№ 2051
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330200713 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Е., ЕГН ********** срещу Електронен
фиш серия К № 4284907 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и две допълнителни молби се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, поради
което съдът е сезиран с искане за отмяната му. Жалбоподателят не се явява в
съдебно заседание, и не се представлява от процесуален представител. Моли
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител. Прилага писмено становище, като предлага жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваният електронен фиш да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. При евентуално
уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до предвидения минимум. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив бил издаден електронен фиш серия К №
4284907 за това, че на 02.12.2020г. в 08:13 часа в гр. Стамболийски, ул.
„Тракия“ № 16, в населено място, лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № .....
се е движел с установена наказуема скорост от 76 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта 50 км/ч, с пътен знак В 26, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч, в полза на водача, като с това било
извършено превишаване на скоростта с 26 км/ч. Нарушението било
установено с техническо средство TFR1-M 530. За собственик на
регистрираното моторно превозно средство било установено дружеството
„Аладин транс“ ЕООД, с законен представител жалбоподателят В. В. Е..
Констатираното нарушение административнонаказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя било наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: електронен фиш серия К № 4284907, Електронен фиш №
4284914 на ОД на МВР гр. Пловдив, снимков материал, справка за
собственост на МПС, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство /АТС/, протокол от проверка на АТС, справка АИС АНД.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 02.12.2020г., точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в
БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Сред посочените
реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
2
да се обжалва.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
АТСС TFR1-М 530 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г., който съдържа необходимата информация, поради
което е приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, както и че то е годно за
експлоатация до 09.2021г, което се потвърждава и от протокола за
последваща проверка имащ годност 1 година. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се
поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква
изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде
точно се е намирал автомобила, в който се е намирало средството за
измерване.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. От друга страна ангажираният за нарушението жалбоподател, не е
предоставила данни по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДВП за евентуално друг
извършител.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
3
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена
скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето, като
правилно е и отразяването, че така е била нарушена именно нормата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, обаче, настоящата
съдебна инстанция намира, че е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е основание за отмяна на атакувания
електронен фиш изцяло като незаконосъобразен. Това е така, тъй по делото е
приложен електронен фиш Серия К № 4284914, от който е видно, че той е бил
издаден срещу същото лице, за същото нарушение със същите обстоятелства
по неговото извършване /дата, място, МПС/, такива каквито са описани и в
процесния ЕФ. Така на жалбоподателя са били вменени две различни
нарушения извършени по едно и също време, при една и съща обстановки и
при едни и същи факти, съответно са й били наложни и две различни
санкции. С обжалвания електронен фиш на В. Е. е вменено нарушение, че на
процесната дата и място автомобилът, който е управлявала се е движел с
установена наказуема скорост от 76 км/ч, съответно и на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева. А с
приложения електронен фиш Серия К № 4284914 на жалбоподателя е вменено
административно нарушение за това, че на същата дата и място
управляваният от нея автомобил се е движел с установена наказуема скорост
от 66 км/ч и съответно й е наложено наказание по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 50.00 лева. Това обстоятелство е основание за отмяната на
обжалвания електронен фиш, предмет на настоящото производство, тъй като
с издаването на два различни електронни фиша за извършени две различни
нарушения, съответно и наложени две различни наказания и то при едни и
същи факти, място, време и начин на извършване на нарушението
жалбоподателят бива лишена от възможността да разбере кое точно от двете
й вменени нарушения е извършила и коя от двете наложени й санкции е
всъщност правилно наложената. В резултат на това, правото на защита на
жалбоподателя е било нарушено, като същата е била ограничена във
възможността си, да не знае точно срещу кои факти следва да се брани и
защитава. Това само по себе си представлява съществено процесуално
нарушение, което пряко се отразява и рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице и води до ограничаване на процесуалните му права.
4
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено искане от
жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства
за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 600 лева, видно от
приложените два договора за правна защита и съдействие. Доколкото случаят
не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за основателно
възражението на въззиваемата страна за намаляване размера на адвокатския
хонорар, предвиден в наредбата, а именно 300 лв. Видно от приложените по
делото доказателства разноски са били извършени и пред Административен
съд – Пловдив, в производството по разглеждане на подадената от
жалбоподателя частна жалба, които се изразяват в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение и 30 лева държавна такса, които предвид крайния
резултат от спора също следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Ето
защо, с оглед изхода на делото и изложените по-горе съображения, Съдът
намира за основателна до размер от 630 лв. претенцията на жалбоподателя за
разноски, като следва да се осъди ОДМВР за тази сума. Предвид отмяната на
обжалваното наказателно постановление, за неоснователно се приема
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултска защита.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4284907 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на В.
В. Е., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Е., ЕГН
********** сумата от 630 лв., представляваща направените от последната
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
XII от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6