Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 14,12,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 11176 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД за осъждане на
ответниците Е.Д.К.- А. и М.М.А. да заплатят следните суми по Договор за кредит
за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот с № HL 19159/11,04,2007год.,
допълнително споразумение от 21,12,2010год., 28,12,2010год., 30,09,2011год.,
28,02,2012год. към него: 47511,10лева
- главница; 13990,86лева-
възнаградителна лихва, въз основа на чл. 3, ал.1 и ал.2 от договора за периода
10,11,2017год. до 04,08,2020год.; 21048,17лева
- мораторна лихва, въз основа на чл. 3, ал. 3 от договора, за периода
10,11,2017 г. до 14,10,2020 г.; 387,78лева
-разноски по кредита, от които такса ипотека-94,98лв., част от 310,70лв., нот.покана 78,00лв., нот.покана- 94,80лв.
и 120,00лв.-нот. такса за покана за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата
молба - 16,10,2020год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за кредит с № HL
19159/11.04.2007год., по силата на който „Б.П.Б.“АД се е задължила да
предостави на ответниците-кредитополучатели банков кредит в размер на 40000,00 лева.
В чл. 5 от договора бил уговорен срок за погасяване на кредита, считано от
датата на откриване на заемна сметка-19,04,2007год. или до 19,04,2022год. В чл.
3 е уговорена приложимата по договора възнаградителна лихва, която е БЛП за
жилищни кредити плюс надбавка в размер на 5 пункта, който към момента на
сключване на договора е 7%. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидена мораторна
лихва-договорената лихва плюс надбавка от 10%. В чл.4 са уговорени дължимите
такси за управление, годишна такса. В чл.13 и чл.14 са уговорени дължимите от
кредитополучателя разноски по учредяване на обезпечението в полза на банката.
Сключени са допълнителни споразумения, с които се установява размера на дълга.
Твърди се да е настъпило просрочие на дължимите вноски, считано от
10,10,2012год., поради което и на осн.чл.18, ал.1 от договора банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с нотариална
покана, връчена на ответниците на 04,08,2020год.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за отговор от ответниците е
изложено становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи за
неравноправност на клаузи от процесния договор, вкл.чл.3, ал.5 от договора на
осн.чл.143, ал.2, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146 от
ЗЗП. Твърди да е налице нищожност на всички сключени допълнителни споразумения
между страните, имащи за предмет предоговаряне на кредита и увеличаване на
годишната лихва по кредита. Оспорва размера на дължимата възнаградителна лихва,
като сочи да не се дължи след настъпване на предсрочна изискуемост. Релевира
възражение за прекомерност на неустойката за забава по чл.3, ал.3 от договора,
както и твърди да е налице противоправно бездействие от страна на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност за всички вземания преди 16,10,2015год. Оспорва дължимостта на такси и
разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот с № HL 19159/11,04,2007год. /л. 10/ по
силата на който „Б.П.Б.“ АД /предишно наименование на ищеца/ се е задължила да
предостави на Е.Д.К. - А. и М.М.А. банков кредит в размер на 40000,00лв. В чл. 5
от договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 180 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 е уговорена
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който
към момента на сключване на договора възлиза на 7 %, плюс договорна надбавка от
5 пункта. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора,
действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не
се променят. С чл. 4 от Договора за кредит, кредитополучателят се задължава да
заплаща на банката следните такси: такса за управление в размер на 1,5% върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при усвояване на кредита;
годишна такса за управление на кредита в размер на 0,1 % върху размера на
непогасената част от кредита, платима всяка следваща година, считано от
откриване на заемната сметка; административна такса в размер на 20 лв. –
еднократно дължима при подаване на документите за кредит. С чл. 13 от договора
е уговорено, че в обезпечение на кредита, кредитополучателите се задължават да
учредят първа по ред договорна ипотека върху описан техен недвижим имот, като
съгласно ал. 2 от разпоредбата всички такси и разноски по вписване на ипотеката
са в тяхна тежест. В чл. 18 е уговорено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В ал. 2 е предвидено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита автоматично става изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо каквото и да било изрично
изявление на банката за това. Видно от приложение от 19.04.2007 г. към договора
за кредит, заемната сметка по него е открита на 19.04.2007 г.
По делото са представени /л.36 и сл./, сключени към договора
допълнително споразумение от 12,03,2009г. (сключено с „Б.Р.С.“ АД),
допълнително споразумение от 07,10,2009 г., допълнително споразумение от
19,05,2010г., допълнително споразумение от 21,12,2010г., допълнително
споразумение от 28,12,2010г., допълнително споразумение от 30,09,2011г.,
допълнително споразумение от 20,02,2012г. и допълнително споразумение от
28,02,2012 г., с които се установява размерът на дълга към момента на
подписването им, както и размера на възнаградителната лихва, като е уговорено натрупване
на неиздължени лихви към редовната главница и е уговорен период за облекчено погасяване
на кредита.
Представена е нотариална покана, рег. № 4468/16,06,2020год.,/л.
55/, изпратена до кредитополучателите за обявяване на предсрочната изискуемост
на задълженията по договора за кредит. Посочено е, че поканата е връчена по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, считано на 04,08,2020год. Към поканата са представени
разписки № 6 и 6а с идентично съдържание /л. 57 и 58/, в които е посочено, че
адресът е посетен на 17,06,2020г. - следобед, на 11,07,2020 г. - сутринта и на
20,07,2020 г. – вечерта, като никой не е бил намерен, поради което е било залепено
уведомление, като в указания срок, никой от длъжниците или техен представител
не се е явил в нотариалната кантора за получаване на поканата.
От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че към дата 20.04.2007г.,
кредитът в размер на 40000,00 лв. е бил напълно усвоен. Последната вноска по кредита е направена на 29.06.2012г. в
размер на 30.00лв. Месечните вноски с падеж от 10,04,2012год. до 10,07,2020год.
са в просрочие. С постъпилите суми са погасени месечните вноски до 10.03.2012г.
вкл. Дължимата главница към 08.04.2020г. е в размер на 47 511,10лв., в това
число от вноски с настъпил падеж до 04.08.2020г.: 31 275,63лв. и предсрочно
изискуема главница: 16 235,47лв. Неплатените договорни лихви по Договор за
банков кредит HL 19159/11.04.2007г. и допълнителните споразумения към него за
периода от 10.11.2017г. - 04.08.2020г. са общо в размер на 13 990.86лв.
Начислените лихви върху просрочени главници за периода от 10.11.2017г. до
14.10.2020г. са общо в размер на 21 048,17 лв. Размерът на незаплатените разноски
е общо в размер на 387,78 лв., в това число остатък от такса за подновяване на
ипотека в размер на 94,98лв. и такси за нотариални покани общо в размер на
292,80 лв. Базовият лихвен процент е променян с Решения на КУАП, а договорната
надбавка е променяна с клаузите на допълнителните споразумения. С промяната на
годишната лихва се е променяла и месечната вноска, от 480,07лв. по договор, на
492,66лв. след 19.11.2007г., 530,30лв.
след 19.08.2008г., на 568.54лв. от 19.11.2008г. Към първоначално усвоената главница
са капитализирани суми общо в размер на 9 931,46лв., в това число без
капитализираните главници - 9 116,00лв., по пера както следва: капитализирани
възнаградителни лихви: 8 950,52лв.; капитализирани наказателни лихви 95,48 лв.;
капитализирани такси за управление на кредита 70,00 лв.
В случай, че не е налице промяна на договорения лихвен
процент при първоначален погасителен план, без да се вземат предвид извършеното
капитализиране, задълженията по договора са в следния размер – дължима главница
в размер на 35911,23лв., в това число вноски с настъпил падеж към
04,08,2020год. – 26885,33 лв. и предсрочно изискуема главница от 9025,90лв. За
период от 19,10,2010г. до 14,10,2020 г. възнаградителната лихва е общо в размер
на 25311,22 лв. За периода от 10,11,2017год. до 04,08,2020год.
възнаградителната лихва е общо в размер на 5003,83лв. Наказателната лихва,
изчислена върху главниците, от датата на забава на съответната вноски до
14.10.2020г., е общо в размер на 4 086.62 лв., включително и върху предсрочна
изискуемата главница, за периода от 05.08.2020г. до 14.10.2020г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД.
По делото не се спори, че между „Б.П.Б.“
АД /предишно наименование на ищеца/ - от една страна и Е.Д.К. - А. и М.М.А. -
от друга е възникнало правоотношение за представяне на кредит, по силата на което
Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите
договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.108/2006год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 11,04.2007г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора за
кредит.
В отговора на исковата молба е направено възражение за неравноправност на
клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора, с която се дава право на банката да
променя приложимия по договора лихвен процент.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои
неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са
нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид,
ал.(2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Не се установява изследваните клаузи да са индивидуално
уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗД, в тежест на доставчика или търговеца
е да докаже това обстоятелство. Такова доказване по делото не е проведено.
Действително, възможността за едностранна промяна на дължимата възнаградителна
лихва е предвидена в договор, а не общи условия. Включването на уговорката в
договора само по себе си обаче не предопределя характера ѝ на
индивидуално уговорена и съдът продължава да дължи потребителска защита по
отношение на нея. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя,
би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори - така Решение № 98 от 25.07.2017 г.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото настоящият състав приема, че
спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то следва да се пристъпи към преценка
за тяхната неравноправност по смисъла чл. 143 от ЗЗП.
Оспорваната клауза има за предмет размера на
възнаградителната лихва по договора. Възнаградителната лихва представлява
"цената" по договора за кредит, заплащана срещу престацията на
Банката да предостави за ползване кредитните суми за определен период то време.
По този начин, процесната клауза, доколкото се урежда от ЗЗП, попада в
хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ от този закон - отнасят се до
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга и в случай
че са ясни и разбираеми тяхната противоправност не може да бъде преценявана.
Предвид това, преди да се разгледа противоправността ѝ, следва да се
направи проверка доколко същите са ясни и разбираеми. Изискването за яснота и
разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на
разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици -
Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т.
45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г. В договора не са посочени критерии,
въз основа на които се променя базовият лихвен процент или начина на формулиране
на размера му, нито от съдържанието им потребителят може ясно и недвусмислено
да предвиди икономическите последици от промяната на съответните условия. С
оглед това, не може да се приеме, че разглежданите клаузи са уговорени по ясен
и разбираем начин и по тази причина същите подлежат на преценка досежно тяхната
неравноправност.
Преценката на спорната клауза би могла да се разглежда в
контекста на чл. 143 от ЗЗП, ал. 1, т. 10 и т. 12 /към приложимата му редакция
- Обн. ДВ. бр.108/2006г./.
Хипотезата предвидена в чл. 143, т. 10 от ЗЗП сочи на
неравноправна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В договора за кредит не са посочени условията, при които може да се пристъпи
към промяна на приложимата към договора лихва. Липсва и яснота относно
методиката и математически способ за формиране на едностранно променената
лихва, респ. не са налице критерии, въз основа на които длъжниците могат да
предвидят, произтичащите за тях икономически последици. Съобразно изложеното
предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от ЗЗП-клаузите
са неравноправни, съответно нищожни на основание чл. 146 ЗЗП.
По отношение неравноправност на проверяваните клауза
съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.
По делото се установява, че с промяната на базовия лихвен процент, цената на
услугата, тоест лихвата, която ще се плаща, за срока на договора се завишава
многократно. При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена нарочна възможност
при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е
в съответствие с условието на чл. 143, т. 12, предл. 2 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на
чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б" от ДР на ЗЗП/ред.бр.108/2006/,
съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит,
обезпечен с ипотека. Предвид това, по отношение на клаузите, предвиждащи
едностранно увеличаване на приложимия по договор лихвен процент от банката,
доколкото същите попадат под обхвата на ЗЗП, по отношение на тях следва да се
прецени дали са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП предвижда
изключение от основанието за неравноправен характер на клаузи в потребителски
договор по чл. 143, т. 10 от ЗЗП, т.е. допуска едностранна промяна от
доставчика на финансова услуга на лихвен процент, дължим от потребителя, но при
наличието на няколко предпоставки: основателна причина за промяната, поето по
договора задължение за уведомяване на другата страна в 7-дневен срок и
предоставено право на потребителя да прекрати договора. Изключение от
прилагането на основанието по чл. 143, т. 10 ЗЗП, както и на основанието по чл.
143, т. 12 от ЗЗП ( увеличаване на цената, без потребителят да има право да се
откаже от договора, ако определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключване на договора) е предвидено и в разпоредбата на
чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП за финансови услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика.
Основният критерий за приложимостта на изключението по чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които
не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор - Решение №
424/02.12.2015 г. гр. д. № 1899/15 г. на ВКС, ІV г.о. В посоченото решение,
както и в Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
е посочено, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща: вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Посочването само на факторите,
чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, сочи, че дори и
изменението да е обосновано обективно, то в тези клаузи не се съдържа ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който, предвид
настъпилите изменения в съответния финансов индекс, респ.валутен курс и др., ще
се формира новият базов лихвен процент. Липсата на конкретна методика или
формула (математически алгоритъм), определящ трайно съотношението между
изменението и изброените пазарни лихвени индекси създава възможност при наличие
на предвидените в договора и/или ОУ изменения на променливата компонента,
банката - кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. В
Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е
поставено и изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени
разходи и фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният
елемент при изменението и за да може потребителят да направи прогноза или
самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора. В случаите на сключен договор, в който липсва методика
за изменение на лихвения процент, а е уговорена възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на размера на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя, не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на такива
клаузи, изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо - Решение №
205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/16 г. на ВКС, І т.о. Идентични са
предпоставките и за прилагане на изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП,
както и чл. 144, ал. 4 от ЗЗП. В посочения смисъл - Решение № 98 от 25.07.2017
г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
По отношение на сключените допълнителни
споразумения за преструктуриране на дълга, чрез разсрочване при определен
гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/,
съдът намира следното: съгласно Решение № 66 от 29,07,2019 год. по гр.д. №
1504/2018 г. на ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По този начин, уговорките с които към
главницата по кредита се прибавят начислени и непогасени лихви са нищожни на
основание чл.26, ал.4, вр.чл.10, ал.3 от ЗЗД.
По изискуемостта:
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за банков кредит е налице задължителна
съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т.
18 от същото. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на Банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
С нотариална покана, рег. № 4468, том 3, № 6 на М.И.–
нотариус с район на действие – СРС, рег. № 260 на НК /л. 55/, банката е обявила
предсрочната изискуемост на задълженията по кредита по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като съдът намира да са налице предпоставките за осъществяване на
фингираното връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн. с ДВ бр. 86
от 2017г. и съществувалата преди това съдебна практика по приложението ѝ
– три посещения на адреса с интервал от поне една седмица в рамките на месец,
като едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Видно заключението на ССчЕ до датата на връчване на нотариалните
покани за обявяване на предсрочна изискуемост към момента на получаването на
изявление на банката ответниците са били в просрочие на сумата от 26885,33лв.,
т.е. на повече от три вноските по кредита. По този начин е налице обективният
факт на забавата, обуславящ част от елементите от фактическия състав на
предсрочната изискуемост по чл. 18, ал. 1 и 2 от договора за кредит - допусната
забава в плащания на дължими по договора вноски.
Във връзка с изложените в отговора на исковата молба
възражения, следва да се посочи, че обявяването на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита представлява право, а не задължение на кредитора, който
е свободен да избере момента, в който да го упражни, независимо кога са
възникнали основанията за това.
По определяне размера на задължението:
Размерът на задължението следва да бъде определен без да
бъде съобразявано увеличението на лихвения процент, както и капитализирането на
лихви към главницата. Съдът не съобразява извършеното увеличение на лихвата с
допълнителните споразумения, тъй като търговецът не установи да е спазен баланс
в отношенията с потребителя като фиксирането на посочения лихвен процент е
съобразено с едностранното изменение на лихвата, извършено от търговеца на
основание неравноправна клауза, което обосновава извод да съставлява спогодба
върху непозволен договор която е нищожна на основание чл. 366 от ЗЗД.
В тази хипотеза, съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимата по делото главница възлиза на
35911,23 лв., в това число вноски с настъпил падеж към 04,08,2020год. –
26885,33лв. и предсрочно изискуема главница от 9025,90 лв.
От ответника е релевирано възражение за изтекла погасителна
давност. По отношение вземанията за настъпили вноски за главница приложимата е
общата петгодишна погасителна давност по
чл. 110 от ЗЗД. Исковата молба е подадена на 16,10,2020год. т.е. погасени по
давност биха били вноски с настъпил падеж преди 16,10,2015год. Размерът на
вземането за главница определен по реда на чл. 162 от ГПК, за периода от
19,10,2010год./задълженията до 19,09,2010год. са погасени/ до 15,10,2015год. е в размер на 10011,57лв.,
за която сума възражението за изтекла давност е основателно. Ето защо исковата
претенция е основателна за сумата 25899,66лв.
/35911,23лв.-10011,57лв.=25899,66лв./.
На осн. чл.430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи
договорна лихва за ползване на паричния ресурс, която вещото лице изчислява в
размер на 5003,83лв. за релевирания период от 10,11,2017год. до 04,08,2020год.,
определена при първоначално уговорения лихвен процент.
На банката
се дължи и неустойка на основание чл.3, ал. 3 от договора за кредит. Съдът
намира за неоснователно искането за намаляването ѝ поради прекомерност.
Въпреки, че размерът ѝ е по-висок от този на законната лихва, той
съответства на обезщетителния и наказателен характер на неустойката. Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
задължението за наказателна лихва за релевирания период от 10,11,2017 г. до
14,10,2020 г. възлиза на 4 086,62 лв.
На
основание, чл. 13, ал. 2 от договора, кредитополучателите дължат заплащане на
всички разходи и такси във връзка с учредяване на договорна ипотека върху техен
недвижим имот, които съгласно заключението на вещото лице възлизат на 94,98 лв.
– такса за подновяване на ипотека.
По делото е
претендирано заплащането на разноски за нотариални покани по бордера от 13,09,2017
г. и 11,12,2017год. По делото не са представени изпратени до ответниците
нотариални покани през 2017год. и въпреки че се установява плащане, не може да
се приеме, че това е направено за нотариални услуги във връзка процесния договор за кредит. Що се
касае, до претендираната такса за нотариална покана за предсрочна изискуемост,
не следва да се уважи претенцията в пълния претендиран размер от 120,00 лв. По
делото не е представен отчет или сметка на нотариуса, от която да се установят
услугите, за които е начислена претендираната такса. Предвид изложеното,
искането следва да бъде уважено до размера от 24,00лв. с ДДС, за която е
отбелязано, че е събрана при представянето на нотариалната покана.
В горните
размери исковите претенции са
основателни, а за разликата до предявените размери подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 4392,11лв.
от общо 10457,41лв., от които 3317,52 – държавна такса, 3621,76лв.– адвокатско
възнаграждение, 3018,13лв. – депозит за особен представител и 500,00лв. –
депозит за вещо лице.
Съобразно отхвърлената част на иска ответниците имат право
на разноските, но по делото няма данни да са извършени такива.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.Д.К. – А., ЕГН ********** и М.М.А., ЕГН ********** двамата
със съдебен адрес;***, сграда „********да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, със съдебен адрес:***, офис 5-6, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал.2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД, следните суми по Договор за кредит за извършване
на ремонт/подобрения на недвижим имот с № HL 19159/11,04,2007год.: 25899,65лв.– главница; 5003,83лв. – възнаградителна лихва, за
периода от 10,11,2017г. до 04,08,2020г.;
4086,62лв. – мораторна лихва, за
периода от 10,11,2017г. до 14.10.2020г.
и 94,98лв.-такса
за подновяване на ипотека, част от 310,70лв., 24,00лв.-разходи за нотариална покана за предсрочна изискуемост,
ведно със законната лихва върху тези суми от 16,10,2020год. до окончателното
изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над 25899,66лв.
до 35911,23лв. като погасен по
давност, а за разликата над 35911,23лв. до пълния предявен размер от 47511,10лв.
като неоснователен; иска за
възнаградителна лихва за разликата над 5003,83лв.
до пълния предявен размер от 13990,86лв.
като неоснователен; иска за мораторна
неустойка за разликата над 4086,62лв.
до пълния предявен размер от 21048,17лева
като неоснователен и иска за
разноски по кредита за разликата над 118,98лв.
до пълния предявен размер от 387,78лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.К. – А.,
ЕГН ********** и М.А., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес;***, сграда
„********да заплатят на „Ю.Б.“АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***-6, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 4392,11лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: