Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
920 23 юли 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на петнадесети юли, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер 915 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на А.Г.К. ***, ***, против заповед №20-0769-000765 от 23.04.2020 г.
на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/
за срок от 1/една/ година.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и материалния закон, и е
немотивирана. Иска да се отмени заповедта, евентуално да се измени размера на
срока на прекратената регистрация, до минималния предвиден в закона. Ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата - началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Представил е
административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния
акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №20-0769-000765 от 23.04.2020
г., с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б „б“
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на А.Г.К. ***, е приложена
принудителна административна мярка -
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 1/една/
година/л.6 от делото/.
Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 16.04.2020 г., около 19.30 ч., на път І-6,
до КПП Българово, в посока гр.Бургас, управлява собствения си лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Акура“, рег.№А0789КН, като отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510. На К. е издаден талон за изследване
№0067011; взета е кръвна проба, при която е установена концентрация на алкохол
в кръвта 1.92 промила/виж протокол за химическа експертиза №111 от 21.04.2020
г., л.18 от делото/.
На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№20-0769-001363/16.04.2020 г., за това, че на 16.04.2020 г., около 19.30 ч., на път І-6, до КПП Българово, в
посока гр.Бургас, управлява собствения си лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Акура“, рег.№А0789КН, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство алкотест „Дрегер“
7510. На К. е издаден талон за изследване №0067011. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП/л.13 от делото/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №20-0769-000765 от 23.04.2020 г. на началник група, сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора
на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за
издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП/л.28 от делото/; заповед
№8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.29 от делото/ и заповед за
заместване на министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.30
от делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото
на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП предвижда
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно,
при тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за
прилагане на процесната ПАМ, е само една от предвидените в нормата алтернативни
хипотези. В конкретния случай са изпълнени кумулативно две от тях - управление на МПС от собственик, който е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство и управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено, след извършен
анализ на кръвна проба.
Отказът
за извършване на проверка с техническо средство се установява от съставения на К.
АУАН/л.13 от делото/, а концентрацията на алкохол в кръвта над 0.5-1.92 промила
е видна от протокол за химическа експертиза №111 от 21.04.2020 г./л.18 от
делото/.
Както
АУАН, така и протокола за химическа експертиза са официални документи, които
обвързват съда с материална
доказателствена сила относно тяхната вярност, а
опровергаването им предпоставя изричното им оспорване, което е в тежест
на жалбоподателя.
В
настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган.
Изложените
от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на заповедта са неоснователни.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна
принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен и
преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Нормата
на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се
прилага по отношение на собственик на МПС, който е изпълнил една от
предвидените хипотези в разпоредбата, а в случая за жалбоподателя са налице две
от тях. В тази хипотеза, административният орган, правилно, при обвързана
компетентност, е приложил ПАМ-прекратяване на регистрацията на ППС, в случая,
за срок от една година, като няма право на преценка да приложи или не
процесната ПАМ.
В
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от една година. Максимално
предвидения в закона срок е мотивиран с обстоятелството, че „концентрацията на
алкохол в кръвта е висока и деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност“. Срокът е законосъобразно определен от
административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС от собственик,
който е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда-1.92
промила, установено, след извършен анализ на кръвна проба. Концентрацията е
почти четири пъти по-висока от разрешените стойности, съгласно чл.171, т.2а, б.
„б“ ЗДвП и по този начин обосновава по-висока обществена опасност на
извършеното нарушение и съответно е основание за прилагане на мярката в
максималния, предвиден в закона, срок.
Предвид
вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта
е съставомерен елемент от фактическия състав. По-високият размер на алкохол в
кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което
от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на
наложената ПАМ. А след изтичането на срока
мярката следва да се счита отпаднала.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на А.К. е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран
така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Г.К. ***, ***, против заповед №20-0769-000765 от 23.04.2020 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за
срок от 1/една/ година.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: