канал в ляво,поради пролабиране на ацетабулума и главата на тазобедрената кост към родовия канал.Тези морфологични промени правят невъзможно раждането на зрял,доносен и жизнеспособен плод по нормалните родови пътища,което обуславяло оперативно родоразрширение с Цезарово сечение. Тази невъзможност според вещото лице е настъпила веднага след получените травми и деформация на таза и има пряка причинна връзка с тях.Предвид на изложеното съдът приема за доказано по делото,че невъзможността на ищцата да ражда по естествен път е настъпила веднага и в момента на удара на 31.VІІ.2011 г. по обсъденото ПТП,причинено от Я.С.,като към него нямат отношение провежданите в последствие лечения.

            Тази вреда доказано предизвиква само негативни емоции и преживявания у ищцата.В тази насока са категорично показанията на разпитания по делото свидетел Веселин Райков.Същият установи,че сестра му разбрала около година след процесното ПТП,че не може да ражда по естествен път,а само чрез операция,при посещение на гинеколог.Същата тежко преживяла това,като често и дълго била притеснена,плачела,затворила се задълго,не искала да излиза извън дома си. Изпитвала притеснения относно износването за плода при евентуална бременност и наличната опасност за неговото и нейното здраве при бременността и раждането.Ищцата също така изказвала опасения относно възможността да изгради пълноценна връзка с мъж поради състоянието си.

            Според съда изложеното дотук обосновава изплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Стайкова.Невъзможността същата да ражда по естествен път е дала тежка проекция в съзнанието й,като в значителна степен е обусловило отрицателното себевъзприятие че не е здрава и пълноценна жена и бъдеща съпруга,което продължава и към настоящия момент.Отрицателните емоции са доста интензивни и в голяма степен обуславят поведението на пострадалата, ограничават социалните й контакти,особено в насока на съвместно съжителство с партньор.В обективен план настъпилата увреда отнема една присъща само на жените и то фундаментална функция-раждането по естествен път,като лишава ищцата от възможността за избор при раждането,тъй-като оперативната намеса е неизбежна.Тази невъзможност е необратима и завинаги,като носи и сътветни рискове при износване на плода в процеса на бременност.Отнемането на възможността за раждане по естествен път поради това е толкова значимо,тъй-като касае самата сърцевина на биологичното майчинство и нарушава нормалните репродуктивни функции на женския организъм,обосноваващи същината на жената като природа. Безспорно е,че съществува възможността за раждане чрез метода на оперативната намеса,приложим и за ищцата,но същият е вторична възможност,изобретена от напредъка на медицината, приложима основно при ексцесии на бременността или по желание на родилката,който обаче  не е естествения и природно присъщ начин на раждане. В тази насока следва да се има предвид,че човека е основна ценност за обществото,поради което накърняването в необратим план на неговия интегритет,здраве и възможности,винаги съставлява тежко нарушение на същността му,което налага завишени критерии при определяне на отговорността на причинетиля на увредите и изисква високи обезщетения. Именно подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна защита на нарушените права на личността и еквивалентното им репариране.

 

 

            В същия дух следва да се има предвид и че самата ищца е в млада възраст,не е раждала,което увеличава интензитета на отрицателните преживявания у нея.

            От друга страна по делото не се установи каквото и да съпричиняване за настъпването на процесната увреда от страна на пострадалото лице.

Предвид на изложеното и като съобрази инензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалата,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното обезщетение за ищцата възлиза на 20 000 лв.,които следва да се заплатят от застрахователя. Върху същата следва да се присъди и законната лихва не от датата на настъпване на увредата-31.VІІ.2011 г. ,а от 25.VІІІ.2011 г. до окончателното й изплащане,тъй-като съобразно възражението на ответника е изтекла тригодишната давност по чл.111 б.”В” от ЗЗД,поради което се следва законната лихва за три години от датата на подаване на исковата молба пред съда-25.VІІ.2014 г.Въпреки,че претенцията по чл.226 от КЗ касае договорни отношения между причинителя на вредата и застрахователя, отговорността на последния по застрахователния договор е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането.Поради това ответния застраховател следва да  отговаря за всички причинени вреди с еднакви условия, при които отговаря прекият причинител.

            Останалия размер на претенцията над  20 000 лева до горницата от 26 000 лв. според съда надхвърля принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява прекомерен относимо действително установените вреди, претърпени от ищцата.Поради това обуславя отхвърлянето до този размер.Ищцата е предявила искане и за изплащане на направените разноски по делото.Същите възлизат на 2000 лв. съобразно договор 31.І.2014 г. в който е посочено изплащането на сумата в брой.В тази си част документа има характер на разписка,поради което следва да се приеме,че е настъпило плащане.Съобразно чл.78 ал.І от ГПК ответното дружество следва да репарира тези разноски но съразмерно на уважената част на претенцията или да изплати сумата 769.23 лева.

                     Ищецът е освободен от държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива.Според чл.83 ал.III от ГПК разноските в хипотезите на целия член се поемат от съда.Държавните такси обаче остават извън този особен ред, тъй-като правилото изрично третира само съдебните разноски,не и следващите се такси.Този извод се налага освен от изричността на правилото,така и от логическото и сравнително тълкуване на ал.I и ал.III на чл.83 от ГПК.В първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини разноски и такси,а в ал.III-само разноските.Следва да се има предвид и фискалното естество на обсъдените норми,поради което разширително тълкуване не е допустимо.Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,само последните остават за съда,то таксите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията.Ето защо ЗК.„Лев Инс” АД-София на основание чл.78 ал.VI от ГПК трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителния иск от 20 000 лв. или 800 лв.,както и заплатеното възнаграждение от 300 лв. в полза на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза от бюджета на съда..Същевременно процесуалното представителство е в режима на чл.38 ал.І т.2 от Закона за адвокатурата,поради което и на основание чл.38 ал.ІІ от същия закон и чл.7 ал.ІІ т.4 от Наредба №1/09.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответната страна дължи изпащане на сумата от 1 130 лв. и съобразно уважената част от иска.

                        Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково,граждански състав,първа инстанция

 

Р   Е   Ш   И

 

 

                     ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД-София, ЕИК ********,бул.”Черни връх” №51 Д да заплати на М.Т.Р.,ЕГН:********** ***,съдебен адрес,*** адв.М.Т. сумата от 20 000-двадесет хиляди лева,като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,породени в резултат на пътно-транспортно произшествие,станало на 31.VІІ.2011 г. в с.Сираково,Хасковска област,причинено от Я.Г.С.,ЕГН:**********,***,трето лице-помагач на ответника, при управление на лек автомобил „Рено Клио” с ДКН Х 08 88 АК с налична застрахователна полица №223100652615 с покритие от 01.І.2011 г. до 31.ХІІ.2011 г.,изразяващи се в невъзможност ищцата да ражда по естествен път,ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 25.VІІІ.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

                     ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията над присъдената сума до пълния й предявен размер от 26 000 лева.

                     ОТХВЪРЛЯ претенцията за изплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода от 31.VІІ.2011 г. до 25.VІІІ.2011 г.

                        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД-София, ЕИК ********,бул.”Черни връх” №51 Д да заплати на адв.М.Т. *** сумата от 1 130 лв. възнаграждение по делото.

                        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД-София, ЕИК ********,бул.”Черни връх” №51 Д да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково сумата 800 лева държавна такса върху уважената част на иска и 300 лева разноски за вещо лице.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

                 Съдия :