Р Е
Ш Е Н
И Е №260026
гр.
Шумен, 18.07.2022 год.
Шуменският
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа
докладваното от съдия Константин Моллов т.д. № 25 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.247 от ГПК.
Постъпила е
въззивната жалба вх. № 260580/15.06.2022 г.,
подадена от „Търговска банка Д“ АД, действаща чрез пълномощника си юриск. Р.Т.,
против решение №
260016/09.05.2022 г. по т.д. № 25/2021
г. по описа на Шуменски окръжен съд. В жалбата, жалбоподателят сочи, че
по отношение претенцията за главница, за горницата над 50 469,94 евро до пълния
предявен размер от 63 859 евро, в мотивите на съдебния акт е посочено, че е
същата е неоснователна, но липсва постановен отхвърлителен диспозитив относно
тази част на претенцията.
Съгласно чл.247, ал.2 ГПК, съдът е предоставил
възможност за отговор на другата страна на въззивната жалба, в тази й част,
имаща характер на искане по чл.247 ГПК, като насрещната страна не е депозирала такъв.
Съдът, като съобрази изложеното във
въззивната жалба твърдение за противоречие между мотиви и диспозитив в
първоинстанционното решение и след служебна проверка на същото, приема, че въззивната
жалба в тази й част има характер на искане по чл.247 ГПК. Като съобрази приложените
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, установи от
фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по т.д. № 25/2021
г. на ШОС и постановеното решение № 260016/09.05.2022 г. по т.д. № 25/2021 г., ШОС
е признал за установено, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К.К.К., ЕГН **********, адрес: ***0
дължи на “Търговска банка Д” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Красно село”, бул. "Ген. Тотлебен" № 8, представлявана от Главен
Изпълнителен директор А.И.А. и
Изпълнителен директор М.Е.Г., сумата 50 469,94 (петдесет хиляди четиристотин
шестдесет и девет евро и деветдесет и четири евроцента) евро – главница по Договор за
кредит № 0400.0810/07.09.2010г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 12.07.2011 г., до изплащане
на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение
№1663/13.07.2011г. и изпълнителен лист от 13.07.2011г. по ч.гр.д. № 2663/2011
г. на ШРС.
Със същият съдебен акт е отхвърлил
иска по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че К.К.К. дължи на “Търговска
банка Д” АД, следните суми: 334,51 евро - възнаградителна лихва от 25.06.2011 г. до
11.07.2011 г. вкл., 3124,32 евро - възнаградителна просрочена лихва от 25.01.2011
г. до 11.07.2011 г., по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010г., за които
суми има издадена Заповед за изпълнение №1663/13.07.2011г. и изпълнителен лист
от 13.07.2011г. по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на
ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Произнесъл се е и по разноските.
Досежно претенцията за главница по договора за кредит в претендирания размер от 63 859 евро, в мотивите на съдебния акт е прието, че същата е частично основателна. Посочено е, че: „В случая, т.к. вземането на ищеца – за главница, разноски и лихви е погасено по давност, следва да се признае съществуването само на вземане в размера, за който ответникът е направил отказ от изтекла давност или 50 469,94 евро – главница. Предвид посоченото, съдът намира, че искът се явява основателен за сума в размер на 50 469,94 евро – главница по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г., за разликата до пълния предявен размер на главницата от 63 859 евро, искът се явява неоснователен“.
При постановяване на решението обаче, съдът е пропуснал да постанови диспозитив досежно отхвърлената част на иска, а именно, за разликата над 50 469,94 евро – главница по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г., до пълния предявен размер от 63 859 евро.
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. В правната доктрина, а и съдебната практика е прието, че по смисъла на чл.247 ГПК, очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат напр. погрешно посочване имената на страните, границите на спорния имот, погрешни пресмятания на суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична воля на съда, личаща от мотивите на решението, какъвто е и настоящият случай, и др. подобни.
В случая, съдът е формирал воля в мотивите на решението, че искът по чл.422, ал.1 ГПК е неоснователен за разликата над 50 469,94 евро – главница по Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г., до пълния предявен размер от 63 859 евро (което е сумата от 13 389,06 евро), но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище. Налице е фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.
Предвид гореизложеното и на посоченото основание, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да бъде поправена очевидна фактическа
грешка в решение № 260016/09.05.2022 г.
по т.д. № 25/2021 г. на Шуменски окръжен съд, като на лист 12 от решението, след
първия диспозитив, се добавя втори диспозитив, а именно:
„ОТХВЪРЛЯ предявения иск, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, за признаване за установено, че К.К.К., ЕГН ********** дължи на „Търговска банка Д“ АД, ЕИК ********* за разликата
над 50 469,94 евро – главница по
Договор за кредит № 0400.0810/07.09.2010 г., до пълния предявен размер от 63 859 евро (което е
сумата от 13 389,06 евро), за която
сума има издадена Заповед за изпълнение №1663/13.07.2011г. и изпълнителен лист
от 13.07.2011г. по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на
ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН“.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. Варна.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: