Р Е Ш Е Н И Е
№…………/16.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седемнадесети
май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря ЕЛЕНА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1666/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от КОМИНВЕСТ АД, ЕИК *********,
чрез адв.Б.Г. от САК срещу БОССТИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 42 335.97 лева, представляващи 10%
от общо дължима сума по буква „В” от Споразумение
за доброволно плащане, подписано между същите страни на 12.04.2016г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на споразумението до
последното плащане, на основание чл.124 ГПК.
В молбата се
излага, че въз основа на съдебно решение по т.дело
№436/2014г. на ВОС, ТО, потвърдено от въззивна
инстанция, водено между страните, Коминвест АД е
осъдено да заплати на ответника Босстил ЕООД сумата
от общо 427 682.93 лева, от
които 240 043.12 лева - главница по неизплатени фактури, законна лихва от
06.03.2014г. до окончателното погасяване на задължението, обезщетение за
забавено плащане в размер на 101 006.75 лева и съдебни разноски в размер
на 37 192 лева.
Въз основа на
осъдителното решение е образувано изп.дело №77/2016г.
на ЧСИ Ст.Я., рег.№719 в
КЧСИ, Варна, по което е започнало изпълнение срещу настоящия ищец Коминвест АД. Ищецът твърди новонастъпило
обстоятелство, а именно, в хода на принудителното изпълнение, страните са подписали на 12.04.2016г. споразумение за
доброволно плащане и реално е започнало изпълнение на уговореното. Твърди
се, че съгласно чл.7 от споразумението, ако длъжникът заплати до 30.09.2016г.
90% от задължението си, кредиторът се отказва и не ще претендира остатък от 10%
от сумата по т.В от споразумението както и законната
лихва, считано от датата на споразумението до последното плащане. Съгласно
допълнителен анекс, подписан на 26.04.16г., всички плащания, било по сметка на
кредитора, било по сметка на ЧСИ Я., се приемат за плащания по споразумението и
представляват надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора.
Ищецът твърди
плащане на уговорените 90% към 30.09.2016г., поради което и погасяване на
задължението към кредитора за разликата, а така също твърди и плащане на
разноските по изп.дело 77/2016г. на ЧСИ Я.. Мотивиран
от това, ищецът депозирал пред съдебния изпълнител молба за прекратяване на изп.дело поради погасяване на задължението. Твърди се, че
тъй като взискателят Босстил се противопоставя на
прекратяването и претендира допълнително около 50 000 лева, този факт
обосновава интереса от предявения отрицателен установителен иск.
С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.Г. от САК оспорва твърденията на ответника, че към
30.09.2016г. не е заплатил дължимите по споразумението 90% от дълга. Твърди, че
всъщност ответникът не оспорва извършените плащания, а механизмът на отнасяне
на сумата. Оспорва се конкретно начина на отнасяне на сумата от 13 333.21
лева, извършено от ищеца по сметка на ЧСИ като се твърди, че съгласно анекса
към споразумението, страните са постигнали съгласие всички суми, които
постъпват по банковата сметка на ЧСИ Я. да представляват надлежно изпълнение на
задълженията на длъжника към кредитора по споразумението. Твърди се, че ищецът
не е повлиял на основанието на извършения превод по сметка на ЧСИ тъй като тази
сума е наредена служебно от Уникредит Булбанк АД по
наложения от ЧСИ запор. Прави се доводи, че никакви устни уговорки относно
начина на разпределяне на платеното не могат да променят постигнатото между
страните съгласие.
Срещу исковата
молба е постъпил отговор на насрещната
страна чрез адв.Н.П. от ВАК със становище за неоснователност на същия. Ответникът не
оспорва, че е образувано изп.дело №77/2016г. на ЧСИ Ст.Я., рег.№719, ВОС, по което
ищецът е длъжник, а ответника – взискател. Не оспорва подписване на
споразумението от 12.04.2016г. и анекса към него.
Оспорва се
тълкуването на споразумението, направено от ищеца с исковата молба като се
възразява, че уговорката за разсрочено плащане не се отнася до сумата по т.Б от споразумението в размер на 19 477.21 лева –
т.2, б.Б от преамбюла на споразумението. Не се
оспорва и подписването на анекса от 26.04.2016г., но се твърди, че уговорката
между страните е била различна от твърдяната от ищеца. Ответникът сочи, че през
м.10.2016г. длъжникът поискал прекратяване на изп.производство,
но след изчисленията, извършени от взискателя се установило, че до 30.09.2016г.
не са заплатени предвидените 90% от дължимата сума, т.е. 423 359.67 лева
тъй като не достигат 4 690 лева, поради което ответникът твърди
неизпълнение - не са налице предпоставките на т.7 от споразумението от
12.04.2016г. за да се приеме погасяване на задължението изцяло. Твърди се, че
неправилно ищецът отнася към извършените от него плащания цялата сума от
13 333.21 лева, платена на 27.04.2016г. по сметка на ЧСИ в ПИБ АД. Твърди
се, че ищецът не оспорва основанието за плащане на тази сума както и издадената
от ЧСИ данъчна фактура, но противопоставя, че ищецът не е погасил задължението
си както за главницата, така и за законната лихва.
С допълнителен отговор адв.П., пълномощник на ответното дружество, поддържа
направените твърдения и възражения. Твърди, че ищецът некоректно интерпретира
задълженията си към взискателя като игнорира задължението си за заплащане
разноските по изп.дело. Този факт е изрично посочен в
преамбюла на споразумението – б.Б. Сумата от 5 000
лева, която е разпределена от ЧСИ като пропорционална такса, не представлява
плащане по задължението по т.1 от споразумението. Оспорва се начина на
интерпретиране от ищеца както на споразумението, така и на анекса, подписан на
26.04.2016г. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г., поддържа иска. С уточнение /съобразно доклад на
съда/ с молба вх.№9484/03.04.2017г./л.95/, ищецът претендира, че не дължи на
ответното дружество законна лихва върху главницата от 240 043.12 лева,
считано от датата на споразумението на 12.04.2016г. до последното плащане,
което е на 30.09.2016г. Обосновава правния си интерес от този акцесорен иск с
обстоятелството, че ответникът оспорва въобще приложението на чл.7 от
подписаното между страните споразумение като претендира и законна лихва от тази
дата до последното плащане. Според адв.Г. основният
спор е как страните са се съгласили да отнасят плащанията по споразумението.
Претендират се сторените по делото разноски, за което се прилага списък по
чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез адв.П., оспорва иска като поддържа отговора на исковата
молба. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна възнаграждение.
Съдът, въз
основа доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не
спорят относно фактите по делото и от представените писмени доказателства,
неоспорени, се установява, че с решение по т.дело
№436/2014г. на ВОС, ТО, КОМИНВЕСТ АД е осъдено да заплати на БОССТИЛ ЕООД
сумата от общо 240 043.12 лева, представляващи незаплатен остатък от
дължимо възнаграждение за изпълнени СМР на обект хотел ПАЛМ БИЙЧ, по договор за
ремонтни работи от 23.12.2008г. и чл.6 от споразумение от 02.03.2011г.,
включващи сумите по няколко фактури от 2009г. ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба на 06.03.2014г. до окончателното
плащане на задължението, а така също и суми, представляващи обезщетение за
забава на претендираното възнаграждение,
конкретизирано по размери и периоди. Това решение на ВОС е потвърдено с решение
от 09.02.2016г. по в.т.дело №551/2015г. на ВнАС.
Със
споразумение за доброволно плащане от 12.04.2016г., сключено между страните по
спора, последните са се съгласили, че по цитираното по-горе решение КОМИНВЕСТ
АД следва да заплати на БОССТИЛ ЕООД общо сумата от 427 682.93 лева, от
които главница в размер на 240 043.12 лева; законна лихва от 06.03.2014г.
до погасяването в размер на 50 117.80 лева /към 01.04.2016г./; обезщетение
за забавено плащане в размер на 101 006.75 лева и съдебно разноски в
размер на 37 192 лева. Образувано е изп.дело
№20167190400077 на ЧСИ Ст.Я., по което са начислени
допълнително разноски в размер на 19 477.21 лева. В споразумението е отразено,
че от общото задължение длъжникът е заплатил 5000 лева на 01.02.2015г., поради
което дългът възлиза на 423 359.67 лева. В споразумението страните са
постигнали съгласие за разсрочено плащане на задължението като са предвидени и
крайни падежни дати за всяко от тях, съответно до 28.04.2016г. за законни лихви
и съдебни разноски; до 28.05.2016г. – за законни лихви и обезщетение за
забавено плащане /20% от сумата по б.В от
споразумението/; до 30.11.2016г. ежемесечно по 10% от сумата по б.В на споразумението; да заплати разноските по изп.дело по сметка на ЧСИ. Прието е, че неизпълнение от
страна на длъжника е налице при забава в плащането на което и да е задължение
/част от задължението по споразумението/ с повече от 7 работни дни.
Съгласно т.7 от
споразумението, предмет на предявения иск по чл.124 ГПК, ако длъжникът изплати
на кредитора до 30.09.2016г. 90% от
сумата по б.В /т.е. 423 359.67 лева/, то
кредиторът се задължава да се откаже и
да не претендира останалите 10% от сумата по б.В
както и законната лихва върху главницата
от датата на споразумението до датата на последното плащане. Уговорено е
споразумението да влезе в сила на 28.04.2016г.
Към
споразумението е подписан анекс от 26.04.2016г., съгласно пар.1 от който,
всички плащания по споразумението, дължими от длъжника към кредитора могат да
бъдат плащани както по банковата сметка на кредитора, така и по банкова сметка ***.Я..
С пар.2 кредиторът приема, че всички плащания, постъпващи по банковата сметка
на ЧСИ Я. по изп.дело №77/2016г., представляват
надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора по
споразумението. /л.21/
По делото са
представени извършените от КОМИНВЕСТ АД платежни нареждания за кредитен превод
към кредитора БОССТИЛ ЕООД в изпълнение на споразумението, считано от
06.04.2016г. в размер на 40 000 лева; 84 671.93 лева на 19.05.2016г.;
25 000 лева на 24.06.2016г.; 17 768.29 лева на 29.06.2016г.;
42 768.29 лева на 25.07.2016г.; 42 768.29 лева на 22.08.2016г.;
42 768.29 лева на 26.09.2016г. и 29 415.64 лева на 30.09.2016г., общо в размер на 325 160.73 лева.
По делото е
представено и друго тристранно
споразумение от 07.04.2016г. относно договор за наем, между КОМИНВЕСТ АД
като наемодател, ГРЕЙН МАКС ЕООД като наемател и кредитора на първия БОССТИЛ
ЕООД, като страните са уговорили, че дължимия наем в размер на 10 000 лева за наети обекти, част
от хотел Палм бийч, к.к.Зл.Пясъци, ще бъде преведен от наемателя на кредитора
на наемодателя в изпълнение на задължение на последния. Приложено е кредитно
нареждане от 08.04.2016г. към БОССТИЛ ЕООД за сумата от 10 000 лева въз
основа на тристранното споразумение и договор за наем.
По делото са
представени преводни нареждания за платени суми от длъжника КОМИНВЕСТ АД към
ЧСИ Я. по изп.дело №77/2016г. с отбелязване основание
„такси по изп.дело” в общ размер от 19 477.21
лева в периода от 12.05.2016г. до 11.10.2016г. вкл. Ако се вземе предвид сумата
платена до 30.09.2016г., се получава размер на платеното от 9200 лева. /без
последното нареждане на л.37/
Видно от
възражение на взискателя по изп.дело чрез адв.Н.П., от 27.10.2016г., кредиторът се противопоставя на
прекратяването на изп.производство поради погасяване
на задължението по споразумението за разсрочване. Излага се, че до уговорената
дата 30.09.2016г., длъжникът не е заплатил 90% от посочената в т.В сума в размер на 423 359.67 лева. Не достигат 4690
лева, поради което не са налице предпоставките на т.7 от споразумението за
погасяване на разликата. /опрощаване/
По делото е
представено и платежно нареждане полза
на ЧСИ Я. от КОМИНВЕСТ АД на сумата от 13 333.21 лева на 27.04.2016г.
както и писмо от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, извършила съответния превод служебно по
сметката на ЧСИ въз основа на запорно съобщение от органа на принудителното
изпълнение. На л.206 по делото е приложена постъпила справка въз основа на
издадено от съда съдебно удостоверение, от която е видно, че на 27.04.2016г. от
цитирана банкова сметка ***33.21 лева по сметка на ЧСИ Я. с основание пълно
плащане пропусната такса плащане по запор по изп-дело
77/2016г. На същата дата 27.04.2016г. от банковата сметка на КОМИНВЕСТ АД
служебно са преведени 32 839.98 лева по сметка на ЧСИ Я. с основание „част.плащане неолихваема пл.сума плащане по запор” по същото изп.дело.
Въз основа на
изискани от съда писмени доказателства от ЧСИ по реда на чл.186 ГПК, се
установява заплащане от ищеца на ЧСИ на сумите 5 400 лева с ДДС вземане по
т.26 от Тарифата към ЗЧСИ по изп.дело 77/2016г., 4800
лева такса за изпълнението както и сумата от 3450 лева /с ДДС/, платени от
ищеца по сметка на ЧСИ като такса по изпълнението.
По настоящото
производство е приобщено и копие от изп.дело
№77/2016г. на ЧСИ Ст.Я., рег.№719
в КЧСИ, Районен съд –Варна, откъдето са видни извършените по същото дело
изпълнителни действия и събраните от ЧСИ суми. /л.106 и сл./
От заключението
на изслушаната ССЕ /л.208/, която съдът кредитира като обективна и компетентно
дадена се установява, че по банковата сметка на ищеца в Райфайзенбанк,
по отношение на БОССТИЛ ЕООД са извършени преводи на сума общо в размер на
325 160.73 лева, за периода от 06.04.2016г. до 30.09.2016г. Освен това, на
08.04.2016г., по б.сметка на БОССТИЛ ЕООД в ПИБ АД са
преведени още 10 000 лева от трето лице ГРЕЙН МАКС ООД съгласно тристранно
споразумение между тези три дружества. Освен това, вещото лице констатира, че
на 27.04.2016г. от банкова сметка ***и към банкова сметка ***.Я. в ПИБ АД,
служебно от банката. По банковата сметка на съдия-изпълнителя са постъпили на
27.04.2016г. 13 333.21 лева и 32 838.98 лева /които съответстват на
констатираните преводи в евро/. Всички тези преводи са отразени в
счетоводството на КОМИНВЕСТ АД по сметка 445 „Присъдени вземания”, в
съответните подсметки, посочени от вещото лице на
л.210 по делото. Според вещото лице така отразените в счетоводните регистри на
ищеца плащания отговарят на споразумението с ответното дружество от
12.04.2016г. Установяват се и извършени плащания от КОМИНВЕСТ АД към ЧСИ за
следващ период –м.май, август и септември 2016г. в
общ размер от 19 477.21 лева с основание „такси по изп.дело”.
Издадените от ЧСИ фактури за плащания по изп.дело са
отразени в счетоводството на КОМИНВЕСТ АД, съответно в дневника за покупките и
справка –декларация за ДДС за съответните периоди – юни и септември 2016г.
Съгласно т.4 от експертизата, общият размер на сумите по т.1, т.2 и т.3 е
381 332.92 лева като тази сума според вещото лице съставлява 90.073% от
общия размер на вземането на ответника от ищеца в размер на 423 359.67
лева. В т.6 от заключението вещото лице сочи, че извършените от ищеца плащания
са отразени в счетоводните му регистри съобразно последователността предвидена
в споразумението от 12.04.2016г.
В устните си
обяснения /л.219 и сл./ в.л.Д.В.
сочи, че е съпоставяла сумата, посочена на стр.5 от заключението със сумата по
споразумението от 423 359.67 лева. Във връзка с възникналия въпрос относно
основанието на извършеното служебно от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД плащане, за което е
издадена от ЧСИ фактура от 03.05.2016г., и дали тази сума в размер на 5000
лева, следва да бъде приспадната или не от посочения общ размер на плащането в
таблицата на стр.5 от ССЕ: страните са постигнали съгласие, че при намаляване
на общата сума на платеното с тези 5000 лева, ще се получи сума, която е под
90% от дължимото в размер на 423 389.67 лева, т.е. 376 332.92 лева е
под изискуемото по споразумението 381 023.70 лева. Двете страни са
изразили чрез пълномощниците си съгласие с изчисленията на адв.П.,
които след прилагане на съответните артиметични
последователности се споделят и от настоящия състав. /като цифрови величини/
Именно, плащането на тази сума е предвидено като несъответствие със
споразумението в неговата т.7 като преценката на тези обстоятелства и направлението
на сумата по фактурата на ЧСИ от 03.05.2016г. е действително правен въпрос.
От изисканата и
приложена преписка по изп.дело №77/2016г., се
установява подадената на 17.10.2016г. молба от длъжника, настоящ ищец, до ЧСИ Я.
за прекратяване на изпълнението поради погасяването му съгласно т.7 от
споразумението между взискателя и длъжника. От приложението към молбата е
видно, че според ищеца към 30.09.2016г. същия е изплатил на взискателя повече
от 90% от дълга, а именно 381 470.96 лева, а към ЧСИ по изпълнителното
дело – общо 19 477 лева. Срещу искането на длъжника е постъпило на
27.10.2016г. възражение от взискателя чрез адв.П., че
не са налице условията на т.7 от споразумението, респ.
за прекратяване на принудителното изпълнение.
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск е допустим доколкото въз основа на съдебно
признато вземане е подписано от страните споразумение за разсрочено плащане на
задължението на ищеца към ответника, плащанията по което са спорни между
страните. С оглед на това е налице обоснован интерес от иска по чл.124 ГПК.
Предметът на
спора, съобразно уточненията на страните, касае начинът на разплащане по
споразумението от 12.04.2016г. Спорно е дали към 30.09.2016г. ищецът е заплатил
твърдяните от него 90% от задължението по б.В на споразумението в размер на 423 359.67 лева, с
което би се ползвал от погасителния ефект относно останалите 10% от сумата или
42 335.97 лева /от общия размер на дълга/ както и за законните лихви от
12.04.2016г. до последното плащане на 30.09.2016г. /съобразно уточнение на
крайния момент в първото съдебно заседание/
Страните не
спорят относно фактите по делото – съдебно признато вземане, образувано
изпълнително производство за удовлетворяване на кредитора БОССТИЛ ЕООД,
постигнато в хода на принудителното изпълнение споразумение за разсрочване на
дълга както и извършените по споразумението плащания от КОМИНВЕСТ АД.
В т.7 от
споразумението е постигнато съгласие между страните, че при плащане на 90% от
задължението на длъжника до 30.09.2016г., кредиторът няма да търси /ще опрости/
останалите 10% от задължението както и законните лихви от датата на
споразумението 12.04.2016г. до датата на последното плащане 30.09.2016г. С допълнителен
анекс към споразумението
Съгласно чл.79
от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника като ако таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника. Таксата
върху събраната сума за изпълнение на парично вземане съгласно т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК, е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила
по изпълнителното дело. Съгласно чл.80 от ЗЧСИ заплащането на таксите за изпълнение
е авансово, т.е. преди извършване на съответното изпълнително действие. В т.11
от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането
от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ,
като в мотивите е разяснено следното: Точното определяне, начисляване и
събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно
тарифата по чл.
78, ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител.
Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно
дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение. По
силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на
чл. 79, ал.
3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана
впоследствие по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът
не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато
не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си
преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в
срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното
производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е
предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и
независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по
изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител.
Съдът намира,
че тълкуване разпоредбата на пар.2 от Анекс към споразумение от 26.04.2016г.,
направено от ищеца с исковата молба, поддържано в хода на производството, не
съответства на действителната воля на страните. Действително, в същото е
уговорено, че всички плащания, постъпващи по банкова сметка ***.дело
№77/2016г., представляват надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към
кредитора съгласно споразумението. Тази разпоредба следва да се тълкува във
връзка с пар.1 от същия анекс, съгласно който изпълнение на задължението ще се
приема както когато е извършено по банкова сметка ***, така и по банкова сметка
***. Тези две разпоредби, тълкувани една с друга в съгласие с императивните
разпоредби досежно таксите по изпълнението сочат, че
пар.2 се отнася до извършените от длъжника плащания извън таксите по
изпълнението. Тези такси са възложени по силата на закона върху длъжника и
същия не може по взаимна уговорка с взискателя да ги игнорира при предприето
принудително изпълнение.
От съвкупния
анализ заключението на вещото лице по ССЕ и приложеното копие от изп.дело, съдът намира, че се установява неизпълнение на
задължението на ищеца да плати 90% от търсената сума до 30.09.2016г. Ищецът не
може да се позовава на изпълнение въпреки задължението му за заплащане на
разноските в изпълнителното производство, които съгласно цит.
по-горе разпоредба на чл.79 ГПК, са в негова тежест. Според устните обяснения
на вещото лице В., в сумата, посочена като общо платена от ищеца по сметка на Босстил ЕООД е включено и плащането по т.3 от заключението,
освен директно платените суми на взискателя и 10 000 лева платени от трето
лице. В тази част съдът не кредитира изчислението на вещото лице.
От платените на
27.04.2016г. суми /по т.3 от заключението/ от длъжника по сметка на ЧСИ Ст.Я. в размер на 13 333.21 лева и 32 838.98
лева, общо 46 172.19 лева, част в размер на 41 172.19 лева ЧСИ е
превел на БОССТИЛ ЕООД на 03.05.2016г./л.150/, а разликата от 5 000 лева е
удържал за покриване такси и разноски за производството, видно от приложената
сметка на ЧСИ по чл.79 ЗЧСИ на л.154 /част от преписката/. За тази сума ЧСИ е
издал фактура на длъжника №3463/03.05.2016г. /л.96/ за сумата от 5 400
лева, която съгласно заключението е осчетоводена от КОМИНВЕСТ АД, включена в
справка –декларация по ЗДДС и в дневник за покупките за периода м.юни 2016г. /справка на л.211, ССЕ/. Съдът отчита
обстоятелството, че този факт очевидно е бил известен на длъжника и същия е
могъл да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските по изпълнението съгласно
чл.435 ГПК, което не е сторил. Поради това, законосъобразността на действията
на ЧСИ, не могат да бъдат предмет на преюдициална
преценка от настоящия съд, а и не са въведени надлежно в процеса от ищеца.
Именно във
връзка с това погасяване на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ,
ищецът е извършил и последващо плащане от 12.05.2016г. допълнително на сума от
400 лева /л.33 по делото/. Ищецът е заплатил на ЧСИ общо сумата от
19 477.21 лева както според приложените от него с исковата молба писмени
доказателства, така и според заключението. Приложената на л.96 по делото
фактура за въпросното плащане е получена от ищеца, подписана от получател и
неоспорена. Издадените от ЧСИ фактури съответстват на сметките по чл.79 ЗЧСИ на
л.154 по делото. В сметките, изготвени от ЧСИ по чл.79 ЗЧСИ няма посочен
навсякъде материален интерес за да изчисли самостоятелно съда пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата, дължима към момента на плащането, а и както бе
отбелязано по-горе такъв спор относно законосъобразността на извършените от ЧСИ
действия, не е повдигнат.
При пресмятане
на платените от ищеца суми по сметка на взискателя се калкулира сума в размер
на 325 160.73 лева, към които следва да се прибавят и платените от трето
лице въз основа на тристранно споразумение 10 000 лева. Ако към сбора се
прибави и преведената от ЧСИ сума в размер на 41 172.19 лева, се получава
376 332.92 лева, която е с 4 690.78 лева по-малко от изискуемите 90%
по споразумението - 381 023.70 лева. За тези суми страните не спорят.
Същевременно, сумата от 5 000 лева е задържана от ЧСИ от преведените на
27.04.2016г., видно както от отбелязване върху отчета по сметка на л.146 по
делото, така и от преводното нареждане на л.150 към БОССТИЛ ЕООД. С оглед на
горното съдът приема, че е налице непълно/неточно
изпълнение на предпоставката в т.7 от споразумението, поради което и условието
за настъпване погасителен ефект за останалата част от задължението, вкл.
лихвите от датата на подписването му до последното плащане, не се е сбъднало.
Изцяло във възможностите на платеца – ищеца е било да осигури повече гаранция
за предназначаване на сумата, преведена по сметка на ЧСИ, за удовлетворяване на
кредитора, респ.изпълнение на благоприятното за
длъжника условие на т.7 от споразумението. Нещо повече, същия не се е
възползвал и от възможността да обжалва действия на ЧСИ по чл.435, ал.2 ГПК и/или да предяви иска по чл.441 ГПК.
Съгласно пост.по чл.290 ГПК решение №640 от 04.10.2010г. по гр.дело №920/2009г. на IV г.о. на ВКС, таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила
по изпълнителното дело.
Мотивиран от
горното съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
Съобразно
изхода от спора, в полза на ответника се дължат сторените от него разноски за
производството в размер на 2 000 лева, представляващи адв.възнаграждение
и 150 лева депозит за вещо лице, за които са представени изискуеми, вкл. по т.1
от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, писмени доказателства за плащане в брой.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
КОМИНВЕСТ АД, ЕИК *********, чрез адв.Б.Г. от САК срещу
БОССТИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, иск за приемане за установено между
страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 42 335.97
лева, представляващи 10% от общо дължима сума по буква „В” от Споразумение за доброволно плащане от
12.04.2016г., която общо сума е в размер на 423 359.67 лева, ведно със
законната лихва върху главницата по споразумението, считано от датата на
споразумението 12.04.2016г. до датата на последното плащане 30.09.2016г., на
основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА КОМИНВЕСТ АД, ЕИК *********, Варна, к.к.Зл.пясъци, хотел Палм бийч, да заплати на БОССТИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
сумата от 2 150 /две хиляди сто и петдесет лева/, представляващи сторените
по делото разноски, вкл.адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред ВнАС.
Решението да се впише в регистъра по
чл.235 ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: