РЕШЕНИЕ
№625
23.12.2021г.,
гр.***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – ***, в открито
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Д.
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в
присъствието на прокурор………………………………………………………......................като
разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело № 213 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Вариант
Б1“ЕООД, гр.*** със седалище и адрес на управление: гр.***, ***, срещу Ревизионен акт
№ Р- 16002620003395-091-001/30.10.2020г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Г.П.Й.- Началник
сектор“Ревизии“–възложил ревизията и С.М.
И.- ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 54/18.01.2021г. на Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр.
Пловдив.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността
на административния акт, който се оспорва в цялост.
Сочи се, че
констатациите на ревизиращите органи и мотивите в потвърждаващото ревизионният
акт решение за липса на осъществена
облагаема доставка и наличие на хипотезата на чл. 70, ал.5, вр.
с чл. 68, ал.1, т1 , чл. 69, ал.1, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС били незаконосъобразни.
Твърди се, че не са налице фактически и правни основания, които да обосновават направеният
извод в ревизионният акт, че липсват
доказателства за реалното осъществяване
на услугите.
Предметът на
фактура № 62/07.02.2020г. бил изписан
ясно и отговарял на изискванията на чл. 71, т.1 от ЗДДС. Фактурата съдържала
информация, както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. Към
същата били представени и договор от 01.10.2019г., сключен между
изпълнителя „Нанси 07“ ЕООД и „Вариант Б1“ ЕООД и количествено стойностна
сметка от 05.02.2020г., която обективирала приемането и предаването на извършените
заваръчни дейности на обекта, по вид, количесство и
стойност. В периода 01.10.2019г. –
07.02.2020г. в „Нанси 07“ЕООД, били назначени работници на трудови договори,
притежаващи сертификати за специална квалификация, за които били издадени
заповеди за командироване в гр.***, ФР Германия. Представени били и документи
за изплатени възнаграждения и извършени разходи във връзка с престоя им в чужбина.
Противно на доводите в РА, удостоверение образец А1 по смисъла на регламент №
883/2004г. не представлявало разрешително за работа в ЕС и липсата му не
означавала, че работодателят не може да командирова съответният работник или
служител в друга държава-членка, а само, че по отношение на тях се прилагало
осигурителното законодателство на съответната държава - в случая Германия. Обстоятелството,
че в издадените от „Нанси 07“ ЕООД, командировъчни заповеди не бил посочен
конкретно обектът Корабостроителница Майер Верфт
където били изпълнени възложените от „Вариант Б1“ ЕООД заваръчни и други
дейности по плавателни съдове, само по себе си не било основание да се приеме,
че услугата не била извършена от работниците на „Нанси 07“ ЕООД. Това било
така, тъй като през процесния период фирмата била
работила не само в „Майер Верфт, а и на други обекти
в гр.П*** . Изводът на органите по приходите за липса на реална доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС се основавал на
неправилен анализ на установените при ревизията факти. Законът не задължавал
получателя на услугата от вида на процесната да
съхранява документи доказаващи
изпълнението на услугата и не можело да бъде вменено във вина на „Вариант Б1“
ЕООД липсата на първични документи касаещи доставчика „Нанси 07“, ЕООД,
доколкото последното дружество имало задължение да ги съхранява по закон. В
тази връзка облагането с ДДС не можело да представлява санкция за технически и
документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на услугата. От доказателствата по делото не можело
категорично да се направи извода, за намерение за увреждане на интересите на
обществото или на друга страна по сделката. Следователно не се касаело за
злоупотреба с право. Освен това добросъвестният получател по облагаема ДДС доставка
на стоки и услуги не следвало да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен
кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.
Непредставянето на доказателства за кадрова
и техническа обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието
на данни за безспорно изпълнена доставка не следвало да лишава дружеството – жалбоподател
от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по издадената фактура.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания ревизионен акт. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител- адв.С..
Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, в случай на отмяна на РА се прави възражение за
прекомерност на заплатения от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на „Вариант Б1“ЕООД, гр.*** е била извършена ревизия за установяване на
задължения по ЗДДС попадащи във времевия обхват от 01.02.2020г. до 30.04.2020г.
Процесната ревизия е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002620003395-020-001 от 09.06.2020г. връчена по електронен път на дружеството на 18.06.2020г.(л.438 от преписката).
В хода на ревизионното производство са събрани документи от ревизираното лице,
както и обяснения от управителя му. Изискани и приобщени са документи
касаещи“Нанси 09“ЕООД.
За резултатите
от ревизията осъществена по отношение „Вариант Б1“ЕООД, гр.*** е съставен
Ревизионен доклад № Р-16002620003395-092-001 от 02.10.2020г., изготвен от екипа
ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираната ЗВР(л.432 от преписката).
Събраните при проверката доказателства са приобщени като доказателствени
средства в хода на ревизионното производство.
Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният доклад е връчен на управителя на „Вариант
Б1“ЕООД, гр.*** на 05.10.2020г. Срещу доклада е подадено възражение с вх. № 70-00-10419 от 16.10.2020г.(л. 416 от преписката),
към което са представени писмени доказателства.
Производството е
приключило с издаването на процесния РА № Р-16002620003395-091-001
от 30.10.2020г. от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по
приходите, определен за ръководител на същата, с който са установени
допълнителни данъчни задължения за ДДС, в размер на 19 753.88 лева, представляващ непризнат
данъчен кредит, с прилежащи лихви в
размер на 16.25 лева .
С ревизионният акт, неразделна част от които е
ревизионният доклад, е възприето, че не
е налице реална доставка на заваръчни услуги
по фактура № ********** от 07.02.2020г. издадена от „Нанси 07“ ЕООД
на“Вариант Б1“ЕООД с предмет заваръчни дейности на обект МАЕРВЕРФТ за фирма OPUS Gmbh за м. декември 2019г. на стойност
98 762.42 лева и ДДС на стойност 19 753.88 лева по смисъла на чл.9 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал.5 вр. с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС са
отказали право на приспадане на данъчен кредит
в размер на 19 753.88 лева за данъчен период
м. 02.2020г., като е установено че РЛ е отразило същата фактура в дневника за покупки за м. 02.2020г. и е приспаднало пълен данъчен
кредит в размер на 19 753.88 лева.
РА е връчен на „Вариант
Б1“ЕООД, гр.*** по електронен път на 02.11.2020г.
Ревизионният акт
е оспорен изцяло по реда на чл. 152
от ДОПК с жалба подадена по поща на 16.11.2020г., и заведена с вх. № 70-00-11577 от 18.11.2020г. при ТД на
НАП-Пловдив. Жалбата е постъпила в „ОДОП“ Пловдив на 25.11.2020г. и заведена с вх. № 20-30-80 от същата дата.
С Решение № 54/18.01.2021г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и
ревизионният акт е потвърден изцяло.
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 19.01.2021г. видно от Удостоверение за извършено
връчване по електронен път(л.455 от
преписката). Жалбата срещу ревизионния акт е депозирана чрез куриерско дружество на 02.02.2021г. и е заведена в
Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив, с
вх. № 96-00-40 от 03.02.2021г.
По делото са
приети като писмени доказателства съдържащите се в административната преписка
документи и други такива относими към спора.
Допуснато е изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която
е прието без оспорване от страните по делото.
Съдът намира, жалбата
за подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив,
и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган.
Предмет на настоящото производство е РА №Р - 1600260003395-091-001/30.10.2020г. издаден от Г.П.Й.– Началник на сектор –възложил ревизията
и С.М. И.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 54/18.01.2021г. на
Директор Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила
в срока установен от чл.
114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен
доклад №Р-16002620003395-092-001 от 02.10.2020г. е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение
на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и
в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл.
120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност
да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му
ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство
и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на дружеството
- жалбоподател обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице съществени процесуални
нарушения.
По материалната
законосъобразност на акта:
По делото не е
спорно, че „“Вариант Б1“ гр. *** е с
регистрация по ДОПК от 13.07.2019г. и с регистрация по ДДС считано от 20.09.2019г.,
като през ревизираният период дружеството е извършвало дейност по ремонти и
реконструкция на плавателни съдове, строителство и строително-монтажни работи.
Безспорно е също така и че за ревизирания данъчен
период дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 19 753.88
лева, по фактура с № ********** от 07.02.2020г.
издадена от доставчик „Нанси 07“ЕООД,
гр.***, в която като предмет на доставка
е посочено : извършени заваръчни
дейности за обект МАЕРВЕРФТ за фирма OPUS Gmbh за м. Декември 2019г.
на стойност 98 769.42 лева, и ДДС
19753.88 лева.
Спорен по делото въпрос между страните в процеса е наличието на реално
осъществена доставка на услугата, посочена в
така
цитираната фактура с доставчик “Нанси 07“ЕООД, гр***.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на
елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл.
69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките и услугите които доставчикът му е доставил или предстои да му достави.
Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва
да притежава всички документи, свързани с доставките и да установи реалното им
осъществяване, предпоставките и условията за упражняване на субективното
материално право на данъчен кредит. Една от тези предпоставки е наличието на
данъчно събитие, а именно действителна
доставка на услуга, т.е. установено правоотношение между доставчика и
получателя, в рамките на което са сторени взаимни престации,
като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на услугата, предоставена на получателя. Липсата
на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/
се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на
приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на
данъка. Според трайната практика на ВАС, притежаването на данъчен документ,
издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по
себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит
за получените по този документ стоки/услуги. За да бъде обоснован извод за
реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, освен наличието на данъчен
документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно това, че резултатът от услугата е възникнал и
издателят на фактурата е имал възможност – материална, техническа и кадрова да
я изпълни. Плащането
по доставките, съгласно приеманото в практиката на Върховния административен
съд, също не е индикация за действително осъществена престация.
Предмет на доставки по всички процесни фактури са
„услуги“, поради което за доказване на тяхното осъществяване следва да бъдат преставени доказателства как е била конкретизирана
услугата, в какво се изразява, кой я е изпълнил, както и да е наличен
резултатът от нея.
Необходимостта от установяване на
обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11.
Лицето, което трябва да докаже
реалността на доставката е получателят на същата и това последният следва да стори с всички допустими доказателства и доказателствени
средства. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената
тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че
издадените от доставчиците му фактури обективират
действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и
всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени
услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.
Преценката за
съответствие на оспорен административен акт с материалния закон се извършва
само въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на същия и
съдът няма право да ги изменя, замества
или допълва.
Между страните
липсва спор, че е налице изискуемият данъчен документ. По делото е представена процесната фактура с № ********** от 07.02.2020г. издадена
от „Нанси 07“ ЕООД, гр. ***, в която като предмет на доставките е посочено : „Извършени
заваръчни дейности на обект МАЕРВЕРФТ за фирма OPUS Gmbh за м. Декември 2019г.“ Видно е от
съдържанието на този първичен документ,
че същата притежава изискуемите реквизити. Предмета на доставката, с оглед
спецификата на съответната услуга е посочен ясно, поради което следва да се
приеме че същия е достатъчно конкретизиран.
Видно от
изготвеното заключение по допуснатата съдебно - икономическа експертиза,което
като изготвено от лице разполагащо с необходимите специални знания, и пълно и
точно отговарящо на поставените му задачи съдът кредитира изцяло, фактурите са
отразени в счетоводството на „Вариант
Б1“ ЕООД, гр.*** и на „Нанси 07“ЕООД, гр.***, като е включена в дневниците им
продажби и справки декларации за данъчен период м.02.2020г. Видно е от същото заключение, че ДДС по
фактурата е начислен в съответствие с
нормите на ЗДДС. Разплащането към доставчика по процесните
фактури, според Аналитична хронологична ведомост на с/ка 401
доставчици(л.94 от преписката)
на „Вариант Б1“ЕООД и Синтетична хронологична ведомост на с/ка
411 Клиенти на „Нанси 07“ЕООД е осъществено
чрез прихващане на взаимни задължения между“Вариант Б1“ЕООД и „Нанси
07“ЕООД, предвид това и начисления по процесната
фактура ДДС е платен чрез способа на прихващане. Следователно първата предпоставка да се
приеме, че е налице реално осъществена доставка - наличие на данъчен
документ в случая е налице.
Касателно реалното
осъществяване на доставката:
Какъв е предмета на доставката се извежда от
съдържанието на съответния данъчен документ. В случая, в процесната
фактура е посочено, че касае извършени заваръчни дейности от „Нанси 07“ЕООД на обект МАЕРВЕРФТ за фирма OPUS Gmbh за м. Декември
2019г. и на стойност 98 769.42 лева без ДДС. Следователно, за да се извърши преценка за реалното
осъществяване на услугата е необходимо по делото да се установи възложено ли е
от „Вариант Б1“ЕООД, гр. *** на „Нанси 07“ ЕООД осъществяване на заваръчни дейности на съответния обект за друго дружество, осъществени ли са тези
заваръчни дейности през м. декември 2019г. и дали стойността на възложеното и
осъщественото за посочения във фактурата период възлиза на стойност 98 769.42 лева.
По отношение на възлагането се установява, че по силата на сключено на
16.08.2019г. между ОПУС ООД(OPUS Gmbh) в качеството на Клиент и „Вариант
Б1“ЕООД, гр.*** в качеството на предприемач, рамково споразумение(л.71 от преписката),
на дружеството - жалбоподател е
възложено да извършва дейности като
подизпълнител в корабостроителница Майер в гр.***, Германия, с предмет
извършване на услуги в корабостроенето и металообработването от всякакъв вид. В
договора е прието, че поръчка(за всяка дейност)
се прави за всеки отделен случай чрез индивидуален договор.
Установява се също от приложения към административната
преписка Договор от 01.10.2019г.(л.75 от преписката),
сключен между “Вариант Б1“ЕООД, гр.***, в качеството на възложител и „Нанси
07“ЕООД, гр. *** в качеството на изпълнител, че жалбоподателя е възложил на
изпълнителя извършване на заваръчни работи от името на възложителя, за фирма ОПУС ГМБХ в гр.***, Германия, със срок за изпълнение на договора от 10.12.2019г.
до 28.07.2020г.
В хода на съдебното производство по делото са приети
като писмени доказателства и 10 бр. договора наименувани „единичен договор за
изработка“, с приложения към тях(л.59-л.142 от
делото), сключени между OPUS Gmbh, гр.*** в качеството на поръчител и
„Вариант Б1“ЕООД, гр. *** в качеството на предприемач, в периода
28.11.2019г.-03.02.2020г. Истинността на
тези документи не е оспорени по реда на чл.193 ГПК, вр.
с пар.2 от ДОПК в хода на съдебното производство.
Касае се за частни документи и преценката за достоверност на същите следва да
се осъществи на база съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал. От съдържанието на същите се
установява, че поръчителят по договора извършва
различни дейности за друг възложител: Mаyer-Werft - предприятие от бранша
корабостроене в ***, за които ползва услугите на предприемача “Вариант Б1“ЕООД,
действащ като подизпълнител. Предметът на всеки един от тези договори е
различен, като касае изпълнение на различни монтажни и заваръчни дейности на
корабостроителни обекти, които при възложителя (Mаyer-Werft) се водят под съответна
контировка/сметка и са описани в съответни
писмени поръчки на Mаyer-Werft, които са приложени към всеки договори. Осем от тези договори са неотносими към
предмета на делото, доколкото в същите са описани монтажни и заваръчни
дейности, които следва да се осъществят през 2020г., а спора в настоящото
производство(съобразно фактура № **********/07.02.2020г.) касае извършена доставка на услуги през м. декември
2019г. Останалите два договора, сключени
съответно на 15.01.2020г. и 28.11.2019г. са със срок на изпълнение както следва
- за договора сключен на 15.01.2020г.(л.71)от 37
календарна седмица на 2019г. до 51 календарна седмица на 2019г. вкл., т.е. от
09.09.2019г. до 22.12.2019г., а договора сключен на
28.11.2019г.(л.96) от 48
календарна седмица на 2019г. до трета календарна седмица на 2020г., т.е от
25.11.2019г. до 19.01.2020г. Съдът не кредитира договора сключен на 15.01.2020г.,
тъй като същия предвижда извършване на заваръчни и монтажни работи по поръчка сторена
на 14.01.2020г., а същевременно описаните
в поръчката дейности
следва да се извършват със задна дата –
като започнат пет месеца преди и
завършат месец преди сключването му, което е обективно невъзможно. Вторият посочен договор обаче, сключен на 28.11.2019г.,
съдът не намира причина да не кредитира – същият е сключен преди уговореният срок за започване на посочените в
него дейности, съответства на приложенията към него, вкл. на приложената поръчка от Meyer Werft Gmbh и съдържанието му не се опровергава от
останалите налични по делото доказателства.
Следователно от горецитираните рамково споразумение и договор от
28.11.2019г. се установява, че дружеството - жалбоподател е подизпълнител на корабостроителен обект находящ
се в гр. ***, част от заваръчните и
монтажни дейности, които е приел да осъществява като такъв следва да бъдат
осъществени през м. декември 2019г.,
като извършването на заваръчните дейности е възложил на „Нанси 07“ЕООД, гр.***.
Видно е от обяснението
на управителя на „Вариант Б1“ЕООД, гр. *** (л.141
от преписката)и декларацията на същия(л.134
от преписката) дадени в
хода на ревизионното производство, че услугата по сключеният договор с „Нанси
07“ЕООД е осъществявана в периода 01.11.2019г.-30.04.2020г., от 14 лица. Видно
е също от приложената към ревизионното производство справка, на НАП относно
актуалното състояние на трудовите договори на „Нанси 07“ ЕООД към 01.02.2020г.(л. 138 от преписката),
че и 14 – те посочени лица са имали сключени договори с подизпълнителя, към
01.02.2021г., като по отношение на 10 от тях(посочените
от т.1 до т.10 в таблицата към въпрос 7 от заключението на вещото лице) трудовите
договори са били действащи и към м. 12. 2019г., за който период е издадена и процесната фактура. Видно от обясненията на управителя и от
отразеното в заключението по СИЕ, 7 от
работниците имали валиден договор с подизпълнителя „Нанси 07“ЕООД към м.
декември 2019г са притежавали сертификат за квалификация като заварчик, като според
вещото лице, тези сертификати са приложени по делото. Касателно
процесните сертификати следва да се посочи, че
действително сертификати са налични към ревизионното производство, но същите са
немски език, въпреки указанията на съда ответника не е представил надлежен
превод на същите, а такъв не е представен и от жалбоподателя, поради което и
същите не са приети и не следва да се обсъждат. Все пак с оглед посоченото от вещото лице съдът намира,
че следва да приеме, че работниците които се твърди да са осъществявали през м.
декември 2019г. на съответното място за изпълнение дейност са притежавали
съответна професионална и техническа квалификация.
Въпреки, че транспортирането на работници за осъществяване на услуга не е елемент
на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване
реалността на доставката.
Според твърденията на управителя на ревизираното дружество, транспортът е
осъществяван с автомобили под наем. Видно е от доказателствата по делото, че
действително между „Вариант Б1“ ЕООД и „Суса-С“ ЕООД
са сключени в гр.***, Германия договори за наем, три от които на 01.12.2019г. и
един на 01.11.2011г., всички със срок на действие 1 г. считано от датата на
сключването им. Следователно следва да се приеме, че оспорващия е разполагал с
необходимите транспортни средства, за да
превози осигурените от „Нанси 07“ЕООД, гр. *** работници за изпълнение
на възложените задачи. От приложените по делото пътни книжки на автомобилите е
видно и че през м. декември са осъществени курсове между *** и гр. ***, но
липсват доказателства и не може да се установи кои лица са били превозени и
дали това са процесните, за които се представят
доказателства, че са издадени заповеди за командироване до гр.***.
По делото са
представени и заповеди (л. 305-л.370) от които е видно, че за 9 от лицата, които се
твърди, че са изпълнявали от името на „Нанси 07“ЕООД процесната
услуга за м. декември в гр. *** Германия, са били издадени заповеди за командироване до гр. ***
за извършване на заваръчни и /или шлосерски работи. Съдът обаче намира за
основателни възраженията на ответника, че не се доказва фактическото
осъществяване на командировката и то до конкретният обект на Meyer Werft - на заповедите за командировка липсва подпис
на командированото лице, не е приложен и отчет за извършената дейност, като
жалбоподателя не е ангажирал и гласни доказателства от които да се установи, че
действително през м. декември посочените 9 лица са били командировани за извършване на заваръчни
дейности именно на процесния обект и са осъществили
такива.
За доказване
реалното осъществяване на услугата по делото е представена и количествено-стойностна
сметка изготвена на 05.02.2020г. (л.415 от
преписката) съдържаща
информация за осъщественото, която е подписана както от управителя на „Вариант
Б1“ ЕООД, гр. *** за приел работата, така и от
пълномощник на „Нанси 07“ЕООД, за предал видове работа. В количествено
стойностната сметка в 9 точки са удостоверени
извършените от „Нанси 07“ЕООД, гр. *** видове заваръчни работи на обект Маерверфт за „Вариант Б1“ЕОО, гр. *** за кораби S 709 и S 713, единичните цени на конкретно осъщественото,
както и общата сума за всички описани дейности. При съпоставка предмета на
описаното за осъществено в количествено – стойностната сметка, с единичният
договор за изработка от 28.11.2019г и представляващата неразделна част от същия
поръчка № 20712/2019 на Meyer Werft от 25.11.2019г.,
е видно, че само описания в т.1 на количествено стойностната сметка предмет е относим към услугата осъществена през м. декември. Това е
така, тъй като договора от 28.11.2019г. и поръчка 20712/2019г. касаят
заваряване на корабна конструкция и стомана, монтаж на секции 123, 223, 103,
104, 124 на строеж S .713, т.е.
цитираната поръчка не касае блок 4 МТ, блок S0709 и блок 26 от кораб S 709(описани в
т.2-т.9 от количествено-стойностната сметка),
въпреки че и той е обект на Meyer Werft.
Заваръчни дейности на блокове с № S0709, 4МТ и 26 от
кораб S 709, е следвало според представените от жалбоподателя
единични договори за изработка сключени на 03.02.2020г.(л.79,л.87, л.103 и л.119)
да бъдат осъществени съответно в периода
от 06 до 10 календарна седмица на 2020г. и от 09 до 16 календарна седмица на
2020г., който периоди, както вече се посочи не са релевантни по делото.
Съответно и посочените в количествено стойностната сметка суми в т.2 – т. 9 не следва да бъдат съобразявани и вземани
предвид при преценка изпълнение услугата за м. декември 2019г. Независимо, че е
относима към процесния
период и обект S 713, посочената
в т.1 на количествено – стойностната сметка дейност също не доказва
надлежно изпълнението на услугата за м.
декември 2019г. Това е така, тъй като описаното в нея касае направа на
заваръчни шевове с катет 20-30 мм на
блок 70 от кораб № S 713, а изпълнението
на заваръчни дейности на този конкретен блок съобразно договора от 18.12.2019г.(л. 59 ) е следвало да
се осъществи в периода от 02 до 07 календарна седмица на 2020г. Договорът относим към м. декември 2019г. и касаещ
блок S713 , касае заваряване на корабна конструкция и стомана и монтаж на секции № 123, 223, 103,
104 и 124 , по топология S 0713 BL, но такива дейности не са описани в
количествено-стойностната сметка.
Не се твърди от жалбоподателя и не се доказва
по делото да е налице погрешно
отразяване от страна на доставчика във фактура № **********/07.02.2020г., досежно периода на извършване на процесната
доставка. Но дори да би могло да се приеме, че това е така, то при наличие на
погрешно съставена фактура, отчетена в отчетните регистри на получателя е
необходимо същата да бъде анулирана и едва след което да бъде издадена нова,
като при анулирането следва да бъде
спазена и процедурата на чл.116, ал.4 от ЗДДС, като се състави надлежен протокол.
Такива доказателства също не се представят.
Същевременно по
делото не са налице и други документи удостоверяващи реалното осъществяване на
доставката. Обосновано в тази връзка се твърди от ответника, че от страна на
жалбоподателя не са представени
документи въз основа на които да се направи мотивиран извод относно
изпълнението на договорните задължения – кореспонденция между търговските
дружества, документи съставени при Opus Gmbh,
Германия и отразяващи обективен резултат от извършените заваръчни услуги през
м. декември 2019г., документи за приемане от последното дружество или неговия
възложител Meyer Werft на
конкретната работа .
Ето защо касателно доставката
по цитираната фактура изразяваща се в доставка на услуга през м. декември
2019г., макар и да се доказва наличието на договорни отношения, то реалното й
осъществяване не се установява по несъмнен начин, а оттук не се доказва и че за
ревизираното лице е възникнало право на
приспадане на данъчен кредит по същата.
С оглед на
всичко посочено дотук, съдът счита, че правилно
с ревизията са определени допълнителни задълженията за ДДС общо в размер на 19 753.88
лева и лихви към тях в размер на 16.25 лева. за посочения в РА данъчен период. Ето защо оспорването срещу обжалваният ревизионен акт
следва да бъде отхвърлено.
При този изход
на спора основателна, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията на ответника за
присъждане разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определено по реда на чл. 8,
ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004г., същото възлиза на 1123.10 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Вариант Б1“ЕООД, гр.*** със седалище
и адрес на управление: гр.***, ***, срещу Ревизионен акт № Р-
16002620003395-091-001/30.10.2020г. издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК
от Г.П.Й.- Началник сектор“Ревизии“ – възложил ревизията и С.М. И.-
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 54/18.01.2021г. на Директор
Дирекция“ОДОП“ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Вариант Б1“ЕООД, гр.***, с ЕИК *********
да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"
- гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски по адм. дело №
213/2021г. по описа на АдмС-*** в размер на 1123.10 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: