М О
Т И В И към решение по НАХД № 381/2019 год. на КРС, II н.с..
М.С.Д. е
привлечен като обвиняем за това, че през
м. юни 2018 г. в с. Р., обл. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст –
И.А.Р.с ЕГН *********** *** - престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК.
РП – Карлово е внесла предложение
за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност за извършеното от
него деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП – Карлово поддържа
предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал
престъпния състав на чл. 191
ал.1 от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание глоба в размер от 1000лв.
Обвиняемият не се явява редовно
призован в с.з., чрез защитника си адв. Ш. се признава за виновен, не оспорва
фактическата обстановка в постановлението на РП Карлово, моли за административно наказание в минимален размер.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите И.А.Р., К.А.Р., А.И.Р., С.С.Д. и С.А.Д., дадени в хода
на досъдебното производство, писмените доказателства – сигнал от ДСП К.,
социален доклад, справка от МЦ 1 К.,
справка от ЕТ д-р Д.Б., 4 бр. амбулаторен лист, 2 бр. справки за лице, характеристична
справка и справка за съдимост на обвиняемия, прочетени и приобщени като
доказателства по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият М.С.Д., ЕГН ********** е роден на *** ***.
****
*** Не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Свидетелката И.А.Р.е родена на ***
г. В началото на 2018 г., когато била навършила 14 години, се запознала с обв. М.С.Д.
с ЕГН ********** с когото се сприятелили и започнали да се виждат. През месец
юни 2018 г. двамата решили „да се оженят“ и заживели заедно – св. Р.. се
преместила в дома на обв. Д. *** и от тогава съжителствали заедно в
самостоятелна стая в дома на родителите на обв. Д.. Родителите на Р.. – св. А.И.Р. и св. К.А.Р.., правили опити да убедят с
разговори И.Р. да се
върне в дома им, но тя отказала. След като родителите на обвиняемия и Р..
разбрали, че двамата са сериозни в решението си да живеят заедно уважили
решението им като не правили сватба, а само почерпили родни.
Св. И.Р.. и обв. Д. заживели в жилище на
родителите на обвиняемия в с. Р., обл. П., което представлявало двустайна
къща, една от стаите на която се ползвала от Р.. и Д..
През м. август 2018 г. св. И.Р. забременяла и продължила да
живее заедно с обв. Д..
Изложената фактическа обстановка
е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на
депозираните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. От тях
точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване
на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните по делото
доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Тя се подкрепя от показанията на
свидетелите. Относно фактите, предмет на доказване по чл. 102 от НПК събраните
по делото гласни доказателства си кореспондират. Затова и предвид факта, че те
съответстват в основаната си част на останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът ги кредитира.
При тези факти съдът намира, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК, тъй като през м. юни
2018 г. в с. Р., обл. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – И.А.Р.с
ЕГН *********** ***
Престъплението по чл. 191 ал.1 от НК има за свой предмет обществените
отношения, свързани с правилното физическо, психично и нравствено развитие на
подрастващите. Изпълнителното деяние се състои в заживяване съпружески от
пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст. В конкретния случай е налице едно фактическо съжителство между
обвиняемия и Р.., наподобяващо отношенията, които възникват при сключване на
брак. Налице е и съдействащо поведение от страна на Р.., която участва напълно доброволно в тези отношения. Престъплението е с
продължен характер.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият Д. при пряк
умисъл. Същият е знаел, че Р.. не е навършила 16 години, но въпреки това е заживял
съпружески с нея.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия
Д. са налице всички предпоставки, заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по
чл. 191 ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание. Д. не
е осъждан и друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Престъплението по чл.191 ал.1 от НК не
попада в ограничителния кръг от деяния по чл.78 А ал.7 от НК. Ето защо
съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете невисоката обществена опасност на извършеното деяние,
с оглед краткия период от време, през който е съществувала създадената ситуация. Взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината,младата възраст, както и чистото съдебно
минало на обвиняемия, поради което зае
становище, че размерът на глобата следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер, а именно 1000 лв., на което
именно осъди обвиняемия.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ