и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 142/12.12.2007 година, постановена по н.о.х.д. №541/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Фарук Айдоган, гражданин на Р Австрия, за виновен в това, че на 27.12.2006г., в гр. Кърджали, на бул. „България", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат", модел „Толедо SLХ”, с рег. № WВ794ВV, собственост на Исмаил Хакъ Угур, гражданин на Р Австрия, нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като отнел предимство на попътно движещ се лек автомобил марка „Пежо", модел „406", с ДК №К 1777 АК, управляван от собственика Матей Василев Матеев от гр. Кърджали, в следствие на което принудил последния да предприеме спасителна маневра „завиване на ляво"-блъскайки се в метален контейнер, и от това деяние по непредпазливост са били причинени значителни имуществени вреди на лек автомобил „Пежо", модел „406", с ДК №К 1777 АК, в размер на 4 258.00 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б."а" във вр.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б."в" и ал.3 от НК, го е осъдил на наказание "глоба" в размер на 450 лева. С присъдата подсъдимия Фарук Айдоган е осъден да заплати на Матей Василев Матеев от гр.Кърджали, сумата от 2 397.90 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2006г. до окончателно изплащане на сумата, като е отвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 6 000 /шест хиляди/ лева, като неоснователен. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на РС- Кърджали направените по делото разноски в размер на 287.40 лв., и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 95.92 лв. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Фарук Айдоган, в която се твърди, че присъдата е произнесена при неизяснени обстоятелства, на база предположения и хипотези. Жалбодателят твърди, че не било доказано, че той е нарушил правилата за движение, както не била доказана и причинно-следствената връзка между неговите действия и причинения резултат - значителни имуществени вреди. Фактическата обстановка, при която било станало ПТП била неизяснена, не се подкрепяла от събраните по време на разследването доказателства, а се базирала на неизяснени факти, обстоятелства, хипотези и предположения на вещото лице. Свидетелските показания си противоречали, не била установена действителната скорост на потърпевшото возило, макар, че бил налице спирачен път, което вещото лице игнорирало и скоростта на возилото можело да се докаже с точност, за да се установи и вината на неговия водач, предприел неправилно изпреварване, а не действия, които той бил предизвикал. При тази неизяснена фактическа обстановка и преднамерено игнорирани факти присъдата се явявала необоснована. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че по време на съставяне на акта за нарушение жалбодателят бил лишен от възможност да се защити, тъй като не знаел български език. Не били взети предвид свидетелските показания, подкрепящи тезата, че той не бил спирал или паркирал, нито бил тръгвал от място, а се движел с колата си, без да извършва каквото и да било нарушение на правилата за движение, за разлика от водача на потърпевшото возило. Това правело присъдата необоснована, необективна и противоречаща на материалния закон за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, поради което моли въззивния съд да я отмени изцяло. В съдебно заседание подсъдимият Айдоган не се явява. Представлява се от адв.Стоилова, която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства. Гражданския ищец Матеев, редовно призован не се явава и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В мотивите към присъдата на първоинстанционния съд били обсъдени всички обстоятелства по делото от правна и фактическа страна, обсъдено било и заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза. Моли обжалваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл.314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл.102 от НПК. Настоящата инстанция установи фактическа обстановка идентична с установената и от районния съд, а именно: Подсъдимият Фарук Айдоган е роден на 10.04.1963г., в с. Чанарлъ, обл.Анкара, Република Турция, живущ в Лихтенвьорд, обл.Нойщад- Виена, Австрия, гражданин на Република Австрия, със средно образование, женен, безработен, неосъждан. На 27.12.2006г. подсъдимият Фарук Айдоган бил в гр.Кърджали, на гости в дома на св.Рейхание Рамадан. Около 15.00 ч.- 15.15 часа, на същата дата, двамата, заедно със св.Фериде Риза Мустафа решили да отидат до магазин "Караман", намиращ се в района на складове "Търговия на едро" в гр.Кърджали, в посока ж.п. - гара - Кърджали, за да пазаруват. В изпълнение на намеренията си потеглили с лек автомобил, марка "Сеат", модел "Толедо-SLХ”, с рег. № WВ794ВV, собственост на Исмаил Хакъ Угур, гражданин на Р. Австрия, управляван от подсъдимия Айдоган, който разполагал с писмено пълномощно от собственика на превозното средство за ползването му. На предната седалка до шофьора се намирала св.Рейхане Рамадан, а отзад в автомобила се возила св. Фериде Мустафа. Подс.Айдоган се движил в дясната пътна лента по бул. „България", в посока от автогара „ХХ1-век"-Кърджали към ж.п. - гара Кърджали, където пътното платно било двупосочно с по две ленти за движение във всяка посока. Разрешената максимална скорост в този пътен участък била 50 км/ч. В непосредствена близост до отбивка в ляво на образуваното Т-образно кръстовище към складовете „търговия на едро” и към крайната им дестинация - магазин „Караман", подс.Айдоган внезапно намалил скоростта и предприел маневра - ляв завой, като навлязъл косо в лявата лента в посока ж.п.-гара, с оглед пресичане и на насрещните пътни ленти, тъй като нямало насрещно движещи се автомобили, но без да се увери за липсата на попътно движещи се автомобили зад управлявания от него такъв в лявата лента за движение. Междувременно докато управлявания от подсъдимия Айдоган автомобил навлизал в лявата пътна лента за движение в посока ж.п.-гара, извършвайки маневрата, същият отнел предимството, като не пропуснал приближаващ се на разстояние от около 20 метра друг автомобил, марка "Пежо", модел 406, с рег. № К 1777 АС, управляван от собственика си св.Матей Матеев от гр. Кърджали. На предната дясна седалка в този автомобил се возил и св.Боян Бечев от гр.Кърджали. Автомобилът "Пежо" се движел в лявата пътна лента, със скорост от 50.13 км./ч, с посока на движение от автогара Кърджали към ж.п.-гара- Кърджали. Участъкът бил прав, а настилката суха. Опасната зона за спиране на лек автомобила марка "Пежо", управляван от св.Матеев, при тази скорост, от момента, в който последният възприел опасността за движението, на разстояние 20 метра от мястото, където автомобилът на подсъдимия пресичал лявата пътна лента била с дължина от 31.90 метра. Отнемайки предимството на попътно движещия се лек автомобил управляван от св.Матеев, подс.Айдоган принудил първия да предприеме спасителна маневра - завиване на ляво, за да избегне сблъсък между двете превозни средства. За целта, св.Матеев извил волана наляво, като се разминал с предната част на автомобила, управляван от подсъдимия, на разстояние около 0.30 - 0.50 метра, навлязъл последователно в двете насрещни пътни ленти, след което се качил на тротоара и тревната площ, и се блъснал челно в метален контейнер. От удара двете противоударни възглавници, стоящи срещу мястото на водача и пътника, в предната част на автомобила "Пежо" се отворили, което предотвратило причиняване на телесни увреждания на свидетелите Матеев и Бечев. От същия удар металния контейнер бил изместен напред, в посоката на движение на л.а. "Пежо", на разстояние 15- 20 см., като на същото МПС били причинени значителни материални щети . След настъпване на пътно-транспортното произшествие, подсъдимият Айдоган завършил маневрата си и спрял управлявания от него автомобил в отклонението, водещо към складовете на разстояние 4.30 метра от лявата страна на лек автомобил, марка "Пежо". За настъпилото ПТП бил уведомен дежурния на РПУ- гр.Кърджали. На място първоначално бил изпратен автопатрул в състав св.Тодор Стойчев и св.Вили Бонина, които запазили местопроизшествието до идването на оперативноследствената група. Свидетелите Стойчев и Бонина извършили проверка за наличие на алкохол на двамата водачи - подс.Айдоган и на св. Матеев, чрез техническо средство "Дрегер". Пробата по отношение и на двамата показала нулев резултат. Св.Тодор Стойчев, в присъствието на св.Вили Бонина, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 5910/27.12.2006г. на Фарук Айдоган, за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДП, а св.Вили Бонина в присъствието на св.Тодор Стойчев, съставила Акт за установяване на административно нарушение № 5909/27.12.2006г. на св.Матей Матеев, за нарушение по чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП. Видно от заключението на вещото лице Д.Драганов по назначената автотехническа експертиза /т.1/, справедливата пазарна оценка на нанесената материална щета на лек автомобил марка "Пежо-406", с ДК № К 1777 АС от пътнотранспортното произшествие, към датата на произшествието е 4085.00 лева и 173 лв. на металния контейнер или общо 4258 лв.. От заключението и от разпита на вещото лице - Дончо Драганов в съдебно заседание се установява, че по- правдоподобна е версията, според която автомобила на подсъдимия е бил в дясната лента за движение по посока ж.п.-гара след като бил излязъл от реда на паркираните автомобили /по предоставените му данни/, т.е. бил е в дясната лента, след което навлязъл Ô лявата лента за движение, с цел завиване в ляво, в отклонението за складовете до магазин "Миш-маш". При навлизането си косо в лявата лента на движение последният, не е пропуснал движещия се в лявата лента в посока ж.п.-гара лек автомобил "Пежо-406", с ДК №К 1777 АК, управляван от Матей Василев Матеев. За да избегне удар в завиващия автомобил, водачът на лекия автомобил "Пежо-406", с ДК №К 1777 АК е завил рязко на ляво, преминал е на разстояние 0.30-0.50 м. пред лекия автомобил "Сеат", преминал е през тротоара и тревната площ в лявата страна и ударил автомобила челно в метален контейнер. В съдебно заседание във връзка с твърдението на подсъдимия и на св.Рейхане Рамадан, че отзад не е идвал автомобил при започване на маневрата, вещото лице добавя, че свидетелката няма как да е видяла идващия отзад автомобил в огледалото, при нормална позиция на огледалата, тъй като дясноседящият в автомобила, който гледа в огледалото вижда по-наляво от автомобила. Ако свидетелката е гледала в дясното огледало, то тя е нямала видимост към пътното платно, а е виждала извън платното. В успоредно положение на автомобила тя е могла да види в ляво, но не и в дясно, защото автомобилите са отзад на автомобила, в която е тя. Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на автомобила "Пежо-406" по време на завиване е била 50.1 км/ч. В съдебно заседание уточнява, че ако скоростта е била по-голяма, тогава радиуса, на който е щял да завие автомобила също е следвало да бъде по-голям и той е трябвало да завие по-надалеч, може би към намиращото се там заведение. Вещото лице сочи също, че при експеримента около 20 пъти се установило, че когато автомобила се движи със скорост между 50 и 55 км.ч. и не се натиска спирачната система автомобила отива на мястото, където се е ударил в контейнера. Ако се натиснат спирачки отива другаде. При тази скорост на "Пежо"-то и траекторията, която е осъществил при заобикаляне, и с оглед масата на автомобила изместването на контейнера с 15-20 см. било възможно при движение с 50 км/ч. В.л. Драганов е категоричен, че следите оставени по пътното платно не били спирачни, а следи от движението на автомобил с критична скорост в завой, като пояснява, че не е възможно автомобил със спирачни следи да завие на 90 градуса, както е в случая. При блокиране на предните колела, автомобила се движил по права линия, а и колата била с "АВS" система, при която следите трябвало да са с прекъсване. По отношение свиренето, което чули свидетелите, такова се получавало само в завой, т.е. било различно от звука при натиснати спирачки. В заключението е посочено още, че водачът на автомобила "Пежо-406" не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, защото имал възможност да възприеме внезапно появилата се опасност - навлизането в неговата лента на движение на автомобил "Сеат-Толедо", когато се е намирал на разстояние 20.2 метра от мястото на разминаване и на 12.20 метра от лекия автомобил "Сеат- Толедо", при дължина на опасната зона 31.9 м. Опасната ситуация за водача на автомобила "Пежо-406" е възникнала, когато автомобила "Сеат- Толедо" е започнал да навлиза в неговата лента за движение /видно от скицата/. Скоростта, с която се е движел "Сеат"-а вещото лице е изчислило, че е 19.6 км/ч. Двата автомобила са се разминали на 40-50 см. един от друг. Там където се е намирал автомобила на подсъдимия линията между двете платна била прекъсната с оглед извършване маневра ляв завой за улицата за складовете. Видно от заключението на допълнителната експертиза, отразяващо версията на подсъдимия, а именно, че автомобила управляван от същия се е движил 30-40 м. в лявата лента за движение в посока ж.п. - гара със скорост 25-30 км/ч., подал ляв мигач и завил в отклонението за складовете в ляво, и в този момент автомобила "Пежо-406" преминал на разстояние 0.30-0.50 метра отляво на лекия автомобил "Сеат", след което настъпило ПТП, по механизъм описан в констативната част на експертизата. И в този случай вещото лице е категорично, че спирачките не били задействани от св.Матеев, т.е. същият не е намалил скоростта преди да завие рязко в ляво, като потвърждава и скоростта на движение на автомобила, управляван от последния - 50.1 км/ч. Отразено е още в заключението, че водачът на автомобила "Пежо" е имал добра видимост, пред него се е движил само автомобила "Сеат" и е могъл своевременно да възприеме движещия се пред него автомобил, поради което е имал техническата възможност да спре без да се удари в него, но това не е станало, тъй като реално той е въприел внезапно възникналата опасност, когато автомобилът му се е намирал на разстояние 21 м. от мястото на разминаване с автомобила на подсъдимия. Потвърждава се дължината на опасната зона за спиране на МПС "Пежо", посочена по-горе, както и техническата възможност за изместване на контейнера при изчислената скорост на движение на същия автомобил. От заключението на вещото лице Вълчо Димитров, по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие експертиза, се потвърждава отново скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо” при дължина на "опасната зона" от 31.5 м за подобни асфалтовобетоново покритие и атмосферни условия, а именно - 50.13 км/ч. Следите били оставени от приплъзване, т.е. без задействана спирачна система. В заключението е посочено, че при изчислените скорости на движение и установената траектория на автомобила „Пежо", лек автомобил „Сеат" е бил 4 м. навътре в платното за движение, считано от десния бордюр и на 3.20 м. назад от точката на разминаване, когато св.Матеев е възприел опасността, т.е. когато е бил на 9.5 м. от автомобила „Сеат". В съдебно заседание вещото лице добавя, че е установено, че "Сеат"-а се е намирал по средата на двете ленти на това платно и той не се е съобразявал с това дали е бил паркирал преди това. Видно от представените от ЗК "Български имоти" АД- ГА- гр.Кърджали доказателства - нареждане за валутен превод, доклад за плащане по щета и дебитно авизо, на св.Матеев било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 950 евро, с равностойност 1860.10 лв. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява отчасти от обясненията на подсъдимия Айдоган; показанията на свидетелите Александър Капсъзов, Тодор Стойчев, Вили Бонина, Боян Бачев, Матей Матеев, Ферад Мустафа, Хатидже Рамадн, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви помежду си; отчасти от показанията на свидтелите Рейхане Рамадан, Фериде Мустафа и Дурсун Рамадан; и от писмените доказателства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него; АУАН №5910 от 27.12.2006 год.; АУАН №5909 от 27.12.2006 год.; копие от австрийско свидетелство за управление на МПС, ведно с превод към него; копие от австрийски паспорт, ведно с превод към него; копие от австрийска лична карта, ведно с превод към нея; копие от международна застрахователна карта за МПС, ведно с превод към нея на български език; пълномощно, ведно с превод на български език; документ за пропуск, ведно с превод на български език; копие от свидетелство за управление на МПС и талон за регистрация на МПС; копие от застраховка "гражданска отговорност"; копие от протокол за ПТП №812989 и №812991 от 27.12.2006 год.; справка за съдимост; копие от свидетелство за регистрация на МПС; протокол за следствен експеримент. Извършеният от първоинстанционния съд подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, се споделя напълно и от настоящата съдебна инстанция. Така правилно не са кредитирани обясненията на подс.Айдоган в частта им, в която твърди, че е минал в лявата лента и карал в нея 30-40 м., за да завие вляво, като подал светлинен сигнал, след като се уверил, че не само отсреща нямало движещи се автомобили, но и зад него. Както е посочил и районният съд тези му обяснения кореспондират с показанията на св.Рейхане Рамадан и св.Дурсун Рамадан, които са близки на подсъдимия, и като такива заинтересовани от изхода на делото, но се опровергават от останалите събрани доказателства – показанията на свидетелите Матеев, Бечев и Капсъзов, като последният е очевидец на деянието и незаинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите Матеев, Бечев и Капсъзов, тъй като същите освен, че са логични и последователни, се потвърждават и от заключенията на вещите лица по изготвените и подробно описани съдебни авто-технически експертизи и разпита на вещите лица, които подробно описват механизма на настъпване на ПТП, като съдът възприема изцяло експертизите като обосновани и достатъчно пълни и ясни. Заключенията по експертизите опровергават твърденията на подс.Айдоган и свидетелите Рейхане Рамадан и Дурсун Рамадан, че автомобилът, управляван от св.Матеев се е движел със скорост много по-висока от установената от вещите лица - 50 км/ч и именно, поради високата скорост не е успял да спре и това е причината за настъпилото ПТП. ВÕщите лица подробно са обяснили, защо е невъзможно автомобилът „Пежо” да се е движел със скорост по-висока от 50 км/ч, а именно, че при по-висока скорост траекторията на автомобила би била друга до момента на удара с контейнера и автомобила не би се ударил в него, както и че употребата на спирачната система от св.Матеев също би променила безспорно установената траектория на автомобила „Пежо”. Вещите лица установяват също така, че св.Рейхане Рамадан от мястото, на което е била в автомобила на подсъдимия, не е имала възможност да види в огледалата за обратно виждане, дали зад техния автомобил е приближавал друг автомобил, поради което и показанията й относно това обстоятелство отново не се кредитират от съда. Изложеното налага извода, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и се подкрепя от събраните и проверени от съда гласни и писмени доказателства, като настоящата инстанция не установи неизяснени обстоятелства, които да са от значение за настъпилото ПТП. С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна. При така установената фактическа обстановка, се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че подсъдимият Айдоган е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал.1, б.”а” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден, а именно: на 27.12.2006г., в гр. Кърджали, на бул. „България", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат", модел „Толедо- SLХ”, с рег. № WВ794ВV, собственост на Исмаил Хакъ Угур, гражданин на Република Австрия, нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като отнел предимство на попътно движещ се лек автомобил марка „Пежо", модел „406", с ДК №К 1777 АК, управляван от собственика Матей Василев Матеев от гр. Кърджали, в следствие на което принудил последния да предприеме спасителна маневра „завиване наляво"-блъскайки се в метален контейнер, и от това деяние по непредпазливост са били причинени значителни имуществени вреди на лек автомобил „Пежо", модел „406", с ДК №К 1777 АК, в размер на 4 258.00 лева. От обективна страна се установява, че подсъдимият е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДП, съгласно който преди да започне маневрата „завиване наляво” е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Подсъдимият не е изпълнил това си задължение и е отнел предимството на попътно движещия се лек автомобил марка „Пежо", управляван от св.Матеев, като го е принудил да предприеме спасителна маневра „завиване наляво"- блъскайки се в метален контейнер, при което на автомобила са били причинени значителни имуществени вреди. Или вследствие на извършеното от подсъдимия нарушение на установените правила за движение е настъпило ПТП, като причиненият вредоносен резултат – нанесените значителни имуществени вреди на автомобила „Пежо”, са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на подс.Айдоган. Деянието е извършено от последния по непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, изхождайки от задълженията му като водач на МПС. С оглед на изложеното се явява неоснователно твърдението във въззивната жалба, че вина за настъпилото ПТП има единствено св.Матеев. По делото безспорно бе установено, че управлявания от св.Матеев автомобил се е движел в пътната си лента, без да очаква внезапна промяна в пътната обстановка, предизвиката от подсъдимия. Макар също така да е установено, че св.Матеев да се е движел с разрешена скорост, която обаче не е била съобразена с изискването по чл.20 от ЗДВ – при избиране на скоростта да се събрази с характера и интезивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, то безспорно се установи, че това му поведение не е причина за настъпилото ПТП, а причина за последното е противоправното поведение на подсъдимия. Или по делото по категоричен начин е установено авторството на инкриминираното деяние. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание „глоба” в размер на 450 лева, като е приÙожил разпорбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК. Обществената опасност на деянието, съдът е преценил като типичната за този вид престъпления, без да са налице обстоятелства, които да я завишават. Решаващия съд е отчел липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи отговорността му, като правилно е приел, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание, в случая „пробация”, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното деяние от подсъдимия, поради което и правилно е заменил предвиденото наказание „пробация” с наказание „глоба”, като размера й е справедливо определен към максимално предвидения в закона. Така наложеното на подсъдимия наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. По делото е безспорно установено, че гражданския ищец е понесъл имуществени вреди, които са настъпили в следствие на виновното поведение на подсъдимия, което от своя страна води до ангажиране отговорността на последния на основание чл.45 от ЗЗД. Първоинстанционният съд отново правилно и законосъобразно е преценил, че реално причинените и доказани вреди по автомобила „Пежо” възлизат на сумата в размер на 4258 лева, съгласно възприетото заключение на в.л.Дончо Драганов. Предвид обаче събраните доказателства за платено застрахователно обезщетение на св.Матеев в размер на 950 евро, с равностойност 1860.10 лева, то подс.Айдоган правилно е осъден да заплати разликата между заплатеното застрахователно обезщетение и действително установеното, а именно в размер на 2397.90 лева, считано от 27.12.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид, че в отхвърлителната част на гражданския иск липсва жалба, то не е необходимо и същата да бъде коментирана. С оглед изхода на делото правилно на подсъдимия са възложени и дължимите и следващи се такси и разноски по делото. Предвид изложеното, обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 142/12.12.2007 година, постановена по НОХД № 541/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |