РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.А
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.А Гражданско дело №
20222120105778 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на Х. Й. К., ЕГН **********, чрез
адв. К. Т. от БАК против Р. Д. К., ЕГН **********, с която се иска на основание чл.439 ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи претендирана
суми по изпълнително дело № 20222120400739 по описа за 2022 г. при ДСИ Т. М. при БРС,
а именно: сумата от 1754 лв. – представляващо присъдени разноски по изп.лист издаден по
гр.д.№ 163/2012 г. на БОС.
В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като от
постановяване на съдебното решение до подаване на исковата молба са изминали повече от
пет години и вземането е погасено към 01.05.2018 г. – преди образуване на изпълнителното
производство. Затова се сочи, че същото не се дължи. Ангажирани са писмени
доказателства. Претендират се разноски.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като
неоснователен. Посочва се, че давностният срок не е изтекъл, тъй като е бил моногократно
прекъсван с признанията на ищеца, че ще заплати доброволно сумата. Затова с оглед
близката родствена връзка между страните и фактът, че обитават едно и също жилище,
кредиторът не е предприел по-рано действия по принудителното събиране на вземането.
Направено е искане за допускане до разпит на трима свидетели.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори, че с решение № 88/01.04.2013 г. по гр.д.№ 163/2012 г. на БОС
е било отменено извършено дарение от Р. Д. К. в полза на нейния син Х. Й. К., като със
1
същото решение в полза на Р. К. са присъдени 1754 лв. – разноски по делото. Решението е
влязло в сила на 07.05.2013 г.
За присъдените разноски от 1754 лв. е издаден изпълнителен лист № 260179 от
23.06.2022г. и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20222120400739 на
Държавен съдебен изпълнител при РС-Бургас.
В хода на процеса е разпитана в качеството на свидетел Г.П.Т. – близка приятелка на
ответника Р. К., която посочва, че отношенията между страните са влошени и през 2013 г. са
водили дело за апартамента. Р. й споделила, че е спечелила делото и половината от
апартамента ще е за нея, а другата половина за Х., който ще й плати и разноските.
Свидетелят посочва, че Р. й е споделяла многократно, че Х. й е обещал да й плати
разноските, като й казвала: „обещани са ми, ще ми ги даде” и това се случвало през 2016г.,
2017г. и 2018 г., както и след 2018 г. Това свидетелят знае от Р.. Уточнява, че е чула това
само от нея и по нейни думи той много пъти й е обещавал да даде парите, но не знае с какъв
тон и какви думи.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск
изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая страните
не спорят, че до 2022 г. не са били предприемани други действия по принудително събиране
на вземането. Спорният по делото въпрос е дали давността е била прекъсната с извършено
от ищеца признание.
Според чл.116, б. а ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. По приложението на тази разпоредба е прието тълкувателно решение № 4/2019г.
по т.д.№ 4/2019 г. на ОСГТК, с което се разяснява, че признаването на вземането по чл. 116,
б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на
все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Същото следва да бъде
направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане.
То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за
наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
Въпреки близките родствени отношения на страните и фактът, че живеят в едно
домакинство, по делото е безспорно, че отношенията им са трайно влошени още от 2013г.
Неразбирателствата и водените други дела между тях внасят съмнение в тезата за
доброволно признание и заявено намерение за плащане от страна на длъжника. Такова не се
установява по кагеторичен начин и от събраните по делото доказателства. Съдът приема, че
от показанията на единствения разпитан по делото свидетел Т. не се установя с
необходимата степен на достоверност, че от страна на длъжника Х. К. е било направено
ясно и недвусмислено признание на дълга, годно да прекъсне давността. Свидетелят Т. не е
възприела лично изявление на ищеца, а единствено преповтаря и преразказва чутото от
своята приятелка. Не е посочен конкретен разговор или момент на извършено признание,
като общото посочване на 2016г., 2017г. и 2018 г. не установява как, кога, по какъв повод и
начин е воден разговор между страните. Още повече, че от влизане в сила на решението през
2013 г. до образуване на изпълнителното производство са изминали почти десет години. Не
става ясно кога ищецът е отправил това изявление и кога то е било възприето от кредитора,
а единствено, че Р. К. е била уверена в това, че той ще й заплати сумата доброволно.
Посоченото от свидетеля, че “по нейни думи той много пъти й е обещавал да й даде парите
през всичките години” е прекалено общо и не възпроизвежда възприето от свидетеля
2
конкретно признание. Ето защо, съдът приема, че по делото не е надлежно пълно и главно
доказано възражението на ответника за прекъсване на давността.
По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 110
ЗЗД съдът приема, че вземането по издадения изпълнителен лист се явява погасено по
давност. Предвиденият в закона петгодишен срок е започнал да тече през 2013 г. и е изтекъл
през 2018 г. Следователно искът за недължимост на сумите се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за заплатена държавна такса от 69.80лв. и
адвокатско възнаграждение в размер от 650лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес
............................, че Х. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в ................................, не
дължи на Р. Д. К., ЕГН **********, претендирана суми по изпълнително дело №
20222120400739 по описа за 2022 г. при ДСИ Т. М. при БРС, а именно: сумата от 1754 лв.
(хиляда седемстотин петдесет и четири лева) – представляващо присъдени разноски по гр.д.
№ 163/2012 г. на БОС, за което е издаден изпълнителен лист от 23.06.2022г.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес ............................, да заплати на Х. Й.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес в ................................, сумата от 719.80 лв.
(седемстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3