Решение по дело №767/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260019
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20202330200767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260019/18.1.2021 г.

гр.Ямбол, 18.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 767 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „СИЙ-КО-ЛИЕ-С.К.”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Й.К., чрез пълномощник адв. И. Г. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 505640-F529635/10.04.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон и е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г.от АК-Ямбол, който пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт И.оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.11.2019 год. свидетелите А. и М. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – баничарница, намираща се в ***. В хода на проверката се установило, че в обекта има монтирано фискално устройство. След разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство се установила касова наличност в размер на 259,50 лв., а фактическата наличност била 66,50 лв., съгласно попълнения опис на паричните средства. За така установената отрицателна разлика в размер на 192,95 лв. нямало направени записвания във ФУ, което притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми. Проверката приключила със съставяне на протокол № ***. На 02.12.2019 г. в присъствието на К. И.К., упълномощен представител на жалбоподател е съставен АУАН F529635 от същата дата за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. На 10.04.2020 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя А. и на свид. М., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

При издаване на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. В ал.2 е допуснато изключение от общото правило, като законодателят е допуснал актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя само в случаите в които не може да бъде намерен, или след покана не се яви. В конкретния случай изобщо по делото липсва покана за съставяне на АУАН, както и такава да е била връчена на адресата. При съставяне на акта е присъствал К. И. К., като се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от 11.09.2007 г. Последното обаче, съгласно трайно установената практика на Административен съд-Ямбол, обективирана в Решение № --- по КАНД № *** г. не му е давало представителна власт за участие в административнонаказателно производство, доколкото е липсвала изрична клауза в пълномощното в тази насока. Предвид изложеното съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл.40, ал.1  и ал.2 от ЗАНН и същият влече процесуална незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, което подлежи на отмяна.

На следващо място, на дружеството-жалбоподател е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл.185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

             Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото на санкционираното лице, което е  основание за отмяна на НП.

           При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно.            Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на  въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 505640-F529635/10.04.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ СИЙ-КО-ЛИЕ-С.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от С.Й.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ЕТ „СИЙ-КО-ЛИЕ-С.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.„Златен рог бл.18, вх.Г, ап.82, представлявано от С.Й.К. направените по делото разноски в размер на 300 лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: