Решение по дело №1159/2020 на Районен съд - Бургас

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1878                                   31.07.2020 година                            град Бургас

 

             В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    шести граждански състав

На втори юли                                                                             през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:     

           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 1159 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

           Производството е образувано по повод искова молба Н.В.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, м. „Чаирите“ № 5 против ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, БУЛСТАТ“ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев“ 21  обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждането му да заплати на ищеца /след направено и прието изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1200лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство в размер на 180 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

Ищецът твърди, че за исковия период е работил на длъжността „младши експерт“ командир на отделение към Затвора Бургас и се e явявал на работа за изпълнение на служебните си задължения в 7.15 часа, т.е. 45 минути преди да започне дежурството му в 8.00 часа, през които  минути е изпълнявал служебните си задължения да се подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в инструктажа. Наред с това твърди, че след приключване на дежурството е оставал още 60 минути след работното си време, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, обхождане и проверяване на територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 45 минути не е било взето предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждение до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил отчитан само половин час от това допълнително отработено време. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощените си адвокатски представители, поддържа исковите си претенции в увеличения им размер и моли съда да ги уважи, като му присъди и разноските по делото.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС и са включени в т. нар. „отработено време.. Сочи, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Счита, че нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд са посочени в чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР /отм./. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно съединени искове по чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

 По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване помежду им, че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което за исковия период ищецът е заемал длъжността „младши експерт“ командир на отделение към Затвора Бургас, като наред с това страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че за исковия период ищецът е работил на смени, като е изпълнявал дежурства по график.

По делото е представена заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на Затвора Бургас, с която е определено работно време за служителите от надзорно-охранителния състав в затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8.00 ч. до 20.00 ч. и нощна смяна – от 20.00 ч. до 8.00 ч. и 8-часови смени от 8.00 ч. до 16.30 ч. и от 6.00 ч. до 14.30 ч., като в т. 9 на същата заповед е определено, че началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора следва да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място. Представена е и заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, с които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, като в последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на Главния директор на ГД“ИН“ е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

Впоследствие със заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути при 24-часови и 12-часови дневни смени, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

По делото е представен  протокол № 856/21.02.2019г, съставен в изпълнение на заповед № 139 от м.февруари 2019г. на Началника на Затвора Бургас във вр. със заповед №  Л-360 от 11.01.2019г. на Главния директор на ГД“ИН“, в който е посочено, че след извършена проверка на времето за провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на постове и освобождане на дежурната смяна е констатирано, че в Затвора Бургас сутрешният инструктаж на дежурната смяна при 24-часовите и 12- часовите дневни смени – сдаване на постове и освобождане на дежурната смяна трае 30 мин, сутрешния инструктаж на 8- часовите смени трае 10 мин., а инструктажа на 12- часовите нощни смени – сдаване на постове и освобождане на дежурната смяна -15 мунути. Посочено е, че протоколът е изготвен от комисия в състав от 9 членове, като е подписан само от 6 от тях. По искане на ищеца повод на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на същия протокол, като въпреки указаната доказателствената тежест, ответникът не е ангажирал доказателства по направеното оспорване.

По делото по искане на ищеца е разпитан св.  Г. Д., който е посочил, че работил като командир на отделение в Затвора Бургас, и св. Д. М. – на длъжност Началник сектор “Надзорно охранителна дейност“ към Затвора Бургас. В показанията си св. Г. Д. заявява, че познава ищеца, който заема

 Длъжността „командир на отделение“ в Затвора Бургас и работи на 24- часови смени. Заявява, че ищецът идва на работа в 7.15 часа, преоблича се в униформа и в 7.30 часа влиза в дежурната стая, където се запознава с обстановката от предходната смяна, преглежда дали има молби за свиждания и за конвой за медицински преглед, след което в 7.40 часа отива в стаята за инструктаж, като инструктажа започва в 7.45 – 7.50 часа.  От показанията му се установява, че командирите на отделения дават рядко дават дежурства при 12- часови смяни, но сочи, че при тях ищецът идва на работа също в 7.15часа  и дежурството му приключва в 21.00 часа на същия ден. По отношение на 8- часовите смени заявява, че те започват в 7.30 часа с влизане в корпуса на затвора и приключват в 16.00 часа. Заявява, че в 8.30 часа започва отвода и приключва в 8.45 часа, а ищецът идва на работа в 7.15 часа и си тръгва към 8.55- 9.00 часа на следващия ден.

            В показанията на св. М. сочи, че няма нареждане служителите в затвора да идват на работа с униформено обекло, като същото е задължително от началото на започване на работа – инструктажа, който започва в 7.50 часа, а преди 01.07.2019г. – от 7.45 часа, като сдаването на дежурството е между 8.00 -8.20 часа на следващия ден. От показанията му се установява, че сутрешния инструктаж, който свидетеля М. провежда трае около 5-10 минути, като заявява, че по време на инструктажа служителите, в т.ч. и командирите на отделения се запознават с оперативната обстановка в затвора. Сочи, че отвода е между 8.15- 8.20 часа, като не винаги присъства на него, както и командирите на отделения, каквато длъжност заема ищецът. От показанията му се установява, че постовете се приемат и издават по едно и също време, след инструктажа. Сочи, че при 12- часови и 8 -часови дежурства не се извършва сдаване след приключване на смяната, а това се прави от дежурния по 24- часовото дежурство.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда. Вещото лице е посочило, че през процесния период за ищеца са отчетени 188 броя дежурства, от които 164 броя - 24-часови дежурства, 11 броя – 12 -часови дневни дежурства, 12 броя -12 –часови нощни дежутсрва, от които едно в болница и едно осем часово дежустрво. Вещото лице също е изчислило, че за периода от 17.02.2017 г. до 30.06.2019 г. при формиране на  трудовото възнаграждение на ищеца не са включени и не са заплащани суми за дейности по приемане и сдаване на дежурство, като за периода 01.07.2019 г. – 31.08.2019 г. в начисленото и изплатено трудово възнаграждение са начислени суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за  24-часовите смени и от 15 минути при 12- часовите нощни смени, които са приспаднати при изчисленията

С оглед гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е посочено също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/, времето за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.

Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

В тази връзка съгласно в т. 9 от заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да започват 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му,започващо с интруктажа в 7.50 часа, считано от 01.07.2019г., т.е.  най-рано в 7.35 часа. По делото се установява, че като командир на отделение към Затвора Бургас ищецът е се явявал на работа в 7.15 часа,  инструктажа е започвал в 07.45-7.50 часа. Установено е също, че преди инструктажа командира извършва действия, свързани с подготовка за инструктаж –преобличане, проверка на надзирателите и др., която дейност е изрично включена в отработеното работно време в размер на 30  мин. на смяна, считано от 01.07.2019г., съгласно издадената заповед № Л- 2788 от 14.06.2019г. на главния директор на ГД“ИН“.

От ангажираните свидетелски показания се установи, че преди и след всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът извършва дейности по приемане и сдаване на дежурството, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а напротив – издадените заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по отношение на този факт. Предвид това съдът счита, че периода преди 01.07.2019 г., изпълнявайки задълженията си във същия времеви диапазон, на ищеца е  дължимо възнаграждение за времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, но такова няма данни да му е било заплащано. По гореизложените съображения съдът намира,че искът се явава доказан по основание.

Досежно размера на дължимото възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство, представляващо времето за инструктаж, приемане и сдаване на дежурство, по делото се установява, че считано от 01.07.2019г. инструктажа започва в 7.50 часа, като съгласно горепосочената заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда да започват 15 минути преди началото на работното време, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на инструктажа, т.е. следва е да се яви в случая в 7.35 часа.  Затова, съдът намира, че именно тези 15 минути от времето преди 7.50ч. реално представлява част от работното време. От показанията на свидетеля Димитров става ясно, че ищецът идва на работа в 7.15 часа, като в 7.30 часа влизат в дежурната стая за да се запознае с оперативната обставновка, а св. Манолов сочи, че командирите на отделения се запознават с оперативната обстановка не преди, а по време на инструктажа и нямат отношение към заповедите за конвоиране. Затова съдът намира, че за времето преди 7.35 часа за исковия период, считано от 01.07.2019г. ищецът реално не е встъпил в наряд и не изпълнява служебни задължения,  т.е не полага инвънреден труд.

Що се касае до сдаване на дежурството от командирите на отделение, при 24- часовата смяна си налице противоречиви данни за часът, в който командирът на отделение приключва смяната си. В показанията си св. Д. заявява, че това става към 9.00 часа на следващия ден при 24- часовите дежурства и в 21 часа при 12- часовите дневни дежурства, без да посочва какви реално действия извършва ищеца за времето от 08.00 до 09.00 часа на следващия ден, а в показанията на св. М. сочи, че сдаването, което става в 8.20 часа, след което командирът няма никакви задължения и правомощия. В показанията си свидетелят Д. не сочи какви точно действия извършва ищеца след 8.00 часа,  докато св. М. ясно заявява действията на ищеца при сдаване на дежурствата, поради което съдът намира, че следва да цени показанията на последния относно часът на сдаване на 24-дежурства, като що се касае до останалите 12- часови и 8 часови дежурства, тъй като по делото се установи, че при тях не се извършва сдаване, тъй като това е задължение на дежурния по 24- часово дежурство съдът счита, че ищецът не доказа, че при 12 и 8 часовите дежурства ищецът остава на работното си място и полага извънреден труд след крайния час на смяната му. 

От гореизложеното съдът счита, че времето, през което командирите на отделение не са застъпили на смяна, т.е. са длъжни да се явят на работното си място и не могат да напускат територията на поделението,  представлява част от работното време и трябва да отчита като такова, съответно при превишаване на нормативно определената продължителност на работното време, следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на закона. Дейностите по приемане и предаване на дежурството са абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде прието, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени, поради което те съставляват част от отработното време.

В този смисъл съдът приема,че реалната продължителност на полаганите от ищеца 24- часови дежурства продължават с 35 минути повече от установеното работно време, т.е. 35 минути преди дежурството и 20 минути след дежурството. Що се касае до 8 и 12- часовите дежурства по делото не бяха ангажирани свидетелски показания, установяващи конкретно и категорично времето за твърдения положен от ищеца допълнителен труд. Въпреки това съдът счита, че с оглед извънсъдебното признание на ответника за факта на допълнително полагане от надзирателите труд съгласно издадената заповед № Л -2788 от 14.06.2019г., за тези дежурства за целия исков период следва да се приеме, че ищецът е полагал на всяко от останалите дежурства по 15 минути преди застъпване, като по делото няма данни такова възнаграждение да му е заплащано от ответника.

В случая от експертното заключение по делото се установи,че за исковия период ищецът е дал общо  188 броя дежурства, от които 164 броя - 24-часови дежурства, 11 броя – 12 -часови дневни дежурства, 12 броя -12 –часови нощни дежутсрва, от които едно в болница и едно осем часово дежурство, като за всяко от тях е полагал извънредно, извън работното си време горепосочените минути извънреден труд, като през никое от тримесечията не е отработил допълнително над 70 часа, поради което и на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден труд, размерът на което съобразно установените от вещото лице месечни размери следва да бъде изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК и според данните в Приложение № 1 към заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.

Предвид горното съдът намира, че общото дължимо и неплатено възнаграждение за положените от ищеца общо 101.67 часа извънреден труд за  общо 188 дежурства през исковия период възлиза в размер на 747.09лв., до който искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част над присъдения размер от 747.09лв. до предявения размер от 1200  лв., в т.ч. и над 101.67 часа до претендираните 180 часа искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -17.02.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата част върху отхвърления размер на главницата, неоснователна се явява претенцията за законна лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени  направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от  124.51лв.. изчислена съразмерно с уважената част от исковете. Съдът не следва да разглежда възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като същото не е своевременно направено, а се съдържа в писмените бележки след обявяване на делото за решаване.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 56.61 лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 50лв., дължима върху уважените размери на исковете, както и направените разноски от 112.06 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, м. „Чаирите“ № 5 на основание чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от 747.09 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство в размер на 101.67 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, л. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на  124.51лв., изчислено съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата  част над размер на присъдената главница от 747.09 лв. до претендираната от 1200 лв. и над часовете извънреден труд над 101.67 часа до 180 часа за исковия период, ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от подаване на исковата молба – 17.02.2020г. до окончателното изплащане,

ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Несебър, м. „Чаирите“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 56.61лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 50 лв.,  както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 112.06лв., съразмерно с уважената част от исковете.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.