Решение по дело №632/2022 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 453

 

гр. Плевен, 13.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на   двадесет и седми септември    две хиляди  двадесет и втора година в състав:

Председател: Даниела Дилова

       Членове: Цветелина Кънева

   Венелин Николаев

 

при секретаря  Милена Кръстева  и с участието на прокурора Анна Баракова  като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело №632  по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в,  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.Н. ***   подадена чрез процесуален представител адв. Г.Г. ***, срещу Решение №342/11.06.2022г., постановено по н.а.х.д.№776/2022г. по описа на Районен съд – Плевен,  с което е потвърдено Наказателно постановление №35-0000218/15.03.2022г. на Директора на РД „АА“ гр. Плевен,  в частта с което за нарушение на чл.89, т.4  от Наредба №33 /03.11.1999г. на МТ  и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв.

Касационният жалбоподател счита атакуваното решение за неправилно,  незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Твърди се,  че при постановяване на решението първоинстанционният съд е приел, че Н.Н. е извършил вмененото му нарушение, като неправилно е приложил материалния закон. Сочи  се, че в настоящия случай се касае за липса на валидна карта за квалификация на водача, а не за непредставяне на такава при поискване от контролните  органи.

Счита се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато  съществено  нарушение на процесуалните правила изразяващо се в непълно описание на конкретните фактически обстоятелства, при което е извършено нарушението, непълно отразяване на признаците от състава му, и от неточното посочване на нарушените виновно разпоредби на ЗАНН.   

Счита се, че предвид  посочените процесуални нарушения  административнонаказателната отговорност е неправилно ангажирана от наказващия орган. Моли да се отмени  оспореното решение и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Постъпило е писмено становище от ответника - Директор на РД“АА“ гр. Плевен, в което се твърди, че посочените доводи в касационната жалба са необосновани и недоказани, а самата жалба е неоснователна. Излагат се съображения, че от приложените доказателства по административно-наказателната преписка и изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на АУАН, категорично може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение, описано в НП, което се потвърждава и от становището на първоинстанционният съд.  Сочи се, че при проверката от направена справка в информационната система на ИА „АА“ по безспорен начин се установило, че водачът не притежава карта за квалификация по смисъла на наредбата по чл. 76, ал. 5 от ЗАП, а именно Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.

Навеждат се доводи, че от обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство, за управлението на което се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от визираните в Наредбата категории и под категории, когато с това превозно средство се извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка, е трябвало да притежава карта за квалификация на водача. Именно в това се е изразило и вмененото му във вина нарушение, тъй като е безспорно, че към датата на проверката не е притежавал карта за квалификация на водач. Сочи се, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението си по на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. и в случая е могъл да съобрази поведението си е посочената разпоредба.  В заключение се моли обжалваното решение на Районен съд Плевен да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът   - редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РД“АА“ гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен  пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Решението на Районен съд – Плевен в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

  За да потвърди наказателното постановление в обжалваната част,         Районен съд – Плевен  е приел, че      липсата на валидна карта за квалификация на водача без съмнение е нарушение на разпоредбата  на   чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Изложил е правни изводи, че това нарушение се явява доказано по несъмнен начини че административнонаказващия орган правилно е наложил  предвидената в закона санкция в размер на 2000 лева. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Мотивите на съда в тази насока са подробни, логични и непротиворечиви, и се възприемат изцяло от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им.

Посоченият в наказателното постановление текст на разпоредбата чл.93,  ал.1, т.1 ЗАвП   предвижда наказание глоба в размер на 2000 лева – при първо нарушение   за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение...“. Нормата е бланкетна и препращаща към изискуемите документи, включително и в подзаконов нормативен акт по прилагането на закона, какъвто именно представлява Наредба № 33/1999г.  В чл. 89 т.4 от Наредба № 33 /1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция се съдържа задължение за водача по време на работа да   представя на контролните органи при поискване карта за квалификация, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози. В случая по делото е безспорно е  установено, че към момента на проверката касаторът е  извършвал обществен превоз на товари без валидна карта за квалификация, с което е нарушил разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на процесуалните правила  при постановяване на решението.  Наказателното постановление не страда от съществени процесуални пропуски. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е налице подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства на неговото извършване, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно няма нарушение на правото му да организира и осъществява защитата си в пълен обем.  

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган, така както са заложени в АУАН и НП.  

  При касационната проверка съдът намира, че районният съд правилно е приложил закона, не е допуснал нарушение на правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса и е постановил законосъобразно решение. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.

Водим от това съдът, на основание чл.221, ал.2, предл 1  от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342/11.06.2022г., постановено по н.а.х.д. №20224430200776   по описа за 2022 година  на Районен съд – Плевен,    в частта,   с която е потвърдено наказателно постановление  №35-0000218/15.03.2022г. на Директора на РД“АА“ гр. Плевен, с което на осн. чл.93,  ал.1,  т.1 от Закона за автомобилните превози  на Н.Г.Н. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен. 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.