№ 565
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Капка Павлова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502638 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
12.06.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 26.06.2024 г.)
обжалва Решение № 3462/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1424/2023 г. по
описа на СГС, І-22 състав, поправено с Решение от 13.08.2024 г., в частта, с
която съдът е уважил иска на Х. А. З. за неимуществени вреди в размер над
сумата от 40 000 лв. до присъдената от 80 000 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник-адвокат Д. Т. с
надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено
на л.92 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с
вносен документ от 02.07.2024 г., представен по делото с молба от 03.07.2024
г.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно и постановено в противоречие със съдебната практика. Поддържа
1
се, че обезщетение в размер на 80 000 лв. не съответства на обема, интензитета
и продължителността на претърпените вреди.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция за неимуществени
вреди за сумата над 40 000 лв. Претендират се разноски съобразно изхода на
спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата ищца в
първоинстанционното производство депозира отговор на въззивната жалба
чрез процесуалния си представител адвокат Д. с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно приложено на л.9 от делото на СГС.
Оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени в
отговора и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението по
съображения подробно изложени в отговора. Претендира разноски за втората
инстанция.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство
Решение № 3462/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1424/2023 г. по описа
на СГС, І-22 състав, поправено с Решение от 13.08.2024 г., в частта, с която
съдът е уважил иска на Х. А. З. за неимуществени вреди в размер на сумата
от 40 000 лв., искът за имуществени вреди в размер на сумата от 3 261,16
лв., ведно със законната лихва върху двете главници от 13.06.2021 г., е влязло
в сила на 27.06.2024 г., поради необжалването му.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба вх.№
79115/11.07.2024 г. на ищцата Х. А. З. чрез пълномощника й адвокат Я. Д.
против Определение от 05.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 1424/2023 г. по
описа на СГС, І-22 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта
му за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА за сумата от 7 311 лв.
Отговор на частната жалба не е подаван.
В съдебно заседание въззиваемата-ищца и частен жалбоподател с
писмено становище, чрез процесуалния си представител моли съда да остави
без уважение въззивната жалба на ответника и да потвърди решението в
обжалваната му част като правилно по подробните съображения изложени в
отговора на въззивната жалба. Поддържа изцяло депозираната частна жалба.
2
Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски по списък. Моли съда да остави без уважение искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на въззивника ищец по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с твърдения за недължимост.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Х. А. З. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 40 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 3 261,16 лв.-имуществени вреди, между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, както следва:
На 19.12.2019 г. около 19,30 часа в гр. София по ул. «Княз Б. І» към бул.
«Ген.Скобелев», при управление на л.а.м. «Рено Меган Сценик» с рег. №
*******, управляван от свидетеля Н., с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/119001412418, с период на валидност от 20.05.2019 г. до
19.05.2020 г., водачът Н. е нарушил правилата за движение по пътищата чл.40,
ал.1, ал.2 от ЗДвП, като при извършване на маневра „движение назад“ ударил
със задна лява част на управлявания от него автомобил пресичащата ул. „Княз
Б. І“ пешеходка Х. А. З. и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните
3
травматични увреждания: „дистална многофрагментна фрактура на голям и
малък пищял на лява подбедрица с дислокация /разместване/ на фрагментите,
което реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник.
Горните обстоятелства са установени с влязло в сила на 26.10.2022 г.
Решение № 3701/10.10.2022 г., н.а.х.д.№ 8765/2022 г. по описа на СРС, 135
състав.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид
утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от
Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно
които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача Е. Ю. Н. и вида на
телесните увреждания на ищцата, получени в пряка причинна връзка от това
поведение, са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 26.10.2022
г. Решение № 3701/10.10.2022 г., н.а.х.д.№ 8765/2022 г. по описа на СРС, 135
състав.
Непосредствено след ПТП ищцата е приета по спешност в Клиниката по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Софиямед“ ООД, където на
20.12.2019 г. е претърпяла оперативна интервенция-открита репозиция на
фрактурите на двете кости и вътрешна фиксация с плака и винтове. Изписана
на 26.12.2019 г. за домашно лечение с указания за ненатоварване на
оперирания крайник.
За периода от 09.01.2020 г. до 25.11.2020 г. ищцата е била временно
неработоспособна, видно от приетите по делото болнични листове.
В периода от 16.05.2022 г. до 22.05.2022 г. ищцата постъпва за втори път
в болнично заведение, където на 16.05.2022 г. претърпява втора оперативна
намеса за изваждане на поставения остеосинтетичен материал.
С приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от произшествието, ищцата е
4
получила закрита многофрагмента метадиафизарна фрактура в дисталната
/долна/ трета на лявата подбедица, обхващаща и двете кости - тибия и фибула.
Болките и страданията на ищцата са били най-силни и интензивни в периода
между настъпването на фрактурата и предприетото оперативно лечение, както
и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали
по сила и интензитет. По време на болничния престой на ищцата са били
назначавани ежедневно обезболяващи медикаменти. Такива са употребявани и
през първия постоперативен месец. В резултат на получената при ПТП
многофрагментна фрактура, са налице и рентгенови данни за увреждане на
мекотъканните структури разположени между тибията и фибулата,
образуващи т.нар. синдесмоза. Тибиофибуларната синдесмоза представлява
връзковия апарат, който е от съществено значение за стабилността на глезена и
нейната увреда е причина за нарушение на физиологията и функцията на
глезенната става. Получената фрактура в дисталната трета на лявата
подбедрица е довела както до пълна загуба на активните движения в лявата
глезенна става и ходило, така и до загуба на опороспобността, т.е. до
абсолютна невъзможност за стъпване и поемане на телесното тегло от
засегнатия ляв долен крайник. При този тип счупвания срокът на
имобилизация варира от 3 до 3,5 месеца, през които се забранява на пациента
да стъпва с цялата си тежест на тялото си върху оперирания крайник,
независимо дали лечението е било консервативно или оперативно. Периодът
за пълно срастване на този тип фрактури е обикновено 6-7 месеца. На
06.10.2020 г. при ищцата са констатирани в незначителна степен
посттравматични артрозни промени в областта на лявата талокрурална става,
което е дегенеративно ставно заболяване, което се характеризира с
непрекъснат и необратим характер. По отчетливи са леката валгусна
деформация, която е по-силно изразена при малкия пищял, антекурвацията на
дисталния тибиален фрагмент, както и забавена консолидация на фрактурата.
Вещото лице установява, че забавянето на процеса на костното
срастване води до пролонгиране на целия оздравителен процес и отлагане на
адекватна рехабилитация във времето, което от своя страна се отразява
отрицателно на всички мекотъканни структури /мускули, сухожилия, връзки,
ставна капсула/, предизвиквайки тяхната скованост и атрофия. Това се
отразява и на психиката на пациента.
Установява се, че пълният възстановителен период при ищцата е бил
5
повече от година и половина. Към момента ищцата е със самостоятелна
походка, без помощни средства и с леко накуцване в ляво. Реализира
самостоятелен изправен стоеж на двата долни крайника поотделно. Клякането
е ограничено до 110 градуса в коленните стави поради наличие на болка в
левия глезен. Налице са загрозяващи белези от оперативните интервенции.
Към момента е налице пълно зарастване на фрактурите и на двата пищяла с
лека деформация в границите на допустимото отклонение от нормата и
остатъчно ограничение в обема на движенията на ставата, както и съобщените
от ищцата болка и дискомфорт.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, пред
първостепенния съд, са събрани свидетелските показания на нейния съпруг К.
К. З. и на нейната майка С. С. З..
Свидетелят Златев установява, че отишъл при ищцата около 10-тина
минути след инцидента и я заварил в безпомощно състояние, седнала на
тротоара. Изчакали два часа, докато дойде линейка, с която била откарана в
Софиямед, където била оперирана на следващия ден. В болницата престояла
седмица, след което я изписали за домашно лечение. Ищцата не можела да
стъпва на крака си, за всяко нещо имала нужда от помощ, включително да иде
до тоалетна. Това продължило около месец, след което ищцата започнала
постепенно да се обслужва сама, като първоначално за придвижване
използвала проходилка, а след това патерици, а след това бастун. Нуждата от
помощни средства за придвижване продължила около две години и половина.
Направила три-четири рехабилитации, като първата била непосредствено след
свалянето на имплантите, а другите три ищцата провела във Велинград. След
втората операция ищцата около половин година не можел да става и приемала
обезболяващи и антикоагуланти. Към момента има страх при пресичане на
светофари, има физически оплаквания. Боли я глезенната става, отича, има
накуцваща походка, трудност при качване в превозни средства и при качване
на стълби.
Свидетелката З. установява, че след инцидента често посещавала
дъщеря си, която около 40 дни била неподвижна. Била обслужвана от съпруга
си и от сина си. След тези дни започнала да се движи с помощни средства -
проходилка, патерици и накрая бастун. Към момента накуцва, боли я крака
при по-голямо натоварване и при промяна във времето. Не може да кляка,
6
трудно се движи, глезенът я наболва. Ходила на физиотерапия, на
балнеосанаториум, на процедури за раздвижване на крака.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
80 000 лв. и уважил иска за неимуществени вреди в пълния му предявен
размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна – ответник в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 22.03.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 22.06.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 07.02.2023 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
7
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивната жалба е неоснователна.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
8
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото, релевантни към размера на дължимото обезщетение, е установено, че
в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищцата на 51 години
към датата на произшествието е получила тежко счупване, за лечението на
което на два пъти е постъпвала в болнично заведение за по шест дни, по време
на което е претърпяла две тежки оперативни интервенции. Проведено е
домашно-амбулаторно лечение за 11 месеца, при строг постелен режим през
първия месец и обезболяващи, т.е. ищцата е била напълно обездвижена, през
което време се е нуждаела и е била зависима изцяло от чужда помощ.
Възстановителният период е продължил около една година и половина, повече
от обичайния за този род счупвания. Ищцата се върнала на работа една година
след произшествието. В резултат на счупването ищцата е получила увреда и
на връзковия апарат /мекотъканните структури разположени между тибията и
фибулата/, станало причина за нарушение на физиологията и функцията на
глезенната става.
Към момента и в пряка причинна връзка с полученото увреждане от
ПТП, при ищцата са констатирани в незначителна степен посттравматични
артрозни промени в областта на лявата талокрурална става, което е
дегенеративно ставно заболяване, характеризиращо се с непрекъснат и
необратим характер, както и лека валгусна деформация, която е по-силно
9
изразена при малкия пищял, антекурвацията на дисталния тибиален фрагмент,
както и забавена консолидация на фрактурата. Забавянето на процеса на
костното срастване е довело до пролонгиране на целия оздравителен процес и
отлагане на адекватна рехабилитация във времето, което от своя страна се
отразява отрицателно на всички мекотъканни структури /мускули, сухожилия,
връзки, ставна капсула/, предизвиквайки тяхната скованост и атрофия. Това се
отразява и на психиката на пациента.
Към момента ищцата е със самостоятелна походка, без помощни
средства и с леко накуцване в ляво. Реализира самостоятелен изправен стоеж
на двата долни крайника поотделно. Клякането е ограничено до 110 градуса в
коленните стави поради наличие на болка в левия глезен. Налице са
загрозяващи белези от оперативните интервенции. Към момента е налице
пълно зарастване на фрактурите и на двата пищяла с лека деформация в
границите на допустимото отклонение от нормата и остатъчно ограничение в
обема на движенията на ставата, както и болка и дискомфорт.
Т.е. налице е тежко счупване, съпроводено с увреждане на меките
тъкани (тибиофибуларна синдесмоза), налице са трайни увреждания със
стартирал процес на артроза, който видно от заключението на СМЕ,
неоспорено от ответника не може да бъде спрян, тъй като по дефиниция това е
дегенеративно ставно заболяване, което се характеризира с непрекъснат и
необратим характер. Могат да се забавят само темповете на развитие на
болестта, но не и да се излекува дефинитивно. Налице е ограничение в
клякането, както и загрозяващи белези и лека валгусна деформация, по-силно
изразена при малкия пищял и антекурвация на дисталния тибиален фрагмент.
Горните обстоятелства сочат на по-голям размер на обезщетението.
При така установеното здравословно състояние на ищцата, съчетано с
възрастта й - /51 г. към датата на ПТП/, при съобразяване на икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на конкретното ПТП,
въззивният съд счита, че общият размер на обезщетението за конкретните
неимуществени вреди на ищцата възлиза на 80 000 лева.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2019 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
10
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица). Общият доход средно за лице през 2019 г. е възлизал на 6 592 лв.,
общият паричен разход-6 158 лв., минималната работна заплата-560 лв. и
средна годишна инфлация 3,1%.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд ще
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по
частна въззивна жалба вх.№ 79115/11.07.2024 г. на ищцата Х. А. З. чрез
пълномощника й адвокат Я. Д. против Определение от 05.07.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 1424/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за сумата от 7 311 лв.
Частната въззивна жалба е основателна.
Настоящият въззивен състав напълно споделя практиката, обективирана
в Определение № 50199/04.10.2023 г. на ВКС, І ТО, съобразно която: „С
утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т.
д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. №
195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018
г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о.,
определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о.,
определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о.,
определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о.,
определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много
други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не
може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
11
разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2
ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост,
като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2
на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи
на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител
изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,
следва да е само на адвоката. Т. е., в хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не
заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната
страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за
осъждането за разноски, като дали е било налице материално затруднено
положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между
адвокат и клиент. Този извод се подкрепя и от факта, че договорът за
адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от
ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 20а ЗЗД следва да се
приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно
от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в
законоустановени изключения.
Изводът за предоставена на ответника по касация П. Д. безплатна правна
помощ като материално затруднено лице не се разколебава от подлежащото на
предварително изпълнение невлязло в сила осъдително въззивно решение към
датата на договаряне на помощта като безплатна.“
Предвид горното определението ще следва да бъде отменено, като на
адвокат Я. Д. Д. бъде определено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за осъщественото от него пред първата
инстанция безплатно процесуално представителство на ищцата, удостоверено
с договор за правна помощ от 08.02.2021 г., с начислено ДДС, предвид
12
представеното писмено доказателство, удостоверяващо регистрацията на
адвокат Д. по ЗДДС.
Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.
101, §1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително
за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда
следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2,
т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на извършената работа и размера на защитения интерес.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, защитимият
материален интерес възлиза общо на сумата от 83 261,16 лв., проведени са три
открити съдебни заседания, поради което сумата от 6 000 лв. е достатъчна да
овъзмезди труда на адвоката, съответно 7 200 лв. с ДДС.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция на въззивника не
се дължат разноски.
На адвокат Д. и по съображенията изложени по-горе се дължи
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 1000 лв., съответно 1200 лв. с ДДС за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство с оглед изготвяне на отговор на
въззивната жалба и изготвяне на писмено становище без участие в
единственото съдебно заседание, в което не са ангажирани и събирани
доказателства. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа
сложност.
За развилото се производство по чл.248, ал.3 от ГПК на частния
жалбоподател не се дължат разноски, с оглед константната съдебна практика.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3462/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№
13
1424/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав, поправено с Решение от 13.08.2024
г., в частта, с която съдът е уважил иска на Х. А. З. за неимуществени вреди в
размер над сумата от 40 000 лв. до присъдената от 80 000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение от 05.07.2024 г., постановено по гр.д.№
1424/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение № 3462/12.06.2024
г., постановено по гр.д.№ 1424/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав в частта за
разноските като ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокат Я. Д. Д. код по БУЛСТАТ *********, гр. София, пл.“Позитано“ № 3,
ет.2, офис 10 адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. с ДДС (седем
хиляди и двеста лв.) за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищцата пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д. Д. код по
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл.“Позитано“ № 3, ет.2, офис 10 адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС (хиляди и двеста лв.) за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на
въззиваемата ищцата пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15