№ 20357
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110116287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
от К. П. А. срещу ******* за заплащане на сума в размер от 7094 лева, от
която 7000лв. неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и
страдания и 94лв. имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.05.2022г. в гр.София, ведно със законната
лихва от исковата молба (29.02.2024г.) до изплащане на вземането, така и
мораторна лихва от 14.05.2022г. (датата на ПТП) до 01.03.2024г. (датата на
образуване на делото).
Ищцата твърди, че на 14.05.2022г. около 14.00ч. в гр.София, Г. А. И., при
управление на л.а. БМВ Х5 с рег. № СВ ***** РХ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, при движение по *********** с
посока от ********, в района на връзката с *********, самокатастрофира
последователно в метална еластична предпазна ограда вляво от пътното
платно, метален стълб от уличното осветление от дясно от уличното
осветление в дясно от пътното платно и се преобръща по таван в района на
отводнителната канавка вляво от пътното платно, вследствие на което са
причинени телесни повреди на пътниците в автомобила, сред които и ищцата,
1
намираща се на задната седалка. Причинените телесни повреди се изразявали
в счупване в основата на втора, трета и четвърта метакарпална кости на лявата
ръка, контузия на лявата предмишница, повърхностна травма на окосмената
част на главата, контузия на лубалната област, липса на съзнание. След
инцидента ищцата изгубила за около 10мин съзнание, било е оказана
медицинска помощ от ЦСМП София и била откарана за лечение в *********
на 14.05.2022г., където била хоспитализирана в травматологията и била с
поставена гипсова лонгета. Времето в травматологията се отразило
неблагоприятно на ищцата, която искала да се прибере за да продължи
лечението, защото нямала сигурността, че ще излезе от тежкото здравословно
състояние, в което била изпаднала и което продължило няколко дни. След
медицинската интервенция не можела да става, да се обслужва сама, не
можела да се храни, трудно приемала вода, трудно и болезнено дишала, в
продължение на около 2-3м имала болки при обличане, събличане, навеждане
и изобщо при всякакви обичайни човешки потребности. Травматичните
увреждания причинили силни болки в левия горен крайник, главата,
гръбначни болки по цялата дължина на гърба и страдания, като за известен
период била лишена от възможността да води пълноценен жИ.т, наложило се
домашно лечение, което било причина за прекратяване на образователни
занимания с посещаване на курс за изучаване на чужди езици, което
причинило силен дискомфорт. Ищцата преживяла и силен стрес, уплах, шок и
морално-психически страдания, така и повлияло на личния жИ.т,
отключвайки депресия и потиснатост, разделила се с приятели и ограничила
социалните си контакти. За продължителен период била лишена от
възможност да работи и останала без работа. Изпитвала ужас месеци наред,
съжалявала и се притеснявала за приятелките си, изпивала страха и се
затворила в себе си, не можела да спи, сънувала кошмари. Твърди, че и към
исковата молба не се е възстановила напълно, не можела да спортува, имала
болки по целия гръб, не можела да свива напълно левия горен крайник, не
можела да прави движения във всички страни, усещала болки, не можела да
си носи чатната, уморявала се бързо, а от раната на главата останала с белег. За
лечението направила разноски, за което претендира 94лв., за което била
издадена фактура от 26.05.2022г.
Ответникът в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Оспорва редовността на исковата молба
2
/касателно механизма на ПТП и непосочване на банкова сметка/ и
основателността на исковата молба. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
със собственика на лек автомобил марка „БМВ Х5“, рег. № СВ*****РХ.
Оспорва се механизма на ПТП, оспорва се претърпяване от ищцата на всички
описани в исковата молба вреди по вид и характер, твърди се съпричиняване
поради пътуване без предпазен колан, съответно неправилно поставен, така и
поради непровеждане на предписано лечение и контролни прегледи, така и
поради съзнателно качване при водач, употребил наркотични вещества или
техните налози. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, като
твърди, че пред ответника не било надлежно представена банкова сметка,
поради което и същият не е изпаднал в забава, като твърди, че в претенцията
за заплащане на обезщетение липсвала посочена срещу изискванията на
закона банкова сметка, като се твърди, че исковите претенции били заведени
пред ответника по доброволен ред от правоспособен адвокат.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника
– Г. А. И., която не е взела становище по делото.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорни и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
марка „БМВ Х5“, рег. № СВ*****РХ към датата на процесното ПТП.
От приобщения по делото Протокол № 7210/21.04.2023г. по НОХД №
5281/2023г. по описа на СРС, НО, 19 състав, се установява, че същото е
приключило със споразумение по чл.381 и сл. НПК от 21.04.2023г., по силата
на което Г. А. И. е призната за виновна за това, че на 14.05.2022г. около 14:00ч.
в гр.София, при управление на МПС л.а. БМВ модел Х5, рег.№ СВ ***** РХ
по ***********, с посока на движение от ********, нарушила правилата за
движение по пътищата, уредени в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и при извършване на
маневра завиване надясно по пътната връзка на *********** с Околовръстен
път, поради движение със скорост над критичната, която не била съобразена с
3
атмосферните условия и състоянието на пътя, както и с радиуса на завоя и
извършената маневра реализирала ПТП, при което по непредпазлИ.ст
причинила: средна телесна повреда по см на чл.129, ал.2 НК на **********
(пътник в автомобила), изразяваща се в многофрагментно счупване на трите
колони на телата на четвърти, единадесети и дванадесети гръдни прешлени с
костен фрагмент, довела до трайно затрудняване движенията на снагата за
периода по-голям от 30 дни; средна телесна повреда по см на чл.129, ал.2 НК
на К. П. А. (пътник в автомобила), изразяваща се в счупване в основата на
втора, трета и четвърта метакарпални (предкиткови) кости на лява ръка,
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период
по-дълъг от 30 дни и от деянието е настъпила средна телесна повреда за
повече от едно лице – престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б. „а“, пр.2, вр.
ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, за което на Г. А. И. е наложено
наказание лишаване от свобода за 10м, изпълнението на което е отложено по
чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1г.
Приет е КП за ПТП с пострадали лица № К-240, както и протокол за оглед
на местопроизшествие от 14.05.2022г., ведно със снимков материал (л.13 – 21
към гр.д. № 2542/2024г. по описа на СГС).
Приети са медицински документи, както следва: Амбулаторен лист №
015759/14.05.2022г. от 15:47ч, с поставена основна диагноза по МКБ S6240
/множествени счупвания на метакарпални кости, закрито/, анамнеза –
докарана пациентка от екип на ЦБМП след ПТП, при посочено обективно
състояние – оток и палпаторна болка в лява длан и лява предмишница,
поставена терапия – гипсова лонгета за 30 дни, насочена към ОПЛ;
Амбулаторен лист № 015761/14.05.2022г. от 16:06ч, с поставена основна
диагноза по МКБ Т068 /други уточнени травми с включване на няколко
области от тялото/, по обективно състояние – оплаквания за болки в гърба,
запазени частични спомени за случилото се и отразено обективно състояние –
задоволително общо състояние, поставена имобилизационна яка на шията,
физикално данни за болки в лява гръдна половина и лумбално вляво;
Изследване от Катедрата по Образна Диагностика Спешно рентгеново
отделение на ВМА от 14.05.2022г. за образно изследване на крайници в две
равнини – предмишница, с отбелязани резултати: „рьо гр на лява длан с
пръсти – фас и профил – фрактура в основата на вотра, трета и четвърта
4
метакарпална кост, рьо гр на лява гривнена става, гр на лява лакътна с
предмишница – фас и профил – няма данни за травматични изменения. Рьо гр
на таз с две тбс – няма данни за травматични изменения“; Изследване от
Катедрата по Образна Диагностика Спешно рентгеново отделение на ВМА от
14.05.2022г. за образно изследване на крайници в две равнини – предмишница,
длан, китка, пръсти на ръката, обзорна графия на таза, кт на глава / нативна/,
кт на гръбначен стълб, с отбелязани резултати: „мозъчният паренхим е с
нормална плътност. Ветрикулната система е с нормални форма,
местоположение и големина. Турско седло – б.о. Субтенториални структури –
в норма. КТ на шийни прешлени – няма данни за травматични изменения. КТ
пулмо ет кор – разгърнат бял дроб, без данни за огнищни изменения. КТ на
абдомен – Черен дроб – с нормални размери и плътност на паренхима, без
огнищни промени. Жлъчен мехур – неуголемен, без калциевоплътни
конкременти в лумена. Панкреарс – с нормални размери и плътност. Интактна
перипанкреатична мастна тъкан. Слезка – в норма. Надбъбречни жлези –
нормално изобразяване. Бъбреци – с нормлани местоположение, форма и
големина. Не се вижда свободна течност в абдомена“.
Представена е фактура от 26.05.2022г. от Ортопрайм ООД за закупена
ортеза за китка с шина за пръстите Medi CTS – 1104 за сумата от общо 94лв.
Приета е молба от ищцата (л.113) до ответника (входирана при същия от
25.10.2022г.), с която се уведомява за настъпилото ПТП и се уведомява за
образуване на преписка по щета, като се иска след получаване на съобщението
да бъде уведомена за номера на преписката, за да могат по-лесно да
кореспондират. Приет е и отговор (л.115), от 15.05.2023г., с което се предлага
сключване на извънсъдебно споразумение, на което е отговорено с отговор –
становище (л.116) от 29.05.2023г., в който не се съгласяват по отношение на
предложения размер на обезщетение.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява механизма на ПТП, при който на 14.05.2022г. около
14:00ч. л.а. БМВ Х5, рех.№ СВ*****РХ при движение по *********** с
посока от ******** и в района на пътна връзка с *********, при навлизане в
дясна крива със скорост на движение около 92,50км/ч, МПС се отклонява в
ляво по посоката си на движение и на около 60м след Ориентира, където
5
настъпва страничен удар между лявата част на превозното средства и метална
еластична предпазна ограда (мантинела). От 60тия до 90тия м след Ориентира
л.а. се движи в посока Околовръстен път при условията на странично
приплъзване между МПС-то и мантинелата, след което в района на 90тия
метър л.а. се отклонява надясно, оставяйки следа от протектор на гума върху
пътното платно, напуска лентата за движение и настъпва страничен удар в
дясната му част с метален стълб на уличното осветление. От удара в металния
стълб и характера на настилката – затревен участък (банкет) и обособена
крайпътна канавка, л.а. се преобръща по таван и осъществява приплъзващо
движение до крайното си положение на покой. Вещото лице дава заключение,
че от анализа на данните, може да се определи мястото, където е възникнало
първоначалното съприкосновение при процесното ПТП: по дължина на
пътното платно- на пътен възел между *********** в посока към
Околовръстен път на 60м след линията на Ориентира по посока на огледа – по
ширина на пътното платно – на 7.5м вляво от десния край на платното за
движение на пътен възел между *********** в посока към Околовръстен път,
считано от посоката на движение на л.а. Вещото лице дава заключение, че л.а.
при навлизане в дясната крива се движи със скорост на движение от
92.50км/ч, като на около 500м преди мястото на ПТП има поставен пътен знак
В-26 от дясно на пътното платно, указваща разширена максимална скорост
50км/ч, критичната скорост за преодоляване на завоя, без да настъпи загуба на
напречна устойчИ.ст при мокра пътна настилка за л.а. е 80,86км/ч. От
техническа гл.т. причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на л.а., който при максимално позволена скорост за движение от
50км/ч и критична скорост за преодоляване на завоя от 80.86км/ч е управлявал
л.а. със скорост от 92.50км/ч. Ищцата К. А. се е намирала на задната сделка
при процесното ПТП, като нямало данни къде се е намирало тялото , след
ПТП, когато л.а. се е установил в покой. Л.а. е снабден с 5 седящи места – 2
отпред и 3 отзад и е фабрично оборудван с 2 бр триточкови инерционни
колани с пиропатрони на предните седалки и 3бр триточкови инерционни
колани с пиропатрони на задните седалки, съответно е оборудван с предни
въздушни възглавници за шофьор и пасажер, странични отляво и отдясно в
предна лява и предна дясна врата, странични въздушни тръби. При защита на
заключението в.л. на въпрос дали ищцата е ползвала предпазен колан, в.л.
отговаря, че няма поставена такава задача, съответно следва да се уточни от
6
СМЕ, а от техническа гледна точка, за да се установи дали е ползван колан или
не, трябва да има крайно положение на колана след настъпване на
произшествието, т.е. дали същият е отпуснат върху седалката в някаква степен
и е задействан и същият в изходно положение, като такива данни по делото
няма, т.е. няма как от техническа гл точка да се установи дали е използван
колан или не.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че след претърпян инцидент на 14.05.2022г. ищцата
била прегледана и транспортирана от екип на ЦСМП до ВМА, където след
прегледи и изследвания проведени в амбулаторни условия на ВМА на ищцата
били установени и описани следните травматични увреждания: травма на лява
длан с установени клинично и от образно изследване, закрито, неразместено
счупване на три дланни кости – в основата на втора, трета и четвърта
следкиткови /метакарпални кости/ на лява ръка; анамнеза за контузия на лява
предмишница; повърхностна травма на окосмената част на главата, с
анамнезни данни за порезно нараняване на челото, без наложила се
хирургична обработка и/или шев на рана; травма в шиен и гръден отдели на
гръбначен стълб, с установен клинично изразен цервикален и торакален
вертебрален синдром; гръдна травма /при клинично изследване на съобщени
болки в лява гръдна половина/; анамнезни данни за контузия на лява поясна
област /при преглед съобщено за болки в лумбално вляво/; анамнезни данни
за травма на десен крак /индиректно потвърдени с факта, че по повод
съмнение за травма на долни крайници са проведени образни изследвания на
двете тазобедрени стави/; Вещото лице дава заключение, че установените
увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети по
механизъм на удар и/или притискане, като травмата на лява длан със счупване
на дланни кости била нанесена от въздействие по-значителна травмираща
сила. Подобна травма можела да се причини както директно от удар или
притискане със значителна травмираща сила локализирано по гръбната
повърхност на лява длан над счупването, така и индиректно от удар с ръката
или върху ръката в предната част на дланта с придаване на силата по оста на
костите. За травматичните увреждания липсвали дадени описания /прецизна
локализация, размер и форма на травмирана зона, респ. за оток или
кръвонасядане и др./ поради това, при наличните данни можело да се посочи,
7
че се касае за мекотъканни /засягащи кожа, подкожие и мускулатура/ травми
от въздействие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. За
травмата в областта на шиен и гръден отдели на гръбначния стълб с оглед
наличните данни за механизъм на ПТП с по-голяма вероятност следвало да се
приеме, че е индиректно травмиране по предадена травмираща сила оста му
след ударно съприкосновение при достигане на главата до тавана на л.а. при
настъпилото преобръщане, с елемент и на притискане от тежестта на
падащото тяло. За контузиите на гръден кош в ляво и лява поясна област,
както и за травмата на десен крак можело да се приеме, че по-вероятно били
контактни увреждания – локализирани в места на травмиране от удари или
притискане към интериора на л.а. и/или към друг пътник в л.а. Възможно
било от причинено въздействие на остър връх или режещ ръб от счупено
стъкло на л.а. да се причини кървящо нараняване на челото на пострадалата,
но такова не било регистрирано при прегледи във ВМА и липсвали данни за
обработка на такова нараняване, от което следвало, че не е било голямо и е
било повърхностно. С оглед данните за липса на спомен за сравнително
кратък период от време след инцидента, вещото лице заключава, че не било
възможно да се изключи причинена лека ЧМТ – мозъчно сътресение, като
липсата на спомен не бил еквивалент на загуба на съзнание, вкл. от факта, че
пострадалата не била съобщила и липсвали по делото приложени резултати от
контролни прегледи за оплаквания свързани с ЧМТ давало основание същата
да се изключи. Вещото лице дава заключение, че описаните травми могат да
се причинят по описания механизъм на ПТП по време и начин. Травмата на
лявата ръка със счупване на три дланни кости причинява и се отнася към
критериите на медико-биологичния признат трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник. С оглед данните за травмата и отчитайки
възраст и пол на пострадалата, както и вида на приложеното лечение, можело
да се посочи, че след подобна травма се налага имобилизация
средностатистически за около 3-4 седмици, като при благоприятно протичане
на оздравителния процес функционално възстановяването на ръката настъпва
за около 2м след инцидента. Поради липсата на отразени характеристики на
останалите наранявания не можело еднозначно да се прецени дали са водели
освен до болна и страдания и до функционални нарушения. Вещото лице
приема за правдоподобно за възможни продължителни с дни болки и
функционални нарушения от травмите на шиен и гръден отдели на
8
гръбначния стълб и от травма на гърба, т.е. следва да се приеме, че са
причинявали и се отнасят към критериите на медико-биологичния призна
временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, последиците от
подобни травми отшумявали за около 2-3 седмици след инцидента.
Останалите травматични увреждания поотделно и в съвкупност реализирали
критериите на медико-биологичния признак болка и страдания. По делото
нямало данни за настъпили усложнения от причинените травми, респ. за
продължително разстройство на здравето на ищцата. От травмите ищцата е
изпитвала болки и страдания, възможно било поради това, че болките от
травмата на лявата ръка са били по-интензивни, да се е наложило и
медикаментозното им лечение. На въпроса дали има обективни данни дали
ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, съответно дали са налице
доказателства за „коланна травма“, съответно дали от получените наранявания
може да се направи извод дали същата е била с правилно поставен
обезопасителен колан по време на произшествието, вещото лице дава
заключение, че в мед.документи няма данни за описани травми причинени от
директно действие на поставен колан, за т.нар. „коланна травма“.
Предназначението на колана да фиксира тялото, с което да намали
инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата след
удара, предпазвайки го от удари в части на вътрешната конструкция на л.а.,
както и от евентуалното изхвърляне след удара, като според вещото лице
позицията на пострадалата след преобръщане на л.а. по таван върху тавата,
категорично изключвала възможността тялото да е било обезопасено при ПТП
от поставен предпазен колан. Дава заключение, че е възможно при поставен
предпазен колан да не настъпят част, а дори и всички травми. При фиксиране
на тялото на пострадалата от колан към седалката е можело да се превентира
достигане на главата с удар и притискане до тавана, а с това и травмите на
главата, гръден и шиен отдели на гръбначен стълб и гърба. Теоретично било
възможно да се превентира и травмата на дясна ръка. Вещото лице също дава
заключение, че с оглед факта, че независимо от това дали тялото е фиксирано
от колан ръката е свободно подвижна и може да достигне с удар и да се
травмира с удар в интериора, поради което не може да изключи възможност
тази травма да се причини при поставен колан. Вещото лице сочи, че по
делото нямало данни на ищцата да се е налагало провеждане на оперативна
интервенция, като е било предложено болнично лечение за проследяване с цел
9
да се избегне евентуален пропуск в диагностиката, което било отказано, като
нямало данни за неизпълнение на конкретни лекарски предписания за начини
на лечение на установените травми. С оглед данните за сменена гипсовата
имобилизация с имобилизация на ръката с гипсова шина, вещото лице сочи,
че по делото няма мед. Документация за проведен контролен преглед, какво е
било състоянието на ръката и причината, за която е заменена имобилизация и
продължен срока, нямало данни препоръчания малко по-продължителен
период на носене на имобилизация да се дължало на установено усложнение.
Честа практика била при контролен преглед с оглед резултата от прегледа и
образни изследвания да се предприеме корекция на имобилизацията и да се
продължи срока. Проследяване на възстановяването се налагало, за да се
установи своевременно необходимост от корекция на лечението и за да се
намали евентуално възникнало от намесата страдание на пострадалия.
Оптимизирането на лечението най-често се налагало с оглед индивидуални
особености на пострадалия и начина на спазването на предписания режим и
лечение. Провеждането на рехабилитация и физиотерапия за всяко едно
увреждане давало възможност за съкращаване на процеса на оздравяване и
по-пълно възстановяване. Препоръчвало се след сваляне на имобилизацията в
зависимост от резултат от контролен преглед. В случая нямало данни да е
предписвано и провеждано такова лечение. В отговор на въпроси при защита
на заключението, вещото лице потвърждава заключението си, че липсват
данни за изпадане в безсъзнание, вкл. липсата на т.нар. „коланна травма“,
доколкото категорични медицински индикации за тава биха били наличие на
лентовидни кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема, съответно
костната вертикална част на колана и хоризонталната част в областта на
корема, като при преобръщане на л.а. се получавали и характерни лентовидни
охлузвания в областта на рамената. Такива детайли се описвали при пасажери
от съдебно-медицинска гл.т., като такова описание липсвало в медицинската
документация. Вкл. наличието на дрехи, когато са по-дебели можели да
намалят интензитета на такива увреждания и да не личат.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.
********, които съдът кредитира, от които се установява, че познавала
ищцата от дете, като след процесното ПТП заедно с майката на ищцата
отишли в спешното отделение на ВМА, където видели ищцата, която била
цялата в стъкла, с надрана глава, не виждала от кръв, било им съобщено, че
10
била със счупвания на едната ръка. След като я изписали се прибрали и
ищцата била с гипс на лявата ръка, като имала травми по врата и гръбначния
стълб. Ищцата изпаднала в „дупка“, в нервна криза, защото била младо
момиче, а била нацепена цялата с рани. Майката на ищцата положила св.
******** да я наглежда, за да не бъде сама. Няколко дни след инцидента
ищцата почувствала непоносими болки, поради което св.******** я закарала в
УМБАЛСМ Пирогов, където и махнали гипса и сложили шина, от което и
поолекнало малко. След няколко дни пак получила силна болка и тогава от
Пирогов препоръчали да се направи физиотерапия, за което викнали човек на
частно няколко месеца, защото от ВМА им казали, че в домашни условия
следвало да бъде на тъмно. След инцидента св.******** дава показания, че е
карала ищцата 3-4 пъти заради болките в болнични заведения – във ВМА 3-4
пъти и в Пирогов 2-3 пъти. Св. ******** описва травмите на ищцата – освен
начупената ръка, докторите казали, че била в безсъзнание, може би от удара
като се обърнал джипа била паднала на тавана, на главата била надрана, на
гръбначния стълб имала травми, ударът бил от лявата страна и цялата била в
рани от лявата страна на главата. Св.******** дава показания, че състоянието
на ищцата продължило дълго време – 6-7м, след което почнала да се съвзема и
да има контакти с хора. Купували мазила от Турция. След инцидента
настъпили промени и в социалния жИ.т на ищцата, защото била цялата
обезобразена, вкл. приятелят и я оставил, прекъснала образованието си, като
чак сега се върнала в университета. Съдът кредитира показанията на
св.********, доколкото са базирани на преки наблюдения върху ищцата, вкл.
доколкото няма обективни данни, които да ги оборват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
С доклада по делото е разпределено в тежест на ищцата да докаже пълно
и главно следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на
описаното в исковата молба застрахователно събитие - ПТП; 2) наличието на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да
11
застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач
/безспорно/; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за
причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите
елементи на непозволено увреждане: деяние (по твърдения описан в исковата
молба механизъм), протИ.правност, имуществени и неимуществени вреди
(твърдените в исковата молба травматични физически и психически
увреждания) под формата на претърпени болки и страдания от получени
травми и преживян стрес, причинна връзка между деянието и вредите и вина
на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
По претенцията за мораторна лихва на ищцата е разпределено да докаже, че е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по см.
чл.380 КЗ.
В тежест на ответника по направеното възражение за съпричиняване – е
разпределено да го докаже при условията на пълно и главно доказване, т.е.
следва да докаже, че ответницата е пътувала без предпазен колан, съответно
неправилно поставен такъв, така и се е самоувредила поради съзнателно
качване при водач, употребил наркотични вещества или техните налози, така и
настъпване на неимуществените вреди поради непровеждане на предписано
лечение и контролни прегледи.
С приетия за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
марка „БМВ Х5“, рег. № СВ*****РХ към датата на процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се установява
наличието на целия фактически състав на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, което
базира на следните обстоятелства:
С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК постановената присъда в
наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските
последици от деянието и го обвързва относно това дали е то извършено,
неговата протИ.правност и виновността на дееца, поради което съдът счита, че
е осъществен от застрахования при ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда (вкл.
одобрено споразумение по чл.381 и сл. НПК), е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
12
е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Изпълнителното деяние /външно обективирани фактически действия,
изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или
бездействие при определени условия на време, място и обстановка/ е основен
признак от обективна страна от състава на конкретното престъпление, очертан
в конкретните норми на НК, които по отношение на престъпленията по
транспорта, в значителната си част имат бланкетен характер и се запълват от
съответните норми на ЗДвП и ППЗДвП, съдържащи задължителни правила за
поведение към участниците в пътното движение. Наказателният съд с
присъдата си изяснява кои от посочените в обвинителния акт правила за
движение по пътищата виновно са били или не са били нарушени от
подсъдимия /с кои негови фактически действия и/или бездействия това е
извършено/, като при извод за осъществено нарушение, от което са настъпили
съставомерните последици, регламентирани в наказателния закон,
нарушението се превръща в изпълнително деяние на съответния състав на
престъпление по НК. Приетото с присъдата за осъществено или не фактическо
действие/бездействие на подсъдимия, очертаващо изпълнителното деяние, е
задължително за гражданският съд, който разглежда гражданските последици
от присъдата.
В този смисъл по делото е доказано, че на 14.05.2022г. около 14:00ч. в
гр.София, при управление на МПС л.а. БМВ модел Х5, рег.№ СВ ***** РХ по
***********, с посока на движение от ********, нарушила правилата за
движение по пътищата, уредени в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и при извършване на
маневра завиване надясно по пътната връзка на *********** с Околовръстен
път, поради движение със скорост над критичната, която не била съобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътя, както и с радиуса на завоя и
извършената маневра реализирала ПТП, при което по непредпазлИ.ст
причинила: средна телесна повреда по см на чл.129, ал.2 НК на К. П. А.
(пътник в автомобила), изразяваща се в счупване в основата на втора, трета и
четвърта метакарпални (предкиткови) кости на лява ръка, довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от 30
дни и от деянието е настъпила средна телесна повреда за повече от едно лице
– престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б. „а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК. В наказателното производство деянието не е
квалифицирано като съставомерно поради употреба на наркотични или
13
упойващи вещества от страна на Г. А. И. (конституирана като трето лице –
помагач на ответника) при причиняване на процесното ПТП.
Следователно спорът се концентрира по претенцията за размера на
причинените вреди и причинната им връзка с деянието, както и по
възражението за съпричиняване.
Съвкупно от събраните по делото доказателства (мед.документи,
неоспореното заключение на вещото лице по СМЕ), съдът приема за
установено, че вследствие на процесното ПТП в причинно-следствена връзка
с което, ищцата е претърпяла следните увреждания: травма на лява длан със
счупване в основата на втора, трета и четвърта метакарпални (предкиткови)
кости на лява ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник за период по-дълъг от 30 дни (с оглед чл.300 ГПК); контузия на лява
предмишница; повърхностна травма на окосмената част на главата, с лека
черепно мозъчна травма без загуба на съзнание, порезно нараняване на
челото, без наложила се хирургична обработка и/или шев на рана; травма в
шиен и гръден отдели на гръбначен стълб, с установен клинично изразен
цервикален и торакален вертебрален синдром; гръдна травма, контузия на
лява поясна област, травма на десен крак. Съдът приема с оглед неоспореното
заключение на вещото лице по СМЕ, че травматичните увреждания били
мекотъканни; травмите в областта на шиен и гръден отдели на гръбначния
стълб били индиректно травмиране по предадена травмираща сила оста му
след ударно съприкосновение при достигане на главата до тавана на л.а. при
настъпилото преобръщане, с елемент и на притискане от тежестта на
падащото тяло; контузиите на гръден кош вляво и лява поясна област, както и
травмата на десен крак били контактни увреждания – локализирани в места на
травмиране от удари или притискане към интериора на л.а. и/или към друг
пътник в л.а.; травмите по челото били повърхностни и причинени от остър
връх или режещ ръб от счупено стъкло на л.а.
Вещото лице дава заключение, че установените увреждания били
причинени от действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удар и/или
притискане. По отношение на травмата на лява длан със счупване на дланни
кости вещото лице дава заключение, че подобна травма можела да се причини
както директно от удар или притискане със значителна травмираща сила
локализирано по гръбната повърхност на лява длан над счупването, така и
14
индиректно от удар с ръката или върху ръката в предната част на дланта с
придаване на силата по оста на костите.
По възражението за съпричиняване:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Дори
безспорни нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е.
във всички случаи на предявен иск срещу делинквента или срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
15
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
Съдът базирайки изводите си върху заключението на вещото лице по СМЕ
приема, че към момента на ПТП ищцата не е била с поставен обезопасителен
колан (с оглед липсата на данни за травми причинени от директно действие на
поставен колан, за т.нар. „коланна травма“), съответно при поставен такъв е
можело да се превентира достигане на главата с удар и притискане до тавана,
а с това и травмите на главата, гръден и шиен отдели на гръбначен стълб и
гърба. От друга страна, по отношение на травмата на лява длан със счупване
на дланни кости липсата на предпазен колан, както дава заключение и вещото
лице по СМЕ, подобна травма може да се причини, както директно от удар
или притискане със значителна травмираща сила локализирано по гръбната
повърхност на лява длан над счупването, така и индиректно от удар с ръката
или върху ръката в предната част на дланта с придаване на силата по оста на
костите, т.е. независимо от това дали тялото е фиксирано от колан, ръката е
свободно подвижна и може да достигне с удар и да се травмира с удар в
интериора, поради което не може да изключи възможност тази травма да се
причини при поставен колан, т.е. по отношение на фрактурите на ръката
възражението за съпричиняване не е доказано пълно и главно.
Пътниците в превозното средство са участници в движението и за тях са
установени задължения, едно от които е при движение на моторно превозно
средство да бъде използвана система за обезопасяване или обезопасителен
колан, с които превозното средство е оборудвано (чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1
от ЗДвП). При установеното законово задължение за използване по време на
движение на система за обезопасяване или обезопасителен колан, с които
МПС са оборудвани, бездействието това задължение да бъде изпълнено
представлява неправомерно поведение. Задължението на пътник в превозното
средство да използва система за обезопасяване или обезопасителен колан не е
изключено от установеното самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т.
2 от ЗДвП при превозване преди потегляне и по време на движение да осигури
всички условия за безопасното превозване на пътниците. Неизползването на
система за обезопасяване или обезопасителен колан не изпълнява условието за
безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е установено и
съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1 от ЗДвП
16
за пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване.
Но както бе изяснено по-горе, в случаите, при които пострадалият е
пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство
не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляване на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат (конкретно по отношение на травмите по главата,
гръден и шиен отдели на гръбначен стълб и на гърба), не и по отношение на
фрактурите на ръката.
Въз основа на горното, съдът приема, че приносът на пострадалият за
настъпване на приетия по–горе вредоносен резултат следва да бъде определен
на 20 % (конкретно по отношение на травмите по главата, гръден и шиен
отдели на гръбначен стълб и на гърба).
По размера справедлИ.то обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Понятието ,,справедлИ.ст" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4
от 23.12.1968г./ Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. СправедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
17
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В ТР № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедлИ.то
обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената
претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в
петитума на исковата молба, т.е. съдът, при доказан по основание иск и при
установено съпричиняване, не може да обезщети само част от
неимуществените вреди от деликта с мотив, че с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 ГПК) е недопустимо при
прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се намалява обезщетение, което
не е поискано. Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и
съобразно с този принцип предметът на съдебното производство и
участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но
същият не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това
дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се
осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се
съобрази с принципа за справедлИ.стта при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт. Пострадалият следва да посочи ясно
обстоятелствата, от които може да се направи извод за накърняване на негови
неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение (чл.12 ГПК) определя
обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по
справедлИ.ст размер прилага разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При
постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от
значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска (чл. 235,
ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдания не
са ново правопораждащо основание. Съдът следва в своите мотиви да посочи
18
величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на
паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед
забраната за произнасяне plus petitum .
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, установени със заключението на приетите по делото
съдебно-медицинска експертизи и събраните писмени и гласни доказателства:
характера, вида и тежестта на претърпяното от ищцата увреждане –
множество травми (травма на лява длан със счупване в основата на втора,
трета и четвърта метакарпални (предкиткови) кости на лява ръка, контузия на
лява предмишница повърхностна травма на окосмената част на главата, с лека
черепно мозъчна травма без загуба на съзнание, порезно нараняване на
челото, без наложила се хирургична обработка и/или шев на рана; травма в
шиен и гръден отдели на гръбначен стълб, с установен клинично изразен
цервикален и торакален вертебрален синдром, гръдна травма, контузия на
лява поясна област, травма на десен крак), възраст на пострадалата (20г. към
момента на ПТП), продължителността на възстановителния период (от
заключението на в.л. по СМЕ и показанията на св.******** в частта за
посещенията на лечебни заведения и извършена физиотерапия), претърпеният
и силен травматичен стрес от ищцата, което намерило отражение и по
отношение на социалния жИ.т на ищцата дълго време след инцидента (от
показанията на св.******** в частта, в която дава показания, че ищцата
изпаднала в „дупка“, в нервна криза, защото била младо момиче, а била
нацепена цялата с рани, приятелят я оставил, прекъснала образованието си,
което състояние продължило дълго време – 6-7м, след което почнала да се
съвзема и да има контакти с хора).
При съобразяване нормата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира, че адекватен размер на претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определен такъв от 10000лв., вкл. отчитайки размерът на присъдени
обезщетения по сходни случаи в практиката (например Решение № 43 от
26.07.2022 г. по т. д. № 450 / 2021 г. на ВКС, при което за ПТП от м.09.2016г.
е определено справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20000лв., изразяващи се в счупена дясна раменна кост в долната част,
проведено лечение – гипсова имобилизация, поддържана за период от 4
месеца, с продължителност на възстановителния период – 6 месеца,
19
претърпените от ищеца болки, трудности в самообслужването и нужда от
помощ, негативното отражение на травмата при ПТП върху психиката на
му, липсата на доказани трайни остатъчни последици от счупването;
Решение № 17 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 4774 / 2023 г. на СГС, при което за
ПТП от м.12.2022 г. е определено справедлИ. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20000лв., изразяващи се в счупване на долния край на
лъчевата кост на дясната ръка, придружено с контузия и травматичен
отток на дясна предраменница; контузии в областта на дясна теменно-
надушна област, дясна слепоочна област и централна тилна област на
главата) съобразно обществено-икономическите условия към момента на
увреждането.
С оглед разясненията в ТР 1 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело
№1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на дължимото обезщетение от
делинквента следва да се намали съобразно размера, за които искът би бил
основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на
пострадалия. Съдът е намерил претенцията на ищцата за основателна в размер
на 10 000 лв. Поради доказаното възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата в размер на 20%, пропорционално дължимото парично
обезщетение за неимуществени вреди се явява в размер на 8000лв., т.е. искът
предявен за сумата от 7000лв. се явява изцяло основателен за претенцията за
неимуществени вреди.
По претенцията за имуществени вреди в размер на 94лв. /фактура от
26.05.2022г. от Ортопрайм ООД за закупена ортеза за китка с шина за
пръстите Medi CTS – 1104 за сумата от общо 94лв./, съдът намира иска за
изцяло основателен по следните съображения: от заключението на вещото
лице по СМЕ, което съдът кредитира, съдът прие за установено, че ищцата не
е била фиксирана с обезопасителен колан при процесното ПТП, съответно е
налице съпричиняване, приемайки съпричиняване по отношение на
останалите обективни травми (травмите на главата, гръден и шиен отдели на
гръбначен стълб и гърба), но в заключението в частта, в която вещото лице
приема, че независимо от това дали тялото е фиксирано от колан ръката е
свободно подвижна и може да достигне с удар и да се травмира с удар в
интериора, поради което не може да изключи възможност тази травма да се
причини при поставен колан, т.е. по отношение на фрактурите на ръката
20
възражението за съпричиняване не е доказано пълно и главно, то и доколкото
претенциите за имуществени вреди са свързани с травмата на ръката (ортеза
на китка), то и искът за имуществени вреди в размер на 94лв. е изцяло
основателен.
По претенцията за мораторна лихва:
Същата е поискана от 14.05.2022г. (датата на ПТП). По въпроса от кой
момент застрахователят по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение
при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е налице практика на ВКС обективирана в
Решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. 1191/21 г. и Решение № 50010 от
05.04.2024 г. по т. д. № 1920 / 2022 г. на ВКС, 2-ро тър. о., в които се приема,
на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят покрива спрямо увреденото, трето
ползващо се лице, отговорността на делинквента за лихвите, предвидени в чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, при ограничение на чл. 429, ал. 3 от КЗ, в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. Застрахователят отговоря
спрямо третото ползващо се лице, като в обезщетението се включват всички
лихви за забава, дължими от делинквента, на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2
от ЗЗД. С оглед правилото на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, е налице разликата
между задължението спрямо увреденото лице на делинквента, съобразно чл.
86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и застрахователя. Тази разлика произтича от нормата
на чл. 380 от КЗ, предвиждаща като предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя, предявяване на претенция извънсъдебно. Съответно и
съществува задължение за уведомяване от застрахованото лице или от
увреденото лице. След предявяване на претенция, респ. уведомяване, за
застрахователя възниква задължение да се произнесе по основателността й в
определен срок и това води до отговорност за забава, респ. с правната
възможност третото лице да предяви пряк иск. Така е обобщен извод, че
съобразно чл. 429 от КЗ в хипотезата на пряк иск от третото ползващо се лице
срещу застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи
обезщетение за забава от отправяне на претенция от увреденото лице, респ.
уведомяването от него или от застрахования. В конкретния случай е доказано
21
оправена претенция от ищцата до ответника (входирана при същия от
25.10.2022г.), поради която и именно от тази дата се дължи мораторна лихва
върху уважената сума, а не от 14.05.2022г., в която част следва да се отхвърли
искането като неоснователно.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищцата, която е представила списък с разноските по
чл.80 ГПК (л.117), в които е описан адв. хонорар в размер на 1500лв., но в
допустимия срок за представяне на доказателства за сторени разноски такива
не са представени, а са представени едва с писмената защита, което е извън
преклузивния срок за представянето им, поради което не следва да се
присъждат поисканите разноски (изрично в този смисъл т.11 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС разноските за д.т. в общ размер на 330лв., както и за депозити за
в.л. в общ размер на 600лв., или общо 930лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД *********, ЕИК:
******, гр.София, ********, да заплати на К. П. А., ЕГН: **********, ******,
сумата от общо 7094 лева, от която 7000лв. (седем хиляди лева) обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, както и сумата от 94лв. (деветдесет и четири лева) обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
14.05.2022г. около 14:00ч. в гр.София, при движение по *********** с посока
от ******** и в района на пътна връзка с *********, реализирано от Г. А. И.
като водач на л.а. БМВ Х5, рех.№ СВ*****РХ, за което е образувана щета №
0411-200-00007-2022г. при ответника, ведно със законната лихва от
25.10.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва от 14.05.2022г. до 24.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *********, ЕИК: ******,
22
гр.София, ********, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски
в общ размер на 930лв.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника - Г. А. И., ЕГН: **********, *******, пост. адрес:
*********
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23