Присъда по дело №694/2020 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ по НОХД № 694/2020 г. по описа на РС- Несебър
Съдебното производство е висящо за втори път пред настоящата инстанция,
след като с Решение от 17.08.2020 г. по НВОХ № 77/2020 г., Апелативен съд- Бургас е
възобновил производството по ВНОХД № 747/2019 г. по описа на ОС- Бургас, отменил
решението на последния, както и присъдата по НОХД № 881/2018 г. на РС- Несебър, и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
фазата на разпоредителното заседание.
Производството е образувано по повод внесен обвинителен акт от РП- Несебър
против И. П. П. , ЕГН **********, за това, че на 21.07.2017г., около 10.00 часа, на
главен път III-9061 /гр.Бургас- к.к.“Слънчев бряг“/, в района на кръстовището от
с.Тънково, в посока от с.Тънково към язовир „Порой“, на територията на община
Несебър, управлявал лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№ ******,
собственост на брат му В.П.П., ЕГН ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 1.40 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 487/24.07.2017г. на сектор „Базова научно-техническа
лаборатория“ при ОД на МВР- град Бургас- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр.Несебър в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние и доказващи както от
обективна, така и от субективна страна последното. Пледира за осъдителна присъда
като предлага на П. да бъде наложено наказание 18 месеца „Лишаване от свобода”,
които, на основание чл.58а от НК, бъдат редуцирани до 12 месеца, чието изтърпяване
да бъде отложено за срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“ в размер на 600 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца.
Защитникът излага доводи за невиновност на подзащитния му, поради липса на
доказаност на елемент от обективната страна деянието, а именно липса на категорично
установена концентрация на алкохол по надлежния ред при управлението на МПС от
страна на подсъдимия.
Подсъдимият, в производство по чл.371, т1 от НПК, изразява съгласие да не се
провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като моли да бъди оправдан по
повдигнатото му обвинение поради недоказаност на същото.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И. П. П. е със средно образование, женен, правоспособен водач на
МПС.
На 21.07.2017 г., около 10,00 ч., подсъдимият управлявал лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег.№ ******, собственост на брат му В.П.П., ЕГН ****.
1

Посоката на движението му била от с. Тънково към главен път III-9061.
Приближавайки до Т-образно кръстовище същият предприел завой наляво за главен
път III-9061, без да спре и осигури предимство на движещите се по пътя посока към КК
„Слънчев бряг“ участници в движението, въпреки наличието на знак в тази връзка.
По същото време, по главен път III-9061, посока към КК „Слънчев бряг“, се
движел св. Анести Михалчев, управлявайки лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег.№
****. Приближавайки кръстовището за с. Тънково възприел движещия се лек
автомобил с водач подсъдимия, но не спрял, тъй като пътя, по който се движел бил с
предимство.
Подсъдимият предприел завой наляво, вследствие на което между двата
автомобила настъпил удар.
По това време покрай настъпилото ПТП преминал св. Мартин Тодоров, който
спрял автомобила и се обадил на телефон 112. На място бил изпратен екип от органите
на реда в състав свидетелите М.Х.- мл.автоконтрольор, Д.В. и Д.Д.. При установяване
на лицата, управлявали автомобилите, св.Хаджиев забелязал, че водачът на л.а.“Опел
Зафира“ имал зачервени очи и лъхал на алкохол. Св. Хаджиев пристъпил към проверка
с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер“ 7510, ARDN 0053,
което отчело 1.6 на хиляда наличие на алкохол в кръвта на П.. Той бил запознат с
показанията на техническото средство, бил му издаден талон за медицинско изследване
№ 0332734/21.07.2017г. и съставен акт за установяване на административно нарушение
серия Д, бл. № 209132/21.07.2017г., отразяващ установената концентрация на алкохол и
неспазването на пътен знак Б2. На място бил повикан и друг полицейски екип в състав
св. Хитрилов и Ангел Тодоров, които отвели подсъдимия до ФСМП- Несебър, като
присъствали в манипулационната, при вземане на кръв от П.. Иззета била кръвна проба
и изпратена в сектор БНТЛ при ОД на МВР- гр. Бургас. При изследването й се
установило наличие на етилов алкохол 1.40 на хиляда, отразено в Протокол №
487/24.07.2017г. за химическа експертиза. Впоследствие, остатъкът от кръвната проба с
обем около 5 мл, бил изпратен в Токсикологична лаборатория към ВМА- София, като
съобразно заключението по съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза, в кръвта
на се установило наличие на наркотични и/или упойващи вещества.
За допуснатото ПТП било образувано ДП, като предвид протокола от
химическата експертиза, са били отделени материали, въз основа на които е било
образувано ДП № 304-ЗМ-11/2018 г. по описа на ОСлО при ОП- Бургас. По последното
е била назначена ДНК експертиза, от заключението по която се установява, че
определените ДНК профили на клетъчен материал от подсъдимия, предоставени
доброволно от лицето, и кръвната му проба, са идентични- установено е съвпадение
във всички генотипизирани локуси, като вероятността друг случайно избран индивид
от популацията, освен П. да има същия генотип е SF=0.0000000000000000000013943.
Налице е категоричност, че кръвната проба произхожда от самия И. П. П. .
В хода на ДП е установено, че П. е правоспособен водач, притежаващ
свидетелство за управление на МПС № **********, издадено на 24.02.2014г. от ОД на
МВР- гр. Бургас, и валидно до 24.02.2019г., за категории: С, В, DE, М, СЕ, D, АМ, ТКТ
и BE.
На 09.10.20217 г. по ДП е била подадена нарочна молба от П. с искане да бъде
извършен повторен химически анализ на взетата от него проба кръв, оспорвайки
2

заключението по извършената химическа експертиза. По повод на тази молба, на
16.10.2017 г. разследващият орган е разпоредил кръвната проба на подсъдимия да не се
унищожава и да се съхранява до издаване на разпореждане за унищожаването й.
На 02.02.2018 г. спрямо подсъдимият е било повдигнато обвинение по чл.343б,
ал.1 от НК и при разпита му отново е било направено такова искане, което му е било
отказано.
На 02.03.2018 г. е направено за трети път аналогично искане, което отново не е
било уважено.
На 29.03.2018 г. е направено за четвърти път искане за повторен анализ на
взетата кръв, на което прокурорът отново е отказал, като е уважил само искането за
извършване на ДНК експертиза.
Изложеното се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304- ЗМ- 11/2018 по
описа на ОСлО при ОП- Бургас, приети като доказателства по делото, включително
прочетените по реда на чл. 283 от НПК протоколи на разпит на свидетелите Мартин
Сашев Тодоров, Анести Анестиев Михалчев, И. П. П. , Хасан Мустафа Мехмед,
В.П.П., Мартин Димитров Хаджиев, Ангел Тодоров Тодоров, Георги Христов
Хитрилов, заключенията по изготвените химическа експертиза № 487/24.07.2017г.,
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх.№ И-7125 от 13.09.2017г., и
протокол № 18/ДНК-121/22.05.2018г., акт за установяване на административно
нарушение серия Д, бл. № 209132/21.07.2017г., талон за медицинско изследване.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин, че П. е извършил деянието,
за което му е било повдигнато обвинение.
За да е съставомерно едно деяние по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна да се докаже по категоричен начин, че същия е управлявал МПС след
употреба на алкохол над 1.2 промила, което да е установено по надлежния ред. Към
21.07.2017 г. е действала Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в която е
бил описан надлежния ред, сочен в нормата на чл.343б, ал.1 от НК. Този подзаконов
нормативен акт, впоследствие отменен с Наредба № 1/19.07.2017 г., е предоставял
възможност на подсъдимия да поиска повторен химичен анализ на взетата му кръв,
което е било достатъчно за неговото извършване. Не е предвидено право на преценка
от страна на разследващия орган дали да уважи едно такова искане или не. Т.е.
възможността и правото е дадено на обвиненото лице, а не на разследващия орган. В
тази връзка всички откази на последния, без значение дали са постановени от
дознателя или от прокурора, са нарушили правото на подсъдимия да докаже
твърденията си, а именно, че концентрацията на алкохол не е установената от
техническото средство или с протокола от химическата експертиза. По този начин са
въвели съмнение в категоричната доказателствена стойност на проведената химическа
експертиза, на която органът на ДП е стъпил за да повдигне обвинение на П. по
чл.343б, ал.1 от НК. Действително в хода на досъдебното производство Наредба №
30/2001 г. е била отменена, но е била приета Наредба № 1/2017 г., с чл.19, ал.3 от която
3

е направена приемственост в разпоредбата на чл.27, ал.3 от отменения нормативен акт,
касаещи тази правна възможност на лицето, от което е била взета кръвната проба.
Докато в старата Наредба срокът за съхранение на взетата проба е бил определен
максимално на 3 месеца, то в новата 3-месечният срок е бил поставен като минимален
такъв. В този смисъл органите на досъдебното производство не са имали никакви
основания да откажат на П. да бъде извършен повторен анализ на взетата от него кръв,
още повече, че е било постановено неунищожаването й.
Факт е, че при първото искане П. не е имал качеството обвиняем, както е
изисквала Наредба № 30/20001 г. Безспорно е и обстоятелството, че при подновеното
искане, когато вече на подсъдимия е било повдигнато обвинение, 3-месечния срок е
бил изтекъл. Това обаче е било не по вина на П.. Още към момента на изготвяне на
протокола за химическата експертиза на в.л. Бешева разследващите са знаели, че са
налице данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Неясен обаче остава
въпроса каква е била причината повдигането на обвинението по чл.343б от НК да се
забави толкова, че да изтече срока. Това бездействие на органите на ДП е поставило в
неблагоприятно положение обвиненото лице да докаже своята теза, въпреки
многократно отправените от защитата му искания, както при действието на старата,
така и при действието на новата наредба. Извършеното впоследствие ДНК изследване
не може да се противопостави и да внесе несъмненост във вече разколебаната
доказателствена стойност на протокола за химическа експертиза, тъй като по делото
няма спор, че кръвната проба е именно на П..
На следващо място налице са основания да се счита, че иззетата кръвна проба не
е била в достатъчно количество. Видно от протокола за токсикологичната експертиза
количеството кръв, предоставено за изследване, е било около 5 мл., далеч под
предвиденото в чл.11, ал.2 от отменената наредба 40 мл. Това поставя под съмнение
качеството и достоверността на извършения анализ на кръвта по химическата
експертиза.
Изложеното по- горе дава основание на настоящата инстанция да счете, че
липсата на възможност по категоричен и непротиворечив начин да се установи
стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия води до извода за
несъставомерност на деянието по чл.343б, ал.1 от НК от обективна страна.
Съгласно нормата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Според ал.2 на същия текст, съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретният случай по делото не
са събрани достатъчно годни доказателства, обосноваващи извода, че от обективна
страна П. е извършил вмененото му престъпление.
Ето защо, на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и
го оправда по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК. С оглед липсата на възможност да се установи стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта, не може да се извърши и преценка дали деянието
не съставлява административно нарушение, предвид на това, че и за неговата
съставомерност по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП поставя минимум, т.е. налице е
административно нарушение, в случаите когато концентрацията на алкохол е под 0.5
промила.
В този смисъл и като съобрази указанията на Апелативен съд- Бургас,
4

настоящата инстанция постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	36
Дата:	16 октомври 2020 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия:	Нина Русева Моллова Белчева

Дело:	20202150200694
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Присъда по дело №694/2020 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите