Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 28.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 04 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 10/2021г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ж.В.У., с ЕГН **********,***, Кметски наместник на с.В., общ.Б.С., обл.В., е обжалвала НП № 16-311-ПП/31.12.2020г. на Директор на РИОСВ гр.В., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.116, т.3, вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Производството е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се твърди, че на адаминистративнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят също счита, че не е извършил соченото административно нарушение. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща в с.з. процесуален представител – адв.К. от ВрАК, който поддържа жалбата.
Ответната страна, чрез ст.ю.к.Пламена Софиянска, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено като законосъобразно. Представя и писмено становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните от страните доводи и съображения, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 05.06.2020 г. св.Д.В.Т. - гл. експерт при РИОСВ – В., и Ирина Радославова Маринова – мл.експерт при РИОСВ – В., извършили планова проверка в землището на с.В., общ.Б.С., обл.В.. В хода на проверката е констатирано, че в района на местността „Лилова падина“, където е отреден терен за временно съхранение на растителни отпадъци и торов отпад, има наличие на незначителни количества новоизхвърлени смесени битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки и текстилни отпадъци. Било установено, че теренът периодично се почиства от страна на кметския наместник. Въз основа на това служителите на РИОСВ съставили Констативен протокол № 229 – ДТ от същата дата, с който са издали предписания да се предприемат действия по почистване на смесените битови отпадъци от замърсения терен и да не се допускат повторни замърсявания. Даден е срок за изпълнение: 30.06.2020 г., с отговорник: Ж.В.У., Кметски наместник на Кметство с.В.. Протоколът е връчен на Ж.В.У., Кметски наместник.
На 03.07.2020 г. експертите при РИОСВ – В. – свидетелите П.В.П. и П.Б.Т., отново са посетили с.В., за което са съставили констативен протокол № 311-ПП и са отразили, че във връзка даденото с Констативен протокол № 229 – ДТ предписание при последващ контрол по изпълнение, като в момента на проверката констатирали, че на терена в местност „Лалова падина“ има налични 2-3 купчинки битова отпадъци - основно найлони и пластмасови отпадъци от опаковки, видимо изхвърлени през последните дни.
На 21.07.2020г. е отправена покана до Ж.В.У.,
Кметски наместник на Кметство с.В., да се яви за съставяне на АУАН в сградата на РИОСВ - В. на 06.08.2020 г. Жалбоподателката се е
явила на 06.08.2020 г., когато свидетелката П.В.П. ***, в присъствието на свидетелите П.Б.Т. /свидетел
при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН/ и Д.В.Т./свидетел при
съставянето на АУАН/ - експерти при РИОСВ – В., съставила срещу жалбоподателката
Ж.В.У. – в качеството си на Кметски наместник на с.В., акт № 16-311-ПП/06.08.2020г.,
за нарушение на чл.166,
т.3, вр. Чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Актът е предявен и връчен на
нарушителя на същата дата, подписан от жалбоподателя без възражения. В
срок са постъпили писмени възражения по съставения АУАН от Ж.В.У., в които
посочва, че в предоставения срок е предприела действия по почистването на
района съвместно с ОП“Чистота и строителство“ гр.Б.С.. При проверката на
03.07.2020г. в КП ясно е посочено, че става въпрос за малки купчинки от
отпадъци основно от найлони и че същите са новоизхвърлени. Моли АНО да има предвид,
че е изпълнила предписанията, като е почистила терена, установените отпадъци от
найлони са донесени от вятъра. Също сочи, че към настоящия момент теренът е
отново почистен. Моли да се приеме, че това е маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП. Същото е връчено на жалбоподателя на 08.01.2021г. с разписка.
Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 16-311-ПП/06.08.2020г., НП № 16-311-ПП/31.12.2020г., разписка за връчване на НП, Констативен протокол № 229 – ДТ от 05.06.2020г., Констативен протокол № 311-ПП от 03.07.2020г., писмо до Ж.В.У. – в качеството си на Кметски наместник на с.В., за съставяне на АУАН, разписка за връчване на писмото, писмени възражения по съставения АУАН, Заповед № 79/01.06.2016г. на директора на РИОСВ – В., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П.В.П. - актосъставител, П.Б.Т. и Д.В.Т. ***.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
При извършената по силата чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна проверка, съдът констатира, че и АУАН и НП са съставени в предвидените от законодателя срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай АУАН е съставен за деяние, представляващо административно нарушение, поради неизпълнение на конкретно дадени предписания. Тази форма на проверка е специфична и касае самостоятелно регламентирано производство.
Съгласно чл. 157 от ЗООС - съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол. Контролът е предвиден в този закон с обхвата по чл. 154 и чл. 155 от ЗООС / текущ и последващ /. Констативни протоколи се издават на основание чл. 155 от ЗООС в производство по извършване на текущ контрол. В това производство се изготвят протоколи за констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно чл. 156, т. 2 от ЗООС се осъществява последващ контрол за проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по време на текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл. 155 от ЗООС е предвидена административно - наказателна отговорност според чл. 166, т. 3 от ЗООС. Съгласно чл. 167 от ЗООС - актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. Съгласно чл. 168 от ЗООС - наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. След като от фактическите констатации в АУАН и НП става видно, че нарушението е неизпълнение на предписание, а то е дадено в хода на осъществен контрол по чл. 155, ал. 2 от ЗООС, то правната квалификация на това нарушение следва да бъде по същия този закон - ЗООС, съгласно императивната разпоредба на чл. 157 от ЗООС. Съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС - с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които: не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
В случая изпълнителното деяние, осъществяващо визирания административнонаказателен състав е неизпълнение на дадено по надлежния ред и влязло в сила предписание по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, като на жалбоподателя е бил предоставен и съставения КП.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС вменява задължение на директорите на РИОСВ да издават предписания, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Тези предписания са задължителни и представляват волеизявление на компетентния административен орган, като с тях пряко се засяга правната сфера на техните адресати, тъй като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. Неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт както беше споменато и по – горе в чл. 166, т. 3 от ЗООС. За да се премине към изпълнение на тези предписания, те трябва да са влезли в сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая даденото предписание не е било обжалвано в 14 – дневен срок от съобщаването му.
За осъществяване състава на административното нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС от обективна страна, е необходимо да се установи от страна на контролните органи на РИОСВ фактът на неизпълнение от страна на адресата на даденото му предписание в срок, т. е. от една страна следва да се констатира, че е налице липса на дължимото поведение, описано в предписанието, а от друга, че е изтекъл крайният срок за предприемане на дължимото поведение. Задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност, т. е. изисква се активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в предписанието срокове.
Правилно, с оглед на факта, че процесното нарушение се осъществява чрез бездействие е определена и датата на извършване на нарушението – 01.07.2020 г., т. е. датата на която е извършено нарушението е тази, която следва датата до която е следвало да бъде изпълнено предписанието – в случая то е следвало да бъде изпълнено до 30.06.2020 г.
В тази връзка неоснователни са направените от страна на жалбоподателя възражения, с които обосновава исканата от него отмяна на НП. Актът, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който съдебен контрол се преценяват редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му и дали правилно е посочен адресатът му. В случая няма данни издаденото предписание като индивидуален административен акт да е било оспорено или отменено по съдебен ред. При положение, че така даденото предписание е влязло в законна сила, то същото е станало задължително за посоченото като негов изпълнител лице.
Съгласно
Заповед № 79/01.06.2016 г. на Директора на РИОСВ В. всички експерти на РИОСВ са
оправомощени да извършват текущ контрол, да съставят констативни протоколи и да
издават АУАН.
Админисративнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.166, т.3, вр. Чл.165,
ал.1 от ЗООС, като съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията
по чл.165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или
157б, издадени от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица, а наказанията, които чл.165 от ЗООС
съответно предвижда, са глоба от 2000 до 20000 лева, както и имуществена
санкция за юридически лица и еднолични търговци.
На първо място следва да се отбележи, че актът и наказателното постановление са издадени срещу лице, което не е било надлежно оправомощено да носи отговорност. Следва да се има предвид, че съгласно чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО, към който препраща разпоредбата на чл.59 от ЗООС, Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейности, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци. При анализа на тази разпоредба е видно, че същата урежда правомощията на кметовете на общините, свързани с контролната дейност по управление на отпадъците и тези правомощия по отношение кмета на всяка община следват по силата на самия закон. От анализа на посочената разпоредба е ясно, че кметовете на общините могат да делегират тези свои правомощия и на други длъжностни лица, което следва да стане с изрично оправомощаване, но съгласно закона, делегирането на такива правомощия може да се извършва само от кмета. За да носи отговорност за неупражняване на правомощие, това друго длъжностно лице, най-напред следва да е било конкретно оправомощено със същото, а по делото липсват доказателства в тази насока, а именно - кметът на община Б.С., към която община териториално се числи кметството на с.В., изрично и конкретно да е оправомощавал кмета или кметски наместник на с.В. с правомощието да упражнява контрол върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци на територията, респ. в землището. Липсват и доказателства такава заповед да е надлежно връчена на жалбоподателя, да е била сведена до знанието му преди констатиране на административното нарушение, за да може да се приеме, че жалбоподателят е бил оправомощен към датата на извършване на нарушението за осъществяване на контрол по дейности, свързани с битови и строителни отпадъци. Поради това и жалбоподателят, тъй като няма представени доказателства за оправомощаването му от кмета на Община Б.С., не е администратовнонаказателно отговорно лице за извършеното нарушение, за което деяние е наложеното наказание. Същият не е осъществил вмененото му нарушение по чл.166, т.3, вр. Чл.165, ал.1 от ЗООС.
На второ място съдът споделя и становището на процесуалния представител
на жалбоподателя, че при описанието на нарушението в наказателното
постановление е налице неяснота относно самото нарушение и в какво се състои
то. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е
посочено какво е количеството на изхвърлените битови отпадъци или площта
на замърсения терен в посочената местност, поради което не се съдържа пълното и точно описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно императивното изискване
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което препятства съдебният
контрол за законосъобразност на обжалваното постановление относно преценката за
това дали виновно е осъществен съставът на вмененото с акта и наказателното
постановление нарушение от наказаното лице, и каква е формата на вината,
включително дали може да намери приложение и чл.28 от ЗАНН. Допуснатите съществени процесуални
нарушения са и нарушили правото на защита на жалбоподателя.
Съдът отбелязва, че в тежест на
административно-наказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички
признаци от обективната и субективна страна на процесното нарушение,
а това в случая не е било сторено.
На следващо място доказателствената съвкупност е безспорно
установяваща, че проверката за изпълнение на дадените предписания е извършена
на 03.07.2020 г. – т. е. три дни след датата, на която са изтекли дадените
предписания и е прието, че е извършено нарушението. Безспорно се установява
също, че при проверката на 05.06.2020г. теренът периодично се почиства от
страна на кметския наместник, а при проверката относно изпълнение на
предписанията е установено, че на терена в местността е имало наличие на 2-3
купчинки битови отпадъци основно найлони и пластмасови отпадъци от опаковки,
видимо новоизхвърлени. От така констатираното е видно, че замърсеният терен,
предмет на предписанията, е бил почистен, което е повече от индикация, че са
предприети действия по почистване и изпълнение на предписанията. Факт е и това,
че при проверката относно изпълнение на предписанията са установени отпадъци,
които са видимо новоизхвърлени. Липсва от своя страна снимков материал на
замърсения терен, при което е налице абсолютна пречка да се направи категоричен
извод, че замърсяването на терена е със същите отпадъци, с които е било към
05.06.2020г. и че констатираните на 03.07.2020 г. отпадъци не са нови такива.
При това, предвид обстоятелството, че проверката за изпълнение на предписанията
е извършена след изтичане на срока на дадените предписания и че теренът, предмет на предписанието, е бил
почистен, преди втората проверка, съдът приема, че не може да се приеме за
доказано, че е налице бездействие от страна на жалбоподателя и неизпълнение на
дадените с констативен протокол № 229 – ДТ от
05.06.2020г. предписания. А недоказаността на това
обстоятелство /което е в тежест на наказващия орган/ е пречка да се направи
извод за обективна и субективна съставомерност на деянието, предмет на
обвинението в атакуваното НП. Констатираната недоказаност на обвинението
изключва и възможността настоящата инстанция да анализира правилността на
наложената санкция. Ето защо подобен анализ не следва да се излага, а НП следва
да се отмени.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът прие, че наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя – адв.Колеви да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 370.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 16-311-ПП/31.12.2020г. на Директор на РИОСВ гр.В., с което на Ж.В.У., с ЕГН **********,***, Кметски наместник на с.В., общ.Б.С., обл.В., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.116, т.3, вр. чл.165, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - В. да заплати на жалбоподателя Ж.В.У., с ЕГН **********,***, Кметски наместник на с.В., общ.Б.С., обл.В., направени по делото разноски в размер на 370.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: