О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 30.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 796 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на И.Т.К.,***
за приемането на възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по заповед за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по гр.д. 4302/16г на ВРС, 26 с-в в полза на
кредитора „МАКС КОЛЕКТ“ООД, гр. София.
Длъжникът чрез адв.Танева, твърди, че е узнал за
издаването на заповед за изпълнение едва
на 15.02.2019г след като работодателят
му го е уведомил за наложен запор на трудово възнаграждение в изпълнение на
издаден по неоспорената заповед изпълнителен лист. Позовава се на ненадлежно връчване на
заповедта, с което е бил лишен от възможността да оспори вземането. Оспорва
преценката на съда за прилагане на фикция на чл. 47 ал. 5 ГПК за връчване въпреки ненамиране на адресата от призовкаря,
като се позовава на нарушение на изискването на закона да се издири чрез справка за адресна
регистрация действителния адрес на длъжника.
Насрещната страна – заявител в заповедното
производство, чрез адв. Бояджиев изразява становище за неоснователност на
възражението, като сочи, че адресната регистрация на длъжника не е била
променяна и обявените от лицето адреси съвпадат именно с адрес, на който
адресата не е бил намерен. Възразява за просрочие на възражението. Моли за
отхвърляне на искането.
В рамките на служебната проверка за редовност и
допустимост на искането, съдът съобразява, че възражението е подадено от лице,
срещу което е постановена заповед за изпълнение, приета от заповедния съд за
връчена на 08.07.16г, съответно срокът за възражение по реда на чл. 414 ГПК е
изтекъл.
Производството по възражението е редовно и допустимо.
Самото възражение не представлява сезиране (по него съдът не дължи произнасяне,
а само го съобразява като процесуално изявление на страната, с което се
свързват определени законни последици). Въззивният съд дължи произнасяне именно
по наведените основания за реализиране на извънредната защита при пропуснат
срок за възражение. Дължимата авансово държавна такса е внесена.
Подаденото по поща с клеймо от 15.03.19г искане до въззивния съд е
своевременно, доколкото признатото уведомяване за запора е към 15.02.19г, а
заявителят не е посочил по-ранен момент на узнаване на заповедта от този
длъжник. Възражението на кредитора за пропускане на едномесечния срок по чл.
423 ал.1 ГПК е необосновано.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и събраните по исканията на страните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от разписката
към съобщението за връчване на заповед (л. 20-26 от заповедното дело) съдът е възприел
удостоверени от призовкар действия по връчване на съдебните книжа на адреса, посочен
от заявителя и потвърдени със служебна справка към 19.04.2016г (л. 16) като регистриран постоянен и настоящ
адрес на длъжника. Съставените от връчителя разписки, удостоверяват поредица от
посещения ( общо 7 в периода 26.04.2016 –
23.06.16) при които са събрани сведения от обитател, че адресатът не живее на
този адрес. Допълнително е удостоверено
и залепяне на две уведомления( първоначалвно на входа
на сградата, а в последствие и на
врата на апартамента), както и пускане на екземпляра, поставен на 23.06.2016г и
в пощенска кутия. Адресатът не се е явил да получи книжа до 08.07.2016г. Тези
обстоятелства не са оспорени от длъжника.
Въз основа на така съпоставените доказателства, съдът приема за доказани
всички предпоставки за приложение на фикцията по чл. 47 ал.5 ГПК 50 ал. 4 ГПК.
Доводът за липса на справка за регистрирани адреси е изцяло необоснован.
Разпоредбата на чл. 47 ал. 3 ГПК действително изисква проверка на регистрацията
на адресните данни към момента на неуспешното лично връчване, но това общо
правило визира всички производства. В заповедното производство обаче специалното
правило на чл. 411 ал.1 ГПК изисква такава справка да се изготви служебно при
образуване на делото, поради което и ново изискване не се налага. Дори да се приеме,
че изтеклия едномесечен период до първо залепяне е налагал актуализация, то в
конкретния случай според проверката на въззивния съд на 29.05.2019г резултатът
от нея би бил съвсем идентичен. Съответно и дори да е налице някакъв пропуск,
то той не осуетява издирването на това лице на друг известен негов адрес,
съответно и не променя фикционните предпоставки за
прилагане на последиците от редовно връчване.
В заключение доводите за нарушения при връчването, осуетили защита на
длъжника остават неоснователни. Само неположената грижа от страна на молителя за
регистриране на актуални данни за действително обитаван от него настоящ адрес,
ако той е различен от постоянния, са осуетили както намирането на адресата при
посещението от връчителя, така и своевременното възприемане на обявената в
залепеното уведомление покана за получаване на предназначени за него книжа от
съдебния изпълнител, респективно и възможностите му за редовна защита
като длъжник по заповедта. Искането за приемане на възражение след срока по чл.
414 ГПК следва да се отхвърли.
Разноски не са претендирани от насрещната страна и съответно не се
определят за тази инстанция.
По тези
съображения съставът на Варненския окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за
приемане на възражение по
реда на чл. 423 ГПК, на И.Т.К.,*** срещу вземане по заповед за изпълнение,
издадена по чл. 410 ГПК по гр.д. 4302/16г на ВРС, 26 с-в в полза на кредитора
„МАКС КОЛЕКТ“ООД, гр. София.
Разноски не се
определят, на осн. чл. 81 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване( по арг. на
обратното от чл. 274 ал .2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.