РЕШЕНИЕ
№ 1446
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501746 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК и чл. 150 и чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от В. И. Г., ЕГН –
**********, против Решение № 709/05.03.2022г., поправено с Решение №
1417/27.04.2022г. на осн. чл.247 от ГПК, по гр.д.№ 12410/2021г. по описа на
Районен съд –Пловдив, XVII гр.с., с което е признато за установено, че дължи
в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК- *****, следните суми:
337,87 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. -
31.10.2020г.; 36,55 лв. - мораторна лихва за периода от 02.07.2019г. -
19.05.2021г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането за които е била издадена заповед №
4701/25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8229/2021г. по описа на ПРС; както и е осъден да заплати в полза на
1
дружеството общо сумата от 570 лв. - разноски по гр.д. № 12410/2021г. по
описа на РС – Пловдив и за заповедното производство. Моли решението да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр. *****, чрез юрк. П. П., депозира
писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против В. И. Г. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която
посочва, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл.
129 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а съгласно чл. 150 от ЗЕ продава топлинна
енергия на потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР
публикувани в местен и национален ежедневник, както и на сайта на
дружество. Изтъква, че качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди за ответника произтича от факта, че същият е собственик на
топлоснабдения имот съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ
ответникът е длъжен да заплаща както сумите за 1 доставка на топлинна
енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Ищецът е
заявил, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено дялово
разпределение от дружество "Нелбо" ЕАД, което е разпределило за имота на
ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване
и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация - главница в размер от
337,87 лв., върху която сума е начислена лихва за забава в претендирания
размер. Посочва че начислената топлинна енергия е в съответствие с
методиката за разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Към исковата молба са приложени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация ****“ ЕАД на
потребители в гр. ****, публикувани в местен ежедневник - вестник
2
„Марица“ - **** от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник
„Новинар“ от 27.12.2007 г. Също така е приложена препис – извлечение от
сметката на ответника за процесния период.
Ответникът В. И. Г., е депозирал Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва исковете. Поддържа, че няма сключен
договор с ищеца поради което и няма качеството на потребител. На следващо
място, акцентира, че имотът е необитаем от смъртта на неговата майка. Не е
заявил доказателствени искания.
В хода на делото е приета и справка, включваща помесечните
начисления на топлинна енергия в МВтч и левовата равностойност,
начисленията по компоненти, както и общото количество топлинна енергия за
периода с падеж на всяка една главница, размерът на обезщетението за
забавено плащане върху всяко едно помесечно вземане, както и общият
размер. Също така, с оглед оспорванията с писмения отговор, ищцовото
дружество прилага Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от
30.09.1997г., сключен между „Топлофикация-****-Север“ ЕАД като
праводател на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, от една страна, и Етажна
собственост, от друга страна, с административен адрес: гр. ****, съгласно
който Топлофикация се е задължила да продава топлинна енергия за
отопление и топла вода за битови нужди франко абонатна станция с адрес: гр.
**** - жилищната сграда, в която се намира топлоснабдения имот на
ответника. Представено е също Протоколно Решение на етажните
собственици на жилищната сграда с административен адрес: гр. **** от
10.05.1994г., с което общо 60 живущи са упълномощили председателя на
домсъвета З. П., който да сключи договор за присъединяване на жилищната
сграда към Топлофикация като в Протокола под номер 41 фигурира
собственик Н. А. Г. с ЕГН - ********** – родственик по права линия на
ответника, който изрично е изявил воля и желание да ползва услугите на
Топлофикация.
По искане на ищцовото дружество са допуснати и приети СТЕ,
изготвена от в.л. инж. В. Ш. и ССЕ, изготвена от в.л.Й. П..
Районният съд, за да уважи изцяло исковете излага основни
съображения, че приложения по делото договор за покупко-продажба е
валиден и обвързващ за правоприемника му „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява
3
при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението
по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. На
следващо място, цялата жилищна сграда е присъединена към
топлопреносната мрежа на ищеца съгласно договор за покупко-продажба на
топлинна енергия от 30.09.1997г., за който договор Н. А. Г. е дал изричното
си съгласие да бъде сключен, поради което и възражението на ответника, че
не е сключван договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно справка за доставена топлинна енергия за процесния
период са били издадени фактури са начислена топлинна енергия за сградна
инсталация, отопление и битова и гореща вода както следва за сградна
инсталация 138,72 МВтч, за битова и гореща вода 83,07 МВтч, и за отопление
77,12 МВтч, които данни са установени и разпределени от толинния
счетоводител „Нелбо“ ЕАД като в имота на ответника има 2 бр. отоплителни
тела с индивидуални разпределителни устройства за ежемесечен визуален
отчет като за отчитане на устройствата е осигуряван достъп и тези устройства
са с нулеви показания, което е установено от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза с вещо лице В. Ш..
Отоплението е начислено от потребената топлинна енергия от
отоплително тяло тип „щранг-лира“ с мощност от 700W, която не е снабдена
с уред за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия.
Установено e oт вещото лице още, че има монтирано 1 бр. водомерно
устройство за топла вода като начисленията са по отчетни стойности при
осигурен реален отчет за реално потребено количество.
За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 вр с
т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от 3 Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ, което е отразено в справка за доставена
топлинна енергия за процесния период и начисленото от ищеца. Начинът на
разпределение на топлинната енергия съответства на специалната методика
уредена в Наредба 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателя са, че не е сключвал
договор с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, както и това, че имотът е
необитаем от много години. От приетите по делото писмени доказателства -
Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г., сключен
между „Топлофикация-****-Север“ ЕАД като праводател на „ЕВН България
4
Топлофикация“ ЕАД, и Етажна собственост, с административен адрес: гр.
****, Протоколно Решение на етажните собственици на жилищната сграда с
административен адрес: гр. **** от 10.05.1994г., подписано от общо 60
живущи за упълномощаване на председателя на домсъвета З. П., да сключи
договор за присъединяване на жилищната сграда към Топлофикация, като в
Протокола под номер 41 фигурира собственик Н. А. Г. с ЕГН - ********** –
родственик на ответника, се установява че имотът е топлоснабден по силата
на подписан договор.
Съгласно приетата СТЕ на в.л. инж. Ш. - в процесиня имот има
налични 2 бр. отоплителни тела – тип радиатор, които са присъединени към
топлопреносната мрежа в блока.
Следва да се обърне внимание на констатацията на вещото лице,
че отоплението е начислено от потребената топлинна енергия заради налична
в имота щранг- лира с мощност 700 W, като същата не е снабдена с уред за
отчитане на изразходваното количество топлинна енергия. Затова
потребената от нея ТЕ е начислявана по максимална нормативна
мощност на отоплителното тяло. В съдебно заседание на 22.02.2022г.
вещото лице инж.Ш. е потвърдил, че има два радиатора в имота, но за тях има
нулеви показания. Щранг-лирата, която води към отоплителните тела, е без
уред и има отчет за максимална мощност.
От приетата ССЕ с в.л. П. се достига до извод, че правилно са
осчетоводени начислените суми по партидата на ответника. Към експертизата
е приложена и онагледяваща таблица с детайлно посочване на всички
изчисления.
Обстоятелството, че имотът е необитаем е неотносимо за спора,
тъй като, както се уточни, начисленията са заради щранг- лирата,
преминаваща през него.
Във въззивната инстанция се приложиха за сведение като съдебна
практика – Решение № 872/30.05.2021г. на Окръжен съд –Пловдив по гр.д.№
262/2012г., Решение № 1047/18.03.2013г. на Районен съд – Пловдив по гр.д.№
14119/2012г., Решение № 81/08.01.2018г. на Районен съд – Пловдив по гр.д.№
13716/2017г., по които жалбоподателят В. И. Г. е бил ответна страна по
искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по отношение на процесния
имот и съдебните актове са в негова полза. Въззивният съд констатира, че
тези решения не само са за други периоди и са неотносими към процесния
спор, но и видно е от изложените в тях съображения, че основните причини за
отхвърляне на исковете, предявени от дружеството, са от различно естество –
установени неправилни технически изчисления относно количеството
топлоенергия, неприлагане на счетоводни документи относно формирането
на дължимата сума, неангажиране на счетоводна експертиза, неприлагане на
договор за продажба на топлинна енергия за отопление и топла вода за
битови нужди за жилищна сграда на адрес- гр. *****.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат В. И. Г. ще бъде осъден да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
5
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 709/05.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 12410/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XVII гр.с.
Осъжда В. И. Г., В. И. Г., да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, гр. *****, сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1746/2022 по описа на
Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6