Настоящото производство е с правно основание чл.432 от ГПК. Депозирано е от Мехмед Юмер Юмер от с. Рани лист,общ. Кърджали, и Нериман Шевкед Юмер от с. Македонци, общ. Кърджали, до настоящия съд, имащ в производството качеството на въззивен съд, възражение /наименовано неправилно жалба/. В същото се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 303/14.07.2008г. , постановена по гр.д. № 408/08 г. , Районен съд, гр.Кърджали, е разпоредил същите да заплатят на заявителят Мустафа Рамаданов Халилов от гр. Кърджали, общ. Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 24 000 лв.,произхождаща от разписка за получена сума, както и сумата в размер на 1306 лв., разноски по делото. Въз основа на посочената заповед бил издаден изпълнителен лист в полза на Мустафа Рамаданов Халилов и съответно образувано изпълнително дело № 218/08г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с район на действие Окръжен съд, гр.Кърджали. В жалбата се твърди, че цитираната заповед била неправилна и постановена в противоречие със закона. Твърди се също, че обжалваната заповед не е връчена на длъжниците съгласно изискванията на чл.411, ал.З от ГПК и по този начин за тях се е преклудирало правото да подадат възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок. С оглед на това във възражението се изтъква, че били налице условията на чл.423, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е била нарушена процедурата по надлежното връчване на обжалваната заповед. Твърди се , че за издадената заповед за изпълнение длъжникът М. Юмер узнал едва на 10.12.2008 г. след завръщане от чужбина,като в тази връзка се представя удостоверение рег.№ 14650/15.12.2008 г. на ОД на МВР, гр. Кърджали. На основание изложеното и на основание чл.423, ал.1 от ГПК, във възражението се прави искане да бъде отменена Заповед за изпълнение на парично задължение № 303/14.07.2008 г., постановена по ч.гр.д. № 408/08 г. по описа на Районен съд- Кърджали, като незаконосъобразна. Предявено е и особено искане за спиране на изп.д. № 218/08 г. на ЧСИ Р.Сираков, с район на действие Окръжен съд, гр. Кърджали. Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: По повод депозирано на 10.07.2008 г.,заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, на 14.07.2008 г., Районен съд ,гр. Кърджали, е издал заповед № 303 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Нериман Шевкед Расим и Мехмед Юмер Юмер да заплатят разделно на кредитора Мустафа Рамадан Халилов,сумата 24 000 лв. за частичен иск с лихва от 10.07.2008 г.до изплащане на вземането, както и сумата 1306 лв., съставляваща разноски по делото. На 17.07.2008 г. е издаден изпълнителен лист. От прочита на приобщеното ч.гр. № 408/08 г. на РС, гр. Кърджали, се установява, че препис от издадената заповед е връчен само на кредитора Халилов на 18.07.2008 г. , а на длъжниците такъв препис преди депозиране на възражението ,стоящо в основата на настоящото производство / 06.01.09 г./, не е връчен. Такива преписи от процесната заповед са връчени на длъжниците Н. Расим и М. Юмер, едва на 13.01.2009 г. Съобразно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът , който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд,когато заповедта не му е била връчена надлежно. В казуса е безспорно обстоятелството , че до момента на предявяване на възражението, с цитираното правно основание чл.423 от ГПК / 06.01.09 г./, стоящо в основата на това производство, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,под № 303 / 14.07.2008 на РС, гр. Кърджали, не е била връчена на длъжниците Нериман Расим /Юмер/ и Мехмед Юмер , изобщо. Тази констатация очертаваща хипотезата Ýа чл.423, ал.1, т.1 от ГПК ,прави депозираното възражение основателно. Законодателят обвързва с този извод възможността същото да бъде прието. Факта на приемането пък води по силата на закона, в частност ал.3, предл.2 на чл.423 от ГПК, до спиране на издадената на основание чл.410 от ГПК ,заповед . Прочие следва на основание ал.4 на цитирания член, делото да бъде изпратено на първоинстанционния съд, което да продължи с указанията по чл.415,ал.1 от ГПК. И само за изчерпателност на изложението следва да бъде отразено, че направеното особено искане с правно основание ал.2 на чл.423 от ГПК, доколкото не са изпълнени предпоставките на ал.2 на чл.282 от ГП К, към който ред закона препраща, не може да бъде уважено. Доколкото искането обаче касае спиране на самата заповед за изпълнение,то неговият ефект в това производство с приемането на възражението е постигнат. По отношение обаче на направено искане за спирането на изп.д. № 218/08 г. на ЧСИ Р.Сираков с район на действие Окръжен съд, гр. Кърджали, следва да се посочи, че с такова правомощие настоящата инстанция в това производство, не разполага. Законодателят е предписал друг относим ред и компетентен орган, пред който да бъде направено това искане. Водим от горното и на основание чл.423 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА депозираното от Мехмед Юмер Юмер от с. Рани лист,общ. Кърджали, и Нериман Шевкед Юмер от с. Македонци, общ. Кърджали, възражение като основателно. СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед № 303 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от 14.07.2008 г., постановена по ч.гр.д. № 408/2008 г. по описа на Районен съд , гр. Кърджали. ИЗПРАЩА делото на компетентния първоинстанционен съд – РАЙОНЕН СЪД, гр. Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия с указанията по чл.415,ал.1 от ГПК. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|