№ 15
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501887 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,Париж Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, гр. София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес
парк София, сграда 14, против решение № 260996/1907.2021г. по гр.д.№
4416/2020г.по ориса на БРС.
Със същото решение са отхвърлени исковете на въззивника-ищец
против И.М.С. в частта, с която се претендира приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски
заем PLUS – 14961465 от 23.06.2017 година главница в размер разликата
между присъдената на това основание сума от 9 184, 20 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 10 235, 05 лева, както и за сумата 2 012, 38
лева , представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 година до
28.10.2019 година, и представляващи част от сумите, плащане на които е
разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно
гражданско дело № 9212 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва решението в частта, с
1
което частично е отхвърлен предявеният срещу М. установителен иск;
решението се счита в тази му част за неправилно.Твърди се, че в чл.3 от
Договора били посочени допусканията, че началната дата на ГПР е датата на
подписване на договора, като се приема , че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като
страните изпълняват точно задълженията си по него.Сочи се Решение по
дело С 42/15 на СЕС, в което Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено
значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява
на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 67). Приема се,че
такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се
посочат данни като годишният процент на разходите по член 10, параграф 2,
буква ж от Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на
тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за
кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски,
трябва да се счита за пропорционапна по смисъла на член 23 от Директивата
(§71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба
на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би
могло да се смята за пропорционални, когато липсващите данни по член 10,
параграф 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§71
от Решението). С оглед на изложеното въззивника счита, че непосочването на
начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула
по Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне способността
на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в
процесния договор размерът на ГПР е посочен в проценти по ясен и
недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение
№1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение;цитира Решение № 260025 от 14.01.2021 г. по в. гр. д. №
1517/2020 г. на Окръжен съд - Бургас.Заявява, че както националният закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите.
Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № ] към
ЗПК, като в този смисъл е цитирана практиката на Окръжен съд –
2
Пловдив.Твърди , че погасителния план към процесния договор в
съответствие с чл. 11,ал.1,т.11 ЗПК съдържал информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната
погасителна вноска било въведено с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК,
която касаела ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата
по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи
нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата
и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка посочва
разпоредбата на чл. 11 ал.З ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.
12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От
това следвало, че хипотезата на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с
тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и
съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване
към погасителния план/цитира Решение на СВС по дело С-42/15 от 09.11.16
г., Решение на СЕС от 05.09.19 г. по дело С-331/18, Решение от 14.01.2020 по
гр. д. № 14132/2019 г. по описа на СГС, Решение № 7728 от 14.11.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 11496/2019 г., Решение № 3407 от 13.05.2019 г. на СГС по
в. гр. д. № 14688/2018 година/.Моли отмяна на първоинстанционното
решение в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над установения
размер от 9184.20 лева до пълния претендирай размер от 10235.05 лева,
2012.38 лева, представляваща лихва за забава и постановявате друго, с което
да уважите изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск
срещу И.С. М.;претендира присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор от от адв. Анна Стоянова Димитрова, с
адрес за призоваване :гр.Бургас,ул.“Генерал Гурко“№27А,ет.1,особен
представител на ответника М., в който отговор счита, че правилно съдът
констатирал ,че договорът е недействителен на посоченото основание и е
приел частична недължимост на задължението.Намира за неоснователни
възраженията на въззивното дружество и позоваването на практика на ЕС
,която била тълкувана превратно. По начина, по който е означен размерът на
ГПР, нямало как да се прецени субективната възможност и капацитет на
3
кредитополучателя да се ориентира какво, колко и в какъв размер ще дължи в
края на срока,което било нарушение и основание за обявяване на
недействителност на договора. Освен това имало и други съществени
нарушения във формата на договора за кредит,предявени при условията на
евентуалност и неразгледани от Районен съд- Бургас,които водели до същия
краен извод . Параметрите на искания кредит не били индивидуализирали
сумата ,която е преведена ,срок на заема ; размер на месечна вноска.; нямало
и дата погасяване.Липсвала графа в договора, в който потребителят да посочи
какъв е дневния лихвен процент на договорното възнаграждение, което е
готов да плаща.Липсвал посочен общия размер на задължението, които в
същност представлявали основните и най-важни параметри относно това-
каква реално печалба ще реализира кредитора при предоставянето на този
заем, както и какво е общото по размер задължение по заема, което следва да
заплати потребителя.Моли потвърждаване на решението.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора
Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявените при условията на евентуалност искове намират своето
основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
На 23.06.2017г. между "БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника И.С. е сключен Договор за потребителски заем № PLUS-
14961465. С посоченият договор на ответника е предоставен кредит в размер
на 10000 лева, от която сума е удържана дължимата по договора еднократна
"такса ангажимент" в размер на 350 лева/вж. чл.3 от Условия по договора/.
Възнаградителната договорна лихва е в размер на 36,32 %. Страните са
договорили и застрахователна премия в размер на 2400 лева. Ответникът се е
задължил да погаси вземането с 60 на брой погасителни вноски за период от
60 месеца, като видно от договора и приложеният погасителен план,
задължението се изплаща на месечни анюитетни вноски в размер на
407,80лева. В приложеният договор е посочено, че общата стойност на
плащанията по кредита възлиза в размер на 24 468 лева, а годишния процент
на разходите е 45,81%.В чл. 5 от представените Общи условия е уговорено,
че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят
4
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането,
извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
вноски, считано от падежа на втората вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо и в целия му размер, без да е необходимо изпращане
на съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгл. чл. 9 от
договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се
считат узнати от последния, ако бъдат доставени по факт или до адрес на ел.
поща, или съобщени по телефона, посочени в договора. В края на договора се
съдържа изявление, че кредитополучателят е получил посочената сума на
кредита по банковата си сметка, както и преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК.
Няма спор и от приложеното ч.гр.д.№ 9212/2019г. по описа на БРС се
установява, че срещу ответника И.С. е издадена Заповед № 4085/30.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 9212/2019г. на БРС, с която е разпоредено същият да заплати
сумата от 10 235,05 лева главница съгласно договор за потребителски заем №
PLUS-14961465 от 23.06.2017г. и мораторна лихва от 2012,38 лева за периода
от 05.11.2017г. до 28.10.2019г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок, последният не е подал
възражение против нея. Поради изложеното и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е предявил претенция за
вземанията си по заповедната производство, по повод на което е образувано
гр. д. № 4416/2020 г. по описа на Бургаски районен съд и е постановено
решението,обжалвано от въззивника в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора
Бургаският окръжен съд намира следното:
Ищецът твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд е приел, че процесният
договор е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗКП,поради което на
5
основание чл. 22 ЗПК е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.На първо място сочи, че
непосочването в договора на начина , по който е изчислен ГПР съобразно
единната математическа формула по Приложение №1 е от такова естество, че
не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение. На второ място изтъква, че в договора изрично е посочен
процента на ГРП, като поради фиксирания размер на лихвата за срока на
договора ГРП остава непроменен за срока на договора и затова конкретния
случай, при който приложима била хипотезата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, не
следвало да се смесва с хипотезата по чл.11,ал.1,т.12 ЗПК, която не била
приложима в случая.
Така наведените от въззивника доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение настоящия съд
намира за неоснователни. В действителност в договора е посочено цифрово
изражение на ГРП в размер на 45.81%, който, включително по твърдения на
въззивника, е формиран от главница,ведно с оскъпяването й съгласно ГПР
45,81%, дължимата възнаградителна лихва за периода на кредита и
еднократна "такса ангажимент" в размер на 350 лева.
Видно от параметрите на договора, освен възнаградителна лихва и
еднократна "такса ангажимент", кредитополучателят дължи заплащане на
застрахователна премия в размер на 2 400 лева. Съгласно чл. 2 от Условията
по договора, страните са уговорили, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на
застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД. В същият член е посочено
още, че сумата в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой
вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни
вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
"Месечна погасителна вноска".
Съгласно разпоредбатана чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
6
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или
в бъдеще.
От посоченото се налага извода, че застрахователната премия следва
да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод
следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия,
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. При това
положение годишния процент на разходите, изчислен, съобразно посочените
от въззивника параметри (главница, възнаградителна лихва и еднократна
"такса ангажимент") не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера
му не е включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия.
При включването в ГПР на застрахователната премия неминуемо размера на
разходите нараства.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви
като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от
тази директива. Установяването на нелоялния характер на такава търговска
практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката
си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
7
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Определеният в посочения договор
ГПР е в размер на 45,81 %, но без да са включени разходите за
застрахователна премия в размер на 2 400 лева, посочени в раздел
"Параметри и условия" и т. 2 от Условията по договора. При включването на
тези разходи се установява, че ГПР е в по – голям размер от посочения в
договора и надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг. В
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от посоченият закон е предвидено: "Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената
разпоредба се цели да бъде избегнато възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-
неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги
е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредите.
По изрично предвиждане на чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК при
надвишаването на ГПР, а не на годишния лихвен процент на кредита,
съответните клаузи от договора биха били нищожни. При разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и
размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
8
заключение, че договореният ГПР надвишава 50% и в случая той не е в
рамките на допустимата граница. Ето защо, макар и по различни правни
изводи, доводът на първоинстнционния съд за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява основателен.
Законодателството не предвижда възможност договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушена
потребителска защита, последица от което да е освобождаването на
кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в този
случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора. В този
случай, на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен да върне чистата
стойност на кредита, т. е. главницата.
В допълнение следва да се отбележи, че изискването за изготвяне на договора
на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само
от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят
да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. От посочените в процесния
договор параметри за размер на отпуснатия кредит, срок за издължаване,
такса ангажимент, застрахователна премия и ГПР, както и посочването, че
погасяването на кредита се дължи на равни анюитетни месечни вноски, не
може да бъде установено как е формиран размера на дължимите месечни
погасителни вноски, съответно общата сума, дължима от потребителя. При
това положение, независимо, че формално е изпълнено изскването за
посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, предвид липсата на яснота за формирането им и тяхното
некоректно посочване, за потребителя е налице пречка да разбере какви са
икономическите последици за него от сключването на договора.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото и направеното от въззивника искане за
присъждане на разноски, такива не му се дължат, предвид неоснователността
на въззивната жалба.
На особения процесуален представител на въззиваемия следва да се
9
изплати възнаграждение за процесуално представителство пред БОС в
размера на внесения депозит от 448,71 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260996/1907.2021г. по гр.д.№
4416/2020г.по описа на БРС, в обжалваната част.
ПОСТАНОВЯВА да се изплати на особения процесуален
представител на въззивника- адвокат Анна Стоянова Димитрова от АК-
Бургас, възнаграждение за процесуално представителство пред БОС в размер
на 448,71 лева от внесения от въззивника депозит.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10