РЕШЕНИЕ
№
Стара
Загора, 13.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора МИНЧО МИТКОВ НИКОЛОВ,
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ кнахд № 20237240600297/2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „ПОЛИКСЕНИЯ
– 1932“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Болярино,
община Раковски, област Пловдив, предишно ТКЗС – кравеферма, местността „Новите
ливади“, против решение № 234 от 11.09.2023 г., постановено по АНД № 20235540200150/2023
г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № НП-362 от 07.12.2022 г., издадено от заместник-министър на земеделието, и
„ПОЛИКСЕНИЯ – 1932“ ЕООД е осъдено да заплати на Министерство на земеделието юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът оспорва извода на районния съд за доказаност на авторството на
вмененото му нарушение и твърди, че обжалваното решение не съдържа мотиви
по възраженията му за липсата на
конкретизация на изпълнителното деяние, чрез което е било извършено
нарушението, за неправилно приложение на закона и за некомпетентност на
административнонаказващия орган (АНО). С оглед на тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП.
Ответникът – заместник-министър на
земеделието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Административен съд Стара Загора – III тричленен състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Чирпан е (НП) № НП-362 от 07.12.2022 г., издадено от заместник-министър на земеделието
въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № РД-12-01-252-6
от 14.11.2022 г., с което на основание чл. 49а,
предложение първо от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на „ПОЛИКСЕНИЯ
– 1932“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева за извършено
нарушение на 33б, ал. 1 от ЗПЗП, изразяващо се в това, че на 02.11.2022 г. е
използвало неправомерно – не по предназначение, земеделска земя с обща площ
4,4611 ха, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП), като:
трайно е преобразувало в нива площ от 2,6194
ха, попадаща в слой ПЗП, от имот с идентификатор 17717.36.415 с начин на трайно
ползване по КККР „Пасище“, с обща площ 29998 дка, попадащ изцяло в слой ПЗП,
намиращ се в землището на с. Гранит, община Братя Даскалови, област Стара
Загора, собственост на „ПОЛИКСЕНИЯ –
1932“ ЕООД (притежаващо 13/15 идеални част) и наследниците на В.Г.С.;
трайно е преобразувало в нива площ от 1,8417
ха, попадаща в слой ПЗП, от имот с идентификатор 17717.36.416 с начин на трайно
ползване (НТП) по КККР „Пасище“, с обща площ 19999 дка, попадащ изцяло в слой ПЗП, намиращ
се в землището на с. Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора,
собственост на „ПОЛИКСЕНИЯ – 1932“ ЕООД (притежаващо 11/12 идеални част) и наследниците на Д. А.Т..
В НП изрично е посочено още, че:
няма данни за издадено разрешение от РИОСВ за
разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на имота, както и
че няма проведена процедура по смяна на НТП на имота, т. е. наличните данни
потвърждават неправомерно разораване, преобразуване и/или ползване не по
предназначение на площи, попадащи в слой ПЗП;
санкционираното дружество не е направило
възражения по съставения му АУАН;
при определяне на наказанието като отегчаващо
обстоятелство е взета предвид общата площ на преобразуваната земеделска земя,
попадаща в слой ПЗП – 4,4611 ха, с което е нарушена целостта и предназначението
на слой ПЗП, а като смекчаващо обстоятелство – извършването на нарушението за
първи път;
извършеното нарушение не представлява
маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като
ползваната не по предназначение площ, попадаща в слой ПЗП, е по-голяма от 1 дка.
За да потвърди НП, районният съд е приел за безспорно,
че процесните имоти попадат в слой ПЗП и са съсобственост на санкционираното
дружество и физически лица, както и че административнонаказателното обвинение е
доказано чрез измервания и геопозиционирани снимки при извършени теренни
проверки с използване на техническо средство – GPS устройство, според резултатите от които, отразени в констативен протокол от
02.11.2022 г., към момента на проверката преобразуваните части от процесните
имоти, представляват стърнища – ожънати ниви с наличие на растителни остатъци. Прието
е също, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и при определяне на
наказанието, както и че отговорността на нарушителя, ангажирана на основание
чл. 49а от ЗПЗП, не е отпаднала с отмяната на цитираната разпоредба след
издаване на НП, тъй като към момента действа разпоредба с идентично съдържание,
включително относно вида и размера на наказанието – чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП.
Решението на Районен съд Чирпан е валидно и
допустимо, но е постановено в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон.
С обжалваното пред въззивния съд НП касаторът
е санкциониран на основание чл. 49а, предложение
първо от ЗПЗП за извършено нарушение на 33б, ал. 1 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП забранява
разораването, преобразуването и/или ползването не по предназначение на площите,
включени в слой ПЗП. За нарушаването на тази забрана, както действалата
към момента на извършване на нарушението и издаване на НП разпоредба на чл. 49а от ЗПЗП (отм.
– ДВ,
бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), така
и нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП (нов – ДВ, бр. 102 от
2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), действаща към момента, предвиждат
санкциониране на нарушителя с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от
500 до 10 000 лв., като нарушител (субект на нарушението)
може да е всеки, „който наруши
забраната по чл. 33б, ал. 1“.
Съгласно чл. 33б, ал. 4 от ЗПЗП:
в редакцията към момента на извършване на нарушението и
издаване на НП: „При констатирано неправомерно
разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на площ по ал. 1,
министърът на земеделието издава заповед за възстановяване на площта. Възстановяването
се извършва в 6-месечен срок от нарушителя, а когато такъв не е установен – от
ползвателя на правно основание на площта“;
според действащата към момента редакция: „При констатирано
неправомерно разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на
площ по ал. 1, министърът на земеделието и храните издава заповед за
възстановяване на площта. Възстановяването се
извършва в 6-месечен срок от нарушителя, а когато такъв не е установен – от
ползвателя на правно основание на площта или от собственика“.
Сравнителният анализ на чл. 49а от ЗПЗП (отм.), съответно – чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП, от
една страна, и чл. 33б, ал. 4, изречение второ от ЗПЗП, от друга страна,
обуславя извод, че субект на административното нарушение по чл. 49а от ЗПЗП (отм.), съответно – чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП, е
прекият (фактическият) нарушител на забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, който може да е ползвателят на
правно основание на площта или нейният собственик, но може и да е всяко друго лице – физическо или юридическо, т. е.,
лицето, което неправомерно е разорало, преобразувало
и/или ползва не по предназначение площ, включена в слой ПЗП, а това означава, че:
за да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност за нарушаване на забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, във всеки
конкретен случай следва да бъде установен прекият (фактическият)
нарушител и именно той следва да бъде санкциониран;
при неправомерно разораване, преобразуване
и/или ползване не по предназначение на площ, включена в слой ПЗП, административнонаказателната
отговорност за това на ползвателя й на правно основание или на собственика й не
би могла да бъде ангажирана, ако не е установено, че именно той е лицето (физическо
или юридическо), нарушило забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП;
когато нарушителят (физическото или
юридическото лице, нарушило забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП)
бъде установен, същият, освен че ще понесе отговорността по чл. 49а от ЗПЗП (отм.), съответно – чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП, ще
бъде длъжен и (въз основа на заповед на министъра на земеделието) да възстанови като постоянно затревена площ неправомерно
разораната, преобразувана и/или ползвана не по предназначение такава, включена
в слой ПЗП, а когато нарушителят не бъде установен – отговорността
по чл. 49а от ЗПЗП (отм.), съответно – чл. 85, ал. 1 от ЗПЗП, не
може да бъде реализирана, но въз основа на заповед на министъра
на земеделието задължението за възстановяване на площта като постоянно
затревена ще възникне за ползвателя й на правно основание или за собственика й,
ако и той да не е извършил нарушението – да не е лицето, нарушило
забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП.
От фактическа страна конкретното адмнистративно-наказателно
обвинение се основава на това, че на 02.11.2022 г. касаторът е използвал
неправомерно – не по предназначение, земеделска земя с обща площ 4,4611 ха,
попадаща в слой ПТП, като трайно е преобразувал в нива 2,6194 ха от имот с
идентификатор 17717.36.416 и 1,8417 ха от имот с идентификатор 17717.36.416 – и
двата имота с НТП „Пасище“, намиращи се в землището на с. Гранит, община Братя
Даскалови, съсобственост на дружеството и на физически лица, и попадащи изцяло
в слой ПТП.
В случая между страните няма спор, че процесните два
имота са съсобственост на касатора и на физически лица, както и че попадат в
слой ПТП. Установено е също въз основа на извършени теренни проверки, за които
е съставен констативен протокол, че към 02.11.2022 г.
части от двата имота с обща площ 4,4611 ха са с неправомерно (не по реда, визиран в чл. 33б, ал. 2 или ал. 5 от ЗПЗП) променено предназначение – представляват стърнища (ожънати ниви с наличие на растителни остатъци). В хода на въззивното производство са събрани и
доказателства (анкетна карта за регистрация на земеделски
производител с приложен към нея формуляр за местонахождението на заявените като
използвани от земеделския производител земеделски земи), че касаторът е земеделски производител и сред заявените
за субсидиране земеделски земи, използвани от него, фигурират имоти в землището
на с. Гранит, община Братя Даскалови, с № 00360415 и № 00360416, а според
Кадастрално-административната информационна система на АГКК, достъпът до която
е публичен (kais.kadastre.bg), това са старите номера на процесните два имота – имот с
идентификатор 17717.36.416 и имот с идентификатор 17717.36.416. По делото обаче
липсват данни за лицето (физическо или юридическо), което е
разорало, засяло и ожънало частите от процесните два имота с обща площ 4,4611
ха, т. е. което е преобразувало и ползвало като нива тази площ. Такива данни не
се съдържат и в показанията на разпитаните от районния съд свидетели (актосъставителят и свидетелите по акта), двама от които са извършили теренните проверки. Нещо
повече: от показанията на свидетелите се установява, че изводът им за
авторството на деянието е изграден въз основа на факта, че касаторът не е
направил възражения по АУАН и негов представител е разписал съставения за
теренните проверки констативен протокол. Последният обаче отразява само
констатациите относно фактическото състояние на имотите към момента на
извършване на теренните проверки – 4,4611 ха от тях са били стърнища (ожънати ниви с наличие на растителни остатъци), т. е. не съдържа констатации за лицето, разорало,
засяло и ожънало процесните 4,4611 ха, а право на касатора е да направи или да
не направи възражения по съставения му АУАН, неупражняването на което не може
да обоснове негативни за него последици при липсата на доказателства за
авторството на вмененото му нарушение.
При тази фактическа обстановка и тъй като в
тежест на АНО е да докаже всички аспекти на административно-наказателно
обвинение, а в случая от контролните органи (в т. ч. и АНО) де факто се презумира, че след като
касаторът е съсобственик на процесните два имота и изцяло ги е заявил за
субсидиране като ползвани от него, то именно той е нарушил забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, което е недопустимо предвид приложимата правна регламентация, касационната инстанция
намира, че не е недоказано по несъмнен и безспорен начин авторството на
нарушението, вменено на касатора със съставения му АУАН и издаденото въз основа
него НП, обжалвано пред районния съд. Респективно, НП е незаконосъобразно,
поради което, като е приел противното и е потвърдил НП, районният съд е
постановил решението си в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон.
Предвид основателността на жалбата по
наведения в нея довод за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, и
тъй като наличието на последното е достатъчно, за да обоснове с оглед на
изложеното по-горе отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него НП, в
т. ч. и в частта му за разноските, касационната инстанция намира, че е
безпредметно обсъждането на направеното от касатора оплакване за допуснати от
районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като наличието
или липсата на такива не би довело до различен изход от делото.
По тези съображения решение № 234 от
11.09.2023 г., постановено по АНД № 20235540200150/2023 г. по описа на Районен
съд Чирпан, следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено
друго, с което да бъде отменено наказателно постановление № НП-362 от
07.12.2022 г., издадено от заместник-министър на земеделието.
Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на
основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ и чл. 222, ал.
1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 234 от 11.09.2023 г., постановено по АНД №
20235540200150/2023 г. по описа на Районен съд Чирпан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № НП-362 от 07.12.2022 г., издадено от
заместник-министър на земеделието.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.