РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Исперих , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвина Д. Йа
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йа Административно наказателно
дело № 20213310200097 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Д Б К. с ЕГН-********** от с. К, обл. Разград, ул.
„Ш №* против Наказателно постановление № 275-15-**, издадено на
09.12.2020 г. от И Д. Й, на длъжност директор на ОДМВР - Разград, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4, във
вр. с ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) административно наказание – глоба в
размер на 300,00 (триста) лева за извършено нарушение по т. I.1. от Заповед
№ РД-01-**3/2020 г., с която е въведена противоепидемична мярка по чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди, че не е извършвал твърдяното нарушение. Посочва, че
около 19:30 ч. на 30.03.2020 г. бил спрян от полицейски служители в чертите
на с. К, в землището на селото, в местност „Чаирлък“, имот № 37010.73.4, с
начин на ползване: гора. Посочва, че имота е държавна собственост и не
представлява градска градина. Добавя още, че местността не съществува на
кадастралната карта на селото. Изразява становище, че чл. 7 от ЗУТ определя
1
видовете територии. Съгласно чл. 8, т. 1 и чл. 61 от ЗУТ площи и територии
със статут на паркове и градини може да има само в урбанизираните
територии, в чертите на населеното място. С оглед посоченото приема, че
забраната в посочената министерска заповед не се отнася за случая. Моли за
отмяна на процесното НП. Претендира направените от него разноски.
Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез наказващия орган, съгласно
чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
В с.з защитникът поддържа жалбата, моли за отмяна на процесното НП
и претендира разноски по делото. Изразява становище, че не е налице
нарушение, доколкото министерската заповед не касае място на извършване
извън населените места.
Редовно призовани Районна прокуратура – Разград не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и
непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.03.2020 г. свидетелите Д. и В., и двамата полицаи в РУ –
Исперих, проверявайки постъпил сигнал и при обход по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание във
връзка с пандемията от Ковид 19, видели струпване на хора в гориста
местност в края на с. К. Самото място било разположено след табелата на
населеното място в близост до гьол. Според свид. Стоянов мястото е на
километър извън селото. Не било гора, но имало дървета. Според свид. В.
местността била известна като Парковото. Той предполага, че преди време
мястото било предвидено за парк, но никога не било със статут на парк.
Свидетелите преценили, че на мястото имало около осем - десет човека, а
целта на събирането им била пикник. Хората се били събрали да празнуват.
Никой от тях не носил маски и не спазвали дистанция. Имало барбекю и
алкохолни напитки. След снемане на самоличността на заварените на мястото,
свидетелите разяснили на присъстващите, че ще има бъдат съставени актове
2
за административно нарушение и им връчили призовки. Полицейските
служители разяснили на присъстващите, че с действията си нарушават
обявените извънредни мерки.
На 06.04.2020 г. актосъставителят съставил на жалбоподателя акт за
извършено административно нарушение за това, че около 19:30 ч. на
30.03.2020 г. е установен на обществено място, с. К, градска градина,
местност Язовира, като се разхождал при наличие в Република България на
извънредно положение с решение от 13.03.2020 г. на Народното събраните и
въведени на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-**3от 20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, изразяващи
се в преустановяване на посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Актосъставителят преценил, че с описаното деяние жалбоподателят е
нарушил т.I.1. от Заповед № РД-**3 от 20.03.2020 г. противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Актът е предявен на същата дата на жалбоподателя, който подписал без
обяснения и възражения.
С Наказателно постановление № 275-15-**, издадено на 09.12.2020 г. от
И Д. Й, на длъжност директор на ОДМВР - Разград, на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗ) административно наказание глоба в размер на 300,00
(триста) лева за извършено нарушение по т. I.1. от Заповед № РД-01-**3/2020
г., с която е въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето. Наказващият орган подробно изложил мотиви, че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
На 09.06.2020 г. прокурор от Районна прокуратура – Разград отказал да
образува досъдебно производство. Приел, че не е осъществен състава на чл.
355 от НК.
Към преписката е приложена Заповед № 330з-716 от 24.03.2020 г., с
която директорът на ОДМВР – Разград определил държавните служители с
полицейски правомощия да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 209а от ЗЗ.
3
Горната фактическа обстановка се установява чрез приложените
писмени доказателства и събраните гласни доказателства, които съдът
кредитира, тъй като са взаимно непротиворечиви.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Наказателното постановление, както и АУАН, са съставени в
предвидените за това срокове. Актосъставителят при съставяне на акта е
предявил на жалбоподателя акт за административно нарушение с правна
квалификация по т. I.1. от Заповед № РД-01-**3 от 2020 г. на министъра на
здравеопазването, с която е въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от Закона за здравето. Следва да се има предвид, че актосъставителя
съгласно приложената Заповед № 330з-716 от 24.03.2020 г. е от полицейските
служители, които са определени да съставят актове за нарушения по чл. 209а
от ЗЗ. Подобен текст на закона обаче не е отразен в акта и в НП. От
съдържанието на процесното НП става ясно, че наказващият орган е преценил
деянието като виновно нарушение по т. I.1. от Заповед № РД-01-**3 от 2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която е въведена противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Следва да се има предвид, че
нарушението на въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ е
посочено като такова именно чрез текста на действащият към момента на
нарушението чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, но не и с текста на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, който
не съдържа състав на административно нарушение. Именно в действащият
към момента на нарушението чл. 63, ал. 1 от ЗЗ законодателят е описал
действия, представляващи нарушение, чрез „наруши“ или „не изпълни“. В
този смисъл според настоящия съдебен състав актосъставителят и АНО са
посочили неправилно правната квалификация. Принципно в случая е
възможна преквалификация, тъй като посочените факти в акта и НП
позволяват това.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на
4
съставения АУАН и оспорваното НП:
Съгласно действащия към момента на нарушението чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, по който е санкциониран жалбоподателят, се предвижда
наказание глоба за този, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Както вече бе отбелязано цитираната разпоредба
съдържа в себе си, както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило. Съдът приема, че не е налице нарушение. От
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 30.03.2020 г.
жалбоподателят е бил на събиране на поляна в гориста местност, като в хода
на делото не беше точно установен статута на територията, но е безспорно, че
мястото е в покрайнините на с. К, извън чертите на населеното място. Не е
спорно също, че на мястото са присъствали повече от осем човека, т.е. имало
е струпване на хора в периода на вече обявеното извънредно положение в
цялата страна, въпреки въведените противоепидемични мерки. Спорният по
делото въпрос е дали мястото на провеждане на това събиране попада в
обхвата на въведената противоепидемична мярка по т. І.1. от издадената
Заповед № РД-01-**3 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
според начина, по който са изброени обектите, спрямо които са
преустановени посещенията от хора. Тези обекти са точно и изчерпателно
изброени в заповедта на министъра, което според настоящия съдебен състав
не позволява разширително тълкуване по отношение на забранените за
посещение обекти, а те са паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Ограничителната мярка в заповедта има предвид места в дадено населеното
място, а именно откритите обекти, посочени в §5, т. 68 и т. 70 от ДР на
закона. Житейски логично е, че опасността от зараза е еднакво голяма,
независимо дали струпването на хората е в рамките на населеното място или
извън населеното място. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил на
събиране с още поне седем човека в покрайнините на с. К, не ограничава по
никакъв начин потенциалния риск от заразата спрямо риска, ако това бе
събиране в с. К. В случая обаче при конкретното и стеснително изброяване на
местата по т. І.1. от процесната Заповед № РД-01-**3/2020 г. на Министъра
5
на здравеопазването не може да се направи извод, че мястото на провеждане
на събирането, на което е присъствал жалбоподателя, попада в обхвата на
същата. Мястото над язовира извън населеното място няма статут на парк,
нито градска градина, не е открито място с детски и спортни площадки и
съоръжения. Следва да се има предвид, че съдът не може да ревизира волята
на административния орган. След като в заповедта изчерпателно са изброени
местата и се изброяват само такива в населените места, съдът не може да
тълкува разширително такова едно изброяване. Не може да се ангажира
административно наказателна отговорност, основана на предположение, че
заповедта вероятно включва и места извън населените места. Още повече, че
тогава би се поставил въпроса за това дали деянието е виновно извършено,
както изисква чл. 6 от ЗАНН.
В този смисъл съдът приема, че не налице административно нарушение.
Доколкото описаното не представлява обществено опасно деяние е
налице и неправилно приложение на материалния закон. Това отново е
основание за отмяна на процесното НП.
По разноските:
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. **3, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая е изплатено възнаграждение в размер на
200,00 (двеста) лева. С оглед крайния изход на спора и направеното от
процесуалният представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Разград следва да бъде осъдена на
основание чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. **3 от АПК да заплати на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, което е под
минималното възнаграждение, видно от съдържанието на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
Районен съд – Исперих
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 275-
15-**, издадено на 09.12.2020 г. от И Д. Й, на длъжност директор на ОДМВР -
Разград, с което на основание чл. 53 от Закона за административните
нарушения и наказания и чл. 209а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от Закона за здравето
на Д Б К. с ЕГН-********** от с. К, обл. Разград, ул. „Ш №*, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено деяние,
представляващо нарушение по т. I.1. от Заповед № РД-01-**3/2020 г., с която
е въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РАЗГРАД С ЕИК *********** с адрес: гр.
Разград, ул. Кирил и Методий № *, да заплати на Д Б К. с ЕГН-********** от
с. К, обл. Разград, ул. „Ш №*, сумата от 200 (двеста) лева, представляващи
разноски по делото във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Разград в **-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7