№ 16018
гр. ..., 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20211110126437 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Ищецът Г. С. П., твърди, че с ответниците Н. Г. Г., Г. С. П. и Н. Т. Х. са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор № ..., целият от 312 кв.м, както и на построената в него
масивна жилищна сграда с идентификатор № ..., едноетажна, с площ от 109 кв.м, находящи
се в ....
Ищецът Г. С. П. посочва, че със съделителите Н. Г. Г. и Г. С. П. са съсобственици при
равни дялове на общо 30/312 идеални части от поземления имот, както и на общо 1/2
идеална част от сутерена на жилищната сграда, придобити по наследство от общата им
наследодателка М. Р. О., починала на ... г., легитимирала се като собственик на посочените
части въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ..., ...,
peг. № ..., дело № .../... г. от ... г. Излага твърдения, че ответникът Н. Т. Х. е собственик на
първия жилищен етаж, над приземния етаж, от жилищната сграда, както и на 282/312
идеални части от поземления имот.
Моли се съдът да допусне до делба между страните поземления имот и жилищната
сграда при горепосочените квоти.
Ответницата Н. Г. Г. не оспорва притежаваните от наследодателката им М. Р. О. права,
а именно 1/2 идеална част само от сутерена на цялата сграда с идентификатор № ...,
построена в ПИ с идентификатор № ..., и 30/312 идеални части от ПИ с идентификатор № ....
Не оспорва, че към настоящия момент не съществуват отделни самостоятелни обекти в
сградата, както и че Г. С. П., Н. Г. Г. и Г. С. П. са законни наследници на М. О.. Оспорва
обаче Г. С. П. и Г. С. П. да са придобили права, доколкото със саморъчно завещание от ... г.,
М. Р. О. й е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Посочва, че завещанието
е обявено на ... г. с протокол с общ рег. № ..., зав.рег. ... от ... г., дело .../... г., пред нотариус ...
..., като същото е вписано с вх. рег. № .../... г., дв. вх. рег. № .../ ... г., акт № ... г., описна книга
№ .../... г. в Служба по вписванията.
Ответникът Г. С. П. не депозира отговор и не взема становище по предявените
искове.
1
Ответникът Н. Т. Х. оспорва предявените искове за делба. Сочи, че по силата на
наследствено правоприемство и правни сделки е придобил от баща си Т. Н. Х. процесните
делбени имоти, като оспорва извършеното от наследодателя си разпореждане в полза на М.
О., с твърдение, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект и не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка. В условията на евентуалност твърди, че доколкото към
момента на прехвърлянето, извършено с Нотариален акт № ..., ..., peг. № ..., дело № .../... г. от
...г., Т. Н. Х. и М. О. са били съпрузи, придобитото от последната е при режим на
съпружеска имуществена общност, поради което посочва, че след прекратяване на брака им
и смъртта на Т. Х. е придобил по наследство от баща си 1/8 идеална част. В условията на
евентуалност прави възражение за придобиване на прехвърлените на М. О. идеални части от
делбените имоти по давност. Оспорва извършеното завещателно разпореждане от М. Р. О. в
полза на Н. Г. Г..
В първото по делото открито съдебно заседание Г. С. П. оспорва автентичността на
представеното от Н. Г. Г. саморъчно завещание, като посочва, че същото не е съставено от
общата им наследодателка М. Р. О., а е изготвено за нуждите на процеса.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Представен по делото е Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по наследство ... г., видно от който Т. Н. Х., ЕГН **********, е признат за
собственик по наследство на: дворно място, находящо се в гр. ..., ж.к. ..., ул. ... ...,
съставляващо парцел № ..., от ..., по плана на гр. ..., местност ..., целият с площ от 312 кв.м,
при съседи: ул. ..., ул. ..., парцел № ... и ... – отреден за кино, читалище и сладкарница, заедно
с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 107,50
кв.м, състояща се от полуподземен етаж, включващ зимнични помещения, стълбищна
клетка, санитарен възел, коридор и входна врата, и първи жилищен етаж, включващ три
стаи, вестибюл, коридор, сервизни помещения, стълбищна клетка, външна входна врата и
таванско помещение, заедно с гараж, построен в дворното място със застроена площ от 29,25
кв.м.
По делото като писмено доказателство е представен и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ... г., видно от който на ... г. Н. Т. Х., ЕГН **********, е
придобил от Т. Н. Х., ЕГН **********, недвижим имот, представляващ жилище, находящо
се в град ..., район “...“, на ..., над приземния етаж от жилищна сграда на ул. ... ..., стара ул.
„...“ ..., със застроена площ на сградата от 107,50 кв.м, състоящо се от: три стаи, вестибюл,
кухня, коридор, сервизни помещения, стълбищна клетка, външна входна врата, заедно с
таванско помещение, заедно с гараж, в дъното на описаното по-долу дворно място, със заст‐
роена площ от 29,25 кв.м, заедно с 282/312 идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата, цялото с площ от 312,00 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот
... в ... по плана на град ..., местност „...”, при съседи: ул. „...”, ул. ..., урегулиран поземлен
имот ...-..., урегулиран поземлен имот ... за кино, читалище и сладкарница.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ..., ..., рег. № ..., дело № .../... г., видно от който на ... г. Т. Н. Х., ЕГН
**********, е продал на М. Р. О.-Х., ЕГН **********, следните недвижими имоти: 1/2
идеална част от ... етаж, пригоден за живеене, находящ се в едноетажна масивна жилищна
сграда в ..., цялата със застроена площ от 107,50 кв.м, който ... етаж се състои от три
зимнични помещения, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и самостоятелна външна
входа врата, заедно с 30/312 идеални части от дворно място, в което е построена сградата,
представляващо УПИ - парцел № ..., от ..., по плана на гр. ..., местност ..., целият с площ от
312 кв.м.
По делото като писмено доказателство е приет Акт за граждански брак .../ ... г., видно
от който М. О. и Т. Х. са сключили граждански брак на ... г. Видно от представеното по
делото удостоверение от СГС по бр.д. № 448/79 г. с Решение № 172 от 26.04.1979 г.
сключеният между М. О. и Т. Х. брак е прекратен, като видно от удостоверение за
граждански брак от ... г. на л. 189 от делото, М. О. и Т. Х. отново са сключили граждански
2
брак. Представено е и Решение № 208/ ... г., постановено по гр.д. № 945/ 2004 г. по описа на
СРС, 89 състав, влязло в законна сила на ... г., видно от което бракът между М. О. и Т. Х. е
прекратен по вина на съпругата, като за ползване на Т. Х. е предоставено семейното
жилище, находящо се в гр. ..., ж.к. ..., ул. ... ..., състоящо се от една стая и с общо ползване на
сервизните помещения от полуподземен етаж на къща, като от обема на семейното жилище
са изключени другата стая с общо ползване на сервизните помещения от полуподземния
етаж на къщата и първия етаж от къщата, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и други
сервизни помещения, които се ползват от пълнолетния син на Т. Х..
По делото е представено удостоверение за наследници на М. Р. О., починала на ... г.,
разведена, видно от което за свои наследници същата е оставила: Н. Г. Г., ЕГН **********,
първа братовчедка – III степен по съребрена линия /Н. Г. е дъщеря на Г. С. П., починал на ...
г., последният е брат на М. С. О., която е майка на М. О./; Г. С. П., ЕГН **********,
племенник, който е син на С. Г. П., починал на ... г., и внук на Г. С. П., починал на ... г.
/последният е баща на С. П. и брат на майката на М. О./, т.е. IV степен на родство по
съребрена линия между наследника П. и наследодателя О., и Г. С. П., ЕГН **********,
първи братовчед - III степен по съребрена линия /Г. С. П. е син на С. С. П., починал на ... г.,
последният е брат на М. С.а О. - майка на М. О./.
По делото е представено удостоверение за наследници от 29.05.2017 г. на Т. Н. Х.,
видно от което, същият е починал на ... г., като е оставил за наследник по закон своя син Н.
Т. Х..
Представено по делото е саморъчно завещание от ... г., видно от което М. Р. О., ЕГН
**********, е завещала в полза на Н. Г. Г., ЕГН **********, цялото си движимо и
недвижимо имущество, което притежава, включително пари в брой и в баН.и сметки. Видно
от Протокол от ... г., общ. рег. № ..., зав.рег. № ... дело № ... г. на нотариус ... ..., с район на
действие районен съд – гр. ..., с рег. № ... в НК, саморъчното завещание е било обявено, след
като е било представено в бял плик, който нотариусът е отворил. Констатирано е, че
завещанието е написано саморъчно на една страница, със син химикал, като в него липсват
зачерквания и поправки, засягащи волята на завещателя.
Представено по делото е саморъчно завещание от ... г., изготвено от Т. Н. Х., ЕГН
**********, в което е посочено, че завещателят анулира завещание от .... г., с което е завещал
на сина си Н. Т. Х. своето движимо и недвижимо имущество – къща и дворно място,
находящи се на ул. ... ..., и завещава етажа от къщата и мазето на съпругата си М. Р. Х., която
се задължава да се грижи за него. Представени са и медицинско удостоверение от ... г. и
психологическо изследване от ... г., от които се установява, че към датата на издаването им Т.
Н. Х. напълно разбира свойството и значение на постъпките си и произтичащите от тях
последици.
По делото като писмено доказателство е представено Решение ....../ 09.10.2019 г., по
адм. д. № 12989/18 г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед № .../ 15.10.2018 г. на
началника на Службата по география, картография и кадастър – ..., както и Решение № .../
04.11.2020 г. по адм. д. № 2481/ 2020 г. по описа на ВАС, с което последното е потвърдено. С
отменената заповед е било допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имот, одобрени със Заповед № .../ ... г. на изпълнителния директор
на АГКК, състоящо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ ..., с площ от 95 кв.м и собственост на М. Р. О..
Видно от представеното по делото удостоверение от Столична община, район „...“,
отдел „УТКРКС“, в техническия архив на района не са открити одобрени строителни книжа
и разрешения за строеж за преустройство в жилищна сграда в УПИ ..., кв. ... м. ... за периода
от 1980 г. до 2017 г.
Представена е и скица на поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .../ ... г. на ИД на АГКК, с адрес гр.
..., ул. „...“ ..., с площ от 312 кв.м, номер по предходен план ..., ..., ... с посочени собственици
по данни от КРНИ: Т. Н. Х. (без данни за идеалните части) и М. Р. О.-Х. - 30/312 идеални
3
части. В скицата е посочено, че върху поземления имот попадат сграда с идентификатор №
....... застроена площ от 109 кв.м, брой етажи: ... жилищна сграда, и сграда с идентификатор
№ ..., застроена площ от 31 кв.м, брой етажи: ... с предназначение хангар, депо, гараж.
Представена е и скица на имот с идентификатор № ... по КК и КР, одобрени със Заповед №
.../ ... г. на ИД на АГКК, с адрес гр. ..., ул. „...“ ..., разположен в поземлен имот с
идентификатор № ..., със застроена площ от 109 кв.м, брой етажи: ... предназначение:
многофамилна жилищна сграда.
По делото е представена и приходна квитанция от 26.04.2017 г., видно от която М. Р.
О. е заплатила дължимите за 2017 г. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за земя
със сграда, находящи се в гр. ..., р-н ..., ул. ... ....
Представени са и приходни квитанции, видно от които Н. Т. Х. е заплащал дължимите
за периода 2017 г. - 2022 г. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за земя със сграда,
находящи се в гр. ..., р-н ..., ул. ... ....
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се
установява, че ръкописният текст и подписът, положен след „подпис“ на саморъчно
завещание, изхождащо от името на М. Р. О. в полза на Н. Г. Г., датирано на ... г.,
представляващи обект на изследването, са изпълнени от М. Р. О..
По делото са изслушани и свидетелски показания. От разпита на свидетелката П.,
водима от Н. Г., се установява, че същата живее във фактическо съжителство със сина на
съделителката. Свидетелката посочва, че познава М. О., с която заедно са празнували
Великден, както и други семейни празници. Твърди, че М. О. й е споделяла, че се страхува
от сина на съпруга си – Н. Х., който е настоявал Т. Х. и М. О. да се разведат, бил агресивен,
поради което последната се страхувала да се среща с него и избирала само публични места,
като на една от срещите, при която се осъществило предаване на пари от Н. Х. на М. О. от
наем от общия имот, присъствала и свидетелката.
От свидетелските показания на свидетеля Х. се установява, че с Н. Х. се познават
повече от тридесет години и са приятели. Свидетелят твърди, че Н. Х. живее в стара къща,
която е от дядо му, в която е ходил безброй пъти, като преди в нея са живеели и баща му и
дядо му. Посочва, че при посещенията си в имота, които били чести – два – три пъти
седмично, никога не е виждал в къщата М. О.. Допълва, че поради удобната локация с
приятели поС.но се събирали в имота. Сочи, че в къщата има мазе, за което Н. Х. е положил
усилия да приведе във вид, като е поставил парно и плочки. Поддържа, че никога не е
виждал наематели в мазето, а когато Н. Х. си е счупил крака, свидетелят е ходел всеки ден и
е палил парното в мазето. Излага твърдения, че не познава и никога не е виждал Н. Г., както
и че не знае за претенции спрямо къщата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск за делба, като производството се намира в първа фаза по
допускането й. За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно
прекратяване съС.ието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е
необходимо на първо място да бъде установено, дали такова съС.ие на съсобственост
действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ,
които следва да бъдат разрешени в настоящото производство.
Предметът на делбата – дворно място и сграда, е очертан от ищеца след указания
на съда, дадени с разпореждания от 09.09.2021 г. и 25.03.2022 г., като ищецът е уточнил в
уточняващи молби от 09.11.2021 г. и 18.04.2022 г., че сутеренът в сградата не е обособен в
самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и доколкото се твърди да се
притежават идеални части от сутерена, и е искана делба по отношение на тях, съдът в
горецитираните разпореждания е зачел, че е сезиран с иск за делба по отношение на цялата
сграда, като е насочил ищеца да включи в делбата всички участници в съсобствеността по
отношение на земята и сградата. В изпълнение на последното, ищецът е насочил иска за
4
делба и срещу Н. Х..
На първо място, Г. С. П., Н. Г. Г. и Г. С. П. се легитимират като страни в
производството по делба като съсобственици въз основа на наследствено правоприемство, в
качеството им на наследници на М. Р. О.. Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници, М. О. не е оставила възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри
или техни низходящи, поради което и на основание чл. 8, ал. 4 ЗН към наследяване се
призовават наследници от четвърти ред, а именно роднините по съребрена линия до шеста
степен включително, като съгласно изречение второ на същата разпоредба по-близкият по
степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Видно от
данните от представеното удостоверение за наследници, ищецът Г. С. П. е син на брата на
майката на М. Р. О., т.е. неин първи братовчед, същото се отнася и за ответницата Н. Г. Г.,
която е дъщеря на брата на майката на М. Р. О., т.е. отново нейна първа братовчедка. Г. С. П.,
фигуриращ в удостоверението за наследници, е низходящ от първа степен на неин първи
братовчед /С. Г. П., починал на ... г./ т.е. неин племенник. При тези данни по делото ищецът
Г. С. П. и ответникът Н. Г. Г. се явяват роднини на М. Р. О. по съребрена линия от трета
степен, а Г. С. П. – неин роднина по съребрена линия от четвърта степен, поради което в
рамките на реда следва да я наследяват при равни дялове.
На следващо място, ищецът Г. С. П. и ответниците Н. Г. Г. и Г. С. П. извеждат правата
си в собствеността като наследници на М. О., която е придобила правата върху процесните
делбени имоти по силата на възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ..., ..., рег. № ..., дело № .../... г., съгласно който Т. Н. Х. е
продал на М. Р. О.-Х. ½ идеална част от ... етаж, пригоден за живеене, находящ се в
едноетажна масивна жилищна сграда в ..., цялата със застроена площ от 107,50 кв.м, който ...
етаж се състои от три зимнични помещения, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и
самостоятелна външна входа врата, заедно с 30/312 идеални части от дворното място, в
което е построена сградата, представляващо парцел № ..., от ..., по плана на гр. ..., местност
..., целият с площ от 312 кв.м.
Ответникът Н. Х. оспорва правата, придобити от М. О. - Х., наследодателка на
останалите съделители, като излага твърдения, че сделката е нищожна поради липса на
предмет, доколкото приземният етаж от процесния недвижими имот не е годен обект на
прехвърлителна сделка, тъй като същият не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост.
Правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект определена вещ,
обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право с произтичащите от
него правомощия. Вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като
обекти на собственост (недвижими имоти - в съответните устройствени и строителни
правила и норми). Съгласно параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж
или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед
тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка на
обектите на правото на собственост параграф 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя
„самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ като
обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във
връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелния обект”
на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един
обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни,
предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му зависи и от
другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с
особеностите на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за
определяне на характера и предназначението на обекта.
5
По принцип приземните етажи са принадлежност към жилищните обекти, като
такива, съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ. Те не могат да бъдат обект на
вещно право на собственост, доколкото нямат самостоятелно предназначение, а са
функционално и конструктивно свързани с основната жилищна сграда и я обслужват.
Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица може да бъде само такава част от
жилищната сграда, съответно от складовото помещение, която е обособена като
самостоятелен обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за
такъв обект. Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в
зависимост от обектите и тяхното деление по видове по различни критерии, но във всички
случаи обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, т.е. да е отграничен от другите
такива. Без вещта да съществува като самостоятелен обект на право на собственост не може
да съществува и вещно право на собственост върху нея.
Договорът ще е с невъзможен предмет тогава, когато липсва вещ като обект на
правоотношението. В закона няма дефиниция на понятието „вещ“, която може да бъде
предмет на продажба, но този въпрос е изяснен в правната теория. Тя приема, че обект на
продажба може да бъде всеки обособен предмет, създаден от природата или от човека, който
може да задоволява потребности. Дори да съществува и да е възможно да бъде
индивидуализирана една вещ, нейното предназначение може да я лишава от самостоятелен
статут. Такива са например общите части в сградите и избените помещения, които са
прилежащи към жилищните етажи или към отделните жилища.
В настоящия казус с Нотариален акт № ..., ..., peг. № ..., дело № .../ ... г. от ... г. е
извършена разпоредителна сделка, предмет на която е както приземният етаж, който по
строителни параметри не може да се дефинира като жилищен /не отговаря на конкретните
технико – архитектурни критерии за жилище според нормативната уредба към ... г. и към
настоящия момент/, и който по архитектурен проект е избен етаж, като реалното му
ползване се е променяло в годините, така и 30/312 идеални части от дворното място, в което
е построена сградата. Предвид което, съдът приема, че поради липсата на годен предмет, с
горепосоченият акт е извършено разпореждане в полза на М. Р. О. само с идеалните части от
дворното място.
С оглед правилото на чл. 98 ЗС, че принадлежността следва главната вещ, следва да
се приеме, че правото на собственост върху приземния етаж е възникнало и съществува в
правната сфера на ответника Н. Х., поради притежаваната от последния изключителна
собственост върху основната жилищна сграда по силата на разпоредителната сделка от ... г.
По тези съображения, съдът намира, че сграда с идентификатор № ....... представляваща
едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 107,50 кв.м, състояща се от
полуподземен етаж, включващ зимнични помещения, санитарен възел, коридор, стълбищна
клетка и входна врата, първи жилищен етаж, включващ три стаи, вестибюл, коридор,
сервизни помещения, стълбищна клетка и външна входна врата, и таванско помещение,
следва да бъде изключена от делбената маса.
Делба следва да бъде допусната единствено по отношение на поземлен имот с
идентификатор № ..., представляващ дворно място, находящо се в гр. ..., ж. к. ..., ул. ... ...,
съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел № ..., от ..., по плана на гр. ..., местност ...,
целият с площ от 312 кв.м, при съседи: ул. ..., ул. ..., парцел № ... и ... – отреден за кино,
читалище и сладкарница, от същия квартал.
Към датата на прехвърляне идеални части от дворното място (... г.), по делото се
установява, че продавачът Т. Х. и купувачът М. Р. О. са били съпрузи, чийто брак е
прекратен на ... г. по силата на съдебно решение от ... г. Бракът между страните е сключен на
... г., което според правилото, залегнало в § 4 от ПР на Семейния кодекс /СК/ от 1985 г.
/отм./, обуславя приложимост на Кодекса от 1985 г. за наличните имущества, придобити от
съпрузите преди влизането му в сила, както и, по аргумент от по – силното основание, за
новопридобитите имущества. Договорът за покупко – продажба от ... г. между Т. Х. и М. Р.
О. е сключен през време на действието на отменения СК от 1985 г., когато е и прекратен
бракът им. Предвид изложеното, съдът приема, че имуществените отношение между
6
съпрузите следва да се уреждат с оглед правната уредба по този Кодекс. Съгласно чл. 19,
ал.1 от СК /отм./ /сега чл. 21, ал. 1 от СК/ вещните права придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да
се изразява в труд, пари, или работа в домакинството, се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 19, ал. 3 от СК от 1985г. /отм./, респективно чл. 21, ал. 3 от новия
СК. Тази презумпция обаче е оборима. Тя следва да се счита оборена, когато се касае за
прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу
поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация –
полагане на грижи и даване на издръжка изключва приноса на съпруга прехвърлител, който
чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. Преобретателят-съпруг
поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си. Изпълнението на този договор
изключва приноса на съпруга прехвърлител, а неизпълнението е основание за разваляне.
Предвид изложеното следва да се приеме, че лични на съпруга - преобредател са вещните
права индивидуална собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака
срещу гледане и издръжка
При продажба срещу парична сума обаче това разрешение е неприложимо. В тази
хипотеза, съдът намира за правилно становището, изразено в решение № 617 от 15.12.2009 г.
по гр.д. № 226/ 2009г. на ІІ гр.о. на ВКС. От факта на сключване на договора между съпрузи
не може да се направи извод за липса на принос. В този случай произходът на средствата е
от съществено значение предвид обстоятелството, че при действието на СК от 1985 г. /отм./,
при който е сключен договорът за покупко – продажба, и паричните влогове са съпружеска
общност. Установената законова презумпция проявява действието си и при продажба между
съпрузи, имотът става съпружеска общност по силата на закона. Само в изрично
предвидения случай в чл. 22, ал. 1 изр. 2 от СК на публична продан на недвижим имот –
съпружеска общност за дълг на единия съпруг, частта изплатена от другия съпруг става
лична собственост. Същото разрешение е направил законодателят и в чл. 259, ал. 10 от
ДОПК при принудително изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите върху
вещ – съпружеска общност. По аргумент за противното, щом в тези случаи възникването на
съпружеска общност върху изплатената част е изключено изрично със закон, следва да се
приеме, че в останалите случаи на възмездни сделки между съпрузи /без договора за
издръжка и гледане/, включително и при обикновена продажба от единия съпруг на другия
на имот индивидуална собственост по време на брака, ще възникне съпружеска общност
поради действието на презумпцията за съвместен принос. Тя може да се обори, но само по
исков ред чрез установяване, че вложените средства са лични.
В настоящото производство ответникът - Н. Г., не е противопоставил и доказал
твърдения М. О. да е закупила прехвърлените й идеални части от дворното място с лични
средства. В писмената си защита за пръв път ответникът Н. Г. навежда, че в производството
не е разпределена доказателствена тежест, че подлежи на доказване обстоятелството, че
имотът е придобит с лични средства на М. О., но такива твърдения не са направени в хода
на производството от страна, която би се ползвала от тях, а именно ответникът Г., което
препятства разпределението на доказателствена тежест от съда в този смисъл. Видно от
разписка за връчени книжа на л. 144 от делото, на ответника Г. на 07.06.2023 г. е бил връчен
препис от отговора на съделителя Н. Х., в който се съдържа правен извод, че процесното
дворно място е придобито по силата на сделката от ... г. в режим на СИО, като с отговор от
08.06.2023 г. Г. е заявила, че ще се ползва от оспореното саморъчно завещание, като друга
молба не е депозирана, а в о.с.з., проведено на 09.11.2023 г., е оспорила твърдението
съделителят Х. да притежава 1/8 идеална част от имота, общо, без да навежда конкретни
възражения.
Предвид изложеното, съдът приема, че прехвърлените от Т. Х. в полза на М. О.
30/312 идеални части от дворното място, предмет на делбата, са придобити в режим на
СИО, като след прекратяване на брака им с развод, имуществената общност е прекратена
при равни дялове за съпрузите в обикновена съсобственост от по 15/312 идеални части за
всеки от тях /арг. от нормата на чл. 28 от СК от 1985 г. /отм.//. По делото не са представени
7
доказателства за уреждане на имуществените отношения между съпрузи по начин, различен
от установения в закона.
Съдът намира, че представеното по делото завещателно разпореждане, извършено от
Т. Х. е полза на М. О. на ... г., не поражда правно действие, доколкото на първо място в него
се извършва разпореждане единствено с етажа от къщата и мазето, и на второ място,
очакванията на завещателя за бъдеща възмездна престация, полагане на грижи за в бъдеще
след съставяне на завещанието, а именно „тя се задължава да се грижи за мен“, водят до
нищожност на завещанието, тъй като наличието на подобен мотив противоречи на
безвъзмездния му характер.
Ищецът Г. С. П. се легитимира като съсобственик на делбеното дворно място по
силата на наследствено правоприемство от М. Р. О.. Както бе установено по-горе Г. С. П., Н.
Г. Г. и Г. С. П. се явяват наследници по закон на М. О..
Ответницата Н. Г. навежда твърдения, че притежаваното от М. О. към датата на
смъртта й движимо и недвижимо имущество е придобито от нея по силата на общо
завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание на ... г., което завещание е
оспорено в производството.
Трайна практиката на ВС и ВКС за това, че при оспорване на саморъчно завещание
или при иск за нищожност на същото поради неспазена форма, в тежест на лицата, които се
ползват от саморъчното завещание и/или твърдят спазване на формата му, е да докажат при
условията на пълно доказване, че завещанието е истинско и че в него са вписани от
завещателя всички необходими реквизити по чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството. От
приетата по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че ръкописният текст и
подписът, положен след „подпис“ на саморъчно завещание, изхождащо от името на М. Р. О.
в полза на Н. Г. Г., датирано на ... г., представляващи обект на изследването, са изпълнени от
М. Р. О.. При тези данни, и доколкото саморъчното завещание е това, което е цяло написано,
датирано и подписано с ръката на завещателя, какъвто е конкретният случай, съдът приема,
че е осъществено доказване от страна на Н. Г. и в нейна ползва е извършено общо
завещателно разпореждане от страна на М. О..
Предвид наличието на общо завещателно разпореждане в полза на съделителя Н. Г., с
което се изключват наследниците по закон, съдът намира, че ищецът Г. С. П. и ответникът Г.
С. П. не доказват наличието на права в дворното място, поради което спрямо тях искът за
делба следва да бъде отхвърлен.
Ответникът Н. Х. е направил възражение за придобиване на делбените имот по
силата на давностно владение. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 6.8.2012 г. по тълк. дело №
1/ 2012 г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса, дали той владее изключително за
себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
8
да бъдат доказани.
Видно от представените по делото доказателства и твърденията на ответника Н. Х.,
същият се легитимира като собственик на 282/312 идеални части от делбеното дворно място
по силата на договора за покупко – продажба от ... г. Н. Х. е придобил фактическата власт
върху вещта след разпоредителната сделка, което обстоятелство се потвърждава и от
свидетелските показания. Основанието, на което е установена фактическата власт върху
вещта от съделителя Х., показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, явявайки се държател на идеалните части на другите
съсобственици – 30/312 идеални части от дворното място, които са притежавани към ... г. от
М. О. и Т. Х. в СИО, а след прекратяване на брака им през 2005 г. - в обикновена
съсобственост при равни дялове. Предвид изложеното, в настоящият случай презумпцията
по чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. След смъртта на Т. Х. на ... г., Н. Х. е придобил в
качеството на негов единствен законен наследник собствеността върху още 15/312 идеални
части от дворното място.
За да придобие по давност правото на собственост върху идеалните части на другия
съсобственик М. О., наследени от съделителя Н. Г., ответникът Х., е следвало да превърне с
едностранни действия държането им във владение, превръщайки се в съсобственик
владелец. Такова преобръщане на владението не се установява по делото. От представените
по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания не са доказва
завладяването на частите на другия съсобственик. Не се установява извършването от
съделителя Х. на каквито и да е конкретни действия, доведени до знанието на другия
съсобственик, с които да отблъсква владението му и да установява своене, така че да
манифестира явно и категорично промяната в намерението си да държи цялата вещ като
своя, а на като обща.
Предвид изложеното, съдът намира, че правото на собственост върху 282/312 идеални
части от процесното дворно място са придобити от Н. Х. чрез правна сделка, а 15/312
идеални части по силата на наследствено правоприемство в качеството му на наследник на
Т. Х., а притежаваните от Н. Г. 15/312 идеални части - по силата на правна сделка и общо
завещателно разпореждане от завещателя М. О.. Следователно до делба следва да бъде
допуснат единствено поземлен имот с идентификатор № ..., представляващ дворно място,
находящо се в гр. ..., ж. к. ..., ул. ... ..., съставляващо по предходен план на гр. ...: парцел № ...,
от ..., местност ..., целият с площ от 312 кв.м, при съседи: ул. ..., ул. ..., парцел № ... и ... –
отреден за кино, читалище и сладкарница, от същия квартал, при следните дялове: 297/312
идеални части за Н. Х. и 15/312 идеални части за Н. Г.. По отношение на останалите имоти и
страни, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Н. Г. Г., ЕГН **********, и Н. Т.
Х., ЕГН **********, на дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот с
идентификатор № ..., находящо се в гр. ..., ж.к. ..., ул. ... ..., съставляващо по предходен план
на гр. ...: парцел № ..., от ..., местност ..., цялото с площ от 312 кв.м по документи за
собственост, при съседи: ул. ..., ул. ..., парцел № ... и ... – отреден за кино, читалище и
сладкарница, от същия квартал, при следните ДЯЛОВЕ:
297/312 идеални части за Н. Т. Х.;
15/312 идеални части за Н. Г. Г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на Г. С. П., ЕГН **********, и Г. С. П., ЕГН
**********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. П., ЕГН **********, срещу Н. Г. Г., ЕГН
**********, Г. С. П., ЕГН **********, и Н. Т. Х., ЕГН **********, иск за делба на
9
едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ..., със застроена площ от 107,50
кв.м по документи за собственост, състояща се от полуподземен етаж, включващ зимнични
помещения, санитарен възел, коридор, стълбищна клетка и входна врата, първи жилищен
етаж, включващ три стаи, вестибюл, коридор, сервизни помещения, стълбищна клетка и
външна входна врата, и таванско помещение, разположена в дворно място, представляващо
урегулиран поземлен имот с идентификатор № ..., находящо се в гр. ..., ж.к. ..., ул. ... ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10