№ 53249
гр. С., 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110100020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Т. М. за следните суми: 566,43 лева –
главница, ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до изплащане на
вземането; 29,13 лева – възнаградителна лихва за периода от 06.01.2022 г. до
05.05.2022 г.; договорна неустойка в размер на 82,80 лева; неустойка за забава
за плащане в размер на 175 лева; и 43,77 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.04.2022 г. до 01.12.2022 г. –
задължения по договор за паричен заем № 617651/06.01.2022 г., сключен
между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит. В приложения към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение договор за паричен заем в т. 11.1 е посочено, че неустойка в
размер на 281,65 лева се дължи в случай, че съгласно чл. 5 от договора
длъжникът в 3-дневен срок от сключване на договора не предостави на
заемодателя обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство от две
физически лица, които отговарят на редица кумулативно определени условия,
включително доход в размер на най-малко 4 минимални работни заплати за
страната и нямат други задължения по заеми.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
1
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца. Установяването на
сериозна вероятност клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално
уговорена е основание за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като ако потребителят не осъзнава неравноправния характер
на клаузата е вероятно да изпълни доброволно, вместо да оспори вземането
си, а задължение на съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на над 30
% от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (700
лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка създава съмнения за съществено и неоправдано неравновесие
между правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение,
поради което намира същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното
същата се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я приложи в
едностранно производство като заповедното.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в евентуално противоречие с добрите нрави.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009
г. на ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на обезпечение с
качество, годно да обезпечи от два до осем пъти размера на задължението по
договора, при отпуснат заем в размер на под 1 минимална работна заплата
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПКр).
Обстоятелството дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави
се следи и в заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за това
2
задължение, което се претендира в размер на 82,80 лева.
Не следва да бъде издавана и заповед за заплащане на договорна
неустойка за забавено изпълнение от длъжника, която произтича от чл. 37, ал.
1 от общите условия по договора, тъй като посочената клауза в пряко
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПКр предвижда потребителят, изтеглил кредит,
при забава да заплаща нещо различно от лихва. В случая се претендира
неустойка за забава в размер на 175 лева, за която заявлението следва да се
отхвърли поради противоречие с императивна правна норма.
С молба с вх. № 61896/07.03.2022 г. освен това заявителят е признал, че
по договора за кредит има извършени плащания в размер на 366 лева,
извършени в периода от 06.01.2022 г. до 31.05.2022 г. Съотнесени към
погасителния план, като се изключи вероятно незаконосъобразната неустойка
за липса на поръчителство, тези плащания са погасили следните вноски при
прилагане на правилата на
чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД, които съдът прилага служебно при липса на друг избор
на потребителя: с платените на 06.01.2022 г. 61 лева са погасени първите две
вноски с падеж на 13.01.2022 г. и 20.01.2022 г. в размер на 10,90 лева, и са
останали неусвоени 50,10 лева, с които е погасена и вноската с падеж
27.01.2022 г. и са останали неусвоени 0,47 лева. С платените на 20.01.2022 г.
61 лева, увеличени с остатъка от 47 стотинки, е погасена вноската в размер на
49,63 лева с падеж на 03.02.2022 г. и са останали неусвоени 12,11 лева. С
платените на 31.01.2022 г. 61 лева, увеличени с остатъка от 12,11 лева, е
погасена вноската с падеж на 10.02.2022 г. в размер на 49,63 лева и са
останали неусвоени 23,48 лева. С вноската от 08.02.2022 г. в размер на 61
лева, увеличена с остатъка от 23,48 лева, е погасена вноската с падеж на
17.02.2022 г. в размер на 49,63 лева и са останали неусвоени 34,85 лева. С
вноската от 15.02.2022 г. в размер на 61 лева, увеличена с остатъка от 34,85
лева, е погасена вноската с падеж на 24.02.2022 г. в размер на 49,63 лева и са
останали неусвоени 46,22 лева. С вноската от 15.02.2022 г. в размер на 61
лева, увеличена с остатъка от 46,22 лева, или общо 107,22 лева, са погасени
вноските с падеж на 03.03.2022 г. и 10.03.2022 г. в размер на общо 99,26 лева
и са останали неусвоени 7,96 лева, с които е погасена изцяло лихвата и част
от главницата по вноската с падеж на 17.03.2022 г., от която са останали за
погасяване 41,67 лева главница. За периода от деня, следващ падежа на тази
вноска – 18.03.2022 г., до датата на следващата вноска – 31.05.2022 г. върху
всички неплатени в периода вноски е възникнало задължение за плащане на
мораторна лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатора на
НАП в размер на 5,51 лева. С вноската от 31.05.2022 г. в размер на 61 лева, е
погасена лихвата за забава в размер на 5,51 лева, и е останал остатък от 55,49
лева, с който изцяло е погасена вноската с падеж на 17.03.2022 г. в размер на
49,63 лева и е останал неусвоен остатък 5,86 лева, с който е погасена частта за
възнаградителна лихва от вноската с падеж 24.03.2022 г. в размер на 2,62
лева, както и част от главницата от същата вноска в размер на 3,24 лева, като
е останала непогасена главница от тази вноска в размер на 43,77 лева.
Така непогасено е задължението за главница по вноската с падеж на
24.03.2022 г. в размер на 43,77 лева, както и задълженията за главница по
3
останалите 6 вноски, които са в общ размер от 333,55 лева. Заявлението
следва да се уважи за непогасена главница в този размер, като се отхвърли до
пълния предявен размер от 566,43 лева главница, както и за възнаградителна
лихва за разликата над сбора от възнаградителната лихва от последните 6
вноски по погасителния план в размер на 8 лева до пълния предявен размер от
29,13 лева.
Във връзка с отхвърлените претенции за главница и възнаградителна
лихва съобразно установеното прихващане на изпълнението, върху
дължимите се 333,55 лева главница и 8 лева възнаградителна лихва от деня
след последното плащане – 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г. се е натрупала лихва
за забава, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатора на НАП, в
размер на 17,46 лева, поради което следва да се отхвърли частично и
претенцията па заявлението за лихва за забава – за разликата над 17,46 лева
до претендираните 43,77 лева, и за периода от 01.04.2022 г. до 31.05.2022 г.
включително.
Следва пропорционално да се намалят и присъдените със заповедта
разноски, като уважените претенции са за 40,02 % от пълния предявен размер
и пропорционално следва да се присъди държавна такса в размер на 10,01
лева и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед сложността на делото
съдът определя на 100 лева – 40,02 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 3010310/13.02.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул.
„Славянска“, № 29, ет. 7, иска осъждане на Х. Т. М., с ЕГН: **********, с
адрес: С., ж.к. Дружба“, бл. 261, вх. Б, ет. 6, ап. 42, да плати на заявителя
сумите в размер на 82,80 лева (осемдесет и четири лева и 41 стотинки) –
договорна неустойка за неосигуряване на обезпечение; 175 лева (сто
седемдесет и пет лева) – неустойка за забава за плащане; разликата между
333,55 лева и пълния претендиран размер от 566,43 лева – остатък от
главница; разликата между 8 лева и 29,13 лева – възнаградителна лихва за
периода от 06.01.2022 г. до 05.05.2022 г., както и разликата между 17,46
лева и 43,77 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022
г., както и цялата претенция за лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до
31.05.2022 г. включително задължения по договор за паричен заем №
617651/06.01.2022 г., като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя „Сити кеш“ ООД,
с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул. „Славянска“, № 29, ет. 7, че
може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
4
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5