Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.03.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори
състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Ц.ка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
дело № 712/2019 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 122 от 12.07.2019 по гр. дело № 185/2019 г. Районен съд –
гр. Елин Пелин е признал за установено по отношение на Ц. Н. Б., като
собственик на ЕТ „Н.И.– Ц.Б. че по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия плюс” № BG11656 от 05.12.2007 г. дължи на
„Ю. Б.” АД сумата 19 900 лева, представляваща неиздължена главница по
договора, ведно със законната лихва от 16.12.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането, и сумата 7 304,91 лева, представляваща неиздължени договорни
лихви за периода от 21.05.2008 г. до 13.12.2010 г., и сумата 2,53 лева,
представляваща неиздължени такси по договора за периода от 30.09.2008 г. до
13.12.2010 г., както и сторените по ч.гр.д. № 1046/2010 г. на РС- Елин Пелин
разноски, от които 544,15 лева платена държавна такса и 863,29 лева адвокатско
възнаграждение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство в размер на 544,15
лева.
Решението е обжалвано от ЕТ „Н.И.Ц.Б.”, представляван от Ц. Н. Б., като постановено при нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, с искане същото да бъде отменено
и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се
сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от кредитора, и че за тази
предсрочна изискуемост длъжникът е бил уведомен. Жалбоподателят сочи, че реално
не е бил уведомен за просрочието /не е посочено за
колко вноски и в какъв размер е налице такова просрочие/,
като изрично е оспорил процедурата по връчването на уведомлението на ищеца за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е не 11.12.2010 г., както се
твърди в исковата молба, или пък на посочената в поканата дата 16.04.2010 г., а
много по-рано, и кредиторът не е упражнил правото в срок да предяви вземането
си.
Ответникът по жалба не е представил писмен отговор на същата.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. В., поддържа жалбата. Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание пред въззивния съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе
предвид следното:
Производството по гр.д. № 185/2019 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин е
образувано по предявени от „Ю. Б.”АД срещу Ц. Н. Б., като собственик на ЕТ „Н.И.Ц.Б.”***,
искове за установяване съществуването на негови вземания за сумата 19 900
лева – главница, дължима по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” от 05.12.2007 г., сумата 7 304,91
лева – договорни лихви за периода от 21.05.2008 г. до 13.12.2010 г., и сумата
2,53 лева – такси по договора за периода от 30.09.2008 г. до 13.12.2010 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
1046/2010 г. на РС – Елин Пелин, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
Ищецът
твърди, че вземанията произтичат от сключен на 05.12.2007 г. между „Ю. И Е.Д. Б.”
АД /със сегашно наименование „Ю. Б.” АД/
и ответника ЕТ „Н.И.Ц.Б.” договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по силата на който на ответника е предоставен
кредит във формата на кредитна линия в размер на 20 000 лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, за срок от 120 месеца, считано от откриване на
заемната сметка. Твърди се, че заемната сметка по посочения договор за кредит
била открита на 15.12.2007 г., като в рамките на предоставения кредитен лимит
ответникът – кредитополучател усвоил сума в общ размер на 19 900 лева.
Твърди се, че ответникът преустановил погасяването на дължимите вноски по
кредита, поради което ищецът упражнил правото си по чл. 25, б. „г”, вр. б. „в” от договора за кредит да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем , за което ответникът бил уведомен. Предсрочната
изискуемост на целия кредит настъпила на 11.12.2010 г. – след изтичане на
седемдневния срок за доброволно изпълнение. С оглед на така настъпилата
предсрочна изискуемост на целия кредит, ищецът твърди, че освен неиздължената
главница в размер на 19 900 лева, ответникът му дължи и договорни лихви в
размер на 7 304,91 лева за периода от 21.05.2008 г. до 13.12.2010 г., на
основание чл. 1, ал.1, вр. чл. 3 от договора за
кредит, като началният момент на дължимост на
договорните лихви е моментът, от който ответникът е спрял да плаща дължимите месечни
вноски по кредита. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца и незаплатените
такси по договора за кредит в размер на 2,53 лева за периода от 30.09.2008 г.
до 13.12.2010. За претендираните вземания ищецът
подал заявление по чл. 410 от ГПК, като срещу издадената в негова полза заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1046/2010 г. на РС- Елин Пелин длъжникът
възразил по реда на чл. 423 от ГПК, което възражение било прието от въззивния съд.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва
исковете. На първо място излага възражение за недопустимост на претенцията,
поради това, че вземането е следвало да се претендира от ЕТ „Н.-И.- Ц. Б.”,
който е страна по договора за кредит, на който банката основава претенцията си,
а не от физическото лице Ц. Н. Б. в качеството му представител на ЕТ. Излага
доводи за неоснователност на исковете. Сочи, че не е бил уведомен за твърдяното
от ищеца просрочие на задълженията му по кредита,
както и че не става ясно конкретно какво е то – какъв размер и колко вноски и
време е реализирано това просрочие. Оспорва
твърдението на ищеца, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на
дата 16.04.2010 г., както е посочено в поканата, респ. на 11.12.2010 г., както
е посочено в исковата молба, че е осчетоводен на тази дата. Излага съображения,
че банката упражнила правото си по чл. 24, вр. чл. 25
от договора за кредит неправомерно. Счита, че датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е не 11.12.2010 г. или пък на някоя от
предходните дати, а много по- рано и кредиторът не е упражнил правото си в срок
да предяви вземането си. С отговора е отправено искане да се прогласи
нищожността на уговорките в договора за кредит, визирани в чл. 1, ал. 3, 4 и 5.
Сочи, че в такъв случай и доколкото сама банката не е изпълнила задължението си
да не отпуска кредита поради неизпълнението на разпоредбата на чл. 2, ал.1 от
договора, то същата се явява неизправна страна по договора и не може да черпи
права от своята неизправност.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а се установява от представените писмени
доказателства, че на 05.12.2007 г. между „Ю. И Е.Д. Б.” АД
и ЕТ „Н.И.– Ц.Б.”, представляван от Ц. Н. Б., като кредитополучател, е сключен договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL11656, по силата на който банката предоставя
на кредитополучателя кредит под формата на кредитна
линия в размер на 20 000 лева, с краен срок на
издължаване 120 месеца, считано от откриване
на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства по кредита до
максималния му разрешен размер в рамките на крайния срок за погасване. В чл. 3
страните са уговорили дължимата лихва по кредита да се формира от сбора на
действащия базов лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/, който към датата на
подписване на договора е и бил 10 %, и надбавка в размер на 0,5 пункта, като
дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21 –во
число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. В чл. 5 от
договора е уговорено заплащане от кредитополучателя на такса одобрение в размер
на 1% върху размера на кредита, платима еднократно при първото усвояване на
кредита, такса подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит,
платима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната
сметка, както и комисионна ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената
част от кредита, платима в края на всеки месец..
От представеното приложение
към горепосочения договор за кредит, подписано от страните на 15.12.2007 г., е
видно, че на тази дата е открита заемната сметка на кредитополучателя по
договора.
Според приетото в първоинстанционното
производство като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, кредитополучателят е усвоил сума по отпуснатия му кредит в общ
размер на 19 900 лв. чрез два банкови превода – от 15.12.2007 г. и 17.12.2007
г. Размерът на дължимата главница по договора при обявената предсрочна
изискуемост възлиза на 19 900 лева. Размерът на дължимите договорни лихви
за исковия период от 16.12.2007 г. до 13.12.2010 г. възлиза на сумата 7304,91 лева. В табличен вид в заключението
са отразени начислените и погасените договорни лихви, като е видно, че последното
внасяне на суми по кредита е на 21.05.2008 г. Размерът на дължимата такса
ангажимент за процесния период възлиза на сумата 2,53
лева.
По делото е представена нотариална покана от
24.04.2010 г. от „Ю. И Е.Д. Б.” АД до кредитополучателя ЕТ „Н.И.Ц.Б.”, с която
е обективирано волеизявление на банката, че поради просрочие на дължими месечни вноски по кредита, възлизащи
към 16.04.2010 г. на сумата 5193,32 лева, кредитът се обявява предсрочно
изискуем в пълния му размер от 25 294,08
лева /сбор от главница, договорна лихва
и наказателна лихва. Поканата е изпратена по пощата с писмо с
обратна разписка на адреса на кредитополучателя, посочен в договора за кредит.
Видно е от представената обратна разписка, че писмото е било върнато обратно на
подателя с отметка, че пратката не е потърсена от получателя.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1046/2010 г. на Елинпелински
РС, същото е образувано по подадено от ищеца на 16.12.2010 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с предмет исковите суми,
като на 16.12.2010 г. е издадена заповед за изпълнение за тези суми, като
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл. 423 от ГПК е
било прието от въззивния съд и заявителят е предявил
иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил и заявителят е предявил исковете си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на исковете, обосновано с това, че същите са предявени не срещу кредитополучателя ЕТ „Н.И.Ц.Б.”, а срещу физическото лице Ц. Н. Б. в качеството му на собственик на ЕТ.
Едноличният търговец е физическо лице /чл. 56 от ТЗ/, поради което, когато искът /или заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ се предявява срещу едноличен търговец, ответник по делото /респ. длъжник/ е физическото лице, собственик на предприятието. В исковата молба същият следва да се индивидуализира с трите му имена и адрес, с което изискванията за редовност по чл. 127, ал.1, т.2 ГПК са изпълнени. Без правно значение за редовността на исковата молба е дали претендираната от ответника сума е в качеството му на едноличен търговец, поради което вписването на фирмата на едноличния търговец с индивидуализиращите я белези не съставлява изискване за редовност по чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. За разлика от търговците юридически лица, при които съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на съдружниците, по отношение на имуществото на едноличния търговец, Търговският закон не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в качеството му на търговец – физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети в качеството му на едноличен търговец. С оглед на това следва да се приеме, че исковете са предявени срещу легитимирана страна.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 05.12.2007 г. договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит във формата на кредитна линия в размер на 20 000 лева с уговорен краен срок на погасяването му 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка на кредитополучателя. Установено е по делото, че ответникът е усвоил част от отпуснатия му кредит в размер на 19 900 лева, както и че в периода от усвояването на кредита до 21.05.2008 г. същият е извършил плащания по него в общ размер на 783,80 лева, с което е погасил част от начислените за този период договорни лихви. Суми за погасяване на главницата не са плащани от ответника.
Поради неплащане на дължими вноски по кредита ищецът е упражнил правото си по чл. 25, вр. чл. 24, б. „г” от договора за кредит да обяви целия непогасен размер на кредита за предсрочно изискуем чрез едностранно волеизявление до ответника, обективирано в изпратена до последни покана. Безспорно е установено, че в период от повече от две години преди изпращането на уведомлението за предсрочната изискуемост ответникът не е заплащал никакви вноски по кредита, поради което е било налице основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Основният спорен по делото въпрос, в който са концентрирани възраженията на ответника за недължимост на претендираните вземания, е свързан с това дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. В основата на тези възражения е направеното от ответника оспорване, че не е бил уведомен за волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, както липсата на необходимото съдържане на представеното уведомление, установяващо основанието и предпоставките за претендираната предсрочна изискуемост.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Трайната съдебна практика приема, че е допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според договора опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на договора по кредит не може да се счита, че е получено от длъжника.
В
случая, в чл. 30 от процесния договор е уговорено, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка или препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в договора за банков
кредит. Ако някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено
другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за
получени. Тълкуването на посочената клауза съобразно чл.20 ЗЗД води до извод,
че страните не са обвързали опита за доставка на съобщението на непроменен
адрес на фактическото му получаване. Дори и да се приеме обратното, в случая не
може да се направи извод, че уведомлението е достигнало до адреса на адресата,
доколкото няма данни за изпълнение от страна на пощенския оператор на
задълженията му по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията
за регулиране на съобщенията. Следователно,
длъжникът не е бил уведомен за изявлението на банката и не са настъпили
последиците на обявената предсрочна изискуемост. При този извод безпредметно е
обсъждането на всички останали възражения на ответника, свързани с надлежното
упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем /
относно съдържанието на поканата, датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и пр./.
Когато в производството по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по договор за банков кредит се установи, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, това не е основание за
отхвърляне изцяло на предявения иск. Не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните
кредитор и кредитополучател и не може въобще да се
отрече съществуването на самото вземане в обема на безспорно установеното
неизпълнение на същото това вземане по отношение на падежираните
вноски. Предявеният иск по чл.
422 от ГПК в този случай може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
момента на формиране на силата на пресъдено нещо
/приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила/,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
– ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В посоченото ТР, както и в т. 9 от ТР №
4/2014 г. е прието, че съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В случая се установява, че след подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК и към момента на приключване на съдебното дирене
в първоинстанционното производство е настъпил
уговорения от страните краен срок на погасяване на всички задължения по
отпуснатия банков кредит. Видно е от договора, че крайният срок за погасяване
на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка на
кредитополучателя. Последната е открита на 15.12.2007 г., поради което срокът
за погасяване на всички задължения по договора е изтекъл на 15.12.2017 г. -
дори преди подаване на исковата молба. Ответникът не твърди да са настъпили
основания, водещи до погасяване на задължения по договора, и такива не се
установяват от доказателствата по делото. С оглед на това и съобразявайки
задължителните разяснения, дадени с горепосочените тълкувателни решения, следва
да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника на
основание процесния договор за банков кредит за
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Направеното с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на уговорките в чл. 1, ал. 3, 4 и 5 от сключения между
страните договор за кредит и основаното на него възражение за неизправност на
банката като страна по договора поради неизпълнение на задължението й по чл. 2,
ал. 1 от договора, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 1, ал. 3, 4 и 5 от
договора за кредит, създаващи възможност на банката при определени условия
едностранно да прекрати договора или да промени условията му /като в последния
случай се изисква подписване на анекс/, нямат отношение нито към
действителността на договора, нито към изпълняемостта му. Това са само
възможности на банката, свързани с преценката за платежоспособността на
кредитополучателя – търговец, като неупражняването им не води до отпадане на
задълженията на кредитополучателя по договора.
Поради съвпадането на извода на настоящата
инстанция за основателност на
предявените установителни искове за съществуването на
вземанията на ищеца срещу ответника по процесния
договор за банков кредит, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 12.07.2019
г., постановено по гр.д. № 185/2019 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.