РЕШЕНИЕ № 942
гр.Бургас, 03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 17-ти наказателен състав, в
публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД №2011
по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ред на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ***, ЕИК: ***, представлявано от
В.П., против Наказателно постановление № 02-001371/02.02.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което
за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.270, ал.2 и
ал.З от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1
от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500лв.
С жалбата се моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази
връзка. В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, изпраща
представител, който поддържа жалбата.
За административно -
наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Н., която
моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
***, ЕИК: ***, в качеството на работодател, не е
изпълнило задължението си да изплати на Д.Г., на длъжност „крояч текстил“ в
обект: Шивашки цех в ***, дължимото трудово възнаграждение за м. май 2017г. в
пълен размер. Нарушението е установено от главен инспектор А.Г. от
представените на 02.10.2017г. и 14.11.2017г. в Дирекция „Инспекция по
труда" Бургас документи във връзка с извършена проверка на място в обект,
стопанисван от жалбоподателя.
АНО е приел, че описаното
деяние състава нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда във връзка с
чл.270, ал.2 и ал.З от Кодекса на труда, поради което на дружеството е издаден
АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява обаче неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в срока по чл.34, ал.З ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо,
съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити. Възможността на жалбоподателя да
разбере, в какво точно е обвинен и за какво са издадени АУАН и НП, както и да
се защитава срещу тях, не е била ограничена. Тъкмо напротив, нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано в АУАН и НП, което гарантира правото на
жалбоподателя да се защити срещу тях.
По същество на спора, съдът
намира процесното административно нарушение за правилно възприето и описано,
както и за действително осъществено от дружеството - работодател.
Деянието е правилно описано и квалифицирано, а
впоследствие и законосъобразно подведено под санкционната норма по чл.414, ал.1 КТ, където за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, са предвидени
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. В конкретния
случай, на жалбоподателя -търговско дружество, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева, която стойност съответства на минималния размер на
предвиденото в закона административно наказание и кореспондира на естеството и
обществената опасност на осъщественото административно нарушение. Не могат да бъдат
споделени оплакванията за прекомерност на наказанието, доколкото законодателят
е счел този вид нарушения за такива с висока степен на обществена опасност,
определяйки наказанията за тях в широки граници, с висок праг както на
минималния, така и на максималния им размер. Дружеството е санкционирано с
минималното наказание, поради което за съда не съществува възможност да обсъжда
или намалява неговия размер. При осъществения цялостен контрол за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно преследване и
издаденото наказателно постановление не се установиха основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление, което, като правилно,
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
02-001371/02.02.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" - Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда
във връзка с чл.270, ал.2 и ал.З от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на ***, ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.