РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Враца, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.10.2021 г.,
/пети октомври две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 368 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Т.Т.М. *** против
Решение № 260171 от 14.05.2021 г., постановено по АНД № 270/2021 г. по описа на
Районен съд Враца, с което е потвърдено издаденото против него, на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/, за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА
№ Н-11 от 31.10.2002 г. на Министерство на Транспорта Наказателно
постановление №
26 - 0000081 от 15.02.2021 г. от Директор РД „Автомобилна администрация“ Враца,
с наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 лева.
В
жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното
решение. Прави се искане за отмяна на решението
и на потвърденото с него НП. Прилага доказателства.
Ответникът по касационната жалба - РД „Автомобилна администрация“ Враца, редовно призован, представител не
се явява и не е ангажирано становище по нея.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна по
следните съображения:
Първостепенният съд е
проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, обсъдил
е всички посочени от страните доказателства и напълно е изяснил фактическата
обстановка, като спор по нея не се формира. Мотивирал се е защо е достигнал до крайния си извод за неоснователност на
жалбата, въз основа на което е постановил и съдебния си акт.
За да потвърди Наказателното постановление, съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административно нарушение, установен в чл. 58, ал. 1, т. 4
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. и на
това основание правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Изложени са мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга
на правомощията им и в предвидената от закона форма. Според районния съд нарушението не може да се
квалифицира като маловажен случай. Счел е за правилна
дадената правна квалификация и съответно
на извършеното административно нарушение по размер наложено административно
наказание.
Решението е неправилно.
По делото не е спорна
изложената в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка,
която е подробна и не се налага приповтарянето й. Правилно така установеното
е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, правилно в тази връзка е приложена и санкционната правна норма
Следва в по-общ план да
се посочи, че в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че в „маловажни
случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
В Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС се приема, че
преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а
административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление.
Легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Настоящата съдебна
инстанция намира, с оглед на конкретната тежест на нарушението, фактът че
същото е първо по рода си и обстоятелствата при които същото се установи да е
извършено, че в случая се касае до извършено административно нарушение с
незначителни общественоопасни последици и същото съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Действително нарушението
е формално, като законодателят не е предвидил като елемент от фактическия му
състав настъпването на вредни последици, но преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН се прави за всеки
конкретен случай и за всеки вид административно нарушение, без оглед на вида на
същото – било то формално или резултатно.
В конкретния случай е
безспорно доказано, че Т.М. притежава удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари от 09.01.2018 г., с което е
удостоверен фактът, че водачът е преминал периодично обучение в периода от 03.01.2018
г. до 09.01.2018 г., т. е. предхождащи датата на която е установено процесното
нарушение. Не се спори също, че още преди датата на процесната проверка е и
подадено от лицето искане за издаването на изискуемия се документ, вкл. е и
заплатена дължимата такса, като картата е била в процес на издаване, а в
последствие е издадена такава. Не е отчетено обстоятелството, че към момента на
проверката наказаното лице е притежавало сертификат за професионална компетентност - certificate of
professional competence, издаден от Министерството на транспорта на Р. Турция.
В същото време не е
взето под внимание и обстоятелството, че изискуемата карта за квалификация
представлява документ, с който се доказва издаването на посоченото по-горе
удостоверение за професионална компетентност. Без да се омаловажа липсата на
тази карта за квалификация, не може да се пренебрегне факта, че е налично
такова удостоверение, че самата карта е била в процес на издаване, а и в
последствие издадена, както и че не са увредени ничии интереси и няма настъпили
каквито и да било вредни последици, както и че установеното нарушение на
правилата на ЗАвтП е първо по ред.
По тези съображения,
наказателното постановление е издадено от наказващя орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която задължава
последният да извърши преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, която в случая е
сторена, но по същество е освен формална и неправилна.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260171
от 14.05.2021 г., постановено по АНД № 270/2021 г. по описа на Районен съд
Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление
№
26 - 0000081 от 15.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“
Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 - 0000081 от
15.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Враца за налагане на
административно наказание „глоба“ на Т.Т.М. ***.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.