Решение по дело №7587/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261291 / 12.04.2021г. , гр.***

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.03.2021г., в състав:  

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА,  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7587  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, от *************, ЕИК: *******, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к******* сгр. 14, представлявано от ******* -Заместник управител, чрез юрисконсулт *******срещу  Ж.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***,  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на  ищеца следните суми: в размер на: 352.83лв.,/триста петдесет и два лева и 83 стотинки/, представляваща главница по кредита, 50.37лв./петдесет лева и 37 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018г. до 20.02.2019г., 29.42лв./двадесет и девет лева и 42 стотинки / представляваща законна лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до 13.02.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 21.02.2019г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК   по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на Районен съд - гр. ***, 25-ти състав.

Моли се да бъде осъдена Ж.И.П. да  заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/ за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, се свеждат до следното: С Договор за потребителски заем с номер *******, е отпуснало паричен кредит в размер на 424.48лв./четиристотин двадесет и четири лева и 48 стотинки/.

Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ********  е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Ж.И.П., е удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия се сочи, че за ответника възниква задължението да погаси заема на 15 месечни вноски - всяка по 33.60лв./тридесет и три лева и 60 стотинки/, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите -28.55% и годишния лихвен процент - 25.37%, посочени в параметрите по договора.

Длъжникът Ж.И.П., според изнесеното в исковата молба, е преустановила плащането на вноските по кредит номер **********, става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин, ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 403.20лв./четиристотин и три лева и 20 стотинки /, представляващ оставащите 12 броя погасителни вноски към 20.04.2018, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

Алтернативно се счита,  всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.02.2019г. Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита се вземането за исикуемо на посоченото основание.

Ж.И.П., се сочи, че дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 29.42 лв./двадесет и девет лева и 42 стотинки / за периода от настъпване на изискумостта на кредита-20.04.2018 до 13.02.2019.

Към настоящия момент, се сочи, че ответникът дължи на дружеството следните суми:

Главница - 352.83лв.

Възнаградителна лихва - 50.37лв.

Законна лихва за забава - 29.42лв.

ОБЩО: 432.62лв.

Сочи се, че *******, е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд -гр.***. По гражданско дело No ***/2019г. ,25 с-в, е била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания до заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ****, е предявило иск за установяване на вземането си, в законоустановения едномесечен срок.

С уточнителна молба, се сочи, че получените от кредитополучателя плащания са отразени в таблица №2.

„Получени плащания" от доказателство № 2 „Извлечение по кредит ****** приложено към исковата молба, а именно:

 

	Вальор	Сума
1	18/12/2017	33.60
2	19/01/2018	33.60
3	23/02/2018	33.60
Общо:		100.80

 

Плащанията са разнесени, както е отразено в таблица № 3 , Разнесени плащания" от „Извлечение по кредит ***** а именно:

 

 

№	Дата	Главница кредит	Дължима главница кредит	Лихва кредит	Дължима лихва кредит	Общо	Общо дъл.жимо
1	20/12/2017	20.98	-	12.62	-	33.60	-
2	20/01/2018	25.07	-	8.53	-	33.60	-
3	20/02/2018	25.60	-	8.00	-	33.60	-
4	20/03/2018	26.14	26.14	7.46	7.46	33.60	33.60
5	20/04/2018	26.69	26.69	6.91	6.91	33.60	33.60
6	20/05/2018	27.26	27.26	6.34	6.34	33.60	33.60
7	20/06/2018	27.83	27.83	5.77	5.77	33.60	33.60
8	20/07/2018	28.42	28.42	5.18	5.18	33.60	33.60
9	20/08/2018	29.02	29.02	4.58	4.58	33.60	33.60
10	20/09/2018	29.64	29.64	3.96	3.96	33.60	33.60
11	20/10/2018	30.26	30.26	3.34	3.34	33.60	33.60
12	20/11/2018	30.90	30.90	2.70	2.70	33.60	33.60
13	20/12/2018	31.56	31.56	2.04	2.04	33.60	33.60
14	20/01/2019	32.22	32.22	1.38	1.38	33.60	33.60
15	20/02/2019	32.89	32.89	0.71	0.71	33.60	33.60
Общо:			352.83		50.37		403.20

Във връзка с дадените от съда указания уточнява се, че възнаградителната лихва в размер на 50.37 лева, е начислена за периода от 20.03.2018 г. до 20.02.2019 година. Законната лихва в размер на 29.42 лева, се претендира за периода от 20.04.2018 г. до 13.02.2019 година, като същата е начислена върху непогасената главница.

Моли се, в случай, че представител на ******, не се яви в съдебно заседание, то същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. В случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал.1 от ГПК, се моли да се постанови неприсъствено решение срещу ответника.

В срока по чл. 131 ГПК,  е депозиран писмен отговор от адв. М.П.,*** , особен представител на Ж.И.П. ***, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

С отговора се изразява становище, че исковете са предявени от надлежна страна, в преклузивния законов срок, съответно и се явяват процесуално допустими. Сочи се, че ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковете със сключен между ********* и ответника Договор за потребителски заем от 08.11.2017г.

В качеството си на особен представител на ответника, процесуалният представител адв.****, настоява за нищожност на сключения договор от 21.01.2018г. и в отношение на евентуалност оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи се с отговора, че ищецът излага, че по силата на приложения към исковата молба Договор за потребителски заем, е постигнал договореност с ответника, същият да му бъде предоставен в размер на 424.48лв., със срок на издължаване 15 месеца от датата на усвояването 08.11.2017г., съгласно приложен към същия договор погасителен план, с падеж на всяка погасителна вноска на 20-то число от месеца, месечна погасителна вноска от 33.60лв.,год.лихвен % - 25.37% и ГПР 28.55 % . В част „Параметри и условия", стр.1 от договора е Обща стойност на плащанията /с първоначална вноска/ 504.00лв., Брой погасителни вноски /без вноски платени в търговския обект/-15бр., Първоначална вноска- 00,00лв. и обща цена на стоките-379.00лв. В Договора за кредит, е посочено, че кредитополучателят е запознат своевременно с преддоговорната информация и общите условия по конкретния договор за потребителски кредит с оглед вземане на информирано решение за сключване на процесния договор.

Настоява се в отговора, че в действителност горепосочените условия, при които ответникът получава процесния кредит са неясни за потребителя, което нарушава изискването на чл10, ал.1 от ЗПКр., договорът за потребителски кредит да се сключва по ясен и разбираем за потребителя начин. При изброените по-горе данни, се сочи, че за потребителя е неясно какъв всъщност е размерът на задължението му, как е формирана сумата от 504.00лв., съответно месечната погасителна вноска. Приложеният към процесния договор погасителен план, също се счита за неясен, евентуално неточен. При фиксиран лихвен процент, една и съща месечна погасителна вноска, размерът на оставащата главница в лева е различен и се променя в посока към повишаване или към намаляване за срока на договора.

В отношение на евентуалност, ако се приеме, че не са налице основания за прогласяване нищожност на процесния договор, на посоченото основание, назначения на ответника особен представител  моли съда, произнасяйки се по съществото на спора, да се съобрази следното:  Твърди се от ищецът, че кредитът е станал изискуем в пълен размер след просрочване на втората погасителна вноска. Кредиторът не е предприел предхождащи заявлението по чл.411 ал. 1 ГПК действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считайки, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично.

Обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита съставлява санкционна последица от установена неизправност на длъжника при изпълнение на договора, поради което упражняването на правото на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се реализира точно и в съответствие с предпоставките, уговорени в договора, както и при полагане на грижата на добър търговец и съблюдаване на принципа на добросъвестност при иницииране на фактически действия, целящи реално достигане волеизявлението на кредитора до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В този смисъл решение на Съда на ЕС по дело С-327/17.11.2011г.: „Регламент (ЕО) №44/2001 на Съвета" и трайно установена съдебна практика.

Моли се, да се приеме, че по делото не е установено надлежното връчване на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за потребителски кредит, сключен между страните. Ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми ответника за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2018г. Цитира се  TP № 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 , с което е прието , че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, кредиторът може да събере вземането си, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на така даденото разрешение, се сочи, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.

С оглед на изложените доводи, се моли, да се отхвърли иска, като неоснователен.  Сочи се, че при посочени фиксиран лихвен процент и ГПР, е неясно как е формиран размерът на дължимата възнаградителна лихва и лихвата за забава. Оспорва се размерът им и се счита, че същият е некоректно определен.

При заявено оспорване от страна на ответника, се сочи, че в тежест на ищеца е да установи и обоснове точния размер на претенциите си за възнаградителна лихва и лихва за забава.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора, като ищецът депозира писмено становище, а ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. М.П..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. №***/2019г. по описа на ВРС, 25-ти състав. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил и задълженията си във връзка с договорените услуги ;  кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите и останалите разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера.

От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

За установяване валидното възникване на твърдяното заемно правоотношение между праводателя на кредитодателя *******, със седалище и адрес на управление:*** и ответницата  Ж.И.П., ищецът е представил препис от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ крадит, издаване и ползване на кредитна карта ******., съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит в общ размер от 424,48лв., с посочена обща цена на стоките 379,00лв., при месечна погасителна вноска 33,60лв., договорени погасителни вноски 15бр., обща стойност на плащанията с първоначално вноска 504.00лв., ГПР 28,55% и лихвен процент 25.37%. В договора е инкорпориран погасителен план,  с посочен размер на всяка вноска, с падежна дата на всяка отделна вноска и посочев размер на оставаща главница в лева. Така представеният препис е подписан и от двете страни по сделката, като подписът на ответницата не е оспорен, респективно същата е обвързана от волеизявленията в документа.

По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, с подробно описание на основните характеристики на  процесния кредит.

В съотвествие с горното и с императивните текстове на ЗПК, съдът намира за доказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя по твърдяния кредит е възникнала, съобразно установените в специалния закон задължителни правила при извършването на дейност по потребителско кредитиране.  Безспорно изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК налага императивното изискване ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което в случая е налице. В тази връзка неоснователни са твърденията на ответната страна, че условията, при които е получила процесния кредит са неясни, съответно че е нарушено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на договора от 08.11.2017г., както и с оглед извършеното усвояване на кредита, с банков превод от кредитодателя на сума от 379,00лв. на 09.11.2017г. по сметка *******, с титуляр ***** ЕАД, ***, бул. ******/Приложение 3 и издадената фактура №******* за получения мобилен телефон (смартфон) от ответника стр. 42 по делото/, следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ крадит, издаване и ползване на кредитна карта ******* В тази връзка е изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно.

В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс,  ведно със застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита.

Според твърденията ищеца, с оглед  наличието на обективните условия – просрочие на две месечни вноски, договора става предсрочно изискуем. Годни доказателства, за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост не са ангажирани от ищеца, а и не се твърди от последния да са пращани уведемления до длъжника за това.

В случая връчването на всички книжа по делото на ответника, е надлежно, доколкото е направено на особения представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен представител, на 04.03.2020г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.

Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.Р. №3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019г,. размерът на вземането при предсрочна изискуемост по  договор  за  заем/кредит  следва  да  се  определи  в  размер  само  на непогасения  остатък  от  предоставената  по  договора  парична  сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост  до  датата  на  плащането.  За  периода  до  настъпване  на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

В настоящия случай, предсрочната изискуемост би следвало да се счита за настъпила на  04.03.2020г. (датата на която книжата са връчени на особения представител). Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита, обаче, не стои в настоящия казус, предвид че още преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано на 21.02.2019г.  ч.гр.д.№ ***/2019г. на ВРС, 25-ти състав, е настъпил крайния падеж на задължението по процесния договор за кредит – на 20.02.2019г.

Вещото лице по кредитираната изцяло от съда като обективна и компетентно дадена ССЕ, сочи че последното плащане извършено от ответника по процесния кредит е на 23.02.2018г., на сума от 33,60лв., като няма други плащания, включително и до изготвяне на експертизата/05.02.2021г./.

Излага се от експертът, че към 21.02.2019г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, непогасените задължения по Договора за потребителски кредит, са в размер на 415,75лв., в т.ч. главница за 352,83лв., договорна/възнаградителна лихва за 50,37лв. и лихва за забава върху главницата за 12,55лв., подробно описани по дати и суми в приложение 1, 2.

Доколкото по делото не се установи ответницата да е извършвала плащания по кредита в периода след 23.02.2018г., и при съобразяване с данните от заключението на вещото лице, дължими на кредитора са задълженията за главница в размер на 352,83лева, договорни лихви в размер на 50,37 лева и обезщетение за забава в размер на 29,42лева, така както са претендирани от ищеца.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива, доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от 75,00лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от гпк. В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса  125,00лв., платен депозит за ССчЕ от 150,00лв., възнаграждение за особен представител от 300,00лв., както и по реда на чл. 78, ал. 8 от гпк юрисконсултско възнаграждение от 100,00лв., т.е. следва на ищеца да се присъдят разноски в настоящото исково производство в общ размер от  675,00лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Ж.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи в полза на ищеца *************, ЕИК: *******, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к******* сгр. 14, представляван от ******* -заместник управител, чрез юрисконсулт *****,  следните суми: сумата в размер на 352.83лв.,/триста петдесет и два лева и 83 стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер ******., сумата в размер на 50.37лв./петдесет лева и 37 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018г. до 20.02.2019г., сумата в размер на 29.42лв./двадесет и девет лева и 42 стотинки / представляваща законна лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до 13.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.02.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК   по ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на Районен съд - гр. ***, 25-ти състав.

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Ж.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА *************, ЕИК: *******, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к******* сгр. 14,   сумата 75,00лв., представляваща сбор от сторените в заповедното производство по ч. гр. д. №***/2019г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 675,00лв., представляваща сбор от сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.

. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: