№ 161
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Христо Д. Симидчиев
Весела Ив. Евстатиева
като разгледа докладваното от Христо Д. Симидчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601206 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 243 ал.8 НПК
С протест от РП-Пловдив е атакувано съдебно определение №-170/14.04.2021г по ЧНД №-
236/21г по описа на ПРС, 21 н.с.,с което е отменено постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателно производство по ДП №- 56/2019г по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура Пловдив,в частта в която е прекратено за престъпление по
чл. 136 ал.1 от НК. В протеста са изложени изводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение,предвид неправилното приложение на
материалния закона,както и неправилна оценка на част от доказателствата от съда.
В отговор на протеста е постъпило възражение от адв. З.,който като пълномощник на
пострадалото лице К. счита,че протеста е неоснователен,за което излага множество
съображения.
За да постанови своето определение съдът е приел от фактическа страна обстановка,която
по съществото си не се оспорва от страните изложили своите доводи по въззивното
производство. Тя кореспондира с доказателствата по делото,от които се установява,че на
инкриминирания ден К. заедно с група негови колеги започнали демонтаж на строително
скеле.Той демонтирал елементи от скелето и ги подавал надолу на свидетелите Ш. и И..
Достигайки височина 5.50-6 00 м. той предприел слизане по вертикалните тръби от
външната страна на скелето,вместо по предвидената за това стълба. Загубил равновесие е
паднал на земята, от което претърпял телесни увреждания- обективно установени по делото.
Съдът е обсъдил задълбочено показанията на К.,Ш. и И.,които е приел като добросъвестни и
безпротиворечиви.
Относно показанията на св. П. съдът е приел,че той прави твърдение касаещо неговата
1
заинтересованост относно ползването на предпазните обезопасителни средства-
колан,въжета и каска,което остава изолирано от останалия доказателствен материал. В тази
насока съдът е обсъдил налично приложените по делото писмени доказателствени
средства,като подробно е анализирал тяхното съдържание.
Възоснова на това съдебното определение съдържа качествен и законосъобразен анализ за
правната характеристика на престъплението по чл. 136 ал.1 от НК.Той представя
съдържанието,което законодателя е определил за елементите от изпълнителното деяние и
бланкетността на този текст от НК,което предвид съдебната доктрина следва да се запълни
със съответните специфични законови или подзаконови разпоредби. Съдът обосновано е
обсъдил съдържанието на ПР.№2/79г и №-7/87г на ВС, в частта им, в които са установени
каква е причинната връзка между достигнатия вредоносен резултат и нормативната уредба
– в частност съдът е изследвал Наредба №-2/22.03.2004г за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Съдът правилно е посочил,че първото основание да се приеме необосноваността в
постановлението на прокурора е липсата на обективно изследване дали освен нарушения
ред,по който е следвало К. да слезе по скелето,той не е бил препятстван да осъществи това
от липсата на отвор на пода на скелето,така както се твърди в жалбата срещу прокурорския
акт. На следващо основание съдът е посочил,че обстоятелствата определящи ползването на
лични предпазни средства не са анализирани в прокурорското постановление,при все че са
били обект на произнасяне от инспектиращите случая органи и представено заключение по
експертизата.Според въззивният съд тези изводи на съда са подкрепени с обстойната му
оценка на установените по делото доказателства,тяхната относимост към техническата
нормативна уредба за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на
работещите при ползване на личните предпазни средства и тази касаеща дейността по
монтажа и демонтажа на скелета.
Обосновано съдът е приел,че липсата от произнасяне в прокурорския акт,като правен извод
за връзката между допуснатите нарушения, относно ползването на лични предпазни
средства и неспазване изискванията за демонтажа на скелето, са основание за отмяната на
постановлението в частта относно разследването по чл. 136 ал.1 от НК и изпълнение на
посочените от съда пропуски за събирането на допълнителни доказателства.
По същество представеният протест съдържа довода,че квалификацията на чл. 136 ал.1
НК,по която се е водило разследването е неправилна,тъй като злепоставянето е довършено
при възникване на опасност здравето и живота на трето лице.При реализирането на такава
опасност,която засяга здравето и живота на лице,може да се носи отговорност единствено
по чл. 134 от НК. Според прокурора и предвид задължението на съда съобразно чл. 243 ал.5
НПК да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на атакуваното прокурорско
постановление,липсата от произнасяне по отношение правния довод на прокурора за
неправилността на квалификацията по чл. 136 ал.1 НК е основание постановеното съдебно
определение да се отмени.
2
Въззивният съд намира,че съображението изложено в протеста за липсата от произнасяне
относно хипотезата на чл. 134 ал.2 НК не е основание за отмяна на атакуваното съдебно
определение.Това становище се основава върху неправилния анализ на материалния закон
от прокурора по отношение правната характеристика на двата текста от закона: чл. 134 ал.2
в раздел 2-ри от гл.2-ра на НК и чл.136 ал-1 в раздeл 3-ти -злепоставяне. Изначално
представеното тълкуване на прокурора между текстовете чл.134 и чл.136 от НК за тяхната
субсидиарност и бланкетност е правилна,но не е отчетено съществената им отлика относно
обективната страна на всяко деяние и предпоставките за тяхното приложение. Хипотезата на
чл. 134 от НК касае настъпването на противоправен резултат в следствие на причиняване
на смърт или телесна повреда на хора,при наличието на останалите съпътстващи белези от
обективната страна /правна регламентираност на дейността,представляваща източник на
повишена опасност/. Наказателната отговорност може да се носи и дори когато по време на
злополуката отговорните лица не са били на работа,стига да не е била прекъсната
причинната връзка между виновното поведение на отговорните лица и настъпилия
резултат. За разлика от това хипотезата на чл. 136 от НК не предвижда виновно увреждане
или засягане живата и здравето на пострадалия,а само засягане,което законодателят
регламентира „ КОЙТО….ИЗЛОЖИ НА ОПАСНОСТ“.Тоест законът преследва само
виновното поставяне в опасност/застрашаването/ на живота или здравето.Субекти на това
престъпление са лицата,които имат нормативни задължения за осигуряване безопасността
на труда и при тяхното нарушаване е създадена опасност за здравето и живота на други
лица. Като цитираната в атакуваното пред съда постановление за частично прекратяване и
спиране на наказателното производство,така и в обсъжданото съдебно определение е
визирана съдебна практика на ВС е действаща и категорична: Съставите на
престъплението на злепоставяне категорично сочи,че те са приложими,когато не може да
бъдат приложени някои от първичните състави на убийство или телесни повреди,защото
макар и да се е достигнало до тях,деецът няма вина за тях, а само за предхождащата ги
опасност. На това основание наказателната доктрина е приела и че субсидиарността между
двете норми предполага тяхното приложение и когато се обсъжда въпроса за
съпричиняването от страна на пострадалото лице.
В частта относно обсъдените от съда съображения по чл. 308 ал.1 от НК въззивният съд
приема,че в съдебното определение правилно е постановено оставяне без разглеждане
жалбата против прокурорското постановление. Посечения за това извод е законосъобразен
и ответен на приетата съдебна практика относно липсата на процесуална легитимация да се
обжалва произнасянето за престъпления засягащи документооборота на Държавата и че
фигурата на пострадало лице съобразно чл. 74 НПК не е призната в трайно установената
съдебна практика.
Предвид изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА съдебно определение №-170/14.04.2021г по ЧНД №- 236/21г по описа
на ПРС, 21 н.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4