№ 2913
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504346 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. З., действаща в лично качество и като майка
и законен представител на детето Т. В. Г., родено на 1********* г., срещу Решение №
459/10.01.2025 г. по гр.д. № 69561/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 84-
ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение, твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Желае се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи
молбата й за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и в полза на нея
и синът й Т. да бъде издадена заповед за защита срещу В. Д. Г.. Претендира се присъждане
на сторените в първоинстанционното и въззивно производство разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна В. Д. Г. е депозирал отговор, с който
оспорва подадената въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молители в
първоинстанционното производство (в случая майката не действа в качеството на
процесуален субституент на малолетния си син Т. с оглед формулировката в сезиращата
молба), притежаващи правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на
въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. И. З. (с предишно
фамилно име Г.), действаща в лично качество и като майка и законен представител на
малолетните си деца Т. В. Г. и Е. В. Г., за защита от домашно насилие, извършено от В. Д. Г.
на 16.12.2022 г. и на 20.12.2022 г., описано в молбата и уточнено с друга такава от 02.02.2023
г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 459/10.01.2025 г. по гр.д. № 69561/2022 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти
състав е прекратено производството по делото в частта по отношение на търсената защита за
детето Е. В. Г., върната е сезиращата молба в посочената част и е обезсилена издадената
заповед за незабавна защита № 205 от 12.07.2023 г. по отношение на детето Е. В. Г.. Със
същия съдебен акт е отхвърлена молбата за защита и е отказано издаване на заповед за
съдебна защита в полза на К. И. З. и на Т. В. Г. срещу В. Д. Г. и К. И. З. е осъдена да заплати
на В. Д. Г. сторените в производството разноски в размер на 1 400 лева, а в полза на СРС –
държавна такса в размер на 25 лева.
Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане № **********/17.06.2020 г., издадено от Столична община –
район „Искър“ по делото се установява, че детето Т. В. Г. е родено на 1********* г. от майка
К. И. З. и баща В. Д. Г.. Поради това въззивникът попада в обхвата на лицата по чл.3, т.4
ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН за и от детето Т..
Спор не е формиран и се доказва в производството от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, че въззиваемият попада в обхвата на лицата по чл.3, т.1 ЗЗДН,
срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН от пълнолетната въззиваема.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.,) от К. И. З. и от Т. В. Г., т.е. от пострадали лица в лично
качество за пълнолетния молител, но и за малолетния, посочен като молител. Налице е
валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирани страни (чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН).
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение за правилно, а наведени във въззивната жалба доводи в
обратната насока - за неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи. Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, за установяване на релевантните за спора факти.
Относно описания в сезиращата молба акт на домашно насилие на 16.12.2022 г., във
връзка с доводите във въззивната жалба и предвид събраните пред въззивния съд
доказателствени материали, следва да се посочи, че твърденията относно остротата на
2
зрението на свидетеля Е.С. Г. и точното разстояние между спирка на масовия градски
транспорт „Обиколна“ на столичния бул. „Копенхаген“ и мястото, където е бил паркиран
управлявания от въззиваемия на същата дата автомобил, респективно невъзможността този
свидетел непосредствено да е възприела срещата между страните на посочената дата
останаха недоказани в производството.
Разпитана пред въззивния съд, свидетелят Д.С. З. посочва, че по време на телефонен
разговор с въззивника З., проведен на 16.12.2022 г. е чула последната да настоява
въззваемият да й върне телефона, последвано от викове за помощ и обиди от страна на В. Д.
Г., че не е майка, а „биологична единица“ и „голям боклук“, а сетне посочва, че след като е
чула пълнолетния въззивник да настоява въззиваемият да й върне телефона после апаратът
се изключил. Така в показанията на този свидетел се констатират вътрешни противоречия, а
пресъздадените от нея обидни изрази се различават от твърдените в молбата за защита,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и допълнителната уточнителна молба (където се описва, че
въззиваемият е нарекъл въззивника З. „курва“ и „безхаберница“). Поради това, изнесеното
от този свидетел не е в състояние да опровергае показанията на очевидеца Е.С. Г., а изводите
на първоинстанционния съд за разколебаване на доказателствената стойност на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН следва да се споделят. Противни изводи не следват от
споделеното от детето Т. пред социални работници, изготвили представения пред въззивния
съд социален доклад от 27.01.2023 г., че баща му „бута мама“, доколкото тези твърдения на
детето не могат да се свържат с процесните актове на домашно насилие, още повече, че в
сезиращата молба, нейното уточнение и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не съдържат
твърдения за такъв вид физическо съприкосновение между двамата родители.
В допълнение към изложеното в атакувания съдебен акт и във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи, че твърденията за ултимативно отправяне на искания,
инициирането на скандал, провокиране на ненужно присъствие на полицейски служители,
отправянето на крясъци и викове на 20.12.2022 г. от въззиваемия като форма на психическо
насилие, осъществено въззиваемия по отношение на двамата въззивници не се доказва в
производството.
От докладна записка УРИ 3383р-42936/21.12.2022 г. се установява, че на 20.12.2022 г.
полицейски патрул в състав свидетелите М.К.Д. и Г.Х.Х. е посетил домашния адрес на
пълнолетния въззивник в гр.София, ж.к. „********* по сигнал на въззиваемия за неспазване
на съдебно решение. На място въззиваемият обяснил на двамата свидетели, че съпругата му
отказва да изпълни съдебно решение за връщане на дете, а пълнолетният въззивник
потвърдила този отказ като посочила, че не е получила препис от съдебния акт. В този
момент на етажната площадка се качил Н.К.Н., познат на майката, който започнал да се
държи агресивно и арогантно с въззиваемия.
Отразеното в докладната записка, показанията на свидетелите Д. и Х. и заключението
на приетата от първоинстанционния съд експертиза не дават основание за извод, че на
горепосочената дата бащата е проявил агресия към въззивниците, крещял е и отправил
ултимативни искания. Тези доказателствени материали опровергават твърденията в
3
сезиращата молба и представената с нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за агресивно
поведение на В. Д. Г. на същата дата.
Единствено в показанията на свидетеля С.И.З. се съдържат данни за „грубо държане“
на въззиваемия. Показанията на свидетеля З. в посочената част, преценени по реда на чл.172
ГПК, влизат в противоречие с останалата доказателствена съвкупност по делото. Само в
показанията на този свидетел се откриват данни за отправени от въззиваемия към
въззивника З. обидни думи, а подобни твърдения отсъстват в молбата за защита и
представената с нея декларация. Същевременно показанията на свидетеля са вътрешно
противоречиви, доколкото С.И.З. първоначално отрича да е съхранил спомен за
съдържанието на обидните думи, а сетне посочва, че въззваемият е наричал пълнолетния
въззивник „боклук“, „курва“ и е твърдял, че тя не е майка на двете деца, но и допълва, че
обидите са били „от такова естество“. По тези съображения показанията на свидетеля З. не
са в състояние да установят осъществен от В. Д. Г. акт на психическо домашно насилие,
упражнено по отношение на двамата въззивници. Следва да се посочи, че доказателствения
масив по делото не дава основание за извод, че детето Т. е възприел описаното в сезиращата
молба и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН поведение на баща си на посочената дата.
Не се доказва в производството отправено ултимативно искане от въззиваемия към
въззивника З. на 20.12.2022 г. Доколкото значението на ултиматума се свежда до отправяне
на последно предупредително искане към някого, след неизпълнение на което се вземат друг
род мерки, то като такова не може да се определи съдържанието на телефонното съобщение,
адресирано до въззивника З. от въззиваемия на посочената дата, гласящо, че идва да вземе
детето след двадесет минути и да гледа да е готово. В него не се съдържа недвусмислено
отправяне на последно предупреждение, чието неизпълнение ще доведе до други,
неблагоприятни мерки или последици за въззивника З..
Установеното в производството поведение на В. Д. Г. на 20.12.2022 г., с оглед
дефиницията в пар.1, т.3 ППЗЗДет, приложима не само по отношение на деца по силата на
чл.46, ал.1 ЗНА, не разкриват признаците на психическо домашно насилие и не може да се
възприеме като умишлено сериозно засягане на психическата неприкосновеност на К. И. З.
чрез принуда и/или заплаха.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. При постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни правни норми.
При този изход от спора пълнолетният въззивник дължи такса в размер на 12,50 лева
за разглеждане на въззивната жалба. Такава не се дължи от детето Т..
Разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал
присъждане на сумата от 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Пред въззивния съд е
представен договор за правна защита и съдействие от 28.04.2025 г., от който се установява
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, но доказателства за неговото
заплащане не са ангажирани. В частта „платена сума“ и „от които в брой“ липсва
отбелязване, поради което договорът не може да послужи като разписка за получаване на
4
сумата съгласно чл.77 ЗЗД. Други доказателства относно заплащане на уговореното
възнаграждение не са представени до приключване на производството. Поради това
разноски на въззиваемия не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459/10.01.2025 г. по гр.д. № 69561/2022 г. по описа на
Софийски районен съд ГО, 84-ти състав.
ОСЪЖДА К. И. З., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5