Решение по дело №55090/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15364
Дата: 8 август 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110155090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15364
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110155090 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен
иск за съществуване на вземане по търговска продажба – чл.318 ТЗ)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
277577/06.10.2023 г., подадена от „...... със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ......
чрез процесуален представител адв. Н. Ч. срещу „....., адрес на управление -
гр.София 1324, общ. „Столична", р-н „Люлин", ж.к. „............ производствена
база гр. Съединение, обл. Пловдив, ул. „.... която се иска да се признае за
установено, че „........ дължи на ........ следните суми, по искове с правна
квалификация, както следва:
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 4246.45 лева / четири
хиляди двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/
ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане,
представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки,
съгласно фактура № **********/30.09.2022 г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 228.78
лева /двеста двадесет и осем лева и седемдест и осем стотинки/,
представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/30.09.2022 г., за периода от 30.09.2022 г. до 11.04.2023г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 6184,76 лева / шест
хиляди сто осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ ведно
1
със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане,
представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки,
съгласно фактура № **********/14.10.2022 г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 309,24
лева /триста и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи
мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/14.10.2022
г., за периода 14.10.2022 г. до 11.04.2023 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 5536.82 лева / пет
хиляди петстотин тридесет и шест лева. и осемдест и две стотинки/,
ведно със законната лихва от 18.04.23г. до окончателното изплащане,
представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки,
съгласно фактура № **********/25.10.2022 г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 259.92
лева /двеста петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/25.10.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от
същата дата, за периода от 25.10.2022г. до 11.04.2023г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 12132/ 27.04.2023г. по ч. гр. д. № 20120/2023 г. на СРС-26.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между ищеца и
ответникът е имало договор за продажба на стоки. Сочи се, че ответникът е
получил на посочените по-долу дати и не е заплатил стоки, арматурни
заготовки и тухли, чиято стойност била начислена по фактури, както следва:
1. По фактура № **********/30.09.2022г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 4246.45лв. / четири
хиляди двеста четиридесет и шест лв. и четиридесет и пет ст./
2. По фактура № **********/14.10.2022г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 6184,76 лв. / шест
хиляди сто осемдесет и четири лв. и седемдесет и шест ст./
3. По фактура № **********/25.10.2022г. и приемно-предавателен
протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 5536.82лв./ пет
хиляди петстотин тридесет и шест лв. и осемдест и две ст./
Посочва, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.04.2023г.по ч. гр.№
20120/23 г. на СРС. Моли съда да приеме за установено задължението на
ответника и да постанови решение, с което да се признае за дължими
процесните суми и същият да бъде осъдите да заплати на сумите на ищеца.
Претендира разноски в исковото и заповедно производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска по основание и
2
размер. Твърди, че няма неразплатени доставки с ищеца. Моли съда да
отхвърли иска. Оспорва представените копия на фактури и приемно-
предавателни протоколи. Оспорва подписа, положен от дружеството, датите и
съдържанието. Моли съдът да задължи ищеца да представи тези документи в
оригинал, а ако се представят да се открие процедура по оспорването им.
Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адв. Ч.. Моли съда да уважи исковата претенция. Счита, че
след като ответникът не е отстранил в срок нередовности, моли да се
постанови неприсъствено решение и да се изплати възнаграждение на вещото
лице, тъй като е работило по експертизата по въпросите на ищеца. По
отношение на въпросите от ответника, приема, че ответникът се е десезирал
от отговора но исковата молба и направените доказателствени искания.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.238 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение № 19803/13.05.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.35-41 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 19803/13.05.2024г., допълнено с определение от о.с.з.,
съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво
следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата
претенция (л. 47-53 от делото), поради което с цел процесуална икономия,
съдът не приема за нужда да го повтаря в решението по същество.
С определение № 19803/13.05.2024 г. съдът е констатирал нередовност
на отговора на исковата молба по чл.132, т.2 ГПК. Затова е приложил
3
разпоредбата на чл.101 ГПК, а не чл.129 ГПК, според която няма нормативно
определен едноседмичен срок. В указания срок, ответникът не е потвърдил
действия на адвоката, поради което съдът приема, че ответникът не е подал в
срок отговор на искова молба.
Неоснователни са доводите, че адв. В. не е могъл да се свърже с клиента
си, при положение, че подава отговор на искова молба, без представителна
власт. След като е имал време да изготви отговор на искова молба, то в същия
срок е могъл да представи пълномощно. Неоснователно е искането,
обективирано в молба с вх. № 234306/17.07.2024 г. Същата не изхожда от
страна по делото, нито от неин процесуален представител, доколкото по
настоящото дела липсва пълномощно. Не е допустимо да се ползват
доказателствата от заповедното производство или дадените указания там да се
отнесат към исковото, освен ако няма изрична законова разпоредба
(Определение 2198/14.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 651/2024 г. на СГС).
Такава няма, няма и постановено ТР по този въпрос, освен по възраженията
по чл.414 ГПК, които следва да се квалифицират и като възражения по чл.131
ГПК (т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Освен това към молбата липсва представен документ за отпуск, който да
изхожда преди датата на определението по чл.140 ГПК.
Следователно ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се явил в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждане в негово отсъствие. Същият е предупреден с разпореждането по
чл.131 ГПК за възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Освен това искът е вероятно основателен, с оглед представените към исковата
молба доказателства. Ето защо настоящият състав приема, че са налице
условията на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че представените
от ищеца фактури носят подписите на двете лица по делото, както и протокола
за получаване на стоки. От представената в о.с.з. кореспонденция се установи,
че двете дружества са водили кореспонденция досежно твърдения договор. От
тези доказателства, в тяхната съвкупност може да са направи единствения
правен извод, че е налице договор между страните, доколкото същите са
разменяли стоки, уговаряли са датата на доставка и размера на престацията.
Само на това основание искът е основателен. По отношение на размера на
иска, ответникът не е внесъл депозит за ССчЕ, съгласно определението по
чл.140 ГПК, поради което при това положение е създал предпоставки за
установяване на иска по размер, а действията му целят шиканиране на
процеса (дадени указания по чл.161 ГПК). Всичко това направи правния
извод, че искът е основателен, което е повече от минималното изискване на
чл.238 ГПК (вероятно) за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
4
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, ищецът посочва какви разноски
претендира, което е отразено в протокола в о.с.з.
По заповедното производство
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
335.00 лева (л.8 от заповедното производство) и 1509.00 лева адвокатски
хонорар (л.16 от делото). Възнаграждението не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършената работа от
процесуалния представител на ищеца – искова молба, нейно уточнение,
явяване в о.с.з., посочване на фактури, събиране на доказателства и
представяне доказателства. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Общият размер на разноски са в 1844.00 лева.
Ето защо „....., адрес на управление - гр.София 1324, общ. „Столична", р-
н „Люлин", ж.к. „............ производствена база гр. Съединение, обл. Пловдив,
ул. ......... следва да бъде осъден да заплати на „...... със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. ...... сумата от 1844.00 лева (хиляда осемстотин четиридесет и
четири лева), представляващи разноски по ч. гр. д. № 20120/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство
Ищецът претендира 335.00 лева държавна такса (л.5 от делото), 1509
лева адвокатски хонорар и 700.00 лева депозит за вещо лице (л.48 от
делото). Депозитът е заплатен на вещото лице, тъй като е работил по
въпросите, поискани от ищеца. Възнаграждението не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършената работа от
процесуалния представител на ищеца – искова молба, нейно уточнение,
явяване в о.с.з., посочване на фактури, събиране на доказателства и поискани
доказателства. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК. Общият
размер на разноски са в 2544.00 лева.
Ето защо „....., адрес на управление - гр.София 1324, общ. „Столична", р-
н „Люлин", ж.к. „............ производствена база гр. Съединение, обл. Пловдив,
ул. ......... следва да бъде осъден да заплати на „...... със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. ...... сумата от 2544.00 лева (две хиляда петстотин четиридесет и
четири лева), представляващи разноски по гр. д. № 55090/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „...... със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. ...... срещу „....., адрес на управление - гр. София 1324,
5
общ. „Столична", р-н „Люлин", ж.к. „............ производствена база гр.
Съединение, обл. Пловдив, ул. ........., обективно съединени положителни
установителни искове, че „........ дължи на ........ сумите, както следва
4246.45 лева / четири хиляди двеста четиридесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща незаплатена стойност на
доставени и получени стоки, съгласно фактура № **********/30.09.2022
г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ
228.78 лева /двеста двадесет и осем лева и седемдест и осем стотинки/,
представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/30.09.2022 г., за периода от 30.09.2022 г. до 11.04.2023г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на основание чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД
6184.76 лева / шест хиляди сто осемдесет и четири лева и седемдесет и
шест стотинки/ ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща незаплатена стойност на
доставени и получени стоки, съгласно фактура № **********/14.10.2022
г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ
309.24 лева /триста и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/14.10.2022 г., за периода 14.10.2022 г. до 11.04.2023 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД.
5536.82 лева / пет хиляди петстотин тридесет и шест лева. и осемдест и
две стотинки/, ведно със законната лихва от 18.04.23г. до окончателното
изплащане, представляваща незаплатена стойност на доставени и
получени стоки, съгласно фактура № **********/25.10.2022 г. и
приемно-предавателен протокол към нея от същата дата, на основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ
259.92 лева /двеста петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/25.10.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от
същата дата, за периода от 25.10.2022г. до 11.04.2023г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 12132/ 27.04.2023г. по ч. гр. д. № 20120/2023 г. на СРС-26.
ОСЪЖДА „....., адрес на управление - гр.София 1324, общ. „Столична",
р-н „Люлин", ж.к. „............ производствена база гр. Съединение, обл.
Пловдив, ул. ......... да заплати на „...... със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ......
сумата от 1844.00 лева (хиляда осемстотин четиридесет и четири лева),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 20120/2023 г. по описа на СРС, на
6
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „....., адрес на управление - гр.София 1324, общ. „Столична",
р-н „Люлин", ж.к. „............ производствена база гр. Съединение, обл.
Пловдив, ул. ......... да заплати на „...... със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ......
сумата от 2544.00 лева (две хиляда петстотин четиридесет и четири лева),
представляващи разноски по гр. д. № 55090/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца, както
следва: „.....“ АД IBAN: BG95BUIN..., BIC: BUINBGSF.
ПРЕПИС от решението да се връчи на чрез неговия процесуален
представител и на ответника на адреса от ТР (л.25-26 от делото).
РЕШЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7