Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 661
04.08.2023г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор А. Стоянов при Окръжна
прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.И.Д., подадена
чрез пълномощник, против Решение №136 от 07.11.2022г., постановено по АНД №371 по
описа на Районен съд – Харманли за 2022г. в частта на потвърждаване на Наказателно постановление №1929 от
21.03.2022г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Кърджали, с която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в
полза на държавата на вещите, предмет на нарушението – 10 пр. куб. м. дървесина
от черен бор.
В касационната жалба се твърди, че решението
противоречи на закона.
Сочи се, че съдът отменил наказателното постановление
в частта на наложеното наказание, от което следвало, че не било налице
административно нарушение. Отнемането на вещта, предмет на нарушението, било
последица от наложеното на нарушителя наказание. Предвид така изложеното се
счита, че съдът следвало да отмени НП и в частта на отнемането. След като това
не било сторено, то съдебният акт се явявал немотивиран, тъй като не ставало
ясно защо съдът приемал, че въпреки отмяната на НП в частта относно наложеното
наказание, НП в частта относно отнемането на вещите, предмет на нарушението,
следвало да остане в сила. Липсата на мотиви нарушавала и правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не бил наясно с действителните мотиви на съда.
Релевират се и възражения за постановяване на
съдебното решение в противоречие с чл.21 от ЗАНН.
На следващо място се навеждат доводи за издаване на НП
от некомпетентен орган. В тази връзка се посочва, че сечта била извършена от
дружеството „Хеликс трейд“ ЕООД в горски територии в землището на с.Рогозиново
и оттам евентуално била натоварени дървата от това дружество. Така се налагал
изводът, че компетентно да състави АУАН било посоченото в чл.274, ал.1, т.3 от
Закона за горите лице, съответно НП в този случай се издавало от кмета на
община Харманли – за нарушения, които трябвало да се установяват от посочените
лице. Твърди се некомпетентност на издателя на НП и на друго основание – липса
на упълномощаване от министъра на земеделието, храните и горите. Налице било
упълномощаване от министъра на земеделието и храните, съобразно действащата
норма към 2011г., която била изменена през 2017г. (ДВ, бр. 58 от 2017г., в сила
от 18.07.2017г.)
Не било анализирано това, че процесният автомобил и
товара в него не били на жалбоподателя, а на трети лица. Поради това не била
налице хипотезата на чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ.
На последно място, във връзка с потвърждаването на НП
в частта относно отнемане на вещите, се счита, че съдът изградил изводите си в
противоречие с правилните изводи, че изначално несъществувала правна възможност
за налагане на наказание на жалбоподателя, против който не било водено
наказателното производство – същото било прекратено.
Претендира се отмяна на съдебното решение и на
потвърдената с него част от наказателното постановление, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Директор на РДГ - Кърджали, в писмено
становище чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №136 от 07.11.2022г., постановено
по АНД № 371/2022г., Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление
№1929 от 21.03.2022г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Кърджали, в частта, с която на А.И.Д., за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от
Закона за горите (ЗГ), на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба в
размер на 50 лева, и потвърдил НП в
частта, с която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза
на държавата на вещите, предмет на нарушението – 10 пр. куб. м. дървесина от
черен бор.
За да потвърди наказателното постановление в частта на
отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението, районният съд
е приел от фактическа страна, че на 29.03.2021г в с.Б., общ.Харманли, А.И.Д., с
транспортно средство ЗИЛ 131 с рег.№ Е 3736 ВС, транспортирал 10 пр. куб. м.
дървесина от черен бор, немаркирани с контролна горска марка, производствена
или общинска такава, и непридружени с превозен билет. От правна страна се е
позовал на чл.21 от ЗАНН във вр. с чл.273, ал.1 от ЗГ.
Настоящият
състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е
правилно.
Отнемането на процесната дървесина се явява
законосъобразно, постановено в съответствие с относимите законови разпоредби. В
Закона за горите са въведени редица текстове, които предвиждат маркиране на
дървесината в хипотези на добив, покупко-продажба, приемане и др., като в
чл.213, ал.1 от ЗГ е регламентирана забрана за транспортиране на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и
на непридружена с превозен билет.
С оглед текста на чл.273, ал.1 от ЗГ, без правно
значение е субектът, извършител на нарушението по чл.213 от ЗГ. Нормата,
регламентираща отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на
нарушението, не разглежда въпроса нито за авторството на деянието, нито са
собствеността на вещите. В този смисъл изложените в касационната жалба доводи
за отмяна на НП в частта на отнемането, аргументирани с това, че нарушението не
било извършено от А.Д., са неоснователни.
Правилно се посочва, че отнемането е последица от
извършването на нарушението, но по смисъла на закона не във всички случаи
отмяната на санкционния акт в частта на глобата или имуществената санкция, има
за последица и отмяна на НП в частта на отнемането на вещите – предмет на
нарушението. Безспорно е, че превозваната дървесина не е била придружена с
превозен билет и не е била маркирана, което е в нарушение на изискванията не
само на ЗГ, а и на Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии. Същевременно не е установено процесната дървесина да е
използвана независимо или против волята на нейния собственик. Затова според
изричната норма на чл.273, ал.1 от ЗГ като предмет на нарушението дървесината
подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост е. За този
извод е ирелевантно обстоятелството, че НП се отменя в частта, с която за
посоченото нарушение е наложено административно наказание на жалбоподателя, доколкото
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, при отсъствие на
изключението в чл.273, ал.1 от ЗГ, е императив и не зависи от
административнонаказателната отговорност на лицето.
Не се споделят възраженията за некомпетентност на
издателя на НП. Изменението на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ от 2017г., в сила от
18.07.2017г. не опорочава делегираните преди това правомощия, тъй като както
при действието на отменения, така и при действието на новия текст, логиката на
законодателя е била това делегиране да се извършва от министъра на земеделието,
каквото понастоящем е и съдържанието на т.2 от чл.1 на чл.275 от ЗГ.
Следователно в случая дали правното действие, описано в чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ
е било извършено от министъра на земеделието и храните или от министъра на
земеделието, храните и горите, не е от съществено значение за компетентността
на издателя на НП.
Твърдението, че компетентен да издаде санкционния акт
е не директорът на РДГ, а кметът на община Харманли, също е неоснователно. Във
връзка с наведения довод, че НП следвало да бъде издадено от кмета на общината
следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ
това се налага единствено тогава, когато нарушението е установено от лицата по
чл.274, ал.1, т.3 от ЗГ. В настоящия случай няма данни за това. Освен това
следва да се отчете, че в случая НП е издадено по повод установено
незаконосъобразно транспортиране на дървесина, а и АНП е било образувано в
хипотезата по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо случаят попада в обхвата на чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ касателно органа, компетентен да издаде санкционния акт.
Изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че не е било
анализирано, че процесният автомобил и товара в него не били на жалбоподателя,
няма отношение към законосъобразността на отнемането на вещите – предмет на
нарушението, в полза на държавата.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че оплакванията на касатора не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. При постановяване на решението си районният съд е
направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал
нарушения на закона. Обжалваното решение, в оспорената му част, е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в
сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №136 от 07.11.2022г.,
постановено по АНД №371 по описа на Районен съд – Харманли за 2022г. в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.