№15/14.01.19 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на 11.12.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАРИНА МАРКОВА
при
секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА в.т.д. № 541 по описа на ВнАпС за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от
„БЛАКСИИ ВЮ“ ЕООД – гр.Балчик против
Решение № 90/21.05.2018 год., постановено по т.д.№ 259/2017 год. по
описа на ДОС, поправено с Решение № 136/13.08.2018 год., с което страната е осъдена да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от 44 990 лв. /четиридесет и четири хиляди деветстотин
и деветдесет лева/, претърпени вреди вследствие на договорно неизпълнение на
Договор за приемане на плащания с
банкова карта чрез ПОС ,сключен на 20.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2 499,60 лв. /две хиляди четиристотин
деветдесет и девет лева и шестдесет ст./ - сторени съдебно деловодни разноски и
450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът
поддържа доводите си за осъществяване на надлежно оторизирана банкова
транзакция. Твърди и насрещно неизпълнение на договорни задължения от страна на
банката, изразяващо се в бездействие по отношение предварителното обучение на
служител/и/ за работа с ПОС – терминала.
Основателността
на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна
- „Банка ДСК“ ЕАД.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
на постановеното решение:
Производството
по т.д.№ 259/17 год. по описа на ДОС е образувано по искова молба, обективираща
обективно евентуално съединени осъдителни парични претенции с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, евентуално – чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В
предявената искова молба ищецът „Банка „ДСК“ излага, че на 20.04.2016 год.
между страните е сключен договор за приемане на плащания с банкова карта чрез
ПОС. На 26.05.2016 год. чрез ПОС
устройството е осъществена
„авторизация“ за сумата от 10 лева с кредитна карта с картодържател Мирослав
Димитров. На 29.05.2016 год. със същата
карта и на същото устройство е осъществена операция „приключване на
авторизацията“ за сумата от 45 000 лева. Сметката на търговеца – „Блаксии
Вю“ ЕООД е заверена чрез превод от Банка ДСК, респ. банка Ibercaja Banco S.A., Испания като банка – издател на кредитната карта е
възстановила сумата на платеца Банка
ДСК.
Поддържа
се, че банката – издател е оспорила извършената транзакция съобразно Вътрешните
правила на МКО /Международна картова организация/ с мотива, че липсва
авторизация за сумата от 44 990 лева. Оспорването е прието за основателно
от ищеца, респ. оспорената сума е върната на банката – издател.
Твърди
се, че осъществената транзакция „приключване на авторизацията“ съставлява
неправомерна транзакция с кредитна карта чрез ПОС за сумата от 44 990
лева, осъществена в нарушение на договора, ОУ и Инструкцията за работа с ПОС.
На основание чл. 65 ал.4-6 от ОУ вр. чл. 67 и 68 ОУ ответникът – търговец носи
отговорност за всички вреди, произтекли за банката, изразяващи се в претърпяна загуба, равна по
размер на платената на търговеца и възстановена на банката – издател
транзакция. В съотношение на евентуалност – претендира се връщане на платените
по сметка на търговеца парични средства с мотива, че са недължимо платени.
ДОС
е приел за основателна главната осъдителна претенция за вреди от виновно
неизпълнение на Договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС с
квалификация чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД. Следователно – обжалваният акт е
постановен в съответствие със заявеното спорно право и избраната от ищеца
поредност на обективно съединяване. Постановеното решение съставлява допустим
съдебен акт и следва да бъде ревизиран по същество.
По съществото на
спора:
Между страните е сключен Договор за приемане
на плащания с банкова карта чрез ПОС от 20.04.2016 г., по силата на който
търговецът приема да извършва плащания на стоки и/или услуги с банкови карти
през ПОС на Банка ДСК ЕАД. Договорът е сключен в изпълнение на чл. 31 НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти
/ в сила до 08.05.2018 год./, предвиждащ, че
когато терминалните устройства ПОС се намират при търговец, различен от
доставчика на платежни услуги, взаимоотношенията между тях се уреждат с
договор, който осигурява спазването на Закона
за платежните услуги и платежните системи и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Сключеният договор обективира минималното изискуемо
съдържание по чл. 31, ал.2 Наредба № 3/2009 год, а именно: видовете платежни
карти, с които може да се извършват операции с търговеца, приложимите процедури
и задължения, вкл. процедурите за сигурност; срок и начин на плащане от
доставчика на платежни услуги.
Неразделна част от договорното
съдържание са и ОУ по договор за приемане на плащания с банкови карти чрез ПОС,
за което ответникът е изразил изрично писмено съгласие, обективирано в договора
по реда, изискуем в чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ.
По
делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
19.05.2016 год. , удостоверяващ инсталирането на ПОС, обучението на двама
служители на търговеца и предаването на ръководство на потребителя, ведно с отличителни знаци за кредитните
карти, правила и процедури за приемане на плащания с банкови карти.
Видно
от сключения договор, на търговеца е предоставено ползването на допълнителна
услуга „авторизация“ /блокиране на сума/ за карти с логото на Maestro,
VisaElectron, Visa, MasterCard.
Анализът
на сключения договор, ОУ, приложимото национално законодателство, вкл.
утвърдените процедурни правила на МКО /организация по смисъла на пар.1, б.“е“
ДР на ОУ/ обуславят следните правни изводи относно предоставената допълнителна услуга
„авторизация“ на търговеца:
Допълнителната
услута „Авторизация“ се предоставя единствено на търговци със специфичен предмет на търговска дейност като туристически агенции
и хотели. При този тип операция търговецът блокира сума по картата на клиента,
с цел гаранция за бъдещо плащане. Авторизацията
/идентично с
преавторизация/ е процес,
при който в момента на извършване на транзакция с картата се проверява
възможността за нейното одобрение от банката-издател. Искането за авторизация
се одобрява или отхвърля след автоматична проверка
на набор от данни за картата: разрешен кредитен лимит при кредитните карти,
размер на разрешените за дадена карта дневни и седмични транзакционни лимити,
валидност на картата, валидност на ПИН кода - ако се изисква въвеждане на ПИН
код. При успешна /одобрена/ авторизацията средствата само се блокират по
картата и намаляват оставащата разполагаема наличност по нея. Авторизацията има охранителна функция /осигурява високо ниво на
сигурност на транзакцията/ и същевременно има обезпечителна функция
/дава възможност на търговеца да осигури средства за бъдещо плащане в
прогнозиран от него размер/.
Приключването на авторизация /т.н.клиринг/ е извършване на плащане с предварително блокираната сума. С приключването на авторизацията съответната сума по картата се превежда на търговеца. В
случай че окончателната сума,
която трябва да се задължи картата е
ПО-ГОЛЯМА с повече от 15% от предварително
блокираната сума, следва да се
извърши нова авторизация и нова транзация за разликата между двете суми. Новата
авторизация и приключването й е с нов авторизационен код.
В този смисъл чл. 29 от Наредба
№ 3/2009 год., чл.5, ал.3, т.2 и
чл.36 ОУ; Глава 2.6 от Инструкцията за работа с ПОС. Дадените процедурни
разрешения и изискуеми стъпки съответстват на Оперативните правила на Виза /Visa
Europe Operating Regulations, приложими, считано от 15.11.2015 год./ - чл.6.3.D .
Процесните, осъществени от
търговеца фактически действия са както следва:
Съобразно заключението на СТЕ, изготвено въз основа на
предоставен достъп до картовата система на
банката, на 26.05.2016 год. търговецъг „Блаксии Вю“ ЕООД е осъществил авторизация за сумата от 10
лева, извършена с кредитна карта, издадена от банка IBERCAJA BANCO S.A, Испания с картодържател Мирослав Димитров. След осъществяване на горното
от ПОС – терминала е разпечатана бележка с изписване на транзакцията - ПРЕАВТ./PRE AUTH/. Бележката удостоверява осъществяване на първа стъпка от авторизационния
процес – т.н. авторизация или преавторизация.
На 29.05.2016 год. ответникът е осъществил „приключване
на авторизацията“ за сумата от 45 000 лева, използвайки предходно
генерирания авторизационен код.
Не се спори, че транзакцията е осъществена със знанието и
съгласието на картодържателя, който е разписал и двете отпечатани от ПОС бележки по чл. 51, ал.1 т.11 ОУ.
Не се спори и относно обстоятелството, че сумата по транзакцията съответства на
уговорен като авансово дължим наемен дълг по договор за наем от 25.05.2016 год.
Последният не се оспорва във вътрешните отношения между търговеца /наемодател/
и картодържателя /наемател/.
Заключението на СТЕ, изготвено въз основа на специални
технически познания и достъп до картовата система на Банка ДСК, се кредитира
изцяло от съда в частта, касаеща последователността на осъществените действия и
техния вид. Даденото заключение съответства на писмените доказателства по
делото и в частност – на разпечатаните бележки от ПОС, удостоверяващи вида на
операциите, техния размер и код. Съответствието на сочените действия с
предписанията на договора е правен въпрос, по който произнасяне дължи съдът.
Осъществената от
търговеца транзация съставлява грубо нарушение на описаните от съда договорно
въведени правила и процедури за използване на допълнителната услуга
„авторизация“. Търговецът е приключил
същата чрез въвеждане на задължение,
което надвишава в пъти сумата по авторизацията.
Разликата между блокирания и
одобрен размер на транзакцията и окончателния такъв възлиза на 44990 лева.
Транзакцията за посочената сума съставлява неавторизирана /неодобрена/ такава.
За посочената разлика търговецът е следвало да извърши нова авторизация
/одобрение/, респ. да използва генерирания нов код за приключване на
транзакцията.
Осъществени плащания по транзакцията:
Осъществената
платежна операция има характеристиките на „презгранична платежна
операция“, тъй като е свързана с карта,
при която издателят и приемащият субект се намират в различни държави членки
или платежният инструмент, свързан с карта, е издаден от издател, установен в
държава членка, различна от държавата членка на мястото на продажбата /РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2015/751 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
29 април 2015 год./. Сочената платежна операция се осъществява чрез „четиристранна
платежна картова схема“ (картодържател — банка издател — приемаща
плащането банка — търговец) – така чл.2, ал.17
от Регламента.
Сочената платежна картова схема се осъществява чрез
платежната система на Международната картова организация – дружество,
организиращо и управляващо международна система за картови плащания.
Като следствие
от процесната транзакция „приключена авторизация“, сетълмент сметката на Банка
ДСК в МКО автоматично се кредитира със сумата от 45 000 лева, сетълмент
сметката на издателя IBERCAJA BANCO S.A, Испания в МКО бива задължена, а сметката на търговеца „Блаксии Вю“
ЕООД - заверена със същата сума.
Не се спори
между страните, че на 30.05.2016 год. по разплащателната сметка с титуляр „Блаксии Вю“
ЕООД е постъпила сумата от 45 000
лева в изпълнение на чл.18, ал.1 от ОУ към договора.
Оспорване на транзакцията: Съобразно Вътрешните правила на Visa оспорването на транзакция, осъществена през нейната платежна система, се
основава на няколко последователни стъпки: оспорване на плащане, предварителен
арбитраж и арбитраж пред Visa International Arbitration Comitee. Активното легитимирана да предяви оспорването е Банката – Издател,
пасивно легитимирана да отговаря по оспорването е Банката на търговеца.
Последвата има право да се защитава чрез финансово представяне и повторно финансово
представяне. Всички документи в хода на оспорването се разменят по електронен
път чрез системата на Visa.
По делото са
представени писмени доказателства, че банката - издател на банковата карта IBERCAJA
BANCO S.A е предприела
действия по оспорване на транзакцията в съответствие с вътрешните правила на Visa
Europe Operating Regulations – Scheme /Оперативни
регулации на Виза Европа – Схема./
На 02.06.2016 год. чрез Visa
International е постъпило запитване от IBERCAJA BANCO S.A за предоставяне на документи. Запитването е постъпило по електронен път и
съставлява електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК. Същият не е оспорен
по реда на чл. 184, ал.2 ГПК.
На 03.06.2016 год. до търговеца е изпратено писмо с
искане за предоставяне на всички налични данни
и документи за транзакцията Документите от търговеца са получени в Банка
ДСК след изтичане на предоставения 3 дневен срок, поради което същата е
изпратила отговор, съдържащ единствено детайлите на транзакцията /substitute draft
– л.184/.
На 21.06.2016 год.
към Банката е постъпило оспорване /charge back/ с визиран код са оспорване 72. Кодът за оспорване съобразно приложимите
регулации сочи
„липса на авторизация“ за сумата от
44 990 лева. Оспорването е придружено с допълнението, че същото
се предприема, независимо, че картодържателят е подписал транзакцията, както и
с отбелязване, че липсват изключения за прилагане на правилата за авторизация.
На 26.07.2016 год. Банката е генерирала representment,
с който на IBERCAJA BANCO S.A са изпратени всички предоставени от търговеца документи /договор за наем,
разписки от ПОС и др./.
На 9.08.2016 год. оспорването е преминало на етап Pre-arbitration като представения representment е отхвърлен от IBERCAJA BANCO S.А.
Ищецът Банка ДСК е признал наличието на неавторизирана
операция като сумата от 44 990 лева е възстановена по сметката на IBERCAJA BANCO S.А. чрез операция Funds Disbursment.
Ответникът е навел възражение за лошо водена защита от
Банка ДСК в хода на предприетото оспорване. Съобразно формулираните от съда
фактически и правни изводи осъществената от търговеца транзация съставлява
грубо нарушение на договорно въведените
правила и процедури за използване на допълнителната услуга „авторизация“. Търговецът е приключил същата чрез въвеждане на задължение, което надвишава
в пъти сумата по авторизацията.
Разликата между блокирания и
одобрен размер на транзакцията и окончателната такава възлиза на 44990 лева.
Транзакцията за посочената сума съставлява неавторизирана /неодобрена/ такава.
Липсата на авторизация не се дерогира от даденото съгласие на картодържателя.
Авторизацията е автоматична проверка, извършвана независимо от съгласието на
картодържателя. Последвата има обвързващо действие спрямо банката – издател и
се осъществява по предварително
утвърдени процедури.
Допуснатото нарушение съставлява изрично предвидено в регулациите на Visa основание за валидно оспорване – чл.
10.12.3.1 /2в/. Не се твърди наличието на каквато и да е причина, предвидена
като основателно защитно възражение сред изчерпателно изброените такива в
регулациите. Следователно, насрещното възражение за лошо водена защита е
неоснователно. Ищецът е признал за основателна предявената претенция,
възстановил е средствата и е избегнал последващ, оскъпен етап на развитие на
спора.
Ирелевантно е
възражението, че картодържателят не е оспорил транзакцията. Банката – издател
на кредитната карта е самостоятелно материалноправно легитимирана да оспори
транзакцията, вкл. да претендира възстановяване на дадените суми от банката на
търговеца.
В правилата за оспорване на транзакции поради липса на
авторизации не е предвидено, че наличието на средства по кредитната сметка на
картодържателя е основание за отхвърляне на претенцията. Отделно –
представените от ответника доказателства не обективират наличието на такива към
релевантната дата – 29.05.2016 год. /датата на приключване на транзакцията/.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Ищецът е в облигационно правоотношение с ответника като е
допуснал виновно неизпълнение на договорно предвидените процедури за
осъществяване на транзакции с ПОС, които по смисъла на чл. 31, ал.2
Наредба № 3/2009 год. съставляват част от същественото договорно
съдържание. Осъществената транзакция е в
нарушение на чл. 36 ОУ към договора.
Договорното неизпълнение поражда задължението на
неизправната страна да понесе отговорност за насрещните вреди съобразно чл. 67,
ал.1 ОУ. В конкретния случай, претърпяната вреда се съизмерява с възстановената
в полза на банката – издател
неправомерна транзакция, по арг. от чл. 67, ал.5 ОУ, която е идентична с
част от преведените суми на търговеца. Налице е претърпяна загуба, намаляваща
патримониума на ответника.
При изследване на спорното правоотношени, съдът намира за
недопустими доводите на страната, свързани с насрещната неизправност на
банката. Страната твърди неизпълнение на
задължението по чл. 21-22 ОУ за обучение на служители за работа с ПОС –
терминала. Съдът съобрази, че с исковата
молба ищецът е представил приемопредавателен свидетелстващ протокол,
удостоверяващ спазването на чл. 21-22- ОУ.
Протоколът е двустранно подписан, респ. съдържанието му не е оспорено с
отговора на исковата молба /чл.193, ал.1, изр.1 ГПК/. Ответникът не е навел
възражение за неизправност на банката в
отговора на исковата молба. Въвеждането на защитни възражения в процеса следва
да се осъществи в срока за отговор на исковата молба - чл. 370 ГПК. Законодателят
изрично е предвидил, че последващото въвеждане на нови
защитни възражения от ответника е допустимо, само ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства – чл. 370 ГПК и чл.
133 ГПК. Въвеждането на същите в процеса следва да се осъществи по
специалния ред за възстановяване на срока, предвиден в чл. 64 и
следв. ГПК.
Пред въззивната инстанция за първи път е наведено
възражението, че банката не е блокирала осъществяването на операцията по реда
на чл. 52, ал.2 ЗПУПС. Въвеждането на нови защитни възражения пред въззивната
инстанция е недопустимо. Отделно, сключеният договор изрично предвижда, че
възможността за блокиране на операции чрез непревеждане на суми е право на
банката, неупражняването на което не дерогира претенцията й за вреди /чл. 67,
ал.4 ОУ/.
Характер на ново
защитно възражение, непредявено в срока за отговор на исковата молба, има и
неуточненото твърдение, че банката е отчислила такси в размер на 5 000
лева за извършения превод.
При съвкупната преценка на гореизложеното, обжалваният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение за защита от юрисконсулт по реда на чл. 78, ал.8 ГПК в размер на
200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 90/21.05.2018 год., постановено по т.д.№ 259/2017год.
по описа на ДОС.
ОСЪЖДА „БЛАКСИЙ ВЮ“ЕООД, ЕИК124694630, със седалище и адрес на
управление - гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 22, ет.3, представлявано от управителя
Румен Дончев Антонов ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска“ №19
чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., служебен адрес ***,пл.“Свобода„№8 сумата от
200 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78,
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: