Р Е Ш Е Н И Е
гр.К., 24.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия, в публично заседание на 20.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3265 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 3265/2019 г. по описа на
Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.Ф.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Резбарска“ № 5,представлявано от Б.И.К.-
управител против Р.С. Й., ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 1 589,13 лева.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител сочи, че вземанията му
произтичали от Рамков договор № ********за издаване и ползване на
национална кредитна карта от 03.09.2013 г. и Рамков договор № ********за
издаване и ползване на национална кредитна карта от 19.07.2010 г. Страни по
облигационното отношение били: Р.С. Й., ЕГН ********** и Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ЕИК *********.
Сочи, че длъжникът преустановил обслужването
на задълженията по договора за кредит, като първото допуснато просрочие било от
дата 17.09.2014 г. Срокът на действие на договора бил три години, като била
предвидена възможност да бъде подновен автоматично за нов период при определени
условия. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* подновила договора
автоматично за нови три години. След изтичането на посочения нов период,
договорът не бил подновяван повече и съответно процесната кредитна карта не
била преиздавана.
Сочи, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2019 г. и Конкретен договор за цесия
от 01.08.2019 г. Приложение № 1 към рамковия договор, сключен между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „А.Ф.“
ООД кредиторът прехвърлил вземанията си
по горепосоченото правоотношение, за което длъжникът бил уведомен на основание
чл. 99, ал 3 от ЗЗД.
Моли съда да постановите решение, с което да
осъди ответника Р.С. Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.ф.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И.К.-
управител. Претендира и законната лихва върху дължимата главница от датата на
подаване на първоначалното заявление до окончателно му изплащане.
Претендира за разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
В закрито с.з. съдът е оставил исковата
молба без движение, като е указал на
ищеца да представи документ или
приложение, от които да е видно, че задълженията на ответника по делото
са прехвърлени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на „АДВАНС ФИННАС“ ООД, както
и доказателство, че Р.С. Й. е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В указания от съда срок е постъпила молба от
ищцовото дружество, към която прилага писмени доказателства по делото:
Конкретен договор за цесия от 01.08.2019 г., ведно с извлечение от Приложение №
1 А към него; Уведомление до ответника за извършено прехвърляне на вземанията
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД чрез пълномощника „А.Ф.“ ООД; Потвърждение
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
Пълномощно от името на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за уведомяване на
длъжниците за сключената цесия.
В закрито с.з. съдът е оставил исковата
молба без движение, като е указал на
ищеца да изложи обстоятелствата относно претендираната лихва в размер на 1 089,13 лв. за периода от 17.09.2014 г. до
01.08.2019 г.: на какво основание е
начислена, от какво е образувана; какъв е лихвеният процент, по който е
изчислена; да посочи източника на претендираното вземане и да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост.
В указания срок е постъпила молба от
ищцовото дружество, в която на осн. чл. 214 ГПК изменя иска в частта относно
претендираната договорна лихва в размер на 1089,13 лева, като вместо нея
претендира договорна лихва в размер на 445,00 лева, начислена за периода от
17.09.2014 г. до 01.08.2019 г. и така претендираната главница е в размер на
500,00 лева, а претендираната лихва 445,00 лева.
Ищцовото дружество „А.Ф.“ ООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, за тях се явява адв. Борис Шилигарски, който заявява, че поддържа исковата претенция, направеното изменение на иска, като претендира за постановяване на неприсъствено решение поради наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства: Рамков договор № ********от 19.07.2010 г.; Рамков
договор № ********от 03.09.2013 г. - заверено копие;Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2019 г. - заверено копие; Конкретен
договор за цесия от 01.08.2019 г. Приложение № 1 към рамковия договор -
заверено копие; Уведомление по чл. 99, ал 3 от ЗЗД - заверено копие; Конкретен
договор за цесия от 01.08.2019 г., ведно с извлечение от Приложение № 1 А към него;
Уведомление до ответника за извършено прехвърляне на вземанията от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД чрез пълномощника „А.Ф.“ ООД; Потвърждение от „Райфайзенбанк България“ ЕАД; Пълномощно от
името на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за уведомяване на длъжниците за
сключената цесия.
Приложено
е ч.гр.д. № 2479/2019 г. по описа на РС-К. към
кориците на делото.
Назначена
е съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът е приел като правило,
обективно и законосъобразно.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
С протоколно определение от 20.07.2020 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви
по същество на спора.
Относно
разноските производството:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на
ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в
размер на 300,00 лева, от които 100,00
лева - държавна такса и 200,00 лева –
депозита за съдебно- счетоводна експертиза.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Р.С.
Й. /Б./, ЕГН ********** *** да заплати на „А.Ф.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Резбарска“ № 5,представлявано от Б.И.К.сума в общ размер 945,00
лева /деветстотин четиридесет и пет лева и 00 ст./, от които 500,00 лева
главница и 445,00 лева договорна лихва, дължими по договор № ********за
издаване и ползване на национална кредитна карта Райкарт от дата 03.09.2013 г.,
ведно със законна лихва от 17.09.2019
г. до окончателно изплащане на вземането, които
вземания са цедирани на ищцовото дружество с Рамков договор за продажба прехвърляне
на вземания /цесия/ от 30.01.2019 г. и Конкретен договор за цесия от 01.08.2019
г.
ОСЪЖДА Р.С. Й. /Б./, ЕГН ********** *** да заплати на „А.Ф.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Резбарска“ № 5,представлявано от Б.И.К.сумата от 300,00
лева /триста лева и 00 ст./ за направените съдебно и деловодни
разноски по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 2479/2019 г.
по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ