№ 97
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е на 01.03.2021г. възражение от длъжника Б. И. П., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.Н.П., против Заповед №3038 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК,издадена на 11.04.2019г. по ч.гр.д.№ 5301 /2019г. по описа
на ПРС, в полза на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК:*********.
Релевират се оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и се
настоява за приемане на възражението от въззивния съд. Поискано е назначаване по
делото на СГЕ за установяване дали подписът във връченото на 16.04.2019г. в
заповедното производство съобщение е изпълнен от длъжника.
Въззиваемото търговско дружество “Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК:********* , в подадения в срок писмен отговор ,излага аргументи за редовното
връчване на заповедта за изпълнение и счита, че подаденото от длъжника възражение е
просрочено.
Пловдивският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
На 11.04.2019г. по ч.гр.д.№ 5301 /2019г. по описа на ПРС, в полза на “Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК:********* е издадена Заповед №3038 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б. И. П., ЕГН
**********. Препис от заповедта е бил редовно и лично връчен на длъжника на
16.04.2019г., удостоверено с имена и положения подпис в документа. Поради
1
недодадено от длъжника в срока по чл.414 от ГПК възражения, на 13.05.2019г. в полза
на кредитора е издаден изпълнителен лист и въз основа на него същият е образувал
изп.д.№918/2019г. по описа на ЧСИ П.И., с район на действие ПдОС. На 04.07.2019г.
на длъжника е било редовно връчено съобщение за започнато изпълнение, на
02.10.2019г. му е била редовно връчена призовка за принудително изпълнение, на
03.11.23020г му е било редовно връчено от съдебния изпълнител и запорно съобщение
за наложен запор върху 51 бр. притежавани от него говеда.На 10.11.2020г. по
изпълнителното дело е подадена и молба от длъжника Б.П., в която признава, че е
получил изпратената му призовка за принудително изпълнение и прилага документ за
частично погасяване на дълга в размер от 100 лева.Поискал е да бъде отменен
наложения му от ЧСИ запор , като е поел задължение да внася ежемесечно сума в
размер от 100 лева.
При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 423,ал.1,т.1-4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да
подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее.
Според чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи,
че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1
ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал.
1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и
допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Въззивният
няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи
останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато
намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал.
1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на
искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд отрича правото
на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение или с
определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема възражението на
длъжника, като съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици,
предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК, в който смисъл е определение № 533/ 02.12.2015 г.,
2
по ч. гр. д. № 5723/ 2015 г. на І г. о., ВКС; определение № 232/19.05.2015г. по ч. гр. д.
№ 2210 / 2015 г. на І г. о., ВКС.
В конкретния случай препис от заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№5301/2019г. по описа на ПРС , е връчена редовно на длъжника
Б.П. на 16.04.2019г. , на основание чл.45 от ГПК.Така уреденият в чл.423,ал.1 от ГПК
решителен, преклузивен 1-месечен срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение е изтекъл на 16.05.2019г./работен ден/.Възражението по чл.423,ал.1 от ГПК
е подадено на 01.03.2021г. , близо две години след изтичане на този срок , поради
което се явява просрочено.Дори да се приеме,че заповедта не е била редовно връчена
на длъжника от заповедния съд на 16.04.2019г., то той е узнал за издадената срещу него
заповед за изпълнение най-късно на 10.11.2020г. , когато е подал молба до съдебния
изпълнител, в която е признал получаване на ПДИ, дълга по издадената заповед за
изпълнение и е поискал разсроченото му плащане, поради което възражението отново
се явява подадено след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.423,ал.1
от ГПК, което означава , че не е налице общата предпоставка за приемането му. При
това положение се налага изводът, че подаденото възражение от длъжника Б.П. е
неоснователно и не следва да бъде приемано от въззивния съд, а поисканата във
възражението СГЕ за установяване дали подписът във връченото му на 16.04.2019г.
съобщение е изпълнен от него , не следва да бъде допусната за събиране от съда, като
неотносима към правния спор.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК , подадено на 01.03.2021г. от
длъжника Б. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Н.П., против Заповед
№3038 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена на 11.04.2019г.
по ч.гр.д.№ 5301 /2019г. по описа на РС-Пловдив, в полза на “Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК:*********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3