РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Пловдив, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300502613 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „К. Г. ТМ“ЕООД против
решение № 3078/04.07.2023г. по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е признато за
незаконно уволнението на въззиваемия В. К. И., извършено със заповед № 1194/17.01.2023г.
на управителя на жалбоподателя, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, и същото е
отменено. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, а и
недопустимо, тъй като била издадена предходна заповед за дисциплинарно уволнение на
въззиваемия, за отмяната на която било образувано друго съдебно производство. Към датата
на издаване на заповед № 1194/17.1.2023 г. между страните не било налице трудово
правоотношение, поради това искът се явявал недопустим.
От въззиваемия В. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
същата е неоснователна. Излагат се доводи за това, че именно по причина на това, че
Заповед № 1194/17.1.2023 г. се явява повторно издадена, то същата е незаконосъобразна и
подлежи на отмяна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова
молба от В. К. И. против „К. Г. ТМ“ЕООД за признаване за незаконно дисциплинарното
уволнение на ищеца извършено със заповед № 1194/17.01.2023г., издадена от управителя на
дружеството- работодател К. Г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен трудов договор от 09.10.2018г., по силата на който В.
И. бил назначен на длъжност „****“. На 15.12.2022г. той получил заповед № 1/13.12.2022г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С последваща заповед №
1194/17.01.2023 г. на ищеца- въззиваем в настоящето производство, било наложено
повторно същото дисциплинарно наказание. По отношение на повторната заповед се сочи,
1
че към датата на издаването й между страните не е било налице валидно трудово
правоотношение, а също така че същата е издадена от некомпетентен орган. Твърди се също
така, че не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание.
С подадения от „К. Г. ТМ“ЕООД отговор на исковата молба искът се оспорва като
недопустим, а по същество- като неоснователен.
Безспорно е, че между страните е сключен трудов договор № 974/09.10.2018г..
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/13.12.2022, връчена на
въззиваемия на 15.12.2022г.. Впоследствие от управителя на дружеството- работодател е
издадена и заповед № 1194/17.01.2023г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ. Съгласно
трайната практика на ВКС- така например Решение № 75/17.06.2013г. по гр. д. № 876/2012
г., III г.о., Решение № 183 21.12.2011г. по гр. д. № 565/2010г., III г.о. и Решение №
136/24.10.2018г. по гр. д. № 5070/2017г., III г.о., искът за отмяна на дисциплинарното
уволнение при вече прекратено трудово правоотношение не е недопустим, а по същество е
основателен. Както се сочи и в мотивите към Решение № 75/17.06.2013г. по гр. д. №
876/2012 г., III г.о., „Повторното прекратяване на трудовия договор, след като
първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до
насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не
поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на
отмяна“. Освен това заповед № 1194/17.01.2023г. е издадена в нарушение на разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея не са изложени никакви мотиви за уволнението. Ето
защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на пълномощника на въззиваемия В. И.,
адв.С. П. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в минималния размер от 780
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3078/04.07.2023г. по гр.д.№ 1382/2023г. на ПдРС, ХV
гр.с., с което е признато за незаконно уволнението на въззиваемия В. К. И., извършено със
заповед № 1194/17.01.2023г. на управителя на жалбоподателя, издадена на основание чл.
330, ал. 2, т.6 от КТ, и същото е отменено.
ОСЪЖДА „К. Г. ТМ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адвокат С. Ж. П., със служебен адрес: гр.***** сумата от 780 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2